- Публикувана: 8 юли 2021, 16:39 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2021, 14:18 ч.
СЕПТЕМВРИ все по-бързо наближава, а мама с плановете продължава! (Тема 5)
Ии защо е необходим целия този стрес по време на бременност. Ти ще се върнеш парцал от раждането и да и слушаш на нея глупостите? Няма да стане! Направо отсега й покажи да разбере, че няма на стане както го мисли. Нахална и натягаща се жена. Мъжът ти какво? Той не се ли намесва. Поговорете с него и обсъдете, че те напряга и да не говори с нея деликатно, а и двамата бъдете директни, те от деликатно не разбират. По-добре да се скарате и да е сърдита в другата стая, вместо доволна и щастлива да къса твоите нерви.
radelinash,аз силно вярвам,че ти си някоя душичка.Това ако ми е на мен до са да съм я набила хич не ги търпя такива и с мъжа ми да съм се скарала ,ще се научат да казват на мамите си да не досаждат и няма да им мълчат... Това е ВАШЕТО дете,ВАШИЯТ живот кажи и че ако нещо имаш нубда от съвет сама ще я попиташ или ако искаш помощ... Ми тя утре ще реши да спи във вашата стая от къде на къде по-добре се разберете преди да родиш а не после да ри трови нервите.Не знам къщата нейна ли е но ако не е мъжа ти да я помоли да си тръгне ...
radelinash, Мале докато го четох аз се напрегнах 😞 някои хора нямат усет и граници. С нея трябва директно да се действа. Говори с мъжа ти, че не издържаш, кажи му всичко от до, нищо не спестявай и направо я пращайте да си ходи при мъжа, да хваща работа и да не се меси. Направо в прав текст, детето е ваше и вие ще го гледате както решите. Тя си е отгледала детето. Направо й казвай какво те дразни, може пък наистина да не се усеща и да мисли, че няма проблем. Знам ли пробвай с добро първо🤔
Успех, действайте бързо, защото не остана.
След раждането не ти трябва такъв стрес.
Успех, действайте бързо, защото не остана.
След раждането не ти трябва такъв стрес.
Ох и аз се напрегнах докато четях само. Подкрепям момичетата писали преди мен, време е да вземете мерки защото след като се роди бебето ще стане по зле. Говори наистина с мъжа си и му обясни как се чувстваш и колко те напряга. За мен най-доброто решение е да се отделите от нея... Тя защо не живее с мъжа си всъщност?
didivid, мацка ако само с това имахме проблем щях да се радвам. Напълно те разбирам колко напрягащо ти действат тия въпроси.
Предварително се извинявам за дългия пост, просто освен вас никой не разбира през какво минавам.
При мен за съжаление не са само въпросите. Свекърва ми е добър човек, но е адски досадна, много напрягаща и не знае къде е границата на личното ни пространство с мъжа ми.
В началото живеехме аз и ММ в къща. Тя в Англия, баща му в другата къща. Тя се прибра уж за ваканция - стана 4 месечна 😑. Живееше при мъжа и. В момента, в който казахме за бебето всичко се преобърна с главата надолу. В рамките на месец, без да обсъди с нас, си пренесе целия багаж и щем нещем заживяхме аз, ММ и тя😑. Тогава тя се отказа и от връщането в Англия. Още в тая ситуация с ММ решихме, че ще се изнасяме.
Отделно бяхме казали, че докато не минат първите няколко месеца никой няма да знае за бебето, да ама не. Без разрешение тя отиде и съобщи за бебето на други хора. (Това беше първата и намеса за бебето и си нямате и на идея мен това колко много ме настрои към нея) Плюс това не спираше да дава зор кога сме щели да кажем на баба ми. (Та това е моята баба, когато искам тогава ще и кажа)
В началото не спираше да ми се бърка - какво ям, колко ям, колко тренирам, колко вървя и т.н. Веднъж, два пъти я изтърпях на трятия и казах, че това, че съм бременна не ме прави инвалид и тя спря да ми се бърка.
