Емко и Фера след като Айсун я удариЕ. Какво има какво е станало?
Ф. Нищо, хаиде влизай...
Е. Станало е нещо!
Ф. Нищо не е станало, хайде влизай!
Как се връгна той и тя направо изхвърча надоллу по стълбите след него...
Момента след визитата на Рюя носеща благата вест и разговора след новината, засрамения поглед на Емко, докато Фера фучеше и го навикваше... А после продължението вечерта когато той се прибра и се гушнаха без думи...Друга любюбима сцена ми е след шамара как Емко изхвърча на улицата след нея "Корай намери я, намери я" Физиономията му, страх, срам, тревога...
И аз като Марга смятам че когато Фера цъфна с кофата когато другите бяха там, реакцията на Емко беше неудобство, срам от това че другите видяха това, което видяха, че ще разберат че е лъган, той - принца... Беше и бесен че го насади така пред неговите хора и си го изкара на тях...
Освен тези, които споменаваш Бел се сещам за един, но дори не мога да го опиша подробно, защото съм го гледала най-много 2-3 пъти, много тежко ми ставаше
Състоянието на Фера, тръгвайки си от болницата и чувствайки се излишна там, после се прибра вкъщи и отпусна глава на дивана... Това в деня когато Рюя роди.
Житейския опит си казва думата...




Те и диалозите допринасяха сцените да са така въздействащи...