Здравейте , предстои ми кандидатстване и бих желала да получа актуални мнения за гимназията , основно за паралеката с интериорен дизайн ИтЕ. На какво ниво са преподавателите , обучението , дисциплината и обстановката като цяло?
- Публикувана: 30 юни 2021, 12:16 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2025, 15:30 ч.
ПГД ,,Елисавета Вазова"
Каква е разликата между РИЧЕ или ИИЧЕ ... И какво означават ?!?
ИИЧЕ - интензивно изучаване на чужд език/18 ч. седмично/
Каква е разликата между РИЧЕ или ИИЧЕ ... И какво означават ?!?
ИИЧЕ - интензивно изучаване на чужд език/18 ч. седмично/
По-съществената разлика е, че при РИЧЕ учениците си изучават учебния материал в съответния клас, докато при ИИЧЕ се налага учебното съдържание по редица предмети ( много хора ги наричат разказвателни) от осми клас, да бъде покрито в девети. С други думи в девети клас се учи материалът за осми и девети по химия, физика, биология, история, география...
Има стара тема, погледнете я.
Иначе моята дъщеря е там, точно в този паралелка. Доволна съм. Има дисциплина и учителите са доста изискващи. Има и правила за обличане в училище. Носят се дрехи само в 4 цвята - черно, бяло, сиво и синьо. Без скъсани дънки, къси поли и деколтета.
Иначе моята дъщеря е там, точно в този паралелка. Доволна съм. Има дисциплина и учителите са доста изискващи. Има и правила за обличане в училище. Носят се дрехи само в 4 цвята - черно, бяло, сиво и синьо. Без скъсани дънки, къси поли и деколтета.
Здравейте, публикувам това писмо по молба на дъщеря ми. Малко е дълго, но се е постарала да опише и плюсовете, и минусите. Надявам се да помогне на кандидат-гимназистите, а защо не и на ръководството 
Когато аз бях седми клас и се готвех да кандидатствам, майка ми търсеше мнения в интернет за различните училища. Всъщност те бяха много полезни да реша къде искам да вляза. Ето защо още тогава си казах, че където и да вляза, ще напиша моето мнение за даденото училище и ще го публикувам тук.
Приеха ме в Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“. Разгледах учебната им програма (т.е. какви часове ще имаме в 8-ми, 9-ти, 10-ти, 11-ти и 12-ти клас). Още тогава видях, че в осми клас няма да имаме никакви специални предмети. Единственият предмет, свързан с дизайн, беше часа (само един на седмица) по изобразително изкуство и дори него го имаше само единия срок. Казаха ми, че в училището има клуб по интериорен дизайн. Е, такъв няма, а не знам и някога да е имало, нито да се стремят да направят.
Колкото до клубовете - има няколко но те, поне според мен, не функционират правилно. Има клуб по шах - търсят децата, които преди са ходили на уроци и състезания и веднъж в годината ги събират, един ден остават след училище да се „упражнят“ и на следващия ги водят на междуучилищното шах състезание и това е. Нямат срещи през годината, не играят помежду си, не се упражняват и не учат нищо ново. Много хора дори не знаят, че такъв клуб съществува. Има и клуб по народни танци - събрани са определени деца (не знам как ги избират), правят им хореография и танцуват на училищни събития. Никъде не пише кога се събират и никой не ти предлага да се включиш. Клубът по волейбол е подобен на този по народни танци. Има и клуб по химия. Там е малко по-добре - събират се всяка седмица и правят различни експерименти. Госпожата твърди, че пита във всеки клас, дали някой иска да се включи. В нашия клас, обаче, не стана точно така. В осми клас не пожелах да се ключа, после не са ни предлагали. Три пъти опитах да стана част от клуба и молих госпожата. Уж „добре, добре, да“ и накрая нищо! Не ме включиха, не ми казаха кога и къде се срещат.
