Вие как ще постъпите ?

Като я чета авторката какви фантасмагории пише, започвам да разбирам защо майка й настоява за педагогика. Ако авторката имаше поне малка представа какво иска да учи, поне щеше да има какво да отстоява, а тя само десет страници успя три пъти да си смени мнението, а това е ентата й тема, в която се люшка насам-натам, все не знае какво, все не знае как, не знае какво иска, обаче си иска.  Ако знаеше, тогава щеше да има вероятност да убеди и майка си. И все пак, не вярвам ситуацията да е такава, каквато я описва авторката. Понякога, ако ги чуеш младите хора какво говорят, ако не познаваш родителите им лично, би казал, че са някакви чудовища. После се оказва, че младежите са послъгали здраво, за да получат това, което искат. Да приеме офертата, че може и с празни ръце да остане накрая. Тогава ще-неще, ще трябва да си седи в Силистра и да се чуди каква работа да захване.

О, не в никакъв случай не се смятам за успешна. Щях да бъда успешна, ако бях останала в България и си бях хванала някой "провайдър". За жалост не съм супер красавица и край мен никога мъжете не са стояли на опашка... Човек трябва да знае до къде му стигат възможностите. Блъскам по 12 часа на ден супер тежка работа, ама поне се оправям сама, а това няма цена.

В Германия трябва да си огромен куцуз, та хич да не ти потръгне. Работа има. Началото е малко трудно административно, но не е невъзможно. Много хора биха и помогнали с адрес, примерно.

Трябва да работи някъде 3 месеца, след което има право и на помощи да легне, та няма да спи под моста.

Ако толкова не и потръгне, поне ще научи език и може да си го сложи в CV-то.

Като иде продавачка в Силистра на половин ден, какво ще научи?

Ако няма познати и приятели в Германия може да си намери семейство за au pair за първите 6 месеца. Подслон, храна, джобни срещу 20 часа лека, домакинска работа.

А с какви проблеми ще се натовари ако иде в Германия?

Невена, това няма как да го обясниш на човек, който никога не е излизал зад граница, че в Германия наистина трябва да си абсолютен тъпак, че да не ти потръгне. А точно на хора останали в България няма как да го обясниш. Някои предпочитат да живеят с 300 лв. в дома на техните само и само да не се отделят. Други са затворници на мъжете си и предпочитат да живеят от заеми и на гърба на други хора пред това сами да си печелят парите.За тях това е правилният начин, за нас - не.

Е, не съм запозната от първа ръка с живота на работещите в чужбина, но в малките градове има доста гурбетчии. Значи същия съвет, който й дадох и за работата на уредник в музея - намира си такъв човек (или хора, ако са повече от един най-добре, ще има повече информация) и разпитва как е там, условията, как се прави всичко на практика. И решава това за нея ли е.
Те лятото се връщат да видят роднините си, така че ще ги срещне из града. Аз също съм от малък град, познавам такива хора, като се срещнем на улицата си приказваме, но по-общи неща, не съм се интересувала подробности от битово/ парично естество, защото нито ме интересува, нито е възпитано, но ако исках да емигрирам, нямаше да е неделикатно да разпитам и по-конкретно.

Единственият ми по-близък познат, който работи в чужбина и без да го питам ми е споделял разни неща, е мъж, работник във фабрика, който не е в див възторг от работата си, живее в примитивни условия там, от време на време работодателят го поизлъгва с парите и като цяло животът му е суров (абсолютно неподходящ за момиче). Със сигурност има и по-добри примери, но трябва да избере и мястото, и работата, да не стане някоя грешка.

Още докато аз следвах (2006-2010) можеше да се работи почасово в кол център в Търново, даже офисът беше в университета, за да е удобно за студентите, две мои колежки работеха там. Аз работех в ВРО сферата също почасово. Това мога да кажа, провинция е, ама чак пък най-дивата и да няма какво да се прави или да е задължително да си продавачка или сервитьорка... Пандемията пренареди доста картите в тоя бизнес, почти съм убедена, че може да работи и за голям кол център с офис в София, но дистанционно. Иначе останалата част от мнението на Андариел и аз я написах в предишен пост, проблемът според мен е, че момичето изобщо не знае какво иска да прави и работи, не е ориентирано ама грам как се вижда в живота.

