Домакини 76 / Лятно ни е

Както се похвалих децата са при свекървата. Последните години отношенията там са дистанционно търпение и минимални контакти. Та заявява съкровището, че ще си вземе МЕСЕЦ отпуска да погледа децата. Сега... На мен е свекърва, но на тях е баба. Нищо не казах. Като дойде времето се оказа, че си е взела две седмици. Малко по-реалистично, но не съвсем, защото децата не са стояли там без нас и си бях скептична към начинанието. Все пак запазих скептицизма за себе си. От втория ден децата всеки ден питат кога ще ги вземем. Никакво отношение като към деца! Очакват да се гледат сами, а те (бабата и дядото) да дават само джобни. Отделно свекъра е алкохолик и денят започва с 200 грамка преди работа. А в почивните дни до обяд е пресушил минимум 700. Не може сам себе си да гледа, камо ли деца. Но свекървата твърдеше, че тя ще си ги гледа сама, щяла да се справи. Хубаво... Ден трети - децата гледат телевизия, тя ги заключва без да им каже и отива до магазина. Вероятно се е забавила, защото децата по някое време са разбрали, че я няма и като претърсили къщата и двора, опитали да проверят при съседите. Тогава разбрали, че са заключени. Каката, като по-голяма, измислила да излязат през прозореца. Къщата е на кота 0, принципно не е високо, но малкия съвсем скоро направи 5 и височина от около метър и нещо не е малко за него. Тъкмо излезли и тя се прибрала. Стиснах зъби, обясних като на децата "защо не се прави така". На следващия ден пак същото... Защото били заспали. Сякаш ще ги открадне някой в тва заспало село... Правих няколко пъти забележка, че показват на децата къде си държат парите. Не са някакви фрапантни суми, колкото за ежедневни разходи, но са достатъчно децата да нямат адекватна преценка за стойността им. Дядото се репчи "при баба и дядо всичко може, колко ще похарчат децата"... Ми... Хубуу бе На другия ден "Ама те си взели по 50 лева и отишли до магазина" Ааааа, чакай малко, нали можеше? Сега последното "ново 20" - купила си щерката кутия литър натурален сок. И понеже обича да си говори със съседката, нарисувала ѝ картичка, наляла чаша сокче и решила да ги занесе. Дъртия (вече отрязан) скъсал картичката, хвърлил сокчето и (по думи на детето) ѝ бил пляснал шамар. Склонна съм да вярвам на нея, не на него, защото той лъже по най-малоумния и инфантилен начин дори когато виждаш с очите си как това, което казва не е вярно. Утре в 5 отивам да си ги прибера. Толкова ми беше толерантността и търпението. Само се моля да имам достатъчно силна захапка, че да стисна зъби и да си ги взема без да си изпусна нервите. Омммм... Оммм...