Факт е, че още в осми клас бяхме изключително натоварени. Имахме 12 часа език, по който домашните бяха всекидневни и бяха доста дълги. Училището ни свършваше в 14:30 и ако човек имаше късмет, се прибираше вкъщи към 15:00. Докато обядваш и си починеш поне малко ставаше минимум 16:00. Теоретично тогава трябваше да седнеш да учиш, а на мен (а и не само) ми отнемаше около три часа домашното само по езика. Отделно имахме история, география, биология, физика и химия, като нито един от тези предмети не беше неглижиран. Тестовете бяха сериозни, с трудни въпроси и не мога да кажа, че ни беше спестявана каквато и да е част от материала. Като цяло не използвахме учебниците. Главно учехме от плановете ни в час и от презентациите на преподавателите ни. Тук ще бъда откровена - предполагам, че във всички (или почти всички) гимназии е толкова натоварено. Човек би могъл и да не си дава толкова много зор, да има повече свободно време и да изкарва горе-долу четворки.
В осми клас, колкото и да ми беше трудно, го преглътнах, като си казах, че в девети клас ще е по-различно. Е, не беше. И езикът и общообразователните предмети бяха все толкова сериозни и бяхме все толкова заети.
Колкото до изобразителното изкуство - бях разочарована. Часовете ни представляваха писане на скучни планове на ниво трети клас. Като цяло не рисувахме, освен ако не броим моментите, в които ни казваха „Нарисувайте любимото си животно“, а ако не знаеш как, ти казваха „Отвори в интернет и прерисувай нещо“. Когато си готов, в повечето случаи госпожата не ти дава обратна връзка, не ти помага, ако имаш затруднение, и каквото и да нарисуваш - накрая на всички пишеха шестици. Имахме писмени изпитвания. Казваха ни два урока, които трябва да назубрим и после на половината клас се пада единият урок, на другата половина - другия урок. Вадиш един лист и пишеш дословно плана от тетрадката. По същия начин в 9-ти клас се провеждаха и изключително важни часове за нашата професия като цветознание и перспектива. А после се очаква от нас да знаем да прилагаме „наученото“.
Тук е моментът да спомена проектите. В това училище проектите са най-висшето нещо. В края на първия и края на втория срок ти дават един или два месеца да направиш проект по дадения предмет. Уловката е, че точно по това време всички учители се сещат да ти дадат проект и ти се оказваш затрупан едновременно с проект по биология, по физика, по химия, по география и вероятно с една камара тестове, изпитвания, класни работи и да не забравяме постоянните домашни работи.
А защо всъщност ни дават всички тези проекти? Отговорът се крие в другото любимо нещо на тази гимназия - състезанията и конкурсите. През цялата учебна година в Shkolo ежедневно ни изпращат какви ли не конкурси, в които да участваме. Иронията - засипват те с домашни, учене и проекти, а едновременно с това очакват да участваш в училищни и извънучилищни състезания.
Някои хора успяват. Някои хора участват в състезания и печелят. Ще си кажете - кое му е лошото? Училището просто дава възможност на учениците да се изявяват. Лошото е, че на много състезания хората печелят не заради училището, а заради предишните си учители, уроци или лични заслуги, а когато получат награда, се появява ръководството и се започва: „Нашите прекрасни ученици...“, „Благодарение на нашия състав...“, „Постиженията на нашето училище“... Обяснете ми какво общо има училището с победата на ученик в състезание по колоездене или плуване? Същото важи и за победата на осмокласник в състезание по рисуване. В осми клас, с този нищо и никакъв един час „изобразително изкуство“ на седмица тази гимназия с нищо не е допринесла за развитието на това дете.
Ако отворите фейсбук страницата на гимназията ще видите и колко „задружни“ са класовете ни. Е, и това не е съвсем вярно. Може и да има, признавам - не познавам всички класове, и някои, които да са много обединени и да няма групички, но честно казано силно ме съмнява.
