Аз да си призная хич няма да ми е приятно ММ да е в компания само с жени. Виж, ако е смесена компанията въобще няма и да се замисля. На работа му не ме интересува какво прави и какво говори, не искам и да знам, все ми е тая. Но си мисля, че няма такива изцепки като мъжа на авторката, защото е възпитан човек и стилът на шегите му не е такъв. А иначе ми е разказвал и се е смял на няколко свои колеги, които са големи мъже, много говорят, просташки шеги с жените, разговори вижте ме аз кой съм, мен никой не може да ми каже какво да правя и като им се обадят жените започват да църкат и са по-ниски от тревата.
- Публикувана: 25 юни 2021, 14:52 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2021, 21:53 ч.
Постоянна ревност
Inferiya,
признавам, че рядко чета толкова дълги постове, но твоя го прочетох целия. При всяка двойка са различни нещата, при нас така си коментираме, тя също може да ми сподели кой мъж е харесала или кой има мераци към нея. Както примерно знам кой от колегите я харесва и като ме ядоса я пращам да отива при него, ама тя неще
Коментираме си новата продавачка примерно колко симпатично момиче е, коя клиентка ми прави намеци и такива неща. На нея и прави впечатление как нейни приятелки се притесняват да споделят на мъжете си подобни неща, дори като имат проблем с някой по-настойчив ухажор, докато ние съвсем свободно си коментираме.
Мне, достатъчно велик съм си. Просто съм си такъв, имам малко шантаво чувство за хумор. А и при мен филмарки не виреят.
И лошото е,че все някъде те намира.
Аз никъде не ходих,пред входа си седях и ме намери...
Аз бях от жените, които са патологично ревниви. Казвам бях, защото живота така се преобърна, че трябваше да се науча да разчитам на себе си основно. И тогава открих свободата да знам, че мога и нямам нужда от някого на всяка цена. Имам връзка с мъж, когото преди 20години много ревнувах. Сега, при повторното събиране, няма и помен от това чувство. Не, че няма да ме заболи, ако ми изневери, но реално нищо не зависи от мен, само от неговата свободна воля. Предложи ми брак, не приех. Защото искам да знам, че ако е с мен, е защото го иска, а не наложено от някакъв брачен обет. Нямам време вече за заблуди. А сама се чувствам много комфортно в компанията си, партньорът е просто приятно допълнение, но не на всяка цена.
За мен пък партньорът ми е всичко. В никакъв случай не е просто приятно допълнение към животът ми. Без него ще се чувствам изгубена и сама, безкрайно тъжна и не ми се вярва, че ще го преодолея лесно, ако изобщо успея. Не ревнувам, обаче. Вярвам, че той обича само мен. Просто така го чувствам от вътре, а и той никога не би се шегувал толкова тъпо.
buttercake,радвам се,че имаш такава любов.Това са истинските човешки взаимоотношения...
Но при много хора за съжаление това липсва.
Затова се карат,развеждат...
Но и патологични ревнивци има,аз като студентка патих много с първата любов.Виждах само него,виждах целия си живот с него.Той се скъсваше от ревност.И той беше този,който се сгоди за друга жена... Много страдах,но осъзнах,че не е моят човек...
Но при много хора за съжаление това липсва.
Затова се карат,развеждат...
Но и патологични ревнивци има,аз като студентка патих много с първата любов.Виждах само него,виждах целия си живот с него.Той се скъсваше от ревност.И той беше този,който се сгоди за друга жена... Много страдах,но осъзнах,че не е моят човек...
mariqivanova799,
А той защо не е бил сгоден/женен за теб ? Това между вас не е ли било достатъчно сериозно, че да се сгоди за друга ?
Израстнала съм в такова семейство. Ужас без край. Майка ми патологична ревнивка, съсипа живота на баща ми, нас ни отрови душите. Да обичаш по този грозен, нараняващ и извратен начин. Но, тя си е с ЛР, така че нищо не е наред, какво остава за любовта. Естествено, че баща ми я напусна, даже се чудя как я тръпя толкова дълго, но добре, че не ни остави сами с нея. А, аз останах ужасена от ревността завинаги. Знам че ревността, особено в такива огромни размери не е признак на любов, 100% патология, изродено чувство.
А той защо не е бил сгоден/женен за теб ? Това между вас не е ли било достатъчно сериозно, че да се сгоди за друга ?
