Ако се разболее / контузи и не може физически да е на 100% наличен това би ли било причина за развод?
- Публикувана: 2 юли 2021, 21:36 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2021, 00:38 ч.
Развод заради прекаляване с алкохола
Тази тема е подигравка с всички, които имат или са имали връзка с алкохолик.
Нали осъзнаваш, че настоящото ти поведение има точно два варианта в мотива?
Или в душата си искаш развод и се чудиш откъде да си изсмучеш причините.
Или искаш да контролираш мъжа си до дупка.
Ти твърдиш, че не искаш развод... ама поднасяш историята така, все едно той те принуждава и върши нещо, което просто не бива да върши. В тая ситуация разводът би бил по-добрата опция за всички. Това, нали, ако действително истерясваш от излизанията му 4 пъти годишно, а не си просто малко ядосана, че детето е било с Т, а той се е случил навън. Ама пък тогава моментът с демонстративното изнизване и не ме занимавайте на интелектуалеца с добрата професия и бащинско поведение за пример не се връзва.
Или в душата си искаш развод и се чудиш откъде да си изсмучеш причините.
Или искаш да контролираш мъжа си до дупка.
Ти твърдиш, че не искаш развод... ама поднасяш историята така, все едно той те принуждава и върши нещо, което просто не бива да върши. В тая ситуация разводът би бил по-добрата опция за всички. Това, нали, ако действително истерясваш от излизанията му 4 пъти годишно, а не си просто малко ядосана, че детето е било с Т, а той се е случил навън. Ама пък тогава моментът с демонстративното изнизване и не ме занимавайте на интелектуалеца с добрата професия и бащинско поведение за пример не се връзва.
Значи, аз разбирам как се чувстваш. Разбирам яда, беса, че някой не се съобразява с твб, когато си му казала, че искаш да се съобразява. Обаче смятам, че за да се стигне до момента, в който той умишлено и нарочно те пренебрегва, е имало нещо друго във вашите отношения, което е предизвикало ситуацията и реакциите и на двама ви. И това друго нещо или неща не се споменава в тая тема, а само се казва.....той не ме зачита, имам ли право да се разведа с него.
Принципно имаш право да се разведеш с него във всеки момент. Може да е погледнал в погрешна посока сутринта и затова да се разведеш с него. Пък....ти си знаеш какво стои зад всичко. Само че честно казано, не мога да приема, че историята е само това.
Честно казано мен 3 бири не могат да ме напият. За какво пиянство изобщо става въпрос?
Принципно имаш право да се разведеш с него във всеки момент. Може да е погледнал в погрешна посока сутринта и затова да се разведеш с него. Пък....ти си знаеш какво стои зад всичко. Само че честно казано, не мога да приема, че историята е само това.
Честно казано мен 3 бири не могат да ме напият. За какво пиянство изобщо става въпрос?
Първоначалния въпрос беше - "Дали пък не преувеличавам?". Е, такова единодушие отдавна не бях виждала в този форум 
Всички казахме, че преувеличаваш. Първо проблема беше пиенето 3-4 пъти в годината, после, че не предупреждавал. И продължавам да мисля, че тези проблеми не могат да са истинската причина да искаш развод. А ако наистина няма друго - съветвам те да почетеш дори само в този форум и раздел с какви проблеми се сблъскват другите двойки и какви са техните реакции. Може би ще ти се отворят очите за много неща...
Всички казахме, че преувеличаваш. Първо проблема беше пиенето 3-4 пъти в годината, после, че не предупреждавал. И продължавам да мисля, че тези проблеми не могат да са истинската причина да искаш развод. А ако наистина няма друго - съветвам те да почетеш дори само в този форум и раздел с какви проблеми се сблъскват другите двойки и какви са техните реакции. Може би ще ти се отворят очите за много неща... 
Аз например много обичам чесън. И си представих ситуацията мъжът ми да ми каже " Не ми е приятно, че ядеш чесън и ти забранявам да го правиш вкъщи. Не искам да ядеш и навън, защото като се прибереш, а аз ВЕЧЕ СПЯ, фактът, че си яла чесън, ме изнервя в съня ми дори".
Но аз искам да хапвам чесън, харесва ми и понякога излизам с приятелки и си хапвам. А той започва да ми пише " Ти пак ли си навън и ядеш чесън, искам развод!". Ще реша, че е психично болен, честно. Първо ще започна да се крия, че го правя, за да не се държи като откачен и да ме излага. И вероятно на третия, четвъртия път ще се прибера и ще му обясня как точно да си опакова багажа и къде да си го завре след това.
