Студенти в Нидерландия - 10

  • 62 305
  • 788
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 70
Моят син също пристигна в понеделник благополучно, но още преди да стигне в Енсхеде ревеше по телефона и обясняваше, че не знае къде отива и защо и че това не е неговото място. От 3 дни сме нон-стоп по телефоните с баща му и не можем да го успокоим. Постоянно говори за прибиране, общежитието било много мизерно, времето било подтискащо, а в същото време отказва да предприеме каквото и да било за да промени нещо...
Направо се държи неадекватно и вече съм много притеснена. Вчера им започнаха събитията за опознаване на новите студенти, които поне според програмата изглеждат доста интересни. Надявах се да му подействат добре и да се запознае с нови хора, но той е толкова депресиран, че няма желание и там да ходи...
А винаги е бил доста оправен, общителен и жизнерадостен млад човек и изцяло негово беше желанието да ходи да учи там, ние само го подкрепихме в това...
Започвам да си мисля, че наистина ще вземе някое глупаво решение под въздействие на емоциите си и после много ще съжалява за това.
Моля ви, ако някой е минал през този път, дайте някакви идеи. Чувствам се безсилна и изцедена, а са минали едва 3 дни...
Много ми стана мъчно за детето.
Може би ако намери там някой на неговата възраст да си споделят може да се поуталожат нещата. Аз на моя му сложих мента, глог и валериан за всеки случай при нервно напрежение и др подобно състояние.
Опитайте се да го накарате да види нещо позитивно там. Разпитайте го запознал ли се е с някой, какво са си говорили, от къде е, за самия университет... разни отвличащи вниманието въпроси. Кажете му че общежитието е временно и може да търси квартира, да има с какво да се занимава умът му. Може като започне ученето да се отпусне постепенно. Стискам палци!

# 646
  • Мнения: 6 292
В БУАС, Бреда , са обявили онлайн за първокурсниците интернационални до края на ноември, при условие че нямат място за настаняване. До тогава трябва да са си намерили. И да продължат присъствено.
Малко ми е странно на мен - миналата година - айде всички извън университетите, щото ковид, нали. А сега,  - айде присъствено, макар че броя студенти надхвърля многократно възможностите за настаняване...

# 647
  • Стара Загора
  • Мнения: 4 179
Благодаря ви за подкрепата, момичета.
Мисля си, че ако отида там още по-зле ще стане, понеже ще се почувства като обгрижаван и закрилян, а той от много време насам всячески се доказва пред себе си като голям и силен. Финално каза, че си дава 3 седмици шанс за да му хареса, но е с предварителната настройка, че това е невъзможно и няма да стане. Съмнявам се, че 3 седмици са достатъчни за каквото и да е логично решение, но няма да настоявам и ще го оставя да си носи последствията сам.
Успех на всички първокурсници и дано повечето деца се справят по-леко психически!

# 648
  • Мнения: 436
Благодаря ви за подкрепата, момичета.
Мисля си, че ако отида там още по-зле ще стане, понеже ще се почувства като обгрижаван и закрилян, а той от много време насам всячески се доказва пред себе си като голям и силен. Финално каза, че си дава 3 седмици шанс за да му хареса, но е с предварителната настройка, че това е невъзможно и няма да стане. Съмнявам се, че 3 седмици са достатъчни за каквото и да е логично решение, но няма да настоявам и ще го оставя да си носи последствията сам.
Успех на всички първокурсници и дано повечето деца се справят по-леко психически!
Ако всячески се доказва е очевидно, че не вярва в това.
Мога да Ви споделя, че моето момче, когато си дойдох в България и се чувахме ми казваше, че е супер, но на сестра ми,  десетина дни по-късно, е споделил, че в деня след тръгването ми е потънал и се е почувствал сам и много зле. На мен не е споделил,  пазил ме е. След това обаче, споделил, че му станало много добре без мен Simple Smile.  Ревах с глас, защото му е било зле, но не е искал да ме тревожи, защото  съм една привързана, чувствителна драматична актриса...... Но те са си още деца и имат нужда да са обгрижени, макар и индиректно. Скъсването на пъпната връв е  много тежко - и за нас и за тях.

