ОС/AFK Чаатай Улусой, Хазал Кая, проекти и колеги - тема 513

Отдавна не съм гледала и съм позабравила, но като сте започнали, да си кажа и аз любими моменти извън романтиките... След боя с Илкер Емко нахлу в дамската тоалетна и запречи пътя на Фера... За финал и каза нещо от сорта да не си вадела грешни изводи Емко и Фера след като Айсун я удари
Е. Какво има какво е станало?
Ф. Нищо, хаиде влизай...
Е. Станало е нещо!
Ф. Нищо не е станало, хайде влизай!
Как се връгна той и тя направо изхвърча надоллу по стълбите след него...
Момента след визитата на Рюя носеща благата вест и разговора след новината, засрамения поглед на Емко, докато Фера фучеше и го навикваше... А после продължението вечерта когато той се прибра и се гушнаха без думи...Друга любюбима сцена ми е след шамара как Емко изхвърча на улицата след нея "Корай намери я, намери я" Физиономията му, страх, срам, тревога...
И аз като Марга смятам че когато Фера цъфна с кофата когато другите бяха там, реакцията на Емко беше неудобство, срам от това че другите видяха това, което видяха, че ще разберат че е лъган, той - принца... Беше и бесен че го насади така пред неговите хора и си го изкара на тях...

Оо, да, толкова силни моменти имат извън романтиката Освен тези, които споменаваш Бел се сещам за един, но дори не мога да го опиша подробно, защото съм го гледала най-много 2-3 пъти, много тежко ми ставаше Състоянието на Фера, тръгвайки си от болницата и чувствайки се излишна там, после се прибра вкъщи и отпусна глава на дивана... Това в деня когато Рюя роди.

П.П. ама че нетипичен преговор си спретнахме

Според мен точно тези моменти извън романтиката направиха сериалчето толкова силно и магнетично. Втори сезон преди историята с татуираната е най-доброто и истинското и в любовта, и в героите. Според моя личен житейски опит отношенията Ханде - Фера и Ханде - Корай са реалистични. Били са деца, когато са се сприятелили Ханде и момчетата. Братско приятелство, но ето че са порастнали. Емир е красавец, харесван от жените и е нормално Ханде да реши, че е влюбена в него, но с трупането на житейски опит (след появата на Фера, която идва от друг свят, с други ценности и тип поведение) да започне да осъзнава, че красотата на Емир не е достатъчна, за да бъдат свързани романтично. И Корай не е влюбен в красивата кукла, а в момичето, което дръзва да е лошо, защото я познава от малка, знае историята й и знае, че постъпките й са следствие от преживени болки и липси. Всъщност Ханде през цялото вреве се бори не срещу Фериа, а срещу единствения човек, който успява да разшири тяхното трио. Емир и Фера също не са така свързани заради красотата си, а заради личностите, които са. Първи сезон се влюбват по детски  привлечени от външни белези. Втори сезон се заобикват опознавайки се. Кифленската детска любов отстъпва място на истинската. Точно затова историята с Едже е кръпка. Тя е подходяща в този си вид за разтягане на история за детска любов като в първи сезон. В историята на Емир и Ферия нямаше място. Доколкото гледах връзката на Емир с Гюнеш беше на ниво първи сезон. Любовта, омразата, порактването, борбата със себе си, с близките, борбата за живот, борбата за правото да се обичат и да бъдат заедно поднесена по този начин в химична реакция с харизматичността на двойката направиха тази история толкова специална.
И пак в светлината на общите преживявания постепенно и логично Фера и Ханде се сближиха. Ханде видя че хората не се делят на принцове и портиери и когато осъзна, че е  истински свързана с Корай разбра, че Фериа е човек като всички останали и бедността не я прави по-малко достойна. Мисля даже, че точно това беше ролята на образа на Джансу. Две момичета - портиерка и принцеса. Техните постъпки, техните лични житейски драми, които са такива не заради принадлежността им към определена класа, а заради преживяните ситуации и изборите които са направили. И любовта на Джансу не е баш любов. Затворена като Рампунцел в дом без любов и топлина е търсила начин да избяга от болката и самотата и се вкопчва в един образ от списанията за да има някакъв смисъл съществуването й. На пръв поглед обикновен турски сериал, но всъщност, може би случайно, е станал многопластов разказ за човешката същност и дълбочината и силата на човешките чувства и отношения. Е и с много пълнеж, иначе нямаше да са 2+ сезона. Но за мен има дълбочина в образите. Затова сме у нафталина. А и стиховете, които овкусяват историята много ми допаднаха и като смисъл, и като част от сценария.