Но аз искам да хапвам чесън, харесва ми и понякога излизам с приятелки и си хапвам. А той започва да ми пише " Ти пак ли си навън и ядеш чесън, искам развод!". Ще реша, че е психично болен, честно. Първо ще започна да се крия, че го правя, за да не се държи като откачен и да ме излага. И вероятно на третия, четвъртия път ще се прибера и ще му обясня как точно да си опакова багажа и къде да си го завре след това.
Когато не живееш сам е неизбежно да се съобразяваш с човека до себе си. Разбира се, зависи дали става дума за някакви основни въпроси, с които не трябва да се прави компромис, също и дали различията не са прекалено много и на практика трябва да живееш нечий чужд живот.
Но определено 1-2 дребни неща, за които ми е все тая, няма как да изместят семейството ми от първтото място.
Нещата са прости. Изправени са пред това да си прегледат приоритетите. Или тя да преглътне, че той ще се напива няколко пъти годишно, защото семейството ѝ е по-важно или той да прецени, че семейството му стои по-нагоре в списъка от 4-те напивания годишно.
Напивания, не пиене въобще. Тя писа, че си употребяват алкохол в нормални количества, т.е. дори не се налага да го отказва.
Независимо кой какво ще ти каже тук и кой какво може да понесе и изтърпи, ти трябва да си решиш докъде се простира твоето търпение и какво си склонна да толерираш.
За мен лично големият проблем е, че мъжът решава и изчезва както му скимне. Не сте сами, имате две малки деца и за мен такова поведение е безотговорно и това е нещото, което аз не бих изтърпяла два пъти. Ще направя голям проблем първия път и, ако се повтори - жална му майка. Даже не знам какво съм способна да направя в такава ситуация, хваща ме бяс само като си го представям.
За напиванията - има хора расли в семейства на алкохолици например, които не понасят човекът до тях да пие даже и по чаша. Това е въпрос на лично усещане, ако случаят е такъв, правилно е било да се гледат тези неща преди брака, а не да се окаже после че пречат.
Аз пия и гледам с голямо подозрение на пълните трезвеници. Не са от моята порода тези хора и не ми вдъхват доверие. Обаче си знам пиянството и мярката. Хора, които се напиват до степен да завалят думите, да залитат, падат, пълзят, повръщат аз също не бих понесла за дълго без значение колко пъти в годината се случва.
Гледката ми е противна просто, а като се добавят и две деца, които евентуално по-нататък ще стават свидетели на пиянските му проявления и на махмурлуците на другия ден, става още по-неприятно.
И аз не мисля, че положението е стигнало до развод, но е добре да поговорите. Ако си мълчиш, ще продължиш да се дразниш и да трупаш гняв и в един момент ще стане взривоопасно.
За мен лично големият проблем е, че мъжът решава и изчезва както му скимне. Не сте сами, имате две малки деца и за мен такова поведение е безотговорно и това е нещото, което аз не бих изтърпяла два пъти. Ще направя голям проблем първия път и, ако се повтори - жална му майка. Даже не знам какво съм способна да направя в такава ситуация, хваща ме бяс само като си го представям.
За напиванията - има хора расли в семейства на алкохолици например, които не понасят човекът до тях да пие даже и по чаша. Това е въпрос на лично усещане, ако случаят е такъв, правилно е било да се гледат тези неща преди брака, а не да се окаже после че пречат.
Аз пия и гледам с голямо подозрение на пълните трезвеници. Не са от моята порода тези хора и не ми вдъхват доверие. Обаче си знам пиянството и мярката. Хора, които се напиват до степен да завалят думите, да залитат, падат, пълзят, повръщат аз също не бих понесла за дълго без значение колко пъти в годината се случва.
Гледката ми е противна просто, а като се добавят и две деца, които евентуално по-нататък ще стават свидетели на пиянските му проявления и на махмурлуците на другия ден, става още по-неприятно.
И аз не мисля, че положението е стигнало до развод, но е добре да поговорите. Ако си мълчиш, ще продължиш да се дразниш и да трупаш гняв и в един момент ще стане взривоопасно.
Написала си, че като се разведеш, поне ще бъдеш спокойна..
В това, кой те убеждава- майка ти или любовникът ти? Защото такава глупост може да ти каже само и единствено човек, който има сметка да разкара натрапника, упс… съпруга ти и бащата на двете ти деца.
А, ако просто си заплашваш с развод, се нарича шантажиране.