Започна работа тук, в началото поне през деня я нямаше в нас и можех да си свърша някои си лични неща, с напредването на бременността тя реши, че ще работи до обяд, за да може след това аз да не съм сама ако стане нещо ( каква ирония- аз копнея да я няма поне през деня)
След това не спря да разпитва за името на бебето (ние също ще го съобщим когато се роди). И когато не и отговаряме се цупи.
Почна да настоява за името. Казваше на ММ да не го мислим много и да го пишем на баща му, за да можело да му препише къщата.
Беше много против ние да се отделим да живеем само тримата, защото и двамата сме били млади и сме имали нужда от помощ. Като съм била родила щяла да дойде при нас да живее в началото, да ни покаже как да къпем бебето, да го осоли и т.н.
Стана супер досадна. Споменаваме, че ще ходя на лекар на определена дата. На същата дата звъни на ММ през 1 час да го пита кво е казала лекарката. И докато не и разкажа не спира да ме преследва с въпроси. (Аз мразя да се обяснявам, започнах и да крия кога ходя на лекар)
Освен това говори за това дете все едно тя ще го ражда и е нейно. Говори в множествено число(нещо което много ме напряга) Не спира да дава зор за покупките. Все още не сме взели кошара, защото няма къде да я държим. От 5 дни не се е спряла “давайте да я поръчаме”, “тази не ви ли харесва, хайде да я вземем”,”време е да я купим”. Втръсна ми вече тая кошара да я слушам. Същата работа със спалните комплекти-“аз знам от къде ще ги вземем” Не спира да повтаря, че иска да купи нещо за бебето и когато кажем какво да купи следва нещо от сорта на - това защо ви е, не ви трябват тия неща и т.н. Купуваме дрехи, които ни харесват-летни били(бебето не можело да се облича с къс ръкав през първия месец без значение че навън е 50 градуса), много дрехи сме купували и “по 5 пъти на ден да го преобличаме няма да можем да ги изредим”, “трябва да започваме да ги перем и гладим”, “ще ги сложим в торби в моя шкаф”, “ще ми го оставяте да спи при мен, за да не ви реве”. Всякви такива подмятания има. Непоискани съвети пък колкото искаш.
С течение на времето плановете ни да се преместим се провалиха и ще трябва да останем тук в къщата. Лошото е, че нейните планове се променят спрямо нашите. Нямала да почва друга работа, за да може да е вкъщи. Даже реши моля ви се да вземе приемно дете вкъщи да гледа само и само да е покрай бебето.
Просто пълен кошмар-няма никакво усещане, че преминава някакви граници. Бърка се за всичко свързано с бебето. И когато види, че сме на различно мнение от нейното започва да се пули. Вече едва се стърпявам.
Предварително се извинявам за дългия пост, просто освен вас никой не разбира през какво минавам.
При мен за съжаление не са само въпросите. Свекърва ми е добър човек, но е адски досадна, много напрягаща и не знае къде е границата на личното ни пространство с мъжа ми.
В началото живеехме аз и ММ в къща. Тя в Англия, баща му в другата къща. Тя се прибра уж за ваканция - стана 4 месечна 😑. Живееше при мъжа и. В момента, в който казахме за бебето всичко се преобърна с главата надолу. В рамките на месец, без да обсъди с нас, си пренесе целия багаж и щем нещем заживяхме аз, ММ и тя😑. Тогава тя се отказа и от връщането в Англия. Още в тая ситуация с ММ решихме, че ще се изнасяме.
