ADHD при възрастни- консултация?

Какво ADHD - импулсивност или невнимание? Все повече си мисля, че двете форми най-вероятно са си различни заболявания. Аз съм по-скоро ADD и то по-скоро съм на границата между това и "нормалността".

В БГ опциите са ограничени първо защото ADHD все още се води "детско заболяване" и са малко психиатрите, които биха изписали медикаменти на възрастен. Второ, у нас не се продава Риталин (или други стимуланти), които са основната терапия на Запад. Тоест, осъдени сте да търсите "вторични" решения.

По принцип механизъма е следния:

1. Намирате психиатър, който да изпише Концерта. Пробвате дали помага. В моя случай усетох ефект само в началото. На втория месец ефекта вече не го усещах. Мисля да пробвам пак ама стигнах до извода, че или не съм  ADHD или на мен точно Концертата не ми действа.

2. Ако Концертата не помага то може да се повтори упражнението с Атофаб. Атофаб по принцип е доста по-слабо ефикасен от Концертата затова реших, че не си струва. Макар, че имам и Атофаб вкъщи (позната ми го даде).

3. Може да се експериментира с Модафинил (в БГ се продава като Аспендос). От поне 20г не го изписват за ADHD, но навремето на Запад е бил част от стандартната терапия. Модафинила е с бяла рецепта (ако не се лъжа Атофаб-а също). Ако сте мил с аптекаркарката и имате късмет може да Ви го продадат без рецепта. Аз така съм си го купувал години наред. Само, че аз го ползвам за друго - много е ефикасен при недоспиване. По-добре разсънва от кафето.

За (1) решението е някой да ви даде хапче и да се пробвате. Това е най-доброто решение защото спестява пари и време за прегледи. Няма риск от пристрастяване. Или действа, или не. Тоест, веднага ви става ясно дали има смисъл да се продължава с това лекарство.

За (2): Атофаб-а е по-пипкава работа защото трябва да се пие известно време за да се прояви ефекта. Както казах, не съм пробвал (при все, че го имам вкъщи).

За (3): за мен Модафинила е най-доброто лекарство след аспирина. Не съм сигурен дали ми помага за  ADHD, но поради честото безсъние го ползвам почти всяка седмица. Бих го препоръчал на всеки, който има проблеми с ефекта от безсънието. Има изследвания, че уж помага и за ADHD. В моя случай мога да кажа, че действително усещам някакъв ефект на повишена концентрация и по-голяма работоспособност. Не е драстичен ефект, но е осезаем.

На мен, всъщност, единият психиатър ми предписа прозак (бифлокс) . Преди 20-тина година на Запад също са го ползвали за терапия на ADHD. Не вярвах, но има ефект. В моя случай ефектът бе по-продължителен от този на Концертата. Но и той отшумя на третия месец. Допускам, че може да съм имал и депресия. Беше есенно време, а аз съм податлив на влияние от времето. А и имах травматични изживявания, които, като нищо, може би са ми докарали и депресия без да си давам сметка за това. Някой път е трудно да се различи ефектът на депресията от този на ADHD. Да не говорим, че има и коморбидност - ако имате ADHD имате по-голяма вероятност да се сдобиете и с депресия. Така, че си струва да се опита с бифлокс. Няма риск от пристрастяване. Минусът е, че трябва да се пие поне 10-тина дена за да се прояви ефект. Също така, остава в организма поне 10-тина дена след като е спрян. Но, като цяло, е безопасен антидепресант, който е вече почти половин век на пазара и е добре познат и не се очакват кой знае какви странични ефекти.

Ползвам също ноотропил. Предписаха ми го заради проблеми, които възникнаха след Ковид. Също много добър медикамент. Подобрява умествената дейност и то осезаемо. Също го предписват като допълнително (тоест, не-основно) лечение на ADHD. Ноотропила го пие половин България. Рутинно го предписват на по-възрастни хора. Няма риск от пристрастяване. А и е доста евтин.