В гимназията съществува и ученически съвет. Като бях малка, много исках да бъда част от такъв и за известно време наистина станах представител на класа си. Но бях разочарована. Не виждам да се случва кой знае какво в него. Задържат те след училище и то не малко, при това не е заради нещо важно, а само седите и разтягате едно гласуване и три съобщения два часа. Нещо, което може да се направи за 30 минути. Факт е, че когато има ден на самоуправлението, те се събират и предлагат главните/общите позиции като медицинска сестра, портиер, педагогически съветник, заместник-директор, директор и др. Но тези роли се избират само между хората в стаята, което според мен не е справедливо. Това, че останалите ученици не са в ученическия съвет и не са били информирани, че могат да застанат на подобна длъжност, не ги прави по-малко отговорни или по-лош избор за дадена роля в училището. Това може да е нещо малко, но не се забелязва и ученическият съвет да се застъпва особено за исканията на учениците. Например при въвеждането на униформите, за което е ясно, че по-голямата част от учениците са против, представителите на ученическият съвет са гласували „ЗА“. Да, издействали са да имаме худита, но въпреки това не са отразили гласа на учениците по правилния начин.
Друго нещо, което не ми харесва в училището, е организацията. Макар че е трудно да се каже, че не харесваш нещо, което не съществува. Никога нищо не се знае, всичко се прави в последния момент, събитията, които се организират са недомислени, чиста пародия. Накратко - супер неорганизирано училище.
Освен това ръководството взима и много недомислени решения. Например въвеждането на униформи в гимназията. Води се гимназия по „дизайн“. Тук влизат артистични хора - художници, графици, дизайнери, които искат и имат право да изразяват себе си. И какъв по-добър начин да го направят от ежедневните неща като дрехите, прическата и аксесоарите? Как може гимназия, която претендира, че е средище на изкуството и предоставя „творческа среда“ да кара учениците си да идват на училище с бяло, сиво, синьо или черно с еднакви тениски и суичъри всеки ден. Тук ще цитирам друга ученичка от училището: „Погледнах към двора и видях клонинги“. Ученици с еднакви тениски, еднакви суитчери, (почти) еднакви панталони. Бих добавила, че са като стадо, точно както в социалистическия строй. Да имаш 500 малки творци и да ги затвориш в сиво. Ето така се убиват таланти. А после идват, дават ти проект и ти казват: „Бъдете креативни“. Отиваме там с надежди, с талант, а те ни хващат като в мрежа, изстискват каквото могат да вземат от нас, и ни захвърлят. Ето това виждам аз в тази гимназия - една машина за консервиране на таланти.
И за да подкрепя твърдението си, че взимат недомислени решения, ще добавя и най-новото им - да въведат квота за влизане в училището (да се приемат 13 момичета и 13 момчета). Като момиче моето мнение е пристрастно по въпроса, но все пак държа да изложа аргументите си. Знам, че някога е било така във всички училища, и че все още е така в езиковите гимназии, НО в много други учебни заведения това отпадна и то с причина. Хората знаят, че е несправедливо - защо момичетата да се мъчат да изкарат високи точки и да имат висок бал, докато момчетата си клатят краката (а дори и да учат пак - не е колкото момичешката част от кандидатите), не се справят чак толкова добре на матурите, имат по-нисък бал и накрая в едно училище влизат 10 момчета с бал 350, вместо 10 момичета с бал 400. И защо? Цитирам ръководството на гимназията: „Да се даде шанс на момчетата да влязат в гимназията“, „Да не се превърнем в девическо училище“. Прекрасна идея! Защо не вземем шанса на 10 много потрудили се момичета и да го дадем на 10 не чак толкова заслужили момчета. Така ще е честно, нали?