# 649
  • Стара Загора
  • Мнения: 4 179
Ако всячески се доказва е очевидно, че не вярва в това.
Мога да Ви споделя, че моето момче, когато си дойдох в България и се чувахме ми казваше, че е супер, но на сестра ми,  десетина дни по-късно, е споделил, че в деня след тръгването ми е потънал и се е почувствал сам и много зле. На мен не е споделил,  пазил ме е. След това обаче, споделил, че му станало много добре без мен Simple Smile.  Ревах с глас, защото му е било зле, но не е искал да ме тревожи, защото  съм една привързана, чувствителна драматична актриса...... Но те са си още деца и имат нужда да са обгрижени, макар и индиректно. Скъсването на пъпната връв е  много тежко - и за нас и за тях.
Отчитам като грешка това, че някой от нас не отиде с него за първите дни, но нито ние сме предполагали, че може да се случи това, нито той самия...
Като цяло е много самостоятелен. От началото на лятото работи на морето - работа, която сам си намери. Оправяше се чудесно и изобщо не сме се съмнявали в способностите му да се справя сам и да се адаптира. Ама на... черноморието, не е като кампус в Нидерландия явно. Simple Smile

# 650
  • Мнения: 1 550
Моят син също пристигна в понеделник благополучно, но още преди да стигне в Енсхеде ревеше по телефона и обясняваше, че не знае къде отива и защо и че това не е неговото място. От 3 дни сме нон-стоп по телефоните с баща му и не можем да го успокоим. Постоянно говори за прибиране, общежитието било много мизерно, времето било подтискащо, а в същото време отказва да предприеме каквото и да било за да промени нещо...
Направо се държи неадекватно и вече съм много притеснена. Вчера им започнаха събитията за опознаване на новите студенти, които поне според програмата изглеждат доста интересни. Надявах се да му подействат добре и да се запознае с нови хора, но той е толкова депресиран, че няма желание и там да ходи...
А винаги е бил доста оправен, общителен и жизнерадостен млад човек и изцяло негово беше желанието да ходи да учи там, ние само го подкрепихме в това...
Започвам да си мисля, че наистина ще вземе някое глупаво решение под въздействие на емоциите си и после много ще съжалява за това.
Моля ви, ако някой е минал през този път, дайте някакви идеи. Чувствам се безсилна и изцедена, а са минали едва 3 дни...
Сега ще ме нападнат много хора,  но аз да си кажа: бих отишла при него с първия полет. Успех!

# 651
  • Мнения: 2 981
Моят син също пристигна в понеделник благополучно, но още преди да стигне в Енсхеде ревеше по телефона и обясняваше, че не знае къде отива и защо и че това не е неговото място. От 3 дни сме нон-стоп по телефоните с баща му и не можем да го успокоим. Постоянно говори за прибиране, общежитието било много мизерно, времето било подтискащо, а в същото време отказва да предприеме каквото и да било за да промени нещо...
Направо се държи неадекватно и вече съм много притеснена. Вчера им започнаха събитията за опознаване на новите студенти, които поне според програмата изглеждат доста интересни. Надявах се да му подействат добре и да се запознае с нови хора, но той е толкова депресиран, че няма желание и там да ходи...
А винаги е бил доста оправен, общителен и жизнерадостен млад човек и изцяло негово беше желанието да ходи да учи там, ние само го подкрепихме в това...
Започвам да си мисля, че наистина ще вземе някое глупаво решение под въздействие на емоциите си и после много ще съжалява за това.
Моля ви, ако някой е минал през този път, дайте някакви идеи. Чувствам се безсилна и изцедена, а са минали едва 3 дни...
Jade, не е същото, но такива реакции бяха често срещани при първо излизане по Еразъм обмените. Най-тежки са първите 3 дни. (Разликата е, че там са целодневно заети и е само са 7-10 дни). На 5-тия ден им минаваше и децата с най-силни реакции, след това ставаха най-големите фенове - обиколиха Европа.
Обяснението е - трудно приемат многото промени и несигурност.
Идеи:
1. уикенд в България - от Айндховен има евтини полети след 15-ти септември - двупосочно е 30-40 евро. Така ще усети, че е на 2-3 часа път от дома и е там временно, все едно е на морето! И че "кампус в Нидерландия" е по-близо от черноморието.
2. На гости на приятели, който е на няколко часа път.
3.  За да го успокоя, бих му предложила, докато е там, поне да разгледа Нидерландия, да пътува на макс всяка свободна минута.
4. Ако отида при него ще е по подобен предлог - я, докато си там и аз да си направя екскурзия. За да не се чувства твърде обгрижен.

# 652
  • Мнения: 5 001
Наистина стреса с адаптацията на новото място е голям, не е без значение и депресивното време там. Винаги съм казвала, че нещата не са такива каквито изглеждат първите три дни. В момента в който свикне със средата няма да му се прибира. Аз сто процента не бих го пуснала сам и бих си направила една екскурзия. Поне за мое успокоение дето ще го мисля и ще вися на тел.. Добра идея е и честото прибиране през почивните дни,бих изтъкнала и три часовия полет, докато ако учеше в София или Пловдив например до Варна е седем осем часа....