Аз лично много се кефех на кризата на Корай като се фрасна в масата
Добър актьор Юсуф
Хареса ми и момента на Фериха като се метна във водата обичам такива моменти.

Рори, много хубав анализ Житейския опит си казва думата...
Вярно, Ханде просто е пораснала и проумяла, че бърка привързаността с любовта...
Промяната сега като се замисля не дойде изведнъж.
Диде, за Юсуф сме на едно мнение.
С Ча бяха добър тандем.

В третия сезон не повярвах в любовта, май се влияеха от настроението на зрителите и техните предпочитания. Можеше да влюбят Емир в млечната, можеше и в полицайката, можеше и в Гюнеш, само с бавачката ни се размина - пробваха сякаш с коя най ще си подхождат

О, да, този момент беше много интересен. Първо не смятам, че тя трябваше да си тръгва от болницата. Беше принудена от майка му и другата вещица, а тя нито веднъж не им се противопостави силно и категорично, все мълчеше. Не стига, че вечно мълчеше, ами се затвори в апартамента им изтощена и смазана вместо да се изправи до Емир където й е мястото. Той през цялото време не знаеше или се правеше, че не знае за тормоза на майка му върху нея. Тази Айсун ме дразнеше непрекъснато, адски досадна личност. От друга страна бяха лелята и Гюлсум, които така и не надскочиха ограниченото и назадничево мислене.
Друг много силен момент за мен беше сцената когато Фериха си тръгва след шамара и срещата с баща й и брат й.
Тримата най-важни мъже в живота й я бяха наранили всеки по своя си начин, като и тримата освен пренебрежителнито отношение я бяха и удряли/били.
Без да съм феминистка в много от сцените у мен се проявява мисленето на феминиските. Арогантното мъжко поведение в сериала беше с изключително надмощие над жените в лицето на Фериха.

Относно новият сериал на Хазал съседите изобщо не чакат да пуснат първи епизод и си правят клипчета и видеа от трейлърите. https://www.instagram.com/tv/CVam-TuoJX0/?utm_medium=copy_link  Въпреки, че не съм фен на сръбската музика това много ми хареса с песента към него. Както вече знаете на 11.11 ще пуснат първи епизод. Ще му хвърля един поглед, нищо че ще е на турски език. Когато играта на екипа е добра се разбира всичко и без превод.

Феми, гледам преведените епизоди тук https://ok.ru/video/1280173607583

Между другото вчера ми попадна една истинска история за любов с давност 35 години.
https://twitter.com/hicasikolmadin/status/1455826641394049026?s=20
Двама млади се харесват, обичат и даже се сгодяват, но понеже семействата им не одобряват брака така и не успяват да се оженят. Всеки тръгва по своя път, но след 35 години се срещат и този път успяват да се оженят.
Любовта им оцелява след всичките тези години. От коментарите се разбира, че май и двамата никога не създават семейство с друг човек. Невероятна истинска история. Можем да очакваме екранизация на тази любов. Турците обичат такива истории. Споделям това инфо, защото ми стана много интересно на фона на всички сериали, които гледаме и коментираме.

