161 нови Американки празнуват 4ти юли - Добре дошла, Лъки!

Според мен проблемът на Lucky не е къде и как живее, а къде е живяла преди. Ако си е била цял живот във Варна, няма опит с местене на нови места и няма как да ѝ е лесно.
Никакъв съвет не може да замени личния опит.
Аз съм от малко село и много съм се местила за да уча и търся работа. Дойдох в Америка без никога преди това да съм идвала и без да знам езика, сама. На втория месец се почувствах добре, на шестия имах нови приятели, ходех на църква, танци и концерти.
Просто имам опита от толкова много премествания, че където и да ме пуснеш ще ми е добре и ще си намеря занимания.
Мога да дам много съвети, но човек, който няма моят опит едва ли ще може да ги последва. Наистина нещо не е лесно, ако преди това не си го правил.

не ме питаш мен ,но да си кажа, емпатия е което се очаква! споделяне на опит, морална подкрепа с надежда.

Бейби, аз неслучайно питам точно Лъки, защото емпатията и споделянето на опит ги има в изобилие в последните страници, които тя определя като незадоволителни. Явно нещо друго се търси.

Ако се върна назад 14 години и прочета първите си постове в американската тема, сигурно ще са на 90% като на Лъки. Спомням си колко мрънках и обяснявах, че всичко е криво тук. Хората се опитваха да ми дават съвети, но аз просто не ги разбирах. Като идваш от напълно различна среда е трудно да се приспособиш лесно в новата. Спомням си, оплаквах се от скуката за децата. Всчки ми обясняваха да ходя в библиотеката, парк дистрикта, че там има интересни занимания за деца, но за мен, идвайки от Бг библиотеката и парк дистрикта бяха напълно непознати места да си забавлявам децата и не можех да ги разбера. Продължавах да мрънкам, докато някои момичета не ми тропнаха с крак да се стегна и да започна да търся и намирам занимания, а не да чакам да ме ударят по главата сами

Сега отново имам малко дете и му търся занимания, е вече библиотеката и парк дистрикта са ми много близки и детето ми е всекидневно на някакви интересни занимания. Ежедневието и е много по-пълно и интересно от нейните връстници в Бг, единствено липсват децата навън, но тук от един месец Т са -10-20С, та няма деца навън въобще. Въс Флорида е друго. Миналата година като бяхме 3 месеца там, парковете бяха пълни с деца, така че и това го има.

А, да и аз го пишех това за кредитите, не знам защо. така ми говореха разни хора, че тук всички пълнят кредитните карти и така се живее. Ми не е така. И ние, както по-горе някой беше написал, имаме само къща да плащаме и битови сметки. Това щяхме да плащаме и в Бг сигурно.  Та кой както си го направи. И ако имате хора около вас, които ви говорят само негативи, избягвайте контакти с тях, от опит казвам, много пречат на адаптацията тук такива индивиди.

Просто си трябва време за свикване на новото място.

Това, което на мен ми помогна някога беше, казах си, че в крайна сметка ако не ми харесва, ще се върнем в Бг, но докато сме тук ще взема всичко, което ми дава новото място. Интересните неща, които в Бг ги няма. И така, настроих се, че трябва докато съм в САЩ, да видя и преживея нещата, които ако се върнем в Бг след 2-3 години, там няма да ги има. Започнах да ходя по фестивали, при всеки почивен ден заедно, обикаляхме наоколо. Непрекъснато. Първите 3 години толкова много сме обикаляли и разглеждали, а бяхме с две малки деца и доста ограничени финанси, но искахме да видим най-много, преди да се върнем евентуално. И така неусетно, взе че ни хареса Флорида е прекрасна в момента, Маями района е чудесен. Възползвайте се на макс. Ние почти всяка зима ходим на различни места във Флорида, забавления да искаш, но човек трябва да си ги търси, няма сами да почукат на вратата. Ние и досега сме близки с три семейства с които се запознахме покрай идването ни тук - и трите семейства дойдохме със зелени карти по едно и също време в един  същи район. С тях тогава често се виждахме, и сега продължаваме. Едното се преместиха в друг щат, но пак сме близки и поддържаме връзка, ходим си на гости. Лека полека и кръгът от приятели се увеличи. Всичко ще се нареди Лъки, опитай се да смениш нагласата. Не се фокусирай върху какво нямаш, а върху какво ново имаш пред теб.
Приятелите и смейството от Бг винаги ще липсват, за това лек няма. С времето се намира начин - идват на гости, вие ще си ходите в Бг.

