Публикувана: 8 юли 2021, 20:39 ч.
Последно мнение: 24 юли 2021, 17:46 ч.

Голяма дилема - инвитро

3 882
32
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията за инвитрото и самотното майчинство?
Какви са съветите за авторката на публикацията?
Какви са мненията за поведението на съпруга на автора?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията за инвитрото и самотното майчинство?
  
  Мненията за инвитрото и самотното майчинство варират. Някои жени споделят положителни преживявания с инвитро, подчертавайки значението на подкрепата от близките и финансовата готовност за отглеждане на дете. От друга страна, има мнения, които изразяват съмнения относно самотното майчинство и подчертават важността на наличието на баща в живота на детето. Важно е да се отбележи, че решението за инвитрото и самотното майчинство е индивидуално и зависи от конкретната ситуация и възгледите на жената.
- Какви са съветите за авторката на публикацията?
  
  Съветът за авторката на публикацията включва препоръки да обсъди темата открито със съпруга си, да изясни мотивите и времевите рамки за желанието си за дете, да обмисли възможността за раздяла, ако вижданията им за бъдещето не са съгласувани, и да даде приоритет на самоотделянето и намирането на съвместим партньор, който споделя желанието за семейство. Важно е да запомните, че решението за брак, деца и инвитро е лично и изисква внимателно обмисляне.
- Какви са мненията за поведението на съпруга на автора?
  
  Мненията за поведението на съпруга на автора са разнообразни. Някои изразяват съжаление за неговата неспособност да подкрепи желанието на партньорката си да има дете, като подчертават важността на споделените ценности и желания в брака. Други коментари изразяват съмнения относно мотивите му и подчертават, че решението за деца трябва да бъде взаимно. Важно е да се отбележи, че тези мнения отразяват различни гледни точки и опит на участниците в дискусията.

8 юли 2021, 20:39 ч.

Мнения: 51

Здравейте, момичета! В тази тема искам да споделя своите страхове, страдания, колебания и желания. Също така искам да ви помоля за съвет и подкрепа.
Историята ми е следната преди 2 години направих аборт, за който съжалявам адски много и все още не мога да си простя. Много исках бебето, но съпругът ми ме принуди да го направя (не виня никого, освен себе си). След аборта изпаднах в депресия, но постепенно се възстанових. В момента много искам да имам бебче, усещам майчинските инстикти в мен. Почти всяка вечер сънувам, че съм бременна и се чувствам изключително щастлива. Споделяла съм това със съпруга ми, но той е твърдо против да имаме бебе сега, а аз го искам ужасно много.
Пред голяма дилема съм. Много обичам мъжа ми, но много искам да имам дете.
Вариантите пред мен са два да остана с него, докато се почувства готов за дете и да се измъчвам всеки ден с мисълта колко много искам да забременея. Другият вариант е да го напусна и да направя инвитро процедура. Изборът за мен е много труден - да оставя човека, когото обичам ужасно много или да направя нещото, което ще ме направи най-щастливят човек на света. Знам, ме и при двата варианта ще има доза болка, но както казват пълно щастие няма.
Най-големият ми страх, ако реша да направя инвитро процедура е как ще обясня на детето ми, че няма баща и е създадено по изкуствен начин.
Има ли жени, които са в подобна ситуация, които са обмисляли да заченат инвитро и да бъдат самотни майки и такива, които са го направили?
Моля дайте ми съвет! Надявам се този пост да не предизвика гневни коментари и хейт.
Благодаря ви предварително!

# 1 8 юли 2021, 20:51 ч.

USA
Мнения: 1 928

Аз си спомням твоята история, беше в чужбина. Сега къде си? Сега пишеш, че си направила аборт по - собствено желание, а преди беше споделила че е спонтанен.
Още ли ти е приятел или вече е съпруг? Доколкото си спомням беше под 24 г. Млада си, прецени си.
Кога твоя съпруг/приятел вижда евентуално да започнете опити-1,2,3, години, месеци. Той защо не желае.
Хубаво е, че си готова на дете, но не напълно. Ако го искаше нямаше да се чудиш, какво ще обясняваш на детето защо нямало баща. По-същата причина ако се разведете, пак може да те пита защо няма баща. На децата не им трябва много, искат да знаят че са обичани, желани....в ранна възраст хич не им пука от епруветка ли са, от донор ли. Най-важното е, да се чустват обичани.
Късмет каквото и да решиш, но седни помисли искаш ли го или не, не е добре да имаш дете, за да запълниш старата празнина на изгубено бебе, тя не се запълва никога ...