# 653
  • Мнения: 4 917
Изпуснах момента на разискване, но ще пиша сега: за децата, които си готвят, безценен помощник са мултикулкърите под налягане. Слагат се всички съставки едновременно, бързо се качва налягането (особено, ако водата е предварително затоплена с Ел. кана), помещението не замирисва на готвено, уредите се придружават от книжка с рецепти, програмирано е времето за готвене, има функция подгряване. Отделно се продават капаци за запичане. Така едно компактно съоръжение подменя цяла кухня. Има тема за Инстант пот. Аз готвя с Фърст Аустрия, преди с- ца в Кауфланд БГ имаше промоция на такъв уред на марката Краун.

# 654
  • Мнения: 1 872
Такъв малък мултикукър купих някаква местна марка - като за 2 до 4 яденета е идеален. Взех й и сандвичарник с грил плочи - каквото й е приятно да си прави на него. Имат газови котлони, микровеле, кана за гореща вода и тостер в кухнята. Аз докато бях там си купих и една малка кубинка кафеварка, защото не се издържаше. Тя обаче си прави нескафета разни - там редовно са на промоция и са с много и различни вкусове. Сподели ми, че си е купила и комбиниран миксер/пасатор/чопър да си прави крем супи.

# 655
  • No Line On The Horizon
  • Мнения: 2 740
И аз съм й казала да гледа да си купи комбиниран пасатор. Тя снощи пристигна и вика Холандия ме посрещна с дъжд. Отговорих й, че и България я изпрати с дъжд и ще й върви по вода. Имало още една българка на етажа, вече стават 6 в програмата, макар че 3 от момичетата са наполовина българки. Те са много интернационална среда, холандците са малцинство при тях.
Тази година тръгването беше доста по-добре. Миналата година рева 1 месец преди да тръгне и там изкара много тежки месеци, особено като ги затвориха. Сега се е притеснила за присъствените лекции и упражнения, била отвикнала за тази 1 година и се е стресирала.

# 656
  • Мнения: 22
Моят син също пристигна в понеделник благополучно, но още преди да стигне в Енсхеде ревеше по телефона и обясняваше, че не знае къде отива и защо и че това не е неговото място. От 3 дни сме нон-стоп по телефоните с баща му и не можем да го успокоим. Постоянно говори за прибиране, общежитието било много мизерно, времето било подтискащо, а в същото време отказва да предприеме каквото и да било за да промени нещо...
Направо се държи неадекватно и вече съм много притеснена. Вчера им започнаха събитията за опознаване на новите студенти, които поне според програмата изглеждат доста интересни. Надявах се да му подействат добре и да се запознае с нови хора, но той е толкова депресиран, че няма желание и там да ходи...
А винаги е бил доста оправен, общителен и жизнерадостен млад човек и изцяло негово беше желанието да ходи да учи там, ние само го подкрепихме в това...
Започвам да си мисля, че наистина ще вземе някое глупаво решение под въздействие на емоциите си и после много ще съжалява за това.
Моля ви, ако някой е минал през този път, дайте някакви идеи. Чувствам се безсилна и изцедена, а са минали едва 3 дни...

Здравейте,
моят син с още 2 момчета и 1 момиче са заедно в Енсхеде. При тях нещата засега са горе- долу, макар че с тази опознавателна седмица са разделени и всеки сам се оправя.
Пишете ми, ако искате на лични, за да Ви дам телефон на Алекс да се свържат. Могат да направят по-нататък група на първокурсниците и да се подкрепят.
Не се тревожете. Разбира се , че е трудно, та те не са се делили от нас, а сега са сами. И аз се тревожа, но ще се справят децата.

# 657
  • Стара Загора
  • Мнения: 8
Да попитам знаещите мами за влаковете в Холандия, 1 transfer IC>IC и тези надписи Ttack с различни номера, означава, че ще се прикачвам ли или .......? Съжалявам, ако въпросът е глупав, но никъде не можах да прочета за влаковата им система ..........

# 658
  • Мнения: 1 872
Писали сме и за влаковете, макар и малко. Да, това означава, че има едно прекачване на съответната спирка. IC = intercity train (най-общо ще го разпознае, че е влак в жълто и синьо на два етажа).
Траковете са ви пероните - слиза на единия и отива на другия, за да се прекачи (да следи инфо таблата).
Информация тук (надолу на страницата е показан влака):
https://www.thetrainline.com/trains/netherlands

Ако искате пуснете пълното инфо и ще ви го разчетем с точност.

# 659
  • No Line On The Horizon
  • Мнения: 2 740
Да попитам знаещите мами за влаковете в Холандия, 1 transfer IC>IC и тези надписи Ttack с различни номера, означава, че ще се прикачвам ли или .......? Съжалявам, ако въпросът е глупав, но никъде не можах да прочета за влаковата им система ..........

Свали си приложението на ns.nl. Ето снимка на разписанието снощи на дъщеря ми.
Вижда се кои влакове са директни.

Общи условия

Активация на акаунт