Аз в интерес на истината никога не съм си водила детето в библиотеката, просто не знаех и никой не ми е казал. Но и не помня в Бг да е имало кой знае какви забавления за децата, поне по онова време, обичайната площадка в кварталното кафене, където децата се зариваха в пясъчника, който вероятно е бил ползван и от кварталните котки, а майките пиехме кафета и вирехме цигари:) Сега сигурно е друго, тогава това беше. А зимата вкъщи. Пък и като започнах работа, съвсем. Но и беше малко детето, де.

Студените месеци тук искаше да ходи в Chuck and Cheese. Божкей, как го мразех тоя танцуващ плъх, но поне се наиграваше на воля с другите деца. Топлите месеци беше лесно - зоологически, центъра, басейни, водни паркове, барбекюта и пикници с компании. В комплекса, в който живеехме, имаше басейн и площадка и там се събираха кварталните дечурлига, ходеше се постоянно и на кино, а уикендите вече като по-големи си правеха sleep over като се редувахме с другите майки. Що одеала съм постилала по пода и що пуканки се изядоха:) През седмицата си знаеше предимно спорт, така по-малко май мислят за глупости:) Там също завърза много приятелства и излизаха след тренировка. Всяко лято си беше в България за поне два месеца, което аз лично го отбелязвам като позитив, защото и до сега говори хубаво български и не й е чужд животът на село с колелетата и играта до тъмно навън с другите деца. Пък и за баби и дядовци беше хубаво. После неизбежно дойде възрастта, в която приятелите са над всичко и искаше да стои тук с тях.

И аз като дойдох бях голям мрънкалник, и аз как да имаше да обява за предател всеки, който се чувстваше добре тук. Както вече споменах, наскоро си четох писмата и се плясках по челото. Ако мога да върна времето, бих си ударила един хубав шамар. Или няколко. Но както Опосум каза, до преди това не бях ходила никъде, което пък не се отнася до Лъки, идвала е и преди. Наистина, обаче, негативни хора могат да те скапят допълнително, аз работех с такъв човек имигрант.
Минава. Колкото по-рано човек се нагласи да вижда позитивното и да извлече максималното, толкова по-бързо ще свикне. Някои хора и не свикват, но и не е задължително. И да, вероятно за човек, който е живял на различни места може би е по-лесно. Аз сега след толкова местене не само, че мога да живея навсякъде, но дори това плануваме със съпруга ми, живот и здраве - на много и различни места за толкова, колкото ни харесва.

О, негативните хора могат много да ти променят нагласата. Ние умишлено страняхме от такива - ама как ще
вземете къща само след две години, това е невъзможно, ама как това, как онова. Като коне с капаци си действахме и не сме слушали подобни "доброжелатели". 😁