Отделно бяхме казали, че докато не минат първите няколко месеца никой няма да знае за бебето, да ама не. Без разрешение тя отиде и съобщи за бебето на други хора. (Това беше първата и намеса за бебето и си нямате и на идея мен това колко много ме настрои към нея) Плюс това не спираше да дава зор кога сме щели да кажем на баба ми. (Та това е моята баба, когато искам тогава ще и кажа)
В началото не спираше да ми се бърка - какво ям, колко ям, колко тренирам, колко вървя и т.н. Веднъж, два пъти я изтърпях на трятия и казах, че това, че съм бременна не ме прави инвалид и тя спря да ми се бърка.
Започна работа тук, в началото поне през деня я нямаше в нас и можех да си свърша някои си лични неща, с напредването на бременността тя реши, че ще работи до обяд, за да може след това аз да не съм сама ако стане нещо ( каква ирония- аз копнея да я няма поне през деня)
След това не спря да разпитва за името на бебето (ние също ще го съобщим когато се роди). И когато не и отговаряме се цупи.
Почна да настоява за името. Казваше на ММ да не го мислим много и да го пишем на баща му, за да можело да му препише къщата.
Беше много против ние да се отделим да живеем само тримата, защото и двамата сме били млади и сме имали нужда от помощ. Като съм била родила щяла да дойде при нас да живее в началото, да ни покаже как да къпем бебето, да го осоли и т.н.
Стана супер досадна. Споменаваме, че ще ходя на лекар на определена дата. На същата дата звъни на ММ през 1 час да го пита кво е казала лекарката. И докато не и разкажа не спира да ме преследва с въпроси. (Аз мразя да се обяснявам, започнах и да крия кога ходя на лекар)
Освен това говори за това дете все едно тя ще го ражда и е нейно. Говори в множествено число(нещо което много ме напряга) Не спира да дава зор за покупките. Все още не сме взели кошара, защото няма къде да я държим. От 5 дни не се е спряла “давайте да я поръчаме”, “тази не ви ли харесва, хайде да я вземем”,”време е да я купим”. Втръсна ми вече тая кошара да я слушам. Същата работа със спалните комплекти-“аз знам от къде ще ги вземем” Не спира да повтаря, че иска да купи нещо за бебето и когато кажем какво да купи следва нещо от сорта на - това защо ви е, не ви трябват тия неща и т.н. Купуваме дрехи, които ни харесват-летни били(бебето не можело да се облича с къс ръкав през първия месец без значение че навън е 50 градуса), много дрехи сме купували и “по 5 пъти на ден да го преобличаме няма да можем да ги изредим”, “трябва да започваме да ги перем и гладим”, “ще ги сложим в торби в моя шкаф”, “ще ми го оставяте да спи при мен, за да не ви реве”. Всякви такива подмятания има. Непоискани съвети пък колкото искаш.
С течение на времето плановете ни да се преместим се провалиха и ще трябва да останем тук в къщата. Лошото е, че нейните планове се променят спрямо нашите. Нямала да почва друга работа, за да може да е вкъщи. Даже реши моля ви се да вземе приемно дете вкъщи да гледа само и само да е покрай бебето.
Просто пълен кошмар-няма никакво усещане, че преминава някакви граници. Бърка се за всичко свързано с бебето. И когато види, че сме на различно мнение от нейното започва да се пули. Вече едва се стърпявам.
Това,което си описана,сякаш аз съм го писала с предишната бременност.
Тогава се чувствах като сурогатна майка,сякаш раждам на свекървата дете.
Искам да ти кажа че ще става много по-зле.Стисни зъби,говори с мъжа си и ясно й заявете вашата гледна точка.След раждането ще си кълбо от нерви,вместо спокойна мама и ще се изпокарате с мъжа си заради нея
Сложи чертата навреме.Ще се цупи месец,два(при нас беше година)но ще се научи къде й е мястото.
Не си удължавай сама агонията,защото само в твоите ръце е решението на проблема.Наистина ти казвам,че ще стане и по-зле,ако не вкараш ред.Тези жени не са нормални,това не е нормално,с времето ескалира
За осоляването просто нямам думи,не позволявайте тази гавра с детето си
radelinash, много съжалявам, не мога да си представя как бих издържала, ако беше толкова зле положението. Дано с мъжа ти успеете да се преборите заедно, че иначе няма спасение. Той не може ли да скръцне на майка си?
