Как да спра това поведение?!

Линията ти на поведение според мен трябва да е искреност, нищо повече.
Например уговорката се променя в движение и не те устройва, казваш си го ясно и без заяждане, получаваш отговор и решаваш какво да правиш, за да си доволна. Мисля си, че избягваш да изразяваш себе си в такива моменти, защото ти идват саркастични или други язвителни реплики, оттам те хваща страх да не прозвучиш по определен начин, който намираш за непривлекателен (а може би околните са ти го втълпили), и в крайна сметка премълчаваш, но неприятното чувство остава. Ако се научиш с неутрален тон да се отстояваш, може би ще си по-смела, но дори и да не се, е важно да започнеш отнякъде. Причината е, че дори другите да не те поставят в положение да си сама и да си еди-кой си избор в редицата, то ти самата трупаш неприязън и това не е добър вариант, както си се убедила, защото ще се самоизолираш или ще започнеш да си пасивно-агресивна в един момент, тъй като ще асоциираш присъствието на другите със собственото си потискане (по твоя воля).
Като цяло е добре човек да е гъвкав и да се научи да извлича хубавото, колкото и изтъркано да звучи. Дали е да слезеш от колата и да прекараш деня по друг начин, дали да си купиш дюнер и да останеш с приятелите му, или нещо друго, е според личните предпочитания (ползвам примера за удобство).

Може да е бил притеснен да остане насаме с теб. Но това, че те е поканил в компанията си е добър знак и е важно все пак да си паснеш с приятелите на твоя човек, за да не стане така, че всеки да започне да излиза по отделно. А може и да се е изфукал с теб пред тях. При всички положения, се е държал типично по мъжки.

Блейз, не се стягай, не си ти!
Напоследък си пиша с една приятелка, която влезе в едно приложение за срещи. През ден ми се оплаква, че тия мъже не са у ред. Всеки нещо увърта и превърта, а тя очаква просто на едно кафе или бира да излязат!!

Аз много държа да имам познати, приятелки, да излизам, да ходя на екскурзии. Не съм претенциозна и ценя всяка покана. Покрай децата не бях излизала с години и сега много се кефя, когато някой ни покани. Въобще не се впечатлявам дали ще е ресторант, парк или излет на Витоша. Но аз като цяло към хората, без значение от пола нямам никакви изисквания и претенции, каквито такива...но пък и партньор не си търся. Всичко ми е повърхностно, може би и за това такава ми е нагласата за живота.

И аз гледам така на нещата - поканили са ме да се видим - супер (ако и на мен ми се ходи на разходка или кафе, инак няма да се зарадвам и ще гледам учтиво да се измъкна, ако не ми се ходи). Да разсъждавам дали всъщност не си запълвал някакво време човека? - ами, абсурд. Чак толкоз да се размисля... не.

Наскоро се видях с един мъж (не ми е гадже ), мислех, че ще се разхождаме двамата, той беше викнал и негови приятели. Нямах нищо против. Много забавни хора, беше ми приятно да се запозная с тях. Аз не съм толкова общителна, но в тази компания се чувствах много добре, посмях се, защото те едни шегаджии, изобщо всичко беше супер. Сега чета било проблем. Ми... нали не сте гаджета, пък и да сте?
Аз явно съм оптимиста, дето чашата му е наполовина пълна, а авторката - песимиста. Обективно случката е една и съща, но аз имам хубав спомен, а тя лош. (Е, аз не съм останала гладна, защото всички ходихме на ресторант, явно оттам е разликата. )

Всичко се свежда, до това, да нямаш очаквания и тогава се появява точния човек,  дори в началото да си казваш, че не е за теб. Просто излизай и се забавлявай.

Чувствала съм се по подобен начин в миналото. Всеки ти казва - не отказвай покани, излизай, отпусни се, недей да имаш конкретни очаквания. И в един момент ставаш удобен за запълване на времето на много хора, но някак нищо по дълбоко, било то приятелство или връзка не се получаваше. Помогна ми това, че се научих във всеки един момент да си задавам въпроса "Аз искам ли наистина да бъда на това място, да правя тези неща с този човек/тези хора?" Научих се да чувам гласа на своите желания измежду многото съвети и хилядите мисли как ще изглежда това или онова действие в очите на отсрещния човек. И ако отговора на горния въпрос клони към 'не', просто любезно отказвам. Никой на никого не е длъжен за нищо. Аз също мога да не съм в настроение за определена компания или начин на прекарване на времето. И не дължа извинение на никого за това. Здравословната доза егоизъм е важна, защото, за да те цени някой, първо ти трябва да цениш себе си, своите желания и време.

И аз се чувствах така известно време, все не бях на първо място и това много ме натъжаваше. С времето спрях да имам очаквания, наблегнах на учене, после работа, покрай тези неща общувах с хората с най-общи приказки. Някак с времето нещата се отпуснаха и те сами почнаха да ме търсят.