# 2 8 юли 2021, 21:00 ч.

Мнения: 3 039

Ако си под 30години,го остави и си живей живота.Ти може много да го обичаш и да си готова на всичко за него, но очевидно той не е. Със сигурност ще намериш някой, който ще споделя твоите желания.
Ако си над 30,пак имаш вариант до 40 да срещнеш някой, и пак да създадеш семейство. Сега медицината е напреднала достатъчно.
А ако си решила да си сам родител, хубаво обмисли, дали ще се справиш финансово и с процедурата, и с отглеждането. Успех и дано вземеш най-доброто решение!

# 3 8 юли 2021, 21:05 ч.

Мнения: 115

Моето мнение е, че е егоистично да се създава детенце, ако предварително знаеш, че ще е без баща, за да задоволиш своя прищявка. Друго е, ако нещо с него се случи или се разделите впоследствие, но това няма как да се предвиди, за разлика от решението да имаш дете сама. Ако си млада, наистина, не го оправдавам. Успокой се, остави тази фикс идея с детето. Няма по хубаво нещо, от това да създадеш нов живот с любимия човек, да споделите вълнението и промените. Ако не с този човек, ще ти се случи с друг. Млада си, доколкото разбирам, защо е това бързане.
Всъщност той защо не иска сега? Какви са неговите мотиви и дава ли някакви времеви рамки кога евентуално ще поиска?

# 4 8 юли 2021, 21:44 ч.

Мнения: 51

Първо искам, да кажа, че решението ми е напълно осъзнато, а не е под въздействие на чувства. Второ не знам кога мъжът до мен ще бъде готов за дете, а тази неизвестност ме измъчва.. Отностно това, че ще бъде егоистично детето ми да порастне без баща, не съм съгласна. Има много причини, поради които не мога да се съглася с това. На едно дете му е нужна много любов независимо от колко хора я получава, а и да кажем, ако със съпруга ми рвшим да имаме дете и се разделим то пак може да отрасне без баща и така ще бъде много по-наранено. Също така имам подкрепата от семейството ми и финансовата възможност за отглеждане на дете. Както казах единственият ми страх, ако избера инвитрото е как ще обясня на детето ми, че е създадено по изкуствен начин.

# 5 8 юли 2021, 22:23 ч.

Мнения: 3 636

Аз мисля , че трябва да обсъдиш терзанията ти със съпруга си . Ако си решена и си сигурна , че можеш да продължиш без него , мисълта да му споделиш , не би трябвяло да те притеснява . Ако той те обича както ти него , ще де съгласи да имате дете , ако разбира се няма основателна причина да не иска . Относно варианта за инвитро , предполагам си запозната , че процедурата не е лесна и лека . А имаш вариант и да търсиш човек , с който имате еднакви възгледи за живота .

# 6 8 юли 2021, 22:46 ч.

Мнения: 9 233

Не е егоистично да искаш да имаш дете, дори и без мъж. Това е заложено в женската природа. Ако аз бях на твоето място бих го напуснала. Егоистично е да отказваш на уж любимата жена изконното й право да е майка. Мъже има под път и над път, пускай го да пасе.

# 7 8 юли 2021, 23:04 ч.

Мнения: 151

Имам подобен пример пред себе си. Моя много близка приятелка имаше вече едно детенце, но искаше още едно. Тогавашният и сериозен приятел, голяма любов бяха и много се разбираха и добре си живееха вече няколко години, с изключение на едно - той не искаше повече деца, имаше 3. Много трудно и беше да вземе решение, и после бяха едни терзания, но в крайна сметка реши че иска още едно дете. Раздели се с приятеля си и към днешна дата е много щастлива с двете си деца, гледа си ги, а малката вече е към 5 и е едно толкова лъчезарно и усмихнато дете. Никакви въпроси не си задава.
Но при нея имаше фактора време, а и близките и я подкрепяхме много, каквото и да беше решила.
Имам и други две познати с дете от инвитро, но без мъже и с фактор възраст. Получават им се добре нещата и пак никой никакви въпроси не задава. Децата са малки все още, но за момента драми няма.