Ще добавя и третото „гениално“ решение на училището - внасянето на храна в училището е забранено. Дори директорката веднъж преджобваше учениците на входа. Ще си кажете, че това е нормално - има го на много места и е с цел запазване на сградата чиста. Да, признавам, че това е по-малко важно в сравнение с другите две, но въпреки това не е измислено както трябва. Искам да ми кажете обаче как за едно 20-минутно междучасие ще слезеш по стълбите от втория етаж (имайте в предвид, че по същото време още поне 7 класа се опитват да слязат по същите стълби, които са със широчина около метър), ще стигнеш до магазините (около 3 минути със средно темпо; зависи до кой магазин отиваш), ще се наредиш на опашка от минимум 5 човека (в някой случаи 20 и повече), ще си поръчаш храната (която ще се приготвя между 1 и 5 до 10 минути), ще я изядеш и ще се върнеш в училището? Трудно. Много трудно би могъл да се впишеш в 20 минути. Казвали са ни да си носим храна от вкъщи, но нека бъдем честни - колко от вас са готови да станат половин час по-рано, за да си направят сандвич или някакъв подобен обяд, който до голямото междучасие ще е станал студен, може би твърд и определено не много вкусен? Аз лично не бих го направила. Ето защо много ученици закъсняват или просто си опаковат храната, която са си купили, и я носят в стаята, където я прибират в раницата. Е, това се води „внасяне на храна в училището“ и като минаваш през входа гледаш да не те видят, защото е забранено. Не съм сигурна, дали ти се карат, дали я изхвърлят или нещо друго. Да речем, че в това няма нищо лошо, и ще те пуснат до стаята. А какво правим когато навън вали? Когато е зима и е студено? За информация - в училището няма столова. Не можеш да ядеш вътре. Отново - недомислено решение. След като родителите започнаха да се оплакват, все пак се пусна съобщение в Shkolo, че когато вали, може да се яде по коридорите на училището.
Едно от нещата, които най-много ме дразнят в тази гимназия е, че всичко ще прави само за показ - да видят хората колко са ни добри учениците, да видят колко ни е хубава гимназията, да видят колко много творим. Никой не гледа наистина какво ѝ липсва на системата, какво им липсва на учениците. Не се стремят да се подобрят от гледна точка на децата, които учат там, а само гледат да подобрят имиджа на ПГД „Елисавета Вазова“. И дори никога да не съм познавала Елисавета Вазова, съм доста сигурна, че тя не би одобрила голяма част от нещата, които се случват тук.
Въпреки всичко ще кажа и двете неща, които са хубави в това училище. Първо - поради високият бал, тук влизат много интелигентни и най-вече мили и възпитани хора. По-голямата част от учениците наистина са изключително приятни и когато аз попаднах в училището, това беше нещото, което първо оцених - колко прекрасен беше класът ми. Другото нещо са учителите. Отново повечето от преподавателите са добри специалисти в своята област, преподават много добре, обясняват всичко, отговарят на въпросите ти и най-вече са добри хора. Можеш да говориш спокойно в тях за всичко, което те интересува, да ти дадат съвет, да ти помогнат с нещо или да споделят личен опит.
За да предам информацията по-структурирано, ще го напиша като плюсове и минуси:
Плюсове:
+ добри учители
+ симпатични ученици и приятни класове
+ има клубове
+ ако класът има желание, могат да се организират различни екскурзии, но ръководството все още се явява известна пречка при желание за излизане в учебно време
Минуси:
- съществуващите клубове са малко, недобре организирани и с ограничен достъп; липсват разнообразни извънкласни дейности
- има униформи
- въведена е квота за учениците
- много лоша организация
- учениците се претоварват
- учебните планове за 8-ми, 9-ти и 10-ти клас не включват достатъчно часове по рисуване, нито по професията
- има „присвояване“ на постиженията на учениците
- забранено е внасянето на храна в училището; в сградата няма столова
Когато аз бях седми клас и се готвех да кандидатствам, майка ми търсеше мнения в интернет за различните училища. Всъщност те бяха много полезни да реша къде искам да вляза. Ето защо още тогава си казах, че където и да вляза, ще напиша моето мнение за даденото училище и ще го публикувам тук.
Приеха ме в Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“. Разгледах учебната им програма (т.е. какви часове ще имаме в 8-ми, 9-ти, 10-ти, 11-ти и 12-ти клас). Още тогава видях, че в осми клас няма да имаме никакви специални предмети. Единственият предмет, свързан с дизайн, беше часа (само един на седмица) по изобразително изкуство и дори него го имаше само единия срок. Казаха ми, че в училището има клуб по интериорен дизайн. Е, такъв няма, а не знам и някога да е имало, нито да се стремят да направят.
