Кога връзката е изчерпана?

Слънце, дано да ти е все по слънчево и усмихнато.
Аз за себе си съм забелязала, че ако тръгна "на криво" , така ми отвръщат и ми става още по-кофти. Не само с близки хора.
Щом има промяна, явно е само до комуникация и има внимание..

Анонимна, много ти съчувствам. От това, което изчетох (не всичко) при вас не е до комуникация и разбиране. Твоят мъж е друг тип, който не знам дали би се променил някога.

Криси, разбирам те, защото раздялата невинаги е решение. И много често животът става по-труден след това. Трудно е да се прецени кога е за добро и кога не.

Рози, благодаря. Моят мъж е с много особен характер, понякога труден за разбиране. Абе, темерут си е. Много сме различни. Аз, нежна и чувствителна душа, той - по-студен и прагматичен. Не обича да се отклонява от целите и плановете си, и моите емоционални разклащания не му се нравят. Не обича сърцераздирателни разговори, нито романтика.

За чистачката, неговата гледна точка е, че не обича да се дават пари, които той смята за излишни. Изкарва пари, но обича да спестява. Смята, че в период, в който доходът идва само от единия член на семейството, трябва да се спестява от излишни разходи. Реално материално не сме лишени от нищо, но той преценява за кое да се даде и за кое - не. Иначе, не мога да се оплача, купувал ми е много неща, но той си преценява кога и какво. Хем понякога е склонен да купи някоя глезотия, хем в следващия момент може да откаже нещо, което аз смятам за по-необходимо. Странен е, аз все още не съм го разгадала напълно.

За справянето, радвам се на майките с изрядни домове, сготвено, децата взети от училище и занимания, и всичко прилежно. Аз самата доста дълго време имах желание всичко да ми е перфектно, домът ми да блести и само чистех и подреждах. И накрая ме болеше кръста, а децата за 15 мин обръщаха всичко наопаки все едно не е чистено изобщо. И си дадох сметка, първо че с малки деца няма как всичко да ти е под конец и второ, не си заслужава да си хвърлям цялата енергия в излишна домакинска работа, като мога да свърша нещо по-полезно. Сега мечтая да стана по-самостоятелна финансово, да работя и да се развивам. Тогава задължително ще си взема жена да идва да чисти. Достатъчно дълго висях пред печката и с прахосмукачката. Имам възможност да работя и самостоятелно, но все не се решавах, все ме беше страх. Но сега мисля, че моментът е подходящ да бъда по-смела, а и ще разполагам с време за работа, защото децата ще са вече на градина.

Анонимен, всичко ще се нареди. Просто децата са малки, те като пораснат и за блог ще имаме време. Някои може и да се подиграват, но с две малки деца е ужасно трудно. Съвсем нормално си се чувстваш. Всичко ще мине и ще замине. Това са реално около десетина по-тегави години.

Проблемът с децата е следствие, а не причина за неволите. Анонимен, дано да греша, но много ми напомняш за една позната, която 30 години се мъчи с подобен индивид.

Анонимен, за подредбата мога да споделя съвет.
Включвай децата във всичко, подреди играчките им в кутии, които ползват по една и ако искат друга, то трябва да приберат всичко в първата, редувахме играчките на показ като криеш другите и правиш рота за да са им винаги нови и интересни и им създавай много и различни занимания и извън дома.

Моите наблюдения (силно ограничени, но все пак) в/у деца в подобни семейства са, че попиват от напрежението м/у родителите. Също следват по-лесния пример. В случая това е бащата. Ще ходят на градина/училище, както той на работа и после ще очакват майката или домашната помощница, ако имат такава, да ги обслужва за всичко.
Трудно се създават здравословни навици у децата в такава среда. Майката няма авторитет.

Според мен, след като децата порастват, отношенията в семейството се нормализират. И просто е излишно да се нагнетява допълнително напрежение, като се рови кой какъв е. За мен развод, при наличие на нормален мъж, който не пие, не те бие, не те тормози психически ежедневно е безсмислен. Това е като да попаднеш в още по-голяма черна дупка от която пък съвсем няма излизане. Мога да кажа, че нито мъжът ми, нито децата ми не ме дразнят с нищо, нито пък свекървата.
Сега много зависи и от характера на една жена, на мен ми дай да си излизам, да си купувам дрешки, да си ходя на почивки, не ми е оферта да стоя у дома, да чистя, да подреждам и да възпитавам. Знам обаче, че ако нямах деца, щях да се чувствам нереализирана като жена, за това просто съм им изтърпяла детските лигавщини и съм си тренирала търпението. Този тренинг, който съм придобила, ми помага в момента и на работата.