Израстнала съм в такова семейство. Ужас без край. Майка ми патологична ревнивка, съсипа живота на баща ми, нас ни отрови душите. Да обичаш по този грозен, нараняващ и извратен начин. Но, тя си е с ЛР, така че нищо не е наред, какво остава за любовта. Естествено, че баща ми я напусна, даже се чудя как я тръпя толкова дълго, но добре, че не ни остави сами с нея. А, аз останах ужасена от ревността завинаги. Знам че ревността, особено в такива огромни размери не е признак на любов, 100% патология, изродено чувство.
Inferiya,
признавам, че рядко чета толкова дълги постове, но твоя го прочетох целия. При всяка двойка са различни нещата, при нас така си коментираме, тя също може да ми сподели кой мъж е харесала или кой има мераци към нея. Както примерно знам кой от колегите я харесва и като ме ядоса я пращам да отива при него, ама тя неще
Коментираме си новата продавачка примерно колко симпатично момиче е, коя клиентка ми прави намеци и такива неща. На нея и прави впечатление как нейни приятелки се притесняват да споделят на мъжете си подобни неща, дори като имат проблем с някой по-настойчив ухажор, докато ние съвсем свободно си коментираме.
Значи вие не сте двойка, а приятели. Не мога да си представя да говоря на половинката си за други мъже, а той да ми говори коя била красива, коя му се усмихнала. Не знам обичате ли се, но аз ако премина в този етап на връзката си, значи изобщо няма да ми пука и няма да изпитвам никакви чувства към партньора си. Разбирам, че ревността е болест, но без малка доза ревност няма страст и любов, това е моето твърдение, знам че повечето няма да се съгласят.
И на мен ми изглежда странно да се споделя кой е красив и т.н., но може би е добър вариант да се отпуснеш, да споделиш мислите и да не го мислиш, ако го таиш в себе си сякаш след време се отразява, почваш да вярваш, че е така търсиш на друго място партньорство. Когато споделяш пък партньорът те връща на земята и се осъзнаваш.
Ние сме приятели преди всичко с моя любим...
Но се и привличаме...
И въпреки това не се дразня ако коментира някоя жена...особено заглежда спортистките и коментира,а аз съм дебело кюфте(не се майтапя,90 кг съм).
Но не харесва слаби жени,за което се радвам...Той по принцип дебела си ме хареса,така че...
И преди е харесвал една жена,с която понякога ни бъркат,така че...съм си негов тип...
Той е по-голям от мен,ами поостаря...Пак си го харесвам...
Когато си обичаш някого наистина,външният вид не е чааак от такова значение.Привличането и химията между хората определено не е на база външен вид(поне за мен).
Но се и привличаме...
И въпреки това не се дразня ако коментира някоя жена...особено заглежда спортистките и коментира,а аз съм дебело кюфте(не се майтапя,90 кг съм).
Но не харесва слаби жени,за което се радвам...Той по принцип дебела си ме хареса,така че...
И преди е харесвал една жена,с която понякога ни бъркат,така че...съм си негов тип...
Той е по-голям от мен,ами поостаря...Пак си го харесвам...
Когато си обичаш някого наистина,външният вид не е чааак от такова значение.Привличането и химията между хората определено не е на база външен вид(поне за мен).
Силно се надявам авторката да се е поуспокоила, да е отбрала полезното за себе си от мненията и да се чувства по-уверена и свободна. 🙂))
Само за хора с чувство за хумор 😊:
Само за хора с чувство за хумор 😊:
Скрит текст:
Самата Виктория Бекъм проявява неоснователни признаци на ревност (по-скоро дразнене), та ние ли, "простосмъртните" жени, ще демонстрираме, че не забелязваме слона в помещението, така де - че сме над нещата.😂😂
Трудно е да изтраеш такъв мъж. Подобни майтапи на работното място, отправени към колежки, могат да му доведат дело за сексуален тормоз в друга държава.
Съвсем си си в ред, според мен си млада и наивна и мъжът ти те разиграва. По подобен начин се държеше първото ми гадже, като бях на 17-18 години. Вечно разправяше как го дебнели колежките на работата му, как му се сваляли. Аз, млада и глупава, отначало се връзвах да мисля за това.
Приеми, че мъжът ти си е такъв и си живей живота. Ако ти изневери, явно сте в много клюкарска среда и веднага ще разбереш. За какво да се тревожиш предварително чак?
Съвсем си си в ред, според мен си млада и наивна и мъжът ти те разиграва. По подобен начин се държеше първото ми гадже, като бях на 17-18 години. Вечно разправяше как го дебнели колежките на работата му, как му се сваляли. Аз, млада и глупава, отначало се връзвах да мисля за това.
Приеми, че мъжът ти си е такъв и си живей живота. Ако ти изневери, явно сте в много клюкарска среда и веднага ще разбереш. За какво да се тревожиш предварително чак?
Препоръчани теми