Колкото до клубовете - има няколко но те, поне според мен, не функционират правилно. Има клуб по шах - търсят децата, които преди са ходили на уроци и състезания и веднъж в годината ги събират, един ден остават след училище да се „упражнят“ и на следващия ги водят на междуучилищното шах състезание и това е. Нямат срещи през годината, не играят помежду си, не се упражняват и не учат нищо ново. Много хора дори не знаят, че такъв клуб съществува. Има и клуб по народни танци - събрани са определени деца (не знам как ги избират), правят им хореография и танцуват на училищни събития. Никъде не пише кога се събират и никой не ти предлага да се включиш. Клубът по волейбол е подобен на този по народни танци. Има и клуб по химия. Там е малко по-добре - събират се всяка седмица и правят различни експерименти. Госпожата твърди, че пита във всеки клас, дали някой иска да се включи. В нашия клас, обаче, не стана точно така. В осми клас не пожелах да се ключа, после не са ни предлагали. Три пъти опитах да стана част от клуба и молих госпожата. Уж „добре, добре, да“ и накрая нищо! Не ме включиха, не ми казаха кога и къде се срещат.
Факт е, че още в осми клас бяхме изключително натоварени. Имахме 12 часа език, по който домашните бяха всекидневни и бяха доста дълги. Училището ни свършваше в 14:30 и ако човек имаше късмет, се прибираше вкъщи към 15:00. Докато обядваш и си починеш поне малко ставаше минимум 16:00. Теоретично тогава трябваше да седнеш да учиш, а на мен (а и не само) ми отнемаше около три часа домашното само по езика. Отделно имахме история, география, биология, физика и химия, като нито един от тези предмети не беше неглижиран. Тестовете бяха сериозни, с трудни въпроси и не мога да кажа, че ни беше спестявана каквато и да е част от материала. Като цяло не използвахме учебниците. Главно учехме от плановете ни в час и от презентациите на преподавателите ни. Тук ще бъда откровена - предполагам, че във всички (или почти всички) гимназии е толкова натоварено. Човек би могъл и да не си дава толкова много зор, да има повече свободно време и да изкарва горе-долу четворки.
В осми клас, колкото и да ми беше трудно, го преглътнах, като си казах, че в девети клас ще е по-различно. Е, не беше. И езикът и общообразователните предмети бяха все толкова сериозни и бяхме все толкова заети.
Колкото до изобразителното изкуство - бях разочарована. Часовете ни представляваха писане на скучни планове на ниво трети клас. Като цяло не рисувахме, освен ако не броим моментите, в които ни казваха „Нарисувайте любимото си животно“, а ако не знаеш как, ти казваха „Отвори в интернет и прерисувай нещо“. Когато си готов, в повечето случаи госпожата не ти дава обратна връзка, не ти помага, ако имаш затруднение, и каквото и да нарисуваш - накрая на всички пишеха шестици. Имахме писмени изпитвания. Казваха ни два урока, които трябва да назубрим и после на половината клас се пада единият урок, на другата половина - другия урок. Вадиш един лист и пишеш дословно плана от тетрадката. По същия начин в 9-ти клас се провеждаха и изключително важни часове за нашата професия като цветознание и перспектива. А после се очаква от нас да знаем да прилагаме „наученото“.
Тук е моментът да спомена проектите. В това училище проектите са най-висшето нещо. В края на първия и края на втория срок ти дават един или два месеца да направиш проект по дадения предмет. Уловката е, че точно по това време всички учители се сещат да ти дадат проект и ти се оказваш затрупан едновременно с проект по биология, по физика, по химия, по география и вероятно с една камара тестове, изпитвания, класни работи и да не забравяме постоянните домашни работи.
А защо всъщност ни дават всички тези проекти? Отговорът се крие в другото любимо нещо на тази гимназия - състезанията и конкурсите. През цялата учебна година в Shkolo ежедневно ни изпращат какви ли не конкурси, в които да участваме. Иронията - засипват те с домашни, учене и проекти, а едновременно с това очакват да участваш в училищни и извънучилищни състезания.
