Вие как ще постъпите ?

Анди, аз я посъветвах точно това, което и ти. Ама тя не ще, бе, жена! Затова питам - на нейния хал , ако не ще този вариант, какво тогава се очаква, да легне с телефона на дивана и да чака и тя не знае какво, а пък родителите я издържат, както досега?
 Значи се хабим напразно.

Да, ние с теб се хабим напразно. Тя се ежи и иска да чува само съветничките, които я подкокоросват да прави глупости. За нея "как бихте постъпили вие" означава "кажете ми това, което аз искам". Ми, като се ежи да се оправя! После да пише пак във форума да видим дали някой тук ще й даде един лев като го закъса! В момента майка й й прави невероятно услуга, а може да я отреже и без оферта. Но явно жената е достатъчно с акъла си и си знае детето. Ако е толкова лоша щеше да я остави да си троши главата - без пари, без нищо.

Така като я гледам, никого не иска да чува. Иска да мрънка и да стават чудеса, без да си мръдне пръста. Че не знае какво иска го пише във всеки пост, независимо от съветите, и за какво ? Ти видя ли я някъде да каже нещо структурирано или да отговори по същество? Вятър я вее на бял кон, ама знае колко ù е голо дупето, и си седи при о, боже, лошата майка, която я издържа. Насила не можеш да дадеш, нали, ти си умна жена, знаеш го.

Не знам за майката, от една страна е описана като от типичен разбунтуван тийн, от друга тези предложения за специалности от нея са по-безумни и от на авторката, като изключим педагогиката в Русе.
Най-оптималното решение в момента е въпросната педагогика. Русе е хубав град, не е особено скъп, работа по магазинчета и хипермаркети има. ВТУ за педагогика според мен е по-добре, не знам защо се запъват педагогиката да е точно в Русе. Самото Търново също е хубав град, но е малко по-скъп от Русе и квартирите са по-смотани, но подготовката е по-добра - ВТУ е започнал като висш педагогически институт все пак. Русе си е техничарски, другите специалности са пълнеж, вече писах.

Понеже дъщеря ми е на подобна възраст като авторката, нека и аз да дам моите 5 цента по темата.
Моята дъщеря все още учи в хуманитарна паралелка с първи чужд език немски, втори английски. Отделно, от малка, ходи на курсове по анаглийски, вече го знае по-добре от мен. Мечтата ѝ доскоро беше да бъде лекар.
Като по възможност завърши в най-добрия университет в Германия, макар и да не знаем кой точно е този университет.
Съвсем наскоро, откак дядо ѝ почина от Ковид, е сериозно разколебана. И ми каза, че се колебае дали не иска да стане програмист или тест инженер. Поговорихме, тя отново беше много объркана... от дна страна медицината е детската ѝ мечта, а от друга - би искала добре платена работа, но по-лека и по-малко отговорна от медицината.
Имаме още 2 години, посъветвах я да избере за профилиране математика (ако се спре на програмирането) и химия - в случай, че все пак реши, че иска медицина. Чакам я да реши, дала съм ѝ плюсовете и на двете неща, както и минусите.
Соня,  явно с майка ти сте на нож и като два остри камъка трудно мелите заедно.
Ще си позволя да ти кажа аз какво мисля, дано ти дам тема за размисъл.

1. Помисли си в най-розовите си мечти как се виждаш, какво искаш да си постигнала. Ако се виждаш успешна мениджърка в костюм, караща розово мини купърче, помисли с кои професии би могла да постигнеш това. Запиши си ги на лист. (примерът е фигуративен)
2. Помисли къде си добра, какво можеш да правиш по-добре от съучениците си. Запиши на листа и това.
3. Сравни двете неща и виж къде се припокриват.
4. Поразрови из нета, има информация за заплатите в съответните сектори.
5. Като родител ще ти кажа: избягвай екзотични специалности, които не ти дават ясна и точна професия. След това, ще са хвърлрни не малко пари, а реализиацията ще ти е трудна.
6. Ако все пак държиш на екзотиката, избери нещо, което малко хора могат - например китайска/японска филология, арабистика, ей такива не широко срещани неща.
7. Направи си някакъв план по отношение на финанси. Започни да си търсиш работа веднага, щом ти мине кандидатстуденския изпит. Спестявай всеки лев, защото ще ти трябват за ученето.
8. Измисли и план Б - какво ще стане, ако не ме приемат в съответната специалност, с какво съм готова да направя компромис: град, специалност, ...
9. Обясни на майка си плана си, спокойно, без истерии, без искам да искам да искам. Чуй и тя какво има да ти каже.
Майка ти си мисли, че ти помага, като ти дава готово решение-клише - от едно време и мен ме съветваха да си взема педагогоческата правоспособност и да преподавам в техникум. Не го направих, защото просто не е за мен. Според мен, ако тя види в теб ясна и изкристализирана идея, план, мисъл за бъдещата реализация - ще те подкрепи. Но ако някой ми се запъне да си губи 5 години времето с романистика, и аз ще съм леко не ОК.

Защо да е губене на време. Научават се два езика-чужди. Не разбирам.

Губене на време е, ако не се практикуват редовно тези езици след университета.

Ти сериозно ли взе само това от целия коментар?

Соня, кажи с какво разполагаш в момента като възможности -
- На какво си се явила в Търново и каква оценка, резултат или каквото там е имаш в момента+
- Какво ще правиш, ако майка ти каже, че или се съгласяваш да кандидатстваш там, където иска тя, или никакви пари за учене?
- Като сте толкова скарани с нея къде ще отидеш да живееш, щом не си съгласна с това, което тя предлага?
- Как смяташ да я убедиш в това, което искаш?
- Какво точно искаш?