Така е Рори, романтики има във всички сериали, само лицата се менят, но са малко тези които могат да играят истинска драма. Даже и историята да е банална, тип принца и пепеляшка, (повечето са такива) нашите силно се отличиха и се получи много спецално. Казвала съм ви че за мен освен главните, огромна заслуга за успеха имат и някои сценарни и режисьорски похвати. Като например във всяка серия имаше поне два момента където аха някой да разкрие Фера, но и се разминава на косъм, като например Емко който я видя на яхтеното пристанище и докато паркираше я изгуби от поглед и тръгна да наднича по яхтите. Той не знаеше, но ние зрителите знаехме че тя там не събира тен по бански, а върти  парцалетката... Или като слезе до портиерите да даде папките да ги предадат на госпо'ица Ферка, че като я потърсил горе "у тях" нямало никого... А Фера замалко да му отвори вратата на портиерския дом, добре че преди това изпусна яйцата... И такива се редуваха с други инфарктни моменти тип засечката на Емко и Фера на яхтата с капитана и "майката на ФерЕто" Санема... Пак очакваш да се разминат, но този път не... Джансуто и Фера на ревюто + Хандето и аха и там една от двете змии да загрее, докато Хандето нещо говори на Санема за дъщеря и- едната има предвид едно, на другата и през ум не и минава че е попаднала в някаква интрига... Пък драгия зрител  дето има поглед над цялата ситуация вече се гърчи от ужас кой ще разкрие Фера...
А режисьора рядко правеще сцени дълги повече от 2,5 -3 минути, непрекъснато се сменяха с други и пак се връщаха на предишни и тази динамика не приспиваше аудиторията.
 
Диди, и аз обичам такива екстремни сцени.

И най-важното нямаше изцяло добри или лоши, това ги правеше героите още по-интересни.
Много харесвах Капитана. Осъзнаваше, че любовта му е несподелена, но не въртеше номера. Просто беше там, за да предложи на Фера рамо, на което да поплаче. Не мога да се сетя той ли й го каза, тя на него ли, в някакъв филм ли го чуха... запечатали ми са се едни думи "откакто започнах да лъжа себе си, спрях да вярвам и на другите...". Имаше си доза реализъм в сериала, затова и още ни държи.
А тези моменти, когато беше на косъм да се разкрие истината и зрителя е в очакване Даже и на рд на Емко мислех, че Джансу няма да разпознае Фера, но вече нямаше и защо да отлагат. Имаше вероятност и това да омръзне...

Дени, лелята и Гюлсюм напуснаха селото, но то тях - не...

Истината е, че ако челният ми сблъсък беше преди погледите над кофата или след появата на татуираната нямаше да се впечатля и да го загледам това фемирско визуализиране на любовта. Тези тогава почти деца непознаващи друга любов освен тинейджърско влюбване с очи, мимики и жестове изваяха визуален образ на онази любов, истинската, дълбоката която ще издържи и 35г раздяла. Това е феномен защото Ча тогава е на практика аматьор. Обаче се справиха блестящо. Много химични партньорства познават зрителите, но много малко екранни двойки играят така, че виждаш повече чувството, отколкото тези които ги изпитват. По същия начин изиграха и другите чувства на героите си. Вече толкова години като ги видя в клип т. е без въздействието на думите пак ми се свива нещо отвътре от усещането, че ето това там е любовта, изваяна като образ от погледите, докосванията и израженията на две деца. Затова и всяка хубава любовна песен пасва на фемирските клипчета.
Партньорството с Хазал вади от актьорите най-доброто им изпълнение. Някак го прави. Тези дни мярнах Бурак Дениз в някаква сцена с момиче в болница. Трябваше да изглежда нежно и влюбено докато я галеше по бузата в съня й, но изглеждаше като дърво до леглото с разлюлени от вятъра клони, които докосват лицето на момичето. Обаче до Хазал в НИ е съвсем друг.
Марги, така е. Няма захаросани образи в сериала. Само момичето, което беше стипендиантката на втората година и показа на Фера, че не трябва да се срамува от произхода си беше представено едностранно, но не с идеята да се покаже колко е добра, а като гласа на разума и съвестта. С нейната поява и отношението й към родителите Фера всъщност стигна дъното и започна нейното пречистване. Това, че се появи по собствен избор с кофата пред доскорошната си компания беше насочено към нея. Хем да се накаже за лъжите и за това че се е срамувала от близките си, хем да стъпи здраво на земята, да осмисли реалността и да продължи без да се срамува от произхода си. Целият, почти целия втори сезон е много силен. Отначало ми се струваше ненужен пълнеш вмъкването на историята с Руя, но всъщност това приземи и двамата, преосмислиха се, преоткриха за пореден път връзката си. И там пак имаше реалистично представени чувства и реакции. И грешки и на двамата. На практика това трябваше да е края на сериала. Това пък беше възможността но Емир да се пречисти от своите си грешки и пропадания.
Но в Американската част от историята малко бяха прецакали Капитана като образ. Ама то всичко след Едже беше някак ненормално и прецакано.