В моя случай медикаментите леко помагат (бифлокса даже много ми помогна и го спрях защото вече не усещах нужда), но за мен основната терапия е немедикаментозна - опитвам се да поддържам работни навици (работейки от вкъщи с малки деца вкъщи не е лесно). Спортът ми помага. Определено ме прави по-концентриран. Сънят, разбира се, е много важен. От край време съм имал проблеми в тази област и се опитвам, до колкото е възможно, да имам приемлив режим на сън.

Друго, което помага за концентрацията е binaural beats. В Ютюб има такива записи. Някои казват, че такъв ефект има и brown noise. Струва си да се опита защото не се плаща нищо. Ако действа - действа. Ако не - нищо не губите.

Също така, по принцип при ADHD има дисрегулация на допамина и е добре да се избягват неща, които рязко дигат допамина. Гугълвайте "dopamine fasting".  Гледам да избягвам шоколада и социалните мрежи. Но явно не успявам напълно защото иначе нямаше да пиша в този сайт Порното също дисрегулира допамина и при ADHD е особено вредно. Компютърните игри най-вероятно също. Въобще нещата, към които може да се пристрастим са, като цяло, двойно по-вредни за хората с ADHD.

Това, което също помага е intermittent fasting. Когато гладувам съм най-производителен. Парадокс. Даже съм си казвал "Защо не може винаги да глудувам - би било чудесно".

Казват, че студентите вани помагат. Аз вземам почти всеки ден такава. Не знам дали ми помага за ADHD, но със сигурност ми помага за имунната система - по-рядко боледувам откак започнах да взимам студени вани.

Но, така или иначе, за ADHD няма лечение и цял живот ще трябва да се бори с това. Няма как.

Ni_k e винаги с фокус върху медикаментозна интервенция  Дано хората четат и се информират за ползите/вредите/дългосрочността и най-важното какво всъщност са медикаментите и какво повлиява  медикаментозното лечение .

Според МКВ 11 следващо DSM V няма две различни заболявания. Има едно състояние с много прояви,  които са групирани в два раздела. Единият е дефицит на внимание, втория -  хиперактивност с импулсивност. Могат да се срещат при един и същ индивид или само едната форма  или само другата или и двете едновременно. Дефицит на внимание е по-често срещан при жените, ХАиИмпулсивност при мъжете, но над 80% от носителите имат прояви и от двата раздела в една или друга степен. Състоянието е познато от дълбока древност Хипократ, Щекспир, Гьоте описват такива индивиди. В съвремието примери са -  Тигъра от МечоПух, Маша от "Маша и мечока" и много други.

Това е състояние, което може да търпи вариативност, някои симптоми да отслабват, други да се засилват, да превалират в една или друга посока ( ДВ или ХА), в зависимост от това какво се случва в живота на човека (стрес, работа, умора, натоварвания) . "Излекуване" няма.

Подходът при това състояние е холистичен . Търсят се варианти, чрез които самото лице и то от възможно най-рано, осъзнавайки какво се случва ( това ми се струва  най-важното)  да успява да се усеща и работи над проблемите си по свой индивидуален начин - това е и физическа активност и здравословен начин на живот , обезателно балансирано хранене , ментално натоварване, хобита (йога, дихателни практики, автотренинг), професионална  заетост със съответстваща динамика и много други, списъка е безкраен. Виждам че Ni_k има и други предложения.

Емоционалните всплясъци, тревожностните , биполярните разстройства, компулсиите , специфични нарушения в ученето  - много често са състояния съпътстващи ДВХА. Това също усложнява картината. Но отново медикаментозното лечение на състоението  ДВХА се състои в  седация, понижаване  чувствителността на допаминовите рецептори, подобряване на работата на някои мозъчни дялове, други - като цяло въздействие в биохимичен аспект, който винаги се предприема като краен вариант ... защото си вреди . За съжаление тези медикаменти не са като  примерно лекарствата за хипертония, които могат , а понякога и трябва да се приемат цял живот. Лекарства се приемат временно и то тогава, когато всякакви други мерки не са постигнали успех. Да не кажа че за Концертата се говори с особено внимание. Особено пък и при деца. А за възрастни с внимание ако има тревожностност, защото може да доведе до тежка депресия като страничен ефект.