Съгласна съм напълно. Но тук вече зависи кой какво разбира под психически тормоз.
За мен психически тормоз би бил, ако ме задължава едностранно да поема отговорностите, които просто не му допадат или го мързи. Затрувайки я с всичко и отказвайки да гледа децата, той я лишава от правото да работи и има самостоятелност.
Но аз съм голям човек и темерут, все някак ще се справя. Повече ще ме притеснява как това ще се отрази на детето/децата. Някои съумяват да се преборят, но други, не, което в една по-късна възраст пречи да създават собствено семейство или такова със здравословна среда.

Да неглижира желанията и потребностите ми и да ме възприема като обслужващ персонал и наложница за мен си е форма на психически тормоз. Държа да ме възприема като човек с всички, произтичащи от това права и задължения. Държа и на добрата комуникация. За мен семейството е "ние" и то е най-добрата среда за отглеждане и възпитание на деца. Когато го има "ние",  проблемите не тежат чак толкова.

Така е,ако човекът до теб не те ограничава, не ти изисква постоянно някакви неща, съобразява се с теб и твоите желания, се постига нормален живот, а и децата като поотраснат съвсем.
И аз като Кристина, обичам да се поддържам, да харча за лични удоволствия...да имам своето време и мъжа ми ,като не ме ограничава, тона ми е достатъчно, пък колкото помага в домакинството, толкова.

Няма "помагане" в домакинството. То е отговорност на двамата. А когато някаква лична отговорност се прехвърля на друг, защото в неговите очи жената стои на по-ниско стъпало и е длъжна да върши "черната" работа, връзката е непълноценна и изчерпана, защото това отношение се отразява във всичките ѝ аспекти.

За домакинската работа универсални рецепти няма, няма и пряка връзка между поемането и изцяло от жената и уважението към нея. Познавам жена, която е поела всичко без готвенето, която е третирана като парцал от съпруга си и друга, която е като принцеса. И в двата случая мъжете готвят по-добре. Третираната зле участва 50:50 във всички разходи по домакинството, а парите, които изкарва принцесата са си пари на принцесата. И двете двойки са с патриархално възпитание, но единият се чувства мъж, когато мачка, а другият, когато обгрижва и защитава. За себе си не бих избрала нито един от тия модели, но първият мъж буди презрение у мен, а втория уважение.

Да, и аз много се дразня някой като каже "мъжа помага в домакинството".. какво помага, на кого точно помага?! Това не е ли и негово задължение да си поддържа дома чист, да сготви, за да яде и тн. Помощ е когато удряш едно рамо на някой за нещо, което е негово задължение, а ти от добро сърце му помагаш. Ама да "помагаш" на някой в нещо, което е И твое задължение.. айде, мерси от такава "помощ".

Слънце, радвам се, че се наместват нещата!

В случая с Анонимен, след като мъжът е прагматичен и практичен, със сълзи и емоции няма да го размекнеш. Трябват си разговори с аргументи, така че той да разбере твоята гледна точка. Само трябва да му я поднесеш на неговия език. Явно той се изживява като Царят-Слънце и да те гледа от много високо, над дребните ти човешки немощи и неразположения. Ами, обясни му, че си човек с крайни възможности и си на предела.

Не мисля, че вашата връзка е изчерпана. Така лесно ако се изчерпваха връзки, нямаше да остане нито едно семейство. С ММ имаме според всички хармонична връзка, но зад това се крият много изяснявания на отношенията. Ако всеки осмисли гледната точка на другия, границите му, възможностите и желанията му, ще се намери решение.

Абсолютно съм съгласна с Uncommon - хармоничните отношения са следствие от разговори, напасване, които отнемат в някои случаи и години.
Относно домакинската работа - ако и двамата работят, нормално е да си разделят и домакинските задължения. Честно казано обаче, ако само мъжът/жената носи доходите, би ми било странно да се очаква да помага наравно и в готвене, чистене, пазаруване. Трябва да има баланс, който работи и за двамата. Например, в момента аз съм си вкъщи с детето и през деня готвя, пера и подреждам, минимално чистя (по-скоро поддръжка). ММ се занимава с пазаруването, чистенето през уикенда (с малко помощ от моя страна), както и с детето, когато е вкъщи - играят, дава му закуската сутрин, за да се изкъпя и т.н. Същевременно и двамата участваме в семейния бюджет.
Преди да излезна в майчинство разпределението беше различно, върху него падаше повечето домакинска работа, защото той работеше с нормално работно време, а аз често работех и след края на работния ден.
Сега отново ни предстои пренастройка, защото се връщам на работа. Но с подкрепата на партньора всичко се преживява.