# 8 8 юли 2021, 23:05 ч.

София
Мнения: 355

В трудна ситуация си. От една страна имаш мечта, която е съвсем нормална за всяка жена. От друга, искаш да не притискаш съпруга си. Но времето лети и човек никога не знае какво го чака утре. Опитай се да поговориш с него и да разбереш защо не иска. Изяснете нещата и си прецени за себе си. Момичетата са ти казали добре, че може никога да не поиска. Ти длъжна ли си да чакаш нещо, което може никога да не се случи?
Понякога с времето хората се променят. Никой не е виновен за това и не значи, че не се обичат. Просто поемат по различен път, защото променят ценностите си. Моят съвет е да поговориш искрено с него и да се изясните. Защо не иска, какво го притеснява и т.н. Дори да отложиш във времето (нещо, което не те съветвам от личен опит), не е гаранция, че той ще поиска. Освен това може да се появят други проблеми, които да не могат да се решат така лесно. Послушай сърцето си. Според мен дълбоко в себе си вече знаеш отговора. За себе си смятам, че не трябва да поставяш себе си на второ място, особено в подобна ситуация.
Късмет и успех ти пожелавам. Дано вземеш най-правилното решение за себе си.

# 9 9 юли 2021, 01:16 ч.

Мнения: 51

Много благодаря момичета, вдъхвате ми голям кураж и надежда! Говорила съм с мъжа ми по този въпрос и причината е, че не е готов за такава отговорност, иска кариера, достатъчно пари и т.н.

# 10 9 юли 2021, 09:28 ч.

Мнения: 19 399

За мен е много странно как мъжа когото обичаш, твоят съпруг преди 2 години не е бил готов за дете и сега още 2 години по-късно отново не е. Е ако забременееш пак случайно какво ще стане, пак ли аборт ще иска да направиш?
Никога не бих останала с мъж, който ми е причинил това. Като цяло е странно това поведение, толкова да се страхува и да не е готов за дете. Кога смята този човек, че ще дойде момента?
Ако те обича как би те накарал да махнеш дете, което е било мечта за теб?
Аз не мога да си представя да имаш жена, брак, семейство, толкова да те плаши мисълта за едно дете
За мен един мъж ако толкова се чуди и все не е готов за дете има нещо странно в това. Много ми e съмнително това,много би ме разтревожило подобно поведение.
Не го смятам за нормално.
Чувствата към човек, докарал ме дотам биха се изпарили на мига.
Не е ли малко странно това отлагане във времето.?
Няма да пея в общия хор, не бих направила инвитро сама, ако не е човека за мен бих го напуснала. Не бих гледала дете сама, не бих минавала през инвитро при положение, че мога да имам дете естествено със семейство и баща.
Малко крайно е моето мнение сигурно, но бих приела тежко това, смятам че при такова важно решение да имате дете трябва да има съгласие и от негова страна, но и теб да не притиска по този начин.
Но наистина отношението на съпруга ти е притеснително. От една страна пък не е хубаво да го притиска и ти ако не е готов.
Седнете,поговорете,кога смята той да имате деца. Много е тежко да искаш нещо толкова хубаво и да не можеш да го имаш, да мечтаеш, всеки ден да живееш с тази мисъл, това е тормоз и ще ти се отрази. То ще се отрази и на отношенията ви, ако вече не е.
Помисли много добре. И се разберете.
За какво са неговите тревоги? Не е толкова страшно да се справите с едно дете. Той ако го искаше силно щеше да действа в посоки кариера и изкарване на повече пари сега, това за мен са само оправдания. Не иска деца сега и се оправдава с пари и кариера.
Поговорете си много добре.

Последна редакция: пт, 09 юли 2021, 13:43 от Snow_White5

# 11 9 юли 2021, 11:01 ч.

Мнения: 2 235

Аз на твое място първо бих си помислила на колко съм години в момента, колко още мога да изчакам, бих се консултирала с гинеколог за общото ми гинекологично здраве.
Второ, ако мога да си позволя да изчакам бих се развела и потърсила друг партньор, с когото да си градя живота и старините.
Относно инвитрото - изобщо не е такъв феномен. Мен, лично, би ме притеснило повече самотното майчинство и отглеждане, затова е хубаво, ако можеш да намериш готин татко преди двете чертички🙂
Моя колежка е неженена лесбийка и такава процедура прави в датска клиника. Ако искаш след 18 години детето да има възможност да знае кой е биологичният му баща струва повече. Както и ако искаш да видиш негови детски снимки.
При нея се получи от раз на 38 години.
Успех с майчинството, за мъжа нямам какво да коментирам 🙂

Последна редакция: пт, 09 юли 2021, 13:54 от Threemafan

# 12 9 юли 2021, 13:46 ч.

Мнения: 876

Моят съпруг категорично не искаше второ дете. По този повод забременях 3 пъти, но ни се получи само последният. Първите две бременности изгубихме. Та той през цялото време не искаше, но ми казваше - “Знам колко е важно това за теб и че няма да се откажеш. Затова ще те подкрепя.” Така според мен трябва да действа един обичащ, разбираш и подкрепящ партньор.
През много минахме с моят и той никога не е спирал да казва, че не иска. А сега когато гушкаме и втората си дъщеря, той е най-щастливоят татко. И казва, че винаги ще ми е благодарен, че не се отказах.

