Здравейте!
С моя приятел сме заедно от 5 години, имаме дете, което е на 3.
Ситуацията при нас е такава, че работим на едно и също място, така че сме около 24/7 заедно.
Винаги съм била ревнива, но от както съм с него ситуацията е нетърпима.
В началото не го дразнеше, но вече скандалите са много сериозни и след това не си говорим с дни.
Не ми е давал реален повод за ревност, но той има навика да се шегува с всичките ни колеги, било жени или мъже, прави го и пред мен, като казва, че така се разтоварва и не смята, че е нещо нередно. Работи между 12-14 часа на ден и до някъде го разбирам, но когато шегите са насочени към момичета, откачам, изпадам в депресия и тн.
От друга страна той не ме разбира, отговорът му е : “ Ти си болна, никога не съм ти изневерил, никога не съм си писал с друга, шегите не означават нищо”
Не мога да се контролирам, постоянно следя къде е, дали говори с някоя, дали по различен начин общува с някое момиче и тн.
След скандал той се афектира много и започва да ме дразни нарочно, например снощи след работа покани две от колежките да пият бира, като предварително ме беше информирал за това с изречението “ така поне да има за какво да ме тормозиш”.
Естествено, аз отидох с тях 😀.
Непрекъснато се самонавивам, че има специално отношение към някоя, че би пробвал да спи нея и други най-различни неща.
Определено си давам сметка, че на моменти прекалявам, но не зависи от мен.
Аз също не искам да е така.
П.С.: Нямам комплекси, относно външния си вид, харесвана съм, свалят ме пред него, но той е ревнив в границите на нормалното и никога не е правил проблем.
Моля, за съвети
С моя приятел сме заедно от 5 години, имаме дете, което е на 3.
Ситуацията при нас е такава, че работим на едно и също място, така че сме около 24/7 заедно.
Винаги съм била ревнива, но от както съм с него ситуацията е нетърпима.
В началото не го дразнеше, но вече скандалите са много сериозни и след това не си говорим с дни.
Не ми е давал реален повод за ревност, но той има навика да се шегува с всичките ни колеги, било жени или мъже, прави го и пред мен, като казва, че така се разтоварва и не смята, че е нещо нередно. Работи между 12-14 часа на ден и до някъде го разбирам, но когато шегите са насочени към момичета, откачам, изпадам в депресия и тн.
От друга страна той не ме разбира, отговорът му е : “ Ти си болна, никога не съм ти изневерил, никога не съм си писал с друга, шегите не означават нищо”
Не мога да се контролирам, постоянно следя къде е, дали говори с някоя, дали по различен начин общува с някое момиче и тн.
След скандал той се афектира много и започва да ме дразни нарочно, например снощи след работа покани две от колежките да пият бира, като предварително ме беше информирал за това с изречението “ така поне да има за какво да ме тормозиш”.
Естествено, аз отидох с тях 😀.
Непрекъснато се самонавивам, че има специално отношение към някоя, че би пробвал да спи нея и други най-различни неща.
Определено си давам сметка, че на моменти прекалявам, но не зависи от мен.
Аз също не искам да е така.
П.С.: Нямам комплекси, относно външния си вид, харесвана съм, свалят ме пред него, но той е ревнив в границите на нормалното и никога не е правил проблем.
Моля, за съвети