Според моята щерка (с ХАДВ) тя е най-добре, когато е балансирано достатъчно физически  и ментално натоварена, но при нея по принцип си превалира хиперактивността. Импулсивността  е това, което в последно време много я мъчи. Сякаш този проблем почва да ескалира последните две години.

N_ik, _re_ge, благодаря ви че се включихте и за информацията!
В тази възраст го определям като типа с невнимание. Като беше малък по-скоро беше хиперактивен и с липса на внимание. Общо взето смесен тип е май. Той сам също се определя като смесен тип. За момента сме стигнали до там че е осъзнал че има проблем и иска да си помогне, но не знае как. Чел е че извън БГ има лечение с медкаменти, но тук няма такава възможност. А като всеки човек първото което търсим е да вземем едно хапче и то да ни реши проблема. Наясно съм че това не е възможно, а и никак не искам да пие медикаменти от отзи вид. Може би ще е добе да опита, за да разбере има ли действие при него. За пристрастяване, смятам че към момента е силно пристрастен към компютърните игри, до толкова че не винаги, но често забравя да си легне или пък да се нахрани. Знам че този тип хора са податливи на всякакви зависимости. От около година и половина няма желание да спортува абсолютно нищо. А и ние с баща му сме безсилни вече да го караме да прави каквото и да е. Преди това с огромни усилия и натиск от наша страна е ходил на борба, шах, волейбол, последно на фитнес. Нищо от изброеното не му е задържало вниманието, а е имал опции за развитие. От борбата се отказа защото не му е приятно да го докосват и да е гол. Шаха и волейбола стигна до един момент, в който каза че не иска да ходи на състезания и съответно спря да ги посещава. Общо взето нищо освен игрите на компютъра не му е интересно. Трудно говори и трудно се изразява, и това му пречи в училище. Даже не знам как ще се справи на матурите - последна година е. Никой от учителите не проявява разбиране и не му дава никакъв толеранс. Именно и затова беше ядосан миналата седмица, че учителката му писала двойка без изобщо да го изчака да си подреди мислите в главата и да се опита поне да говори. Тогава ми каза че иска да бъде освидетелстван, че има такова заболяване и да може да не го тормозят. Стана ми много кофти от ситуацията, сякаш детето ми е за "жълта книжка". Чувствам се безсилна да му помогна, а като майка ми е трудно да приема този факт.
В търсене на нещо изобщо, попаднахме на инфо в гугъл за АДХД клиника във Варна. Прочетох че д-р Огнян Трендафилов работи там и работи с хора с такова състояние. Сега обмислям дали това не е стъпката която да се предприеме на тоя етап. Той има нужда да бъде изслушан от някой който е наясно с проблема. Не че не съм му пращала линкове с групи от чужбина и видеа в ютуб, но пак не успявам да го накарам да прочете нещо или да изгледа някое видео. Все пак това е начина при него, той е постоянно на компютъра. Не работи до тоя момент.
Малко объркано звуча, но така се и чувствам, благодаря още веднъж!

Д-р Огнян Трендафилов не съм сигурен дали съществува. Бях си записал преглед при него през онлайн платформата. Не се състоя. Не отговаря на телефонни обаждания. Изобщо не съм сигурен, че този човек практикува.

В София с възрастни работят д-р Сотиров и д-р Михайлова. За д-р Михайлова е много трудно да вземете час. Запазва се поне 2 месеца по-рано. При д-р Сотиров е малко по-лесно. В центъра на д-р Сотиров работят клинични психолози. Обикновено първо се насрочва час с клиничен психолог. Има няколко сесии струват общо 350лв (през 2023 беше това), попълват се маса въпросници. При мен излезе със становище, че има данни за АДХД. След което отидох при д-р Сотиров. Това е стандартният път в София.

