Клиники в Истанбул - тема 13

Всичко започна през далечната 2012 г., когато един „специалист“, при рутинен преглед, ми каза страшната диагноза ендометриоза и как незабавно трябва да ме оперират (още в понеделник). Ужасно се изплаших и потърсих второ мнение. Оказа се, че наистина трябва да има операция, но не е чак толкова спешно… Април 2013 г. направих лапароскопия за премахване на въпросната ендометриозна киста, последвала от 6 месечно лечение със Золадекс с „инструкции“ за незабавно забременяване след спиране на лечението. Разбира се това не се случи и по този повод потърсихме репродуктивен специалист. През 2015 г. опитахме с две инсеминации, но уви не се получи. Междувременно си чакахме първата заповед от фонда (диагноза: тубарен стерилитет при жената – ендометриоза) и през 2016 г. последва и първата инвитро процедура, за съжаление беше без успех. Имах имплантация, но за кратко… Тогава много се сринах… Разбрах, че нещата няма да станат така лесно, както се надявах… Докато чакахме втората заповед от фонда още същата година се опитахме да направим няколко опита на Естествен цикъл. Два от тях не се осъществиха (не стигнах до пункция), а при другите два – една пункция с 3 празни фоликула и още една пункция с 2 фоликула (1 празен и 1 не успя да се оплоди). Така през 2017 г. с втората заповед в ръка при пункцията извадихме 6 Ф (4 зрели и 2 празни). От тези 4 се оплодиха само 2 и ги замразихме. Трансфера (ЗЕТ) ми беше на 06.06.2017 г., като след две седмици видях най-хубавите три единици в живота ми: ЧХГ – 111,79 Бременността ми не протече като по филмите… В началото бях на терапия с клексан (въпреки разнопосочните мнения на лекарите), но след първия кръвоизлив ми го спряха. С жестоки кръвоизливи лежах в болница няколко пъти и с много молби, много лежане и много надежди успях да родя една прекрасна девойка. 
Винаги съм искала да имам две дечица и затова решихме да опитаме пак. С третата заповед по фонда стартирахме юни 2020 г., но уви, отново разочарование… Този път стимулацията (уж протокола беше същия, както при успеха ни) ми понесе ужасяващо зле. Чувствах се много зле - отпаднала, подута, ядосана, ужасно напрегната, много ми беше тежко… Въпреки всичко пунктирахме едва 3 Ф, от които само един годен за оплождане, но същия спря развитие още на първия ден…  (Като чета тук за пункции с над 30-40 Ф… направо ми се струва нереално…) Отново се сринах…. С четвъртата заповед – от септември миналата година до сега направо ми се зави свят… Преминах през 7 „опита“ на Спонтанен цикъл:
1-ви опит – 1 Ф (замразен на 3-ти ден);
2-ри опит – 0 пунктирани фоликули;
3-ти опит – 1 Ф – не годен за оплождане;
4-ти опит – канселиран, заради лоши хормони;
5-ти опит – 0 пунктирани фоликули
6-ти опит – канселиран, заради лоши хормони (по скоро имах задържан Ф);
7-ми опит – 1 Ф (спрял развитие на 2-ри ден).
Сега, началото на септември направих ЗЕТ на единствената ми снежинка (замразена миналия септември), но резултатът ми отново беше отрицателен… 
Дълго стана, извинете ме!