В това, кой те убеждава- майка ти или любовникът ти? Защото такава глупост може да ти каже само и единствено човек, който има сметка да разкара натрапника, упс… съпруга ти и бащата на двете ти деца.
А, ако просто си заплашваш с развод, се нарича шантажиране.
Независимо кой какво ще ти каже тук и кой какво може да понесе и изтърпи, ти трябва да си решиш докъде се простира твоето търпение и какво си склонна да толерираш.
За мен лично големият проблем е, че мъжът решава и изчезва както му скимне. Не сте сами, имате две малки деца и за мен такова поведение е безотговорно и това е нещото, което аз не бих изтърпяла два пъти. Ще направя голям проблем първия път и, ако се повтори - жална му майка. Даже не знам какво съм способна да направя в такава ситуация, хваща ме бяс само като си го представям.
За напиванията - има хора расли в семейства на алкохолици например, които не понасят човекът до тях да пие даже и по чаша. Това е въпрос на лично усещане, ако случаят е такъв, правилно е било да се гледат тези неща преди брака, а не да се окаже после че пречат.
Аз пия и гледам с голямо подозрение на пълните трезвеници. Не са от моята порода тези хора и не ми вдъхват доверие. Обаче си знам пиянството и мярката. Хора, които се напиват до степен да завалят думите, да залитат, падат, пълзят, повръщат аз също не бих понесла за дълго без значение колко пъти в годината се случва.
Гледката ми е противна просто, а като се добавят и две деца, които евентуално по-нататък ще стават свидетели на пиянските му проявления и на махмурлуците на другия ден, става още по-неприятно.
И аз не мисля, че положението е стигнало до развод, но е добре да поговорите. Ако си мълчиш, ще продължиш да се дразниш и да трупаш гняв и в един момент ще стане взривоопасно.
За мен лично големият проблем е, че мъжът решава и изчезва както му скимне. Не сте сами, имате две малки деца и за мен такова поведение е безотговорно и това е нещото, което аз не бих изтърпяла два пъти. Ще направя голям проблем първия път и, ако се повтори - жална му майка. Даже не знам какво съм способна да направя в такава ситуация, хваща ме бяс само като си го представям.
За напиванията - има хора расли в семейства на алкохолици например, които не понасят човекът до тях да пие даже и по чаша. Това е въпрос на лично усещане, ако случаят е такъв, правилно е било да се гледат тези неща преди брака, а не да се окаже после че пречат.
Аз пия и гледам с голямо подозрение на пълните трезвеници. Не са от моята порода тези хора и не ми вдъхват доверие. Обаче си знам пиянството и мярката. Хора, които се напиват до степен да завалят думите, да залитат, падат, пълзят, повръщат аз също не бих понесла за дълго без значение колко пъти в годината се случва.
Гледката ми е противна просто, а като се добавят и две деца, които евентуално по-нататък ще стават свидетели на пиянските му проявления и на махмурлуците на другия ден, става още по-неприятно.
И аз не мисля, че положението е стигнало до развод, но е добре да поговорите. Ако си мълчиш, ще продължиш да се дразниш и да трупаш гняв и в един момент ще стане взривоопасно.
Здравейте! Със съпругът ми сме заедно от 4 години. Имаме 2 прекрасни момченца на 1 и 3 години. И двамата сме с хубави професии и стабилни доходи, което да не ни прави финансово зависими един от друг. Той се грижи за децата, поделяме си домакинските задължения. В това отношение нямам забележки. Проблемът е, че от време на време /през 2-3 месеца/ има дни, в които се напива. Заплаших го, че ще се разделим, ако още веднъж го видя пиян и за да не го виждам, което и за мен е по-добре той излиза и се прибира, когато вече сме заспали. Казах му, че ще се разделим, че не понасям това. Той ми казва, че имал нужда да разпусне с приятели. Аз нямам против да се вижда с приятели, но да пиянства ме дразни. Искам да мога да разчитам на него, винаги му казвам, ако точно, когато си пиян трябва да ходим спешно до болница заради децата? Но нищо не се променя. Така си живеем и някой ден без да предупреди кога просто казва, че излиза и... На другия ден след работа също явно си допиват някъде и пак закъснява и се прибира, когато сме заспали. Аз се сърдя, не говоря с дни. Заплашвам с развод, но всичко отминава. Сега пак е навън. Написах му, че това вече края и искам рзвод. Да се изнесе до 1 месец. Казва ми, че преувеличавам. Гледал мач с приятели. А малкото дете беше с темп миналия ден. Наистина сериозно обмислям да сложа вече край. Моля за съвет какво мислите вие. Дали пък не преувеличавам. Все пак става дума за 4-5 пъти в годината. Но аз просто не го понасям това. След една седмица трябва да пътуваме в чужбина на почивка. Ако зависи от мен няма да отида, но децата са се настроили и просто незнам какво да правя. От друга страна, ако ще се разделяме по-добре докато децата са малки, защото ще става все по трудно.
Няма да те нападам, смятам, че набиването на канчето и директните нападки никому не помагат, напротив - дори смятам, че са избиване на комплекси - често в безсилието си хората се опитват да те мачкат, защото просто...явно друго не са виждали. Забелязах, че темите в един или друг момент някакси се обръщат срещу автора. А все си мисля, че трябва коментиращите да подхождат с разбиране, иначе все нападания и обвинения, полза няма.
Според мен има проблем, не става въпрос за 4-5 пъти запивания, ами явно не му е комфортно или се е уморил, или има някакви проблеми.
Като че ли 4-5 пъти годишно не е проблем, но се почва отнякъде. Сега е 4-5 пъти, а по-нататък може и повече да станат, така че навреме си започнала да се замисляш. Не съм човек, който търпи алкохол, на етажа ни с години живееше алкохолик - гнусна работа. От самата миризма на алкохол ми се гади. Пияният човек, ами за мен си е съвсем друг човек, не можеш да разчиташ на него, не знаеш какво да очакваш, не знаеш дали и кога ще ти посегне. Тия приказки за кротко пиене са ми малко странни, но явно има и такива.
Нормално е да искаш коректно отношение, все пак имаш семейство, с две деца сте, недопустимо е така да изчезва без да те предупреди, номадска му работа. Не си супер контролираща, просто искаш да разчиташ 100% на мъжа си, всяка жена с деца би те разбрала. Ами по принцип, няма как да очакваш това от мъж - слаби са по природа, лесно се лъжат, лесно се водят по чужд акъл, според мен самата представа за семеен живот ги плаши, това 100% отдаденост на семейството и децата, като че ли се среща основно при майките. Тоест никога не съм виждала семейство с мъж, в който мъжът да е 100% отдаден на семейството си - явно не им е присъщо или пък се приема за контрол от страна на жената, ако тя го иска - но истината е, че мъжът рядко е устроен за това. Май им е по-присъщо да бягат, да изневеряват, да си живеят номадски живот.
Никога нямам проблем да се съобразя с партньор, ако нещо в мен, като пиенето на алкохол или друго, го дразни. Връзката е съобразяване с другия, а не налагане и ако не ти отърва, вратата е там.
Интересно, ако ти правеше тези запивания 4-5 пъти в годината какво щеше да се коментира за теб, от тия дето скачат, че си суперконтролираща ? Пак щяха да почнат обвинения. Лично за себе си смятам, че от мъжа трябва да се изисква, трябва да имаш добро общуване с него, да си говорите, да споделяте. За да го плашиш с развод, няма значение как си го поискала, означава, че искаш да го стреснеш и да го накараш да се замисли. Обаче прецени добре дали не е по-добре да подходиш към проблема от друга страна, а не със заплахи и притискане, защото много често бягат. Но прецени сама - спокойствието ти е важно, в крайна сметка, някой трябва да ги гледа тези деца.
Авторката, аз те разбирам, ама нямаш много опции. Първи, защото повечето хора са толерантни към напиваници и сигурно им е странно, че не искаш мъжът ти да е пиян и да не се прибира на всеки два месеца веднъж, тъй като пият повече и това им се вижда малко. Затова трябваше просто да се събереш с мъж който не се напива. Ама сега с две деца е вече късно.
Гледай да регулирате някак нещата, поне да се обажда преди да ходи да се нальока и си отваряй очите да не зачести прекалено. Тогава вече ще трябва да му мислиш. Сега с две толкова малки деца ще ти е много трудно сама.
Гледай да регулирате някак нещата, поне да се обажда преди да ходи да се нальока и си отваряй очите да не зачести прекалено. Тогава вече ще трябва да му мислиш. Сега с две толкова малки деца ще ти е много трудно сама.