Анди, а като не знае какво да учи, да легне да попръцква вкъщи на издръжка ли? Опитваме се да я подтикнем да действа - дали с работа, дали с учене, което да съгласува с родителите. Силистра е провинция, ама и там работят хора. Сервитьорка, продавачка на 19 не е доживотна присъда, би било на 49.
Ми извинявай, ама историята ми е интересна - майка й предлага специалност с история, обаче момата не ще. Питаме я какво иска - изрежда някакви специалности, коя от коя по специални, за които няма базовата общокултурна подготовка, пък ако ще не 6, ами 9.38 да има на матурата. Развитие искала - какво по-точно - доктор на науките, изпълнителен директор или емигрант?
Единствената ясна, и пак частично, идея е, че иска да излезе зад граница. Еми безработна неучаща 19годишна от работническо семейство малко трудно ще го направи.

Според мен я мързи да работи и има неадекватни очаквания, затова за всяко нещо намира кусур. Не става така.

Аз зададох един въпрос на съветничките да ходи в чужбина, да бяга от майка си на м.... си, да работи в Търново, в София, къде ли не, дали вие същото ще го направите с вашите деца или с племенник или с дете на приятелка? На всичко отгоре момиче, макар че и момчетата не са застраховани. Разсъждавате като пубери и пишете като пубери, изобщо не мислите за последствията. Първо, откъде ще вземе пари за вашата чужбина като е в лоши отношения с майка си? Вие ли ще й осигурите билета и жилището? Като се махне от къщи с гръм и трясък и отиде в Търново пак с какво ще отиде, с дръшки ли в джоба? Вие ли ще й намерите работа? А семестриалната такса? Глупости пишете на търкалета, за да се правите на интересни и велики. И напълно безотговорно постъпвате, защото девойката нито знае какво иска, нито как, има проблеми в семейството и от километри я виждам като търсеща си белята. Дреме ви на вас! Вие си пишете! А ако се окаже, че случаят е истински ще носите ли отговорност за това, ако момичето ви послуша? Не, нали! Веднага ще си измиете ръцете с "тя е пълнолетна, да внимава какви съвети приема" и ще "хиксирате" темата и повече няма да влезете в нея, а тя да си троши главата. Възрастни жени, грам отговорност нямата, ей така си ръсите съвети да си чешете самолюбието! Ако изобщо историята е истинска, и някой иска да й помогне, да го направи отговорно, а не клюкарски. Приличате ми на групичка тийнеджърки, които са намерили една будала да я баламосвате и да видите дали ще направи глупостите, които предлагате. А и на нея толкова й е акълът, като нищо ще избяга от вкъщи и кой знае какво глупости ще натвори.

Млад човек, който не знае какво иска трябва да приеме офертата, която му предлагат - учи каквото му предлагат и изкарва поне една година в Русе свободна от конфликта с роднините и никой нищо няма да я закача. Ще си ходи веднъж на месеца, а може и веднъж на семестъра. Ако иска да си търси работа - да си търси. На следващата година решава дали й харесва да продължи да учи педагогика, дали не й харесва, на тогава ще е пораснала с една година. А кой знае, може и да й хареса тази специалност, вие съвсем я отписахте. Сега е на нивото 14-годишна и само се тръшка, а като сложим най-големия проблем - конфликтът с майката, а баща й хич не го пише къде е в картинката,  тя е още по-склонна да прави простотии, които ще й изядат главата.
В един нашенски филм има една много хубава реплика - човек трябва да си тръгва от едно място с чиста душа и чист ум. Демек с добро, а не в конфликт. Майка й може да е всякаква, но в този конфликт са майката и дъщерята. Дъщерята да покаже, че е по-мъдра от майка си, ако иска да спечели.