Но, според мен, е губене на време. Вземете таблетки и пробвайте. Това, а не въпросниците ще решат дали Концертата е решение или не. Това е добре изследван медикамент. Не се поддавайте на тези, които разпространяват страховити истории. По принцип от всеки медикамент може да се получат странични ефекти. Психотропните медикаменти не са по-различни от другите медикаменти  - стига да не са стимуланти, а Концертата не е стимулант. У нас има някаква първобитно отношение към психотропните медикаменти. Ако човек не прекалява с дозите и не смесва медикаменти, които си взаимодействат то рискът е като при останалите лекарства. Аз най-опасен страничен ефект усетих от лекарство против висок холестерол. Така, че няма какво да се трепери: взима се нормална доза и се преценява - работи или не работи. Ако не работи просто не си губите времето (и парите) с това по-нататък. Единственото, което трябва да проверите са противопоказанията. За Концертата, ако не се лъжа, противопоказание е високото кръвно, както и някои сърдечно-съдови заболявания.

Според мен би било добре ако спре компютърните игри. Има видеолекции в Ютюб на Андрю Хюбърман, който го обяснява на много понятен език: Дейностите, които качват допамина ни правят по-безчувствени към нормалните дейности. Порнографията води до ниско либидо защото обикновеният секс на фона на порното изглежда "постен". Просто мозъкът се е пренаситил и е станал по-безчувствен. И не е само порнографията - всичко, което вдига рязко допамина има същия ефект: прави нормалните човешки дейности да изглеждат "постни" и скучни. За компютърните игри отдавна е известно, че имат ефект в/у регулацията на допамина.

Идеята на "допаминовото постене" (dopamine fasting) e да се избягват неща, които вдигат рязко допамина за да може регулацията му да се възстанови. В началото животът ще изглежда адски скучен и постен. Но това е начин допаминовата регулация да се възстанови. А тя при АДХД така или иначе, не функционира добре. Опасявам се, че без dopamine fasting, каквото и да правите (включително медикаментозното лечение) няма да има кой знае какъв ефект.

Ако човек изкара няколко дена без неща, които вдигат допамина постепенно ще запозне да проявява интерес и към неща, които преди е намирал за скучни и "постни". Това е ключов момент за възстановяването. Не, че АДХД ще се излекува. А, че ефекта от него ще е по-малък до степен човек да функционира що-годе нормално.

Препоръчвам Ви тази лекция на Андрю Хюбърман: https://www.youtube.com/watch?v=hFL6qRIJZ_Y

Отговарям със закъснение :

Не мисля, че фокусът ми е в/у медикаментите. А в/у каквото виждам, че работи. Човек не трябва да има предразсъдъци - всички сме различни и затова е хубаво да се пробват различни подходи. Ако помага - помага. Ако не - не. Просто не съм съгласен с демонизирането на медикаментите, особено на тези при които няма риск от пристрастяване. Концертата, модафинила, ноотропила са такива.

Да, АДХД се води едно заболяване, макар, че все повече се акцентира в/у суб-типовете ("невнимание", хиперактивност" или смесен). Мое предположение е, че може да се окаже, че са различни заболявания. Ако се окаже няма да е прецедент. Навремето и диабетът се е водил един, а сега вече има поне два различни типа, които са по същество различни заболявания с едни и същи симптоми. Биологичната причина, обаче, е различна, включително на генетично ниво.

Дълги години професионално се занимавах с анализ на генетична информация, вкл GWAS изследвания та предположението ми не е съвсем "от никъде". Навремето (преди около 15г) това беше проблем и с идентифициране на гените за шизофрения при все, че имаше маса GWAS изследвания. Тогава обяснението бе, че най-вероятно става дума за различни заболявания със сходна симптоматика, което прави и откриването на конкретен ген много трудно защото извадката от пациенти се оказва "манджа с грозде". Впоследствие започнаха да откриват асоциации, но дори и така се оказа, че могат да "обяснят" много малка част от случаите, Така, че предположението за "смесване на различни заболявания в едно" си остава възможно обяснение.

Дали АДХД ще се окаже такава "манджа с грозде" не знаем. Затова писах, че това е само мое (но и не само мое) предположение.

А иначе съм съгласен - най-добрия подход е холистичен: медикаменти плюс друг тип интервенция (избягване на определени храни, спорт, медитиране, dopamine fasting,  и пр.). Като е ясно, че всички сме различни това, което работи при един може да не работи при друг. Затова е важно човек да не е догматик, а да пробва различни подходи за да налучка това, което работи за него самия.