Здравейте! Със съпругът ми сме заедно от 4 години. Имаме 2 прекрасни момченца на 1 и 3 години. И двамата сме с хубави професии и стабилни доходи, което да не ни прави финансово зависими един от друг. Той се грижи за децата, поделяме си домакинските задължения. В това отношение нямам забележки. Проблемът е, че от време на време /през 2-3 месеца/ има дни, в които се напива. Заплаших го, че ще се разделим, ако още веднъж го видя пиян и за да не го виждам, което и за мен е по-добре той излиза и се прибира, когато вече сме заспали. Казах му, че ще се разделим, че не понасям това. Той ми казва, че имал нужда да разпусне с приятели. Аз нямам против да се вижда с приятели, но да пиянства ме дразни. Искам да мога да разчитам на него, винаги му казвам, ако точно, когато си пиян трябва да ходим спешно до болница заради децата? Но нищо не се променя. Така си живеем и някой ден без да предупреди кога просто казва, че излиза и... На другия ден след работа също явно си допиват някъде и пак закъснява и се прибира, когато сме заспали. Аз се сърдя, не говоря с дни. Заплашвам с развод, но всичко отминава. Сега пак е навън. Написах му, че това вече края и искам рзвод. Да се изнесе до 1 месец. Казва ми, че преувеличавам. Гледал мач с приятели. А малкото дете беше с темп миналия ден. Наистина сериозно обмислям да сложа вече край. Моля за съвет какво мислите вие. Дали пък не преувеличавам. Все пак става дума за 4-5 пъти в годината. Но аз просто не го понасям това. След една седмица трябва да пътуваме в чужбина на почивка. Ако зависи от мен няма да отида, но децата са се настроили и просто незнам какво да правя. От друга страна, ако ще се разделяме по-добре докато децата са малки, защото ще става все по трудно.
Няма да те нападам, смятам, че набиването на канчето и директните нападки никому не помагат, напротив - дори смятам, че са избиване на комплекси - често в безсилието си хората се опитват да те мачкат, защото просто...явно друго не са виждали. Забелязах, че темите в един или друг момент някакси се обръщат срещу автора. А все си мисля, че трябва коментиращите да подхождат с разбиране, иначе все нападания и обвинения, полза няма.
Според мен има проблем, не става въпрос за 4-5 пъти запивания, ами явно не му е комфортно или се е уморил, или има някакви проблеми.
Като че ли 4-5 пъти годишно не е проблем, но се почва отнякъде. Сега е 4-5 пъти, а по-нататък може и повече да станат, така че навреме си започнала да се замисляш. Не съм човек, който търпи алкохол, на етажа ни с години живееше алкохолик - гнусна работа. От самата миризма на алкохол ми се гади. Пияният човек, ами за мен си е съвсем друг човек, не можеш да разчиташ на него, не знаеш какво да очакваш, не знаеш дали и кога ще ти посегне. Тия приказки за кротко пиене са ми малко странни, но явно има и такива.
Нормално е да искаш коректно отношение, все пак имаш семейство, с две деца сте, недопустимо е така да изчезва без да те предупреди, номадска му работа. Не си супер контролираща, просто искаш да разчиташ 100% на мъжа си, всяка жена с деца би те разбрала. Ами по принцип, няма как да очакваш това от мъж - слаби са по природа, лесно се лъжат, лесно се водят по чужд акъл, според мен самата представа за семеен живот ги плаши, това 100% отдаденост на семейството и децата, като че ли се среща основно при майките. Тоест никога не съм виждала семейство с мъж, в който мъжът да е 100% отдаден на семейството си - явно не им е присъщо или пък се приема за контрол от страна на жената, ако тя го иска - но истината е, че мъжът рядко е устроен за това. Май им е по-присъщо да бягат, да изневеряват, да си живеят номадски живот.
Никога нямам проблем да се съобразя с партньор, ако нещо в мен, като пиенето на алкохол или друго, го дразни. Връзката е съобразяване с другия, а не налагане и ако не ти отърва, вратата е там.
Интересно, ако ти правеше тези запивания 4-5 пъти в годината какво щеше да се коментира за теб, от тия дето скачат, че си суперконтролираща ? Пак щяха да почнат обвинения. Лично за себе си смятам, че от мъжа трябва да се изисква, трябва да имаш добро общуване с него, да си говорите, да споделяте. За да го плашиш с развод, няма значение как си го поискала, означава, че искаш да го стреснеш и да го накараш да се замисли. Обаче прецени добре дали не е по-добре да подходиш към проблема от друга страна, а не със заплахи и притискане, защото много често бягат. Но прецени сама - спокойствието ти е важно, в крайна сметка, някой трябва да ги гледа тези деца.
Препоръчани теми