Защо с тоя морализаторски тон сега? Ти беше човекът, който се изказа, че едва ли не в провинцията е колиба върху колиба и там хора не живеят. За мен трябва да учи и да работи, не да се фръцка, точно щото не знае какво иска и понеже съм работила като учител малко, виждала съм ги и съм ги слушала вечно нещастните горки тийнейджъри, дето родителите си описват като някакви изроди, а колко е така, спорна работа. С рогата напред не води до нищо добро, трудно е да се схване на тая възраст. Ти на детето на съседката така ли наливаш акъл? Щото аз се опитвам да дам конструктивна информация, включително за специалности и университет и град, от първо лице, не да си чеша клавиатурата. Но то няма посока това момиче, не знае даже какво да попита и как да отсее информация. В чужбина аз на 19 не тръгнах, страх ме беше. Учих, работих и ходих на Еразъм. За мен това е пътят, някакъв план, уреден статут. Динамиката в чужбина много се промени в последните години, не бих тръгнала сама без език, без пари, без статут и връзки на тези години.

Анди, живяла съм в Софето сама, без пукнат лев, като куче..живяла съм в чужбина сама, малко по-добре от Софето, живяла съм в семейство с хиляди изисквания и съобразявания, живяла съм с токсик майка, живяла съм всякак. Живее се тоя живот, щом си жив, ще го живеем. Акъл не давам. Аз знам точно какво искам, имам конкретни цели и си ги постигам. Нито на 20 сет, нито на 40 сет ще питам хората, да ми дават тон как да живея.

Как очакваш момиче, което не знае какво иска, да следва толкова сложни съвети и да покаже толкова добра огранизираност, мисъл и анализ като това, което й предлагате? Тя не е в състояние да го направи. Всеки тук дава съвети така, все едно съветва свой клонинг, ама клонинг с подобрения. Авторката не е ваш клонинг, не пренясай своя опит върху нея, защото тя не е ти. Тя не е за там, няма да се оправи. Мислете с нейните параметри в момента, а не със своите. Темата не е за това вие да покажете колко сте умни и успешни, а за да дадете адекватен съвет, който отговаря на възможностите на Соня. Въпреки че аз продължавам да се съмнявам в истинността на историята, да речем, че ще я приема за достоверна. Това, което предлагате не е за нея, тя не може да го изпълни, на всичко отгоре винаги пропускате историята с парите - при конфликт с майка й кой ще й даде пари? Кой? Вие ли? Тя в момента е заслепена от конфликта с майка си и иска да стане на нейното, ама усеща, че няма ресурси, обаче не иска да приеме офертата, защото тогава ще трябва да се съгласи с майка си.

Темата се казва "Вие как ще постъпите?" Смятам, че съм отговорила по темата. Съжалявам, че не покрива твоите критерии.

Темата не я гледай как се казва, авторката в момента е готова да се хване за всеки пост, който и пее на ушенце това, което иска да чуе. И вие се надпреварвате да се хвалите как сте постъпили и как бихте постъпили, но със своя си акъл и със сегашния си зрял успех в живота. На практика няма никакво значение как бихме постъпили ние, защото ние не сме тя, нито децата ни са тя, изобщо нямаме нищо общо.

Какъв ни е случаят в момента, поне по описание на авторката. Говорим за 18-годишно момиче, което е в конфликт с майка си, не знаем нищо за баща й, не знае какво иска, мени си желанията, фантазира и изобщо не е наясно с възможностите си, няма пари, няма и откъде да ги вземе, няма работа, живее в провинциален град. Майка й й предлага доста добра възможност, с която ще спечели - да й осигури плащане на таксата и издръжката на живота в университета срещу това момичето да учи педагогика. Предвид, че девойката вече е бягала от дома си, майка й има доста добри мотиви да си има не едно, а десет на ум, плюс тя си знае детето и вижда колко е неориентирано.

Ами не знам, следващия път писмено разрешение ли да ти поискам да се включа в темата или да пращам постовете за предварително одобрение? Защо се изживяваш като последна инстанция? Ама осинови си я девойката и си я паси, е гати.

Какво за Вас значи ориентирано? Точно, че се ориентирам и по всички форуми казват, че РУ е един от най-лошите университети.
ВТУ поне изглежда по-добре. Не съм на 18, а на 19. И се бях махнал миналата година не е чудо голямо да отида в приятелка за няколко дни.