Някои хора успяват. Някои хора участват в състезания и печелят. Ще си кажете - кое му е лошото? Училището просто дава възможност на учениците да се изявяват. Лошото е, че на много състезания хората печелят не заради училището, а заради предишните си учители, уроци или лични заслуги, а когато получат награда, се появява ръководството и се започва: „Нашите прекрасни ученици...“, „Благодарение на нашия състав...“, „Постиженията на нашето училище“... Обяснете ми какво общо има училището с победата на ученик в състезание по колоездене или плуване? Същото важи и за победата на осмокласник в състезание по рисуване. В осми клас, с този нищо и никакъв един час „изобразително изкуство“ на седмица тази гимназия с нищо не е допринесла за развитието на това дете.
Ако отворите фейсбук страницата на гимназията ще видите и колко „задружни“ са класовете ни. Е, и това не е съвсем вярно. Може и да има, признавам - не познавам всички класове, и някои, които да са много обединени и да няма групички, но честно казано силно ме съмнява.
В гимназията съществува и ученически съвет. Като бях малка, много исках да бъда част от такъв и за известно време наистина станах представител на класа си. Но бях разочарована. Не виждам да се случва кой знае какво в него. Задържат те след училище и то не малко, при това не е заради нещо важно, а само седите и разтягате едно гласуване и три съобщения два часа. Нещо, което може да се направи за 30 минути. Факт е, че когато има ден на самоуправлението, те се събират и предлагат главните/общите позиции като медицинска сестра, портиер, педагогически съветник, заместник-директор, директор и др. Но тези роли се избират само между хората в стаята, което според мен не е справедливо. Това, че останалите ученици не са в ученическия съвет и не са били информирани, че могат да застанат на подобна длъжност, не ги прави по-малко отговорни или по-лош избор за дадена роля в училището. Това може да е нещо малко, но не се забелязва и ученическият съвет да се застъпва особено за исканията на учениците. Например при въвеждането на униформите, за което е ясно, че по-голямата част от учениците са против, представителите на ученическият съвет са гласували „ЗА“. Да, издействали са да имаме худита, но въпреки това не са отразили гласа на учениците по правилния начин.
Друго нещо, което не ми харесва в училището, е организацията. Макар че е трудно да се каже, че не харесваш нещо, което не съществува. Никога нищо не се знае, всичко се прави в последния момент, събитията, които се организират са недомислени, чиста пародия. Накратко - супер неорганизирано училище.
Освен това ръководството взима и много недомислени решения. Например въвеждането на униформи в гимназията. Води се гимназия по „дизайн“. Тук влизат артистични хора - художници, графици, дизайнери, които искат и имат право да изразяват себе си. И какъв по-добър начин да го направят от ежедневните неща като дрехите, прическата и аксесоарите? Как може гимназия, която претендира, че е средище на изкуството и предоставя „творческа среда“ да кара учениците си да идват на училище с бяло, сиво, синьо или черно с еднакви тениски и суичъри всеки ден. Тук ще цитирам друга ученичка от училището: „Погледнах към двора и видях клонинги“. Ученици с еднакви тениски, еднакви суитчери, (почти) еднакви панталони. Бих добавила, че са като стадо, точно както в социалистическия строй. Да имаш 500 малки творци и да ги затвориш в сиво. Ето така се убиват таланти. А после идват, дават ти проект и ти казват: „Бъдете креативни“. Отиваме там с надежди, с талант, а те ни хващат като в мрежа, изстискват каквото могат да вземат от нас, и ни захвърлят. Ето това виждам аз в тази гимназия - една машина за консервиране на таланти.
И за да подкрепя твърдението си, че взимат недомислени решения, ще добавя и най-новото им - да въведат квота за влизане в училището (да се приемат 13 момичета и 13 момчета). Като момиче моето мнение е пристрастно по въпроса, но все пак държа да изложа аргументите си. Знам, че някога е било така във всички училища, и че все още е така в езиковите гимназии, НО в много други учебни заведения това отпадна и то с причина. Хората знаят, че е несправедливо - защо момичетата да се мъчат да изкарат високи точки и да имат висок бал, докато момчетата си клатят краката (а дори и да учат пак - не е колкото момичешката част от кандидатите), не се справят чак толкова добре на матурите, имат по-нисък бал и накрая в едно училище влизат 10 момчета с бал 350, вместо 10 момичета с бал 400. И защо? Цитирам ръководството на гимназията: „Да се даде шанс на момчетата да влязат в гимназията“, „Да не се превърнем в девическо училище“. Прекрасна идея! Защо не вземем шанса на 10 много потрудили се момичета и да го дадем на 10 не чак толкова заслужили момчета. Така ще е честно, нали?