Изобщо, как си я представяш цялата работа?

Замислих се. Твоите родители всъщност не са ти предложили само една възможност, а цял набор от възможности. То европеистика, IT, всичко, което се сетиш срещу издръжка.
Честно, ако на мен ми е почти все едно какво ще уча, и някой ми дава издръжка - наречи го стипендия - направо бих започнала да избирам от предложения списък. Нямаше да правя рейтинг на университетите, нямаше да съм си наумила нещо, от рода на В.Т. непременно.

Ето и моят опит: на 18 исках археология, по-специално исках да участвам в разкопки. Майка ми ме убеди, че не е за жена. Съгласих се с нейното предложение за практична специалност, с която никога не оставаш без работа. И така и стана, никога през живота си не съм оставала без работа.

Затова според мен практичната насоченост (с отговор на въпроса - а какво ще работя, ако уча това?) би трябвало да е водеща.

Планът на твоите родители е осъществим, не предполага да си седиш в Силистра "на къса каишка" и не виждам какво му намираш.

"Защо да е губене на време. Научават се два езика-чужди. Не разбирам." Защото, започвайки ги от 0, е малко вероятно да ги научиш до степен да си конкурентна на пазара като преводач, например.  А това са специфични езици, далеч не толкова търсени като  английския. Когато не си ориентиран си разпростираш мрежата по-нашироко и оставяш тясната специализация за по-късен етап т.е. гледаш да имаш варианти.

Ами просто е. Защото са само два чужди езика. Много хора знаят по два езика, но освен, че знаят 2 чужди езика, имат и професия - програмист, счетоводител, лекар, адвокат...
За протокола и аз знам 2 чужди езика - завършила съм руска гимназия+ правоспособност по диплома да преподавам до 7 клас в неспециализирано училище руски и втори -англисйки език, за който имам Б2 сертификат, наесен почвам C1 нивото (уча английски от тригодишна). В момента уча трети език - немски и вече имам сертификат А1. От наесен започвам да уча А2 нивото.
Отделно съм инженер по професия, сега се надявам да съм по-ясна.

Два чужди езика, за 5 години няма да научиш перфектно, не е толкова лесно. Особено ако езиците са френски и италиански, трудни езици, неприятна граматика. Няма да са научени на ниво филолог, защото просто не е възможно. В най-добрия случай единият език ще е научен на ниво филолог, ако си много съвестна и целеустремена, а вторият - ще е на ниво курсове от порядъка на B1 сертификат. Накрая ще знаеш само два езика и пак няма да можеш да правиш кой знае какво. За преводач - не е никак лесно.

Аз, като изпаднал, непрактикувал езика 5+ години филолог да кажа, че преводач току-така не се излиза, дори да си се сцепил от учене. Преводач се става с практика. Но си трябва и желание, да.
Слънчезара посочи нещо много съществено. В чужбина не стига да си просто знаещ езика - всички местни го знаят. За емигрант е нужно да си специалист и в друга сфера. Икономика, технически науки. Не постилат червения килим, само защото си дошъл с отлична диплома по официалния език на страната. По принцип има чалъм - правиш академична кариера и отиваш да учиш французите на български език. Ама колко път, изпити, защити и нерви има дотам...

Отговарям чинно - да, точно това бих предложила на собствените ми деца, на племенници, на деца на приятелки и даже съм помагала на деца на близки да дойдат тук. На моите деца вече съм го предложила, но не ги интересува. Аз самата съм направила същото и грам не съжалявам. Каквото се прави, трябва да се прави млад.

За финансите - за някои сезонни работи в селското стопанство работодателят плаща пътни и осигурява квартира. Така замина мой братовчед в Ирландия. Не умря, не се разболя, не беше недоволен. През 90те нямаше работа, камо ли по специалността му. Сега е на много висока позиция в американска компания, като наученият в Ирландия английски го изстреля в други измерения. Тогава той нямаше много избор, но сега България е в ЕО и имаме право на всякаква работа навсякъде. Щом бразилки, нигерийки, китайки и момичета от цял свят успяват да се устроят без право на работа, нито социални помощи, защо да не успее и тя? Те в началото нямат никакво право на работа и трябва да работят на черно, а тя си отива там както отива всеки французин, испанец или швед.

Само трябва да си извади европейска здравна карта за първите седмици. След това от работата я осигуряват.

Ако иде au pair трябва да може да си плати само билета. Не съм гледала цени наскоро, но едва ли е повече от 200 лева. Много мои познати така заминаха за нулева година.

За това, че е момиче - е, и? За момиче е много, много по-лесно да замине някъде и да намери квартира, работа, отколкото за момче. Много семейства не искат същество с пенис да гледа децата им от страх да не ги насили сексуално. Доста възрастни хора дават евтино стаи под наем, но ги е страх да допуснат мъж в дома си. Мъжете трябва да търсят споделено жилище,но много жени не щат мъжки съквартиранти, особено сънародници. Може и гадже да си намери. Много немски мъже ще приберат с радост млада, красива приятелка без да искат от нея кой знае какво във финансов план. С мъже не е точно така.

Твърдя, че за леко тъп, неориентиран, млад човек е по-лесно да се устрои в Германия, отколкото в Русе.

Съмнявам се на авторката да и се работи селскостопанска работа, или да и се гледат деца, или възрастни хора.