За кредитите може би има впредвид "всичко през кредитната карта за кредитен рейтинг", но реално ако не ти трябва може да си ползваш дебитната карта за всичко.
На кредит кола и къща обикновенно, иначе ако ти трябват уреди може да ползваш кредитната за подържане на скора.
 Аз съм от тез дето 4 г не са си ходили, ама ще се смеете защо.Домъкнах 2 котки от БГ, тук взехме и куче и за да мръдна към БГ трябва да "наема хотел " за кучето, котките може и някоя съседка да ги хране, ама кучето е голям ретривър трябва да се разхожда.
 Мен културния шок ми беше училището на децата с всичките композишъни бук и байндъри по колко инча и какви джобове в какви цветове...абе седях и се чудех дори първия месец какво е туй лизол дет ми го метнали в списъка за училище...ами цъкам в гугъл , давам на изображение намираш кое какво е.
 Седях и се чудех що за цвят е МОРО тъпа циклама, сега ми е смешно.Свиква се.
Мен езиковата бариера ми беше по смотана, не бях свикнала д ами говорят на испанско-английски ама свикнах/аз съм във флорида/.
Децата свикнаха , имат си приятели, ходим на АМС на кино, има басейн в комплекса, на плаж.По ми беше странно на коледа да седя  по джапанки на патиото , ами не ми беше коледно ама и с това свикваш.Както някой каза всичко е в главата и на нагласа.
Не познавам Българи тук, т.е само 1 ама не се брой защото е женен за американка и общо взето е все тая.
Имам проблем с децата с Българския, въпреки че говорим на Бг език вкъщи все повече ми се отговаря на английски или искпански, ама както им е по-лесно така да е и затова спрях да се кахъря.
Някой спомена преди това да си мисли, че е на ваканция, да ходи, разглежда и да се забавлява.Стартово първоначално финансово малко е трудно.Общо взето работиш, платиш си сметките , заделиш  някой долар за таксата в училище/мойте са в частно/, и то не остане нищо за забавление, но постепено нещата се нормализират.
Започваш да следиш промоции на перилни препарати я в пабликс купи 1  2 безпари, я купи 2 вземи ваучер за 15 долара....идва момент започваш да изплуваш. На различните забавления като музей, зоопаркове и градини с атракции се вземат фемили пакети годишни с отстъпки и още на 2 посещение си на +.
Тук водя същия стандарт като в БГ, посещения при очен през 3 месеца/синът ми е с голям диоптър +5/, намерих си нашата застраховка, зъболекар през 3 месеца без да плащам, но човек първоначално започва нещо, след това намира кое е било правилното.
Та идеята е, че ако се настроиш положително може да успееш.Винаги има път назад към БГ, но това не значи провал.Важно е да си щастлив, децата да са ОК , щастлив си там където е смейството ти .
Липсва ми Бг, по точно майка ми, но се чуваме всеки ден по уоцап, вайбър.Празнуваме виртуално Нова година, рождени дни, обядваме и вечеряме понякога заедно, ако искаш има начин.Не е същото но все е нещо.
Тъй, че ЛЪКИ! Горе главата, от теб зависи как се чустваш.Искаш ли го ще успееш!

Можело да има подкрепа...
Мислех, че само ще ме дъвчете, но грешах.

Относно църквите, нямаме. Имало е преди пандемията във Форт Лотърдейл, но е затворена. И българско училище няма.

Има българи, но както Пупитка сподели нещо, доброжелателните съвети за нас не проработиха.

Относно дали съм била винаги на едно място.Не.Живяла съм в два града в БГ. Пътувах на пасажери дълги години. Жовот в куфар ми беше реалноста. Разликата е, че винаги се прибирах след определен период, и от дестинациите виждах само плюсовете...Живота ми в Бг беше подреден когато ме изтеглиха. Жилища, работа, среда, детска градина, каквото там му трябва на човек за да живее нормален живот.

Някой каза, че съм избрала Флорида след като съм имала избор.Всеки знае, че не е така. Отиваш където имаш познати, шанс за работа... за нас това беше Южна Флорида..Иначе бих избрала Хаваите или Санфран...ама като не познаваме кьорав човек и само сме били за кратко...трябва здрав разум.С дете не може много да се рискува на едро....

На другия въпрос.Не, не очаквам от пристигането да получа всичко което съм имала
на другия край на света. Но не ичаквах, че хората са толкова асоциални и лицемерни.Това е.

Ух, аз пък в България намирам повечето хора за асоциални и лицемерни (още не съм американка, само имаме кондо при вас). Майка ми почина, когато бях на 15, и веднага сe видя на кой колко му пука за мен/нас с баща ми. Оттогава не товаря хората, и познати, и непознати, с очаквания да са мили и отзивчиви към мен. Малко гадно-философски прозвучах, моля да ме извините.