Ще добавя и третото „гениално“ решение на училището - внасянето на храна в училището е забранено. Дори директорката веднъж преджобваше учениците на входа. Ще си кажете, че това е нормално - има го на много места и е с цел запазване на сградата чиста. Да, признавам, че това е по-малко важно в сравнение с другите две, но въпреки това не е измислено както трябва. Искам да ми кажете обаче как за едно 20-минутно междучасие ще слезеш по стълбите от втория етаж (имайте в предвид, че по същото време още поне 7 класа се опитват да слязат по същите стълби, които са със широчина около метър), ще стигнеш до магазините (около 3 минути със средно темпо; зависи до кой магазин отиваш), ще се наредиш на опашка от минимум 5 човека (в някой случаи 20 и повече), ще си поръчаш храната (която ще се приготвя между 1 и 5 до 10 минути), ще я изядеш и ще се върнеш в училището? Трудно. Много трудно би могъл да се впишеш в 20 минути. Казвали са ни да си носим храна от вкъщи, но нека бъдем честни - колко от вас са готови да станат половин час по-рано, за да си направят сандвич или някакъв подобен обяд, който до голямото междучасие ще е станал студен, може би твърд и определено не много вкусен? Аз лично не бих го направила. Ето защо много ученици закъсняват или просто си опаковат храната, която са си купили, и я носят в стаята, където я прибират в раницата. Е, това се води „внасяне на храна в училището“ и като минаваш през входа гледаш да не те видят, защото е забранено. Не съм сигурна, дали ти се карат, дали я изхвърлят или нещо друго. Да речем, че в това няма нищо лошо, и ще те пуснат до стаята. А какво правим когато навън вали? Когато е зима и е студено? За информация - в училището няма столова. Не можеш да ядеш вътре. Отново - недомислено решение. След като родителите започнаха да се оплакват, все пак се пусна съобщение в Shkolo, че когато вали, може да се яде по коридорите на училището.
Едно от нещата, които най-много ме дразнят в тази гимназия е, че всичко ще прави само за показ - да видят хората колко са ни добри учениците, да видят колко ни е хубава гимназията, да видят колко много творим. Никой не гледа наистина какво ѝ липсва на системата, какво им липсва на учениците. Не се стремят да се подобрят от гледна точка на децата, които учат там, а само гледат да подобрят имиджа на ПГД „Елисавета Вазова“. И дори никога да не съм познавала Елисавета Вазова, съм доста сигурна, че тя не би одобрила голяма част от нещата, които се случват тук.
Въпреки всичко ще кажа и двете неща, които са хубави в това училище. Първо - поради високият бал, тук влизат много интелигентни и най-вече мили и възпитани хора. По-голямата част от учениците наистина са изключително приятни и когато аз попаднах в училището, това беше нещото, което първо оцених - колко прекрасен беше класът ми. Другото нещо са учителите. Отново повечето от преподавателите са добри специалисти в своята област, преподават много добре, обясняват всичко, отговарят на въпросите ти и най-вече са добри хора. Можеш да говориш спокойно в тях за всичко, което те интересува, да ти дадат съвет, да ти помогнат с нещо или да споделят личен опит.
За да предам информацията по-структурирано, ще го напиша като плюсове и минуси:
Плюсове:
+ добри учители
+ симпатични ученици и приятни класове
+ има клубове
+ ако класът има желание, могат да се организират различни екскурзии, но ръководството все още се явява известна пречка при желание за излизане в учебно време
Минуси:
- съществуващите клубове са малко, недобре организирани и с ограничен достъп; липсват разнообразни извънкласни дейности
- има униформи
- въведена е квота за учениците
- много лоша организация
- учениците се претоварват
- учебните планове за 8-ми, 9-ти и 10-ти клас не включват достатъчно часове по рисуване, нито по професията
- има „присвояване“ на постиженията на учениците
- забранено е внасянето на храна в училището; в сградата няма столова