Моята майка не е чак в тази категория, но и тя не си поплюва - в началото изрично казахме да не казват на никого, аз първо казах само на нея, да не казва още на сестра ми, че ще ѝ кажа като реша. Още на следващия ден се обади да ме моли да кажа, защото не можела да се сдържа. И когато вече и баща ми знаеше (разведени са), тя прие това за разрешение да казва и почна с всичките ѝ приятелки... Реално не ме вълнуват приятелките ѝ, ама като изрично не съм дала разрешение беше супер неуважително... После се почна на определени близки родинини да кажа, когато тя иска, защото "някакъв супер мега измислен спешен аргумент, който завършва с 'ама и да има за какво да си говорим' ". Луда ме направи тогава - вместо аз да споделя на дядо ми и леля ми, които са ми близки, така и когато искам аз, тя изкара някакви безумни емоционални манипулации, за да стане така както на нея ѝ е удобно. Понеже беше в самото начало (около 3-4 месец), просто не можех да се нервирам и избрах да се съобразя вместо да си съсипя нервите.
И вчера почва от далеч с въпрос: някой ще ви помага ли? Викам, знаеш къде живеем, няма място за 3ти възрастен, който да помага, плюс това нали ние трябва да се научим да се грижим за това дете? Ако дойдеш да ни правиш всичко вместо нас... нали ние сме си го направили, за да си го отгледаме ние. Ако имам нужда да дойдеш да и сготвиш, или да ми донесеш готвено, защото не мога да стигна до кухнята, ще ти се обадя. И тя ме гледа, все едно е очаквала да я поканя да живее при нас на 40 квадрата.
И приятели имаме дето не спират да ръчкат какво ще е името, правят си залагания (че сме първи с дете в компанията). Абе хора, толкова ли е трудно да не се бъркаш бе??? Всеки иска да знае всичко и да се бута, аман значи. Със сватбата беше същото - защо така, а не иначе, защо там, а не другаде? И като кажем "Защото така сме решили" - ВСИЧКИ отвръщат "Това не е причина". Не знам вече кое е причина и кое не... Иде ми да се затворя вкъщи с мъжа ми и с никого да не разговарям, защото всеки намира за нужно да си даде мнението по въпроси, които по никакъв начин не го засягат.
Намрънках се, благодаря, че ме изчетохте.
Моята майка не е чак в тази категория, но и тя не си поплюва - в началото изрично казахме да не казват на никого, аз първо казах само на нея, да не казва още на сестра ми, че ще ѝ кажа като реша. Още на следващия ден се обади да ме моли да кажа, защото не можела да се сдържа. И когато вече и баща ми знаеше (разведени са), тя прие това за разрешение да казва и почна с всичките ѝ приятелки... Реално не ме вълнуват приятелките ѝ, ама като изрично не съм дала разрешение беше супер неуважително... После се почна на определени близки родинини да кажа, когато тя иска, защото "някакъв супер мега измислен спешен аргумент, който завършва с 'ама и да има за какво да си говорим' ". Луда ме направи тогава - вместо аз да споделя на дядо ми и леля ми, които са ми близки, така и когато искам аз, тя изкара някакви безумни емоционални манипулации, за да стане така както на нея ѝ е удобно. Понеже беше в самото начало (около 3-4 месец), просто не можех да се нервирам и избрах да се съобразя вместо да си съсипя нервите.
И вчера почва от далеч с въпрос: някой ще ви помага ли? Викам, знаеш къде живеем, няма място за 3ти възрастен, който да помага, плюс това нали ние трябва да се научим да се грижим за това дете? Ако дойдеш да ни правиш всичко вместо нас... нали ние сме си го направили, за да си го отгледаме ние. Ако имам нужда да дойдеш да и сготвиш, или да ми донесеш готвено, защото не мога да стигна до кухнята, ще ти се обадя. И тя ме гледа, все едно е очаквала да я поканя да живее при нас на 40 квадрата.