Бел обожавам такива сцени мога да кажа че видя ли подобни сцени и се заковавам като пирон.На скоро пак си припомних паметни моменти от други сериали.
Например тематика мъж който се влюбва неусетно и несподелено или мисли че е така ме убива особено ако Светът му е по малък от любовта и е готов на всичко за жената с която мечтае да бъде.
Иначе в АФК навремето много съм писала ако си намеря постовете сигурно ще изпадна в смях с детските си поведения определено.
Относно ФеМир обичам сцената със самолета и втори сезон имаше една сцена на люлката с обеците много ми беше любима.
Искам да кажа че много харесвам и капитан Левент помня че викахме ФериЛент бяха хубави времена спокойни.
По много сериали съм крейзи ставала но малко актьори са ме правили сама да си приказвам...

Наборче, значи и теб те влече общуването с по-зрели хора, а във форума си доста отдавна щом си обсъждала АФК...
Аз определено не искам да се връщам към старите ми постове, пишех ей така от сърце, без много да му мисля и кое как ще прозвучи Не, че и сега съм много сериозна, но знам ли, човек се променя с годините... Пък и писането се превърна в навик, познаваме се и съм сигурна, че в повечето случаи ме разбират правилно.
Тази сцена на люлката, която описваш след заминаването на Зехра, когато Емир и Фера мълчаливо си размениха погледи и той хвана кичур от косата й... Ех...

Рори, с изключение на някои от героите с епизодично участие (като момичето от унито Азра, дъщерята на първата любов на Зехра - Софи и онази девойка от общежитието, с която Ферка делеше обща стая), другите показаха различни лица според ситуацията, в която се намираха.
Да,  Азра подобно на Лара беше нещо като гласът на разума и съвестта, в който съответно Фера и Джансу трябваше да се вслушват...

Тази сцена за която споменаваш и преди това сцената в дома й когато прегръща и помирисва възглавницата й. Или когато изправя падналата кукла....култови моменти. Погледите, които си разменят в онази стая, после сцените когато говорят пооделно с Корай и Гюлсюм, споделените им мисли и чувства.


Страхотни моменти, паметни, толкова истинско написани и изиграни.


Докато си правим този преговор да не забравяме другите образи на Чаатай и особенно Самих бей
Румънката Габриела, Габи или както е там излезе със съвсем ново видео посветено на Семих бей.
На мен ми харесва събрания материал и песента към него.

Дени , Мерси за клипчето

Семих бей ни черпи със черешки . Уникален образ. В комичните сцени е чок добър. Талантище. Усмихва ме като го гледам. И гласът му е на различна чистота в Йешилчама.


Семих си намери майстора с Гизел. Палавница.
Дени ,гледах 13 епизод се бях настройла за хард сцени по блу тв .
Нетфликс са чок добри в това отношение.

Дени, много благодаря, че онагледи. Те и диалозите допринасяха сцените да са така въздействащи...
В този момент Емир видя страховете и безизходицата, в която тя се намира. За да не й навреди и да не изтълкуват погрешно, че Ферия го е пуснала в дома им, стоеше докато Мехмет го бие. Без да я оправдава поне вече я разбираше и почти беше склонен да й прости и направи крачка към нея... ако Джансула не му беше подхвърлила снимка от годежа на Ферия с Халил.

Ааа, Джансула всъщност й направи услуга. Ако не беше се случило така щеше да научи за годежа когато оня я отвлече и можеше да не се втурне да я търси, а беше единствения й шанс. Така имаше време да я попита, да осмисли казаното, да чуе тревогата на близките й когато лудия избяга. Тук Джансу без да иска подготви спасяването на Фера и на любовта им.