Предизвикателството го поехме за да не съжаляваме после, че не сме опитали. По добре е да пробваш, да видиш сам, че не е твоето, отколкото никога да не опиташ и цял живот да мислиш какъв голям шанс си изпуснал.
ММ ведниж ми каза, защо ни трябваше да си прецакваме живота с това идване тук. Аз пред него се държа мъжки, не искам да го тревожа с мисълта че не ми е добрв вътрешно.
Дойдохме и за уж по доброто образование за децата...Това remain to be seen.
Дойдохме за повече възможности за работа.

Лъки, аз съм на това мнение, че не става ли, не ви ли харесва и ви потиска всичко е добре да помислите за промяна или връщане назад.

 Познавам не малко хора, които стоят тук и всеки ден се оплакват, а някои и от 20 години го правят- не го разбирам това. Ако толкова не ти харесва се мислят варианти за промяна, всеки е различен.
Но определено като се съберем с българи оплакванията са повече от позитивите и все едно говорим за различни градове и страни с тях.

 В един друг форум за българи живеещи тук само оплаквания се пишат и ако някой иска да дойде се убеждават да заминават към ЕС, в никакъв случай насам, защото Америка не е същата, както преди 20 години и не си струвало упражнението. Да, тук е много скъпо, жилищата в големите градове са непосилни за нов имигрант, доучва се за всяка по-добра работа ( шегуват се тук, че страната е най-висок процент високообразовани кадри и лекари, които с години карат такси докато доучват ), трудно е с адаптацията, супер студено е почти навсякъде, но никой не кара никой да стои тук.

Лъки, защо просто не смените щата навсякъде е различно

А, ще сменя щата... Хубаво си е даже много тук във Флорида
Моят мъж беше по-зле от теб Лъки,  като дойдохме... носталгия, нищо не му харесваше, мрънкаше, че само работим и не се виждаме, липсаваха му приятелите и изобщо ежедневието му в БГ. Той все още иска да се върне един ден в България.  Аз сякаш по-бързо се адаптирах, но имам една много близка приятелка, с която и до ден днешен сме си дружки и си прекарваме страхотно. Честно казано имам още две три българки познати, но не се виждаме често. Те все нямат време, все заети. Абе да му се невиди, толкова пък в месеца да нямаш време да се видиш с приятелка и да се поглезите с нещо, айде сега. И спрях да ги търся вече. Нямаме много приятели тук, две семейства български, с които си паснахме и се събираме по-редовно и още двама-трима приятели.
Ние сме от хората, които всяка година си ходят в Бг и то за по 2,5 месеца. Не сме пропускали за сега. Децата обожават да прекарват там летните ваканции, а ние с моя мъж ходим тук таме из България и Европа. Тук като сме, нямаме много време за почивки, работа, децата имат училище и отделно играят футбол и ходим по турнаменти и игри всеки уикенд. Отделно аз сега пък на дърти години се хванах да уча и нямам никакво свободно време, но няма да е все така
Лъки, понеже си близо, можем да си разменим някакви контакти и да се видим на кафенце. Може пък да си допаднем Аз съм в Sunny Isles Beach. Може и семейно да се запознаем. Пиши ми на лични, ако имаш желание

Според мен местенето толкова скоро след пристигане не е добра стратегия, дори и да не е свързано със загуба на работа, медицинска застраховка и загуба на депозита за наем. Прекалено много неща могат да се объркат и да попаднеш в още по-стресираща ситуация. За нашето семейство смяната на щати не е водила до много различни навици и ежедневие.

добре но аз съм живяла и в Луизиана и както се знае в Калифорния съм и да си кажа няма по-хубаво място от Калиорния
Ходила съм в и в Флорида и да си кажа не бих живяла там
Калифорния е европейско място има училища, бг църква има събития за Българи и като климат е приятно