Ин витрото не е изкуствен начин за създаване на бебета. Асистиран е. Това дали ще се оплодят яйцеклетките и дали ще се захване ембриона е Божа работа и се случва точно както при спонтанното забременяване. Така че не виждам какво толкова го мислиш това.

Преди да срещна съпруга си, бях решила да правя ин витро с донорски материал. Бях на 31 и ужасно разочарована от мъжете. От днешната ми гледна точка се радвам, че не го направих, защото деца с партньор се гледат съвсем различно. Аз съм дете на разведени родители и като видя дъщерите ми с баща им, и разбирам какво съм изгубила в детството си.
Бих рискувала само ако съм притисната от възраст.

# 13 9 юли 2021, 14:24 ч.

Мнения: 19 399

Точно така, това е подкрепящ мъж.
Моят мъж също не искаше второ,като цяло и поне все потаряше, че си ни е добре с едно(той е едно дете,аз имам брат, породени сме). Аз също не исках, бях решила, че оставаме с едно, но не бях категорична. Обаче от близо година рязко ми се прииска и го убедих. Времето си минава и си е фактор. Една жена не може да чака и отлага това.
Просто като ми каза, че не е сега момента за второ дете и така се разревах и толкова криво ми стана. Но полека-лека се разбрахме и поговорихме, че вече ни е време за второ и поне не го отричаме напълно като идея. Аз толкова опявам, постоянно си мисля за това, толкова ми се иска вече и той го вижда и разбира. Знам, че ще е ок и с едно, но заради мен ще се съгласи и на второ, защото ме обича. Въпреки това не бих го принудила, такова решение е общо.
Затова говорим. И ние имаме хиляди притеснения, та още се колебаем и услушваме само заради страховете как ще се справим. Та, мисълта ми е, ако човека те обича няма да ти отнеме това, тук говорим само за едно детенце. Важно е и двамата да го искате. Ако не е този ще е друг, знам, че е трудно, но в крайна сметка ако не може да се разберете по този важен въпрос, за всеки влак си има пътници, една жена не може безкрайно да чака.
Успех ти желая, каквото и да решиш.

Последна редакция: пт, 09 юли 2021, 16:28 от Snow_White5

# 14 10 юли 2021, 01:45 ч.

Мнения: 301

Цитат на: Stormy23 в пт, 09 юли 2021, 01:16

Говорила съм с мъжа ми по този въпрос и причината е, че не е готов за такава отговорност, иска кариера, достатъчно пари и т.н.

Щом в прав текст ти в казал че не иска, няма смисъл да продължавате. Той поставя парите НАД семейството. Изгубена кауза… И аз бях с един почти 10 години. Все казваше “хайде догодина, че сега не съм готов”. А уж много се обичахме… Е, така и не стана готов. На втория си мъж направо му заявих че без деца заедно няма да останем. Скоро ще раждам третото, и то след 4 г брак. И той не беше мераклия за деца веднага, но те станаха. Не си губи времето с човек, който те е карал да правиш аборт. Да убиеш детето си заради това че той не бил готов и после още да го обичаш… ОГРОМЕН абсурд. Той не иска деца от теб и не те обича, след като те е принудил да извършиш непоправимото. Извинявай, но е време да се пробудиш. Това не е любов. Най-показателното за неговия характер е отказът му да поеме отговорност след като си забременяла. Един мъж на място се грижи за рожбата си, НЕЗАВИСИМО От обстоятелствата. Един страхливец бяга и търси лесния изход. Такъв за баща не става, така че добре че се опъва-това трябва да ти е достатъчен знак да не си губиш ценното време. Намери си ОТГОВОРЕН мъж, който иска семейство. Има милиарди мъже по света, все ще намериш някой по-свестен. По-лоша енергия от убийство на дете между двата души не знам дали има. А за инвитрото- ако си под 40г и си в нормално здраве, не виждам причина за това. Ще си намериш друг мъж. Този бих го зарязала не утре, не днес, а вчера. Започни на чисто. В началото ще ти е трудно и ще се чудиш дали си взела точното решение, но после ще си се чудиш как си го търпяла толкова дълго. Целите ви не съвпадат и не чакай под вола теле. Желая ти кураж и успех!

Последна редакция: нд, 11 юли 2021, 01:45 от Aminka

Препоръчани теми

Мъжът ми работи за баща си и не получава пари

Бюджетна почивка на море 2021

Защо българинът мисли единствено за себе си?

Живот без деца

Причина:

Причина: