Денят не започна добре. Уж само два джина пийнах снощи, а се събудих с адско главоболие. След разходката с кафе и аналгин ми мина. Свърших си задачите за днес и мога с чиста съвест да си мързелувам.
- Публикувана: 1 юли 2021, 03:50 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2021, 07:01 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през юли
Какво става, момичета? Почти всички от обществото сме успели тези дни да се изпокараме с ближните. Явно е заразно - за три дена два пъти се сръфахме здраво с Уишмастъров. Ама класика - сссссссъсссскане, после два реда сълзи, два реда сополи и сдобряване.
Благодаря за съветите, момичета! Пека картофи вече. Във фолио, само посолени леко.
Ре, ще преодолеете и тази криза. В момент на афект сте все още. Разбирам как се чувстваш. Всички разбираме. И отстрани е лесно да кажем "ще мине". Но ще мине.
Аз пък вчера на плажа се скарах с детето. Сега се замислям, че явно вече не й е било ОК на стомахчето, но сама не е осъзнавала какво й е криво. Та размрънка се като 7-месечно, не 7-годишно. Разпищя се във водата. Сама не можа да обясни защо. Хванах я за ръката да я изведа под чадъра да се успокои, да пие вода, да хапне нещо. Задърпа се. Заболя я ръката от дърпане. Запищя "боли ме, пусни ме" и събрахме погледите. Сигурно ме разнасят като майка побойничка . Щото на тях нокогаш не им се е случвало мрънкащо дете. Ама клатеха глави едни бабки.
Рено,я иди се разходи!
"Разходи" го прочетох като "изходи", защото сега това ми е в главата покрай щерката. 🥴😄 И започнах да умувам с какво ще помогне изхождането на семейните скандали. 😆 Ма може пък, ако някой има запек, щото той напряга. 😆
Ре, ще преодолеете и тази криза. В момент на афект сте все още. Разбирам как се чувстваш. Всички разбираме. И отстрани е лесно да кажем "ще мине". Но ще мине.
Аз пък вчера на плажа се скарах с детето. Сега се замислям, че явно вече не й е било ОК на стомахчето, но сама не е осъзнавала какво й е криво. Та размрънка се като 7-месечно, не 7-годишно. Разпищя се във водата. Сама не можа да обясни защо. Хванах я за ръката да я изведа под чадъра да се успокои, да пие вода, да хапне нещо. Задърпа се. Заболя я ръката от дърпане. Запищя "боли ме, пусни ме" и събрахме погледите. Сигурно ме разнасят като майка побойничка . Щото на тях нокогаш не им се е случвало мрънкащо дете. Ама клатеха глави едни бабки.
Рено,я иди се разходи!
"Разходи" го прочетох като "изходи", защото сега това ми е в главата покрай щерката. 🥴😄 И започнах да умувам с какво ще помогне изхождането на семейните скандали. 😆 Ма може пък, ако някой има запек, щото той напряга. 😆
Ре, преди да се самообвиняваш седни, помисли, за себе си най вече, ако трябва нареви се. Няма как да си скала винаги, но въпросът е част от твоето щастие в този човек ли се крие. Преди да го отписваш.
Не мога да дам по умен съвет, борила съм се с подобни но различни вятърни мелници, и знам че не винаги минава.
Не мога да дам по умен съвет, борила съм се с подобни но различни вятърни мелници, и знам че не винаги минава.
Ще мисля, но при нас нещата са свързани със заболяване, което периодично излиза извън контрол. Писна ми да съм лекар, майка, прислужница.
Ще ми мине най-вероятно. Просто си искам седмица за мен.
Ще ми мине най-вероятно. Просто си искам седмица за мен.
Панде! 
И това е вариант.Бухаш му разхлабително,да стой в тоалетната,да си страда там и да не ти се мярка пред погледа.
Ся като пълен кукундрел,трябва в най топлото да сляза до магазина. И да не си помисли някой,че е за хляб.
Попи,имахме един учител,много любимо му беше,потретвам въпреки,че мразя да повтарям и от на татък,знаете какво следва.
И това е вариант.Бухаш му разхлабително,да стой в тоалетната,да си страда там и да не ти се мярка пред погледа.Ся като пълен кукундрел,трябва в най топлото да сляза до магазина. И да не си помисли някой,че е за хляб.
Попи,имахме един учител,много любимо му беше,потретвам въпреки,че мразя да повтарям и от на татък,знаете какво следва.
Хем знам, че като изпадне в криза, не е той, хем пак боли.
Уф, рева си сега. Мисля се за виновна, защото подадох. Казах и аз тежки неща, не знам. Нямаме бъдеще.
Уф, рева си сега. Мисля се за виновна, защото подадох. Казах и аз тежки неща, не знам. Нямаме бъдеще.
Извинявам се, че изпуснах. Просто от години живея така и ми писна, ама яко. Нямаме материални проблеми, но наистина дотежава, когато няма подкрепа, няма зачитане. Това е моментно, но периодично и като се случи е ужасно.
Буквално се замислям дали да продължа с него, заслужава ли си, дали няма да ми е по-добре сама.
Буквално се замислям дали да продължа с него, заслужава ли си, дали няма да ми е по-добре сама.
Буквално се замислям дали да продължа с него, заслужава ли си, дали няма да ми е по-добре сама.