Здравей....
Изчетох темата (не цялата, признавам си, но поне постовете на автпрката). Според мен си влязла в ролята, която сама си си отредила и не можеш да излезеш от нея. Забила си в идеята, че си бледо сиво момиче, което никой не забелязва. По начина, по който се описваш, личи като да можеш да блестиш, но не го правиш. Обикновено хората биват привлечени от яркото, като при цветята е. След това отлитат бързо, като окапе цвета, но пък са кацнали. Като че търсиш това за себе си, но не съвсем.
Не е нужно да поддържаш много социални контакти, за да се чувстваш добре.
Аз например се сближих с колежки на работа на 31 г. Дотогава бях дистанцирана. Обаче в един момент се промених, станах "отворена". Кикога не съм била такава, в училише бях свита и затворена, с ниско самочувствие и тиха. След това опознах коя съм, разбрах че в опредвлени ситуации съм гневна, в други мрънкаща, в трети съм почти приятна за общуване 🤣. Докато не започнеш ти да споделяш с другите своите чувства и емоции, едва ли и те ще споделят с теб. Общуването е официално, когато се опитваш да не нарушиш чуждия комфорт. Така според мен ти самата държиш хората на дистанция. Не знам дали съм права, ти ще кажеш

Момичето има проблем със самооценката и светогледа си. Срещни се с психоаналитик - той знае по какъв начин да промени начинът ти на мислене в правилната посока, за да излезеш от това зацикляне.

То големите приятелства и големите любови затова са толкова ценни, защото са редки. Приеми, че не с всеки човек по пътя си можем да изградим такава връзка, в която има голямо раздаване и самоотверженост. Но пък човек има нужда и от такива познати - за приказка, за развлечение, за социален контакт. Струва ми се, че имаш малко романтизирана представа за нещата - връзки и приятелства, от начина, по който ги описваш. Има хора, които не задължително шумно и изразително ще са твои приятели или ще те обичат като по филмите, но с времето и зрелостта ще оцениш, че това не е и нужно. Не забравяй, че 90% от действията или бездействията на хората едва ли са насочени към теб или са с цел да те унизят или наранят, хората си имат собствен дневен ред и него обслужават. По-леко и спокойно приемай - нямате пресечна точка, но все с някого, някой ден ще има.
Финално, ще си позволя да ти разкажа една случка с моя приятелка и мъжът, който я поставяше на първо място. Страхотен романтик, сватби, фойерверки, цветя, тя като отидеше на изпит - беше студентка задочно - той палеше колата и я пресрещаше с букети по магистралата на връщане. След няколко години тя за съжаление се разболя сериозно. Романтикът и занесе документи за развод в болницата, защото не търпеше болна жена и вече си беше намерил друга кандидатка за фойерверки и букети. Това по темата за тези, които са луди по теб, ходят по обедни почивки да те видят и т.н. - любовта не е само поредица жестове, не че са лоши, толкова много има по-дълбоко!

TeoYo, кажи ми, че сте го пребили този, моля те! Какви същества ходят по земята...

Авторке, много си се фиксирала в идеята за приятелствата. Явно не си намерила твоите хора и приемаш прекалено насериозно отношения, които за другите са неангажиращи. Може би трябва да приемеш настоящето си обкръжение само като възможност за прекарване на времето и като средство да намериш нови хора, тоест възползвай се от ситуацията, когато те заведат сред други компании. Изглежда също, че поне част от познатите ти не са много читави, като момичето с роклята. Колкото и да не те чувства близка, след като сте имали уговорка не е коректно да не я уважи. В случая с мъжа не знам каква е била идеята на виждането, ако има флирт и е нещо като среща, наистина е тъпо толкова да не се съобрази и това не говори добре за него. Добре е да се научиш да подбираш и да преценяваш кой какъв е и да не даваш безкрайни шансове. Като нещо не ти се прави, тръгвай си, никому не си длъжна. Разбирам, че е тежко да нямаш на кого да разчиташ, но нека това не те кара да ставаш подлога на всеки, който ти обърне внимание. Трябва да намериш баланс - да се отпускаш и да правиш нещата по-лични по ненатоварващ начин, но и да не се оставяш да те разиграват.

На 40+ години съм. Имам 5-6 приятелки. Приятелството ни вкючва това да знам с какво се занимават и горе-долу кога са свободни да се видим. Аз съм с по-свободна професия, но съзнавам, че някои работят на нормално работно време или имат други задължения. Съответно със всяка се виждам 1-2 пъти месечно. Това е.

Според мен авторката просто среща несериозни хора, или пък просто  не са нейните, които биха й станали най-добри приятелки. А не толкова, че на нея й има нещо. Излизай с другите, но нямай големи очаквания към тях, а просто за забавление. Ако с някой си паснете, то ще си проличи. И не е задължително да срещнеш и да имаш най-добри приятелки, на късмет е. На някои приятелка им отмъкнала мъжа, те какво да кажат? Общо взето повечето хора наистина гледат основно себе си и семейството си, от приятели файда голяма няма, събират се за аху-иху и толкова,  ти наистина имаш някаква идеализирана представа за отношенията.

В случая с мъжа и компанията - щом не е поискал да сте само двамата, веднага си правиш извода, че ти за него си една от тайфата, купуваш си нещо за ядене и отиваш да се забавлявате. А ти накрая си останала разочарована, че и гладна на всичкото отгоре. Това са дребни неща в едни неангажиращи отношения, не възлагай големи надежди в началото.

За Тиндър ли става въпрос?