Кога връзката е изчерпана?

Твърде вероятно е да приема готвенето за нещо престижно, предвид това, че повечето известни готвачи по света са мъже, а останалото за унизително, затова остава за жена му. Не че имат значение подробностите. Щом цялостната картинка е третиране като парцал, ясно е, че връзката е изчерпана.

Човекът си е крива ракета, казвала съм и го, но тя си го  търпи.

За изчерпана, не мисля, че има такава връзка. Винаги може да се потърси разнообразие.

Токсична вече е друго. Там не мога да помогна, освен да кажа да се разделите докато не е станало непоносимо.

Аз винаги съм била привърженик на това да намерите общи интереси, нови хобита и т.н. Днес съвсем честно си казахме с мъжа ми, че в момента сме зациклили в еднообразно ежедневие заради пандемията, и мислим пролетта да заминем за 3 месеца извън БГ да поживеем малко, да се разнообразим. Намерихме си и ново хоби, с което си разнообразяваме ежедневието. Но за нас битовизмите са винаги на заден план. Не е чисто? Окей.....ще се изчисти все някога. Не е изпрано.........не е голяма болка. Няма ядене- ами, има поръчки и храна навън. Никой от нас не е истерик. Имаме си задължения, и всеки си ги гони когато стигне до тях, аз съм изключително заета и не се очаква от мен нищо веднага на мига. Той си има задачи навън.

Изчерпана не изчерпана,ама децата много страдат.Ако може нещо да се спаси направете всичко възможно.

Ред, страхотно е да живеете по този начин.

Истериите идват, когато виждаш, че си сам във всичко, а това най-често е, когато връзката е изчерпана. Когато обичаш ти е кеф и да го/я поглезиш с лично сготвена вечеря, и да гледаш за всичко да му/ѝ е леко. Приятно е и когато някой глези теб. От ресоранта и сама мога да си поръчам...

А и с малки деца е много трудно да си над нещата. Защото те си искат грижите и вниманието и не им пука дали родителите им днес са решили да не правят нищо.

П.п. И аз бих искала да имам само служебни задължения, но няма да е в този живот

Самото гледане на малки деца е толкова натоварващо, и то нон стоп, с елементи на екшън, че ако на всичко отгоре си в тормозеща връзка - направо не си представям, а много жени преминават през това. Все пак нали уж хората се събират, за да са екип и заедно в добро и зло. Но някои не са екип още от началото и единият тегли като магаре общата каруца.

RedAsApple, имате ли деца? Защото наистина, както казва Не се сърди, човече ако в картинката има деца нещата са съвсем различни. Съобразяваш се с още едно човешко същество, което на всичкото отгоре е зависимо частично или изцяло от теб. И не е концерт по желание дали да изчистиш или изпереш. Детето на мръсно ли ще стои или с неизпрани дрехи, защото ти си над нещата?

По темата, ами не е лесен семейния живот, но изчерпана връзка звучи много крайно. При всички семейства с малки деца има изнервяне и битовизми до някаква степен. И няма никакво значение, че преди сте били романтични и влюбени. Сега трябва да обедините усилия и да преминете през недоспиване, будуване нощем, мрънкащи деца, умора. Много семейства се разпадат в този период, защото не издържат на напрежението и търсят вината у другия. Така че моята теория е, че премине ли се през първите около 3 годинки на детето/децата, нещата влизат в релси и вероятността от разпадане на връзката заради битовизми намалява. Моите деца са на 2 и на 4 и прекрасно знам какъв екшън е на моменти. Как не сме спали с мъжа ми нощем заради болно дете с хрема, което реве на всеки 30 мин или дете с висока температура, което трябва да проверяваме на всеки час-два да не вдигне по-висока. И след една такава нощ, ако някой дойде и ми говори за хобита и общи интереси, бих го замерила с нещо. Просто трябва оптимизъм и баланс, колкото е възможно.

Ние нямаме деца, но сме минали през неуспешни ин витро процедури, което те скапва емоционално и на мен ми изглеждат бял кахър оплакванията на някои дами тук.
Имах приятелка от многодетно семейство, майка ѝ проблем с битовизмите нямаше, всеки в къщата си имаше задачи, в т.ч. и най-малките, които бяха в начално училище. Съгласна съм, че най-много тежи, когато хем формално си във връзка, хем си сам.