И приятели имаме дето не спират да ръчкат какво ще е името, правят си залагания (че сме първи с дете в компанията). Абе хора, толкова ли е трудно да не се бъркаш бе??? Всеки иска да знае всичко и да се бута, аман значи. Със сватбата беше същото - защо така, а не иначе, защо там, а не другаде? И като кажем "Защото така сме решили" - ВСИЧКИ отвръщат "Това не е причина". Не знам вече кое е причина и кое не... Иде ми да се затворя вкъщи с мъжа ми и с никого да не разговарям, защото всеки намира за нужно да си даде мнението по въпроси, които по никакъв начин не го засягат.
Намрънках се, благодаря, че ме изчетохте.
Ради, мъжът ти къде е в картинката? Не става ли свидетел на тези нейни изблици на "загриженост", не ги ли смята за прекалени?
Ако толкова не ги забелязва говорете и да вземе отношение. Аз на моя мъж не му спестявам нищо, знае дори минимално, ако са ме издразнили неговите роднини и ако трябва нещо да им се каже, той се заема. 😌
Моята свекърва има желание да дойде да ми помогне с детето, но не се е натрапвала, само веднъж подхвърли "аз ще дойда да гледам бебето". Като цяло не държа да ангажирам никого и разчитам на майчинските си инстинкти за гледането на детето, но ще я поканя да дойде за няколко дни, за да се порадва жената.
Ако толкова не ги забелязва говорете и да вземе отношение. Аз на моя мъж не му спестявам нищо, знае дори минимално, ако са ме издразнили неговите роднини и ако трябва нещо да им се каже, той се заема. 😌
Моята свекърва има желание да дойде да ми помогне с детето, но не се е натрапвала, само веднъж подхвърли "аз ще дойда да гледам бебето". Като цяло не държа да ангажирам никого и разчитам на майчинските си инстинкти за гледането на детето, но ще я поканя да дойде за няколко дни, за да се порадва жената.
Малр момищета мнохо ми е мъчно за вас ние живеем с нашите така де имаме си апартамент ама ни лъжат с тоя акт 16 кога ще е готов и като го няма нямаме асансьор и сме на 7ми етаж не мога сега да качвам толкова а с количка съвсем...
Моята майка иска да купи легло но да си го избера тя е доста разбрана колкоъо и да се караме,а свеки дори не пита или поне мен не пита и не се занимава с мен,аз знам,че тя иска да погледа детето затова бих и предложила да дойде за някой ден ,но тя е изключително свит човек никога няма да каже защо така защо иначе свекър ми също само ни питаха имаме ли нужда от финансова подкрепа и дали имаме нужда нешо да купят,а като им казахме не те казаха,тогава като се роди детето ви даваме една сума и вие решавате за детето ли ще ви трябва за вас ли ви е просто не знам ако аз бях на ваше място нямаше да издуржа. Попринцип съм човек който не мълчи ако не е на майка ми към нея имам адски голямо уважение и не мога,ама свекърва ми да се държи така,ама ало аз живея със сина ти да не живея с тебе няма 1 мин да я търпя.Аз със сестра му не се разбирам и директно и казах че тя място в къщата ми няма и не си говорим за мен по-добре
Моята майка иска да купи легло но да си го избера тя е доста разбрана колкоъо и да се караме,а свеки дори не пита или поне мен не пита и не се занимава с мен,аз знам,че тя иска да погледа детето затова бих и предложила да дойде за някой ден ,но тя е изключително свит човек никога няма да каже защо така защо иначе свекър ми също само ни питаха имаме ли нужда от финансова подкрепа и дали имаме нужда нешо да купят,а като им казахме не те казаха,тогава като се роди детето ви даваме една сума и вие решавате за детето ли ще ви трябва за вас ли ви е просто не знам ако аз бях на ваше място нямаше да издуржа. Попринцип съм човек който не мълчи ако не е на майка ми към нея имам адски голямо уважение и не мога,ама свекърва ми да се държи така,ама ало аз живея със сина ти да не живея с тебе няма 1 мин да я търпя.Аз със сестра му не се разбирам и директно и казах че тя място в къщата ми няма и не си говорим за мен по-добре
“Защото така сме решили”, е единствената важна и възможна причина.
Съжалявам за несгодите ви. Много неприятно, без значение чия майка/баща или който и да е се бърка. По-неприятното е, когато знаеш, че не го правят нарочно, за да дразнят и да си късат билета за гостуване, а както се изразява бабата на мъжа ми “аз за хубаво, бабо” 😂
Контрирайте, казвайте си каквото мислите, без да сте груби. Напомняйте, че имате нужда от спокойствие и това да ви го осигуряват е също невероятна помощ свързана с малкото човече. Стискам палци на хубаво развитие при всички 🤞
Аз гледам да съм мила с всички роднини. Но съм си поставила границите преди много години. Ние от 11 години почти живеем със свекърите(обща кооперация, отделни етажи с апартаменти) и никога не са си позволявали да идват без да сме ги извикали или без да се е обадила ако нещо й потрябвало примерно. Гласят се да помагат, както и нашите, с удоволствие като имам въпроси и нужда ще се обърна и към двете майки. Надявам се да не се превърнат в дяволи като се появи бебчо 😂😂😂
Съжалявам за несгодите ви. Много неприятно, без значение чия майка/баща или който и да е се бърка. По-неприятното е, когато знаеш, че не го правят нарочно, за да дразнят и да си късат билета за гостуване, а както се изразява бабата на мъжа ми “аз за хубаво, бабо” 😂
Контрирайте, казвайте си каквото мислите, без да сте груби. Напомняйте, че имате нужда от спокойствие и това да ви го осигуряват е също невероятна помощ свързана с малкото човече. Стискам палци на хубаво развитие при всички 🤞
Аз гледам да съм мила с всички роднини. Но съм си поставила границите преди много години. Ние от 11 години почти живеем със свекърите(обща кооперация, отделни етажи с апартаменти) и никога не са си позволявали да идват без да сме ги извикали или без да се е обадила ако нещо й потрябвало примерно. Гласят се да помагат, както и нашите, с удоволствие като имам въпроси и нужда ще се обърна и към двете майки. Надявам се да не се превърнат в дяволи като се появи бебчо 😂😂😂
Ужас, ужас... Какви са тези хора не мога да разбера. Момиче не се давай, смело и ги кажи нещата. Ти трябва да си спокойна и сега и като се роди детенцето. Всеки сам си преценява как ще си гледа детето, няма калъп, който да е универсален.
С моите родители проблем нямам, а за свекърва ми, интерес буквално нулев... И аз се дразня, но на незаинтерисоваността и. Видяла ме е бременна точно 3 пъти( не че държа особено да се виждаме), лично на мен ми е звъннала 1 път, и синът и като каза как ще се казва детето, ами женичката не успя да прикрие разочарованието си.
С моите родители проблем нямам, а за свекърва ми, интерес буквално нулев... И аз се дразня, но на незаинтерисоваността и. Видяла ме е бременна точно 3 пъти( не че държа особено да се виждаме), лично на мен ми е звъннала 1 път, и синът и като каза как ще се казва детето, ами женичката не успя да прикрие разочарованието си.
Благодаря ви, момичета, че сте изчели романа ми и благодаря за подкрепата. ❤
Както много от вас казах опитвам с добро обаче очевидно не се получава. Като бомба със закъснител съм - Рано или късно ще избухна и ще и кажа всичко право куме в очи. Досега не съм и ги казвала тия неща в очите, а ги казвам на мъжо те да се разбират двамата. Колкото до него - всичко знае, на повечето ситуации е бил свидетел и никога не и е оставал длъжен, веднага я е поставял на място. После когато седнем да анализираме ситуацията на него естествено не му е приятно да говорим за майка му, но винаги е заемал моята страна и ме е подкрепял. Изяснявала съм му тези неща как ме карат да се чувствам и никога не е оставал нещата така- даже напротив. За времето от когато тя е тук до сега са имали сумати разправии и скандали затова, че тя не знае къде е границата, че се бърка навсякъде, че трябва да приеме че той си създава семейство в което тя няма да е фактор и т.н. След подобни разговори първото нещо, което тя казва е, че синовете и я зарязват, за да си създават семейства, пък тя нямала семейство. После почва със “заплахите”, че щом не можела да угоди на никой си била купувала билет и заминавала за Англия ( цялото семейство това чака, предлагат и даже да и купят билета за там) И накрая вече скланя глава и обяснява, че е разбрала за какво и говорят и след ден пак същото.
Общо взето е непоправима.
Както много от вас казах опитвам с добро обаче очевидно не се получава. Като бомба със закъснител съм - Рано или късно ще избухна и ще и кажа всичко право куме в очи. Досега не съм и ги казвала тия неща в очите, а ги казвам на мъжо те да се разбират двамата. Колкото до него - всичко знае, на повечето ситуации е бил свидетел и никога не и е оставал длъжен, веднага я е поставял на място. После когато седнем да анализираме ситуацията на него естествено не му е приятно да говорим за майка му, но винаги е заемал моята страна и ме е подкрепял. Изяснявала съм му тези неща как ме карат да се чувствам и никога не е оставал нещата така- даже напротив. За времето от когато тя е тук до сега са имали сумати разправии и скандали затова, че тя не знае къде е границата, че се бърка навсякъде, че трябва да приеме че той си създава семейство в което тя няма да е фактор и т.н. След подобни разговори първото нещо, което тя казва е, че синовете и я зарязват, за да си създават семейства, пък тя нямала семейство. После почва със “заплахите”, че щом не можела да угоди на никой си била купувала билет и заминавала за Англия ( цялото семейство това чака, предлагат и даже да и купят билета за там) И накрая вече скланя глава и обяснява, че е разбрала за какво и говорят и след ден пак същото.
Общо взето е непоправима.
Общо взето обича да го играе жертва, а всички покрай нея трябва да се чувствате едва ли не виновни, че сте заедно и щастливи. Като се чувства толкова самотна да си намери странични занимания,хоби, а не да досажда на вече порасналите си деца. Да насочи своята енергия в нещо полезно и градивно, така и тя ще се чувства значима и нужна.
Похвално е, че твоят мъж заема адекватна позиция, че аман от лигльовци.
Щом действията й те напрягат, формулирай ясно и конкретно (без да си груба или да използваш обидни епитети) какви са твоите виждания, иска или не ще трябва да се примири.
Похвално е, че твоят мъж заема адекватна позиция, че аман от лигльовци.
Щом действията й те напрягат, формулирай ясно и конкретно (без да си груба или да използваш обидни епитети) какви са твоите виждания, иска или не ще трябва да се примири.
Момичета решили ли сте с какво ще бъдат облечени бебетата Ви на изписването ? Започнах да разглеждам , но не мога да се ориентирам какво точно да вземем . Аз съм с термин 02.09 , но най-вероятно бебето ще се появи през август , притеснявам се да не е прекалено облечено 🤔
Аз избрах този модел: https://babybay.bg/shop/bebeshki-dreshki/bebe-momiche/%d0%b1%d0% … d0%b8-happy-bear/
Предполагам, че от болницата ще преценят ако е супер топло и няма да сложат всички части от комплекта.