Трябва да намериш начин да го убедиш, че няма нищо излишно в тези пари и са по-важни са харчене от много други разходи, ако иска да има спокойна майка на децата си. Особено при условие, че ТОЙ има изисквания колко да е чисто. Или да го прави той, или да плаща за него, твоят капацитет вече е стигнат и задминат. За бога, то дори не става въпрос за някакви грандиозни суми, 180 лв на месец е моята чистачка за едно основно чистене седмично. Аз от колата ще се лиша, ако трябва и на градски транспорт ще се кача, но от чистачката няма да се откажа, толкова ми е жизнено необходима. Чистенето ми е душегубна дейност, ужасна и потискаща и винаги съм в лошо настроение, когато трябва да го правя.
Аз не бих съветвала за развод за битовизми, смятам, че тези неща могат да се постигнат.

А перфектно справящите се бих ги прескачала за момента, авторке. Нито една от тях не е била в твоите обувки.


Никога, никога, НИКОГА няма да ми се прииска да се върна в тодлърските години на децата. Едното ми стана вече на 21, другото е на 10, та от съвсем личен опит, няма нищо по-хубаво от пораснали деца. Бебешките и ранно-детски години и до сега ме заливат с ужас, като си ги спомня. Няма спане, няма време за себе си, скука, безкрайна, безконечна скука, детски площадки (това си е отделен кръг на ада). Много си обичам децата, обожавам ги, но ако някой ми каже сега да се върна отначало в бебешките години, ще избягам с писъци.
Така че, авторке - все по-добре и все по-лесно ще става, ще видиш. Но! Мястото в семейтвото трябва да си го отвоюваш сама. Ти си знаеш мъжа и какво действа при него, но няма кой да го направи вместо теб.

Радвам се на постове като на Бърди. Като ми кажат, че ще става по-лошо и се потрисам. Колко по-лошо може да стане?

Чистенето веднъж в седмицата е най-малкият проблем. С 2 малки деца е анонимната, неизбежно е всекидневното чистене. Като насъпи бисквита, повръне или размаже нещо по пода, така или иначе всеки ден се пуска прахосмукачка и се бърше с парцала...
Няма как и цяла седмица да не изчистиш тоалетната чиния, перални всеки ден, простиране, сгъване на дрехи и т.н. Едва ли и храни децата с тейк ауей.
Много са нещата и се появяват "в движение", двамата просто трябва да са си опора, без да капризничат "аз това не го обичам".
В една нормална връзка, колкото и да е зает човекът, ще си освободи поне 1 ден без служебни ангажименти, ще ѝ каже - почини си днес, поспи до късно, ще гледа малките - не само заради нея, но и за да навакса пропуснатото време. Тичането всеки ден в офиса и нежеланието да остане сам с децата дори за малко, за мен е една от най-червените лампи за изчерпана връзка.
Ако той сега не осъзнае колко се отдалечава от тях, когато пораснат двамата вече ще са на светлинни години един от друг.

За мен "Малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми" е пълна безсмислица, казана от някой, който е забравил как се гледа бебе.
Ако си си на мястото като майка, до 7 годинки си възпитаваш децата, после ги научаваш да си учат уроците и нататък грижите са ти, колкото на един овчар със стадото: само ги подбутваш с гегата.

Но ако точно в най-трудния период - бебешко-детския, когато си в майчинство, ако тогава нямаш кой да те подкрепи, ако мъжът ти си е забил носа в кариерата и намира кусури как е почистено - еее, да има много здраве да му правя метани и да му изпълнявам желанията като на някой падишах.
В интерес на истината, това не е добре, но има и по-лошо. Самотната майка също сама прави всичко и няма подкрепа, но на нея никой не й помага финансово, докато със съпруг-самодържец поне пари влизат.

А кога връзката е изчерпана - чудя се и аз. Ако говорят на различни езици, не буквално, но никой не иска и не може да разбере другия. Ако единият се развива на една страна, другият на друга. Ако не си прекарват заедно свободното време. Ако предпочитат компанията на други хора. Може би такива неща показват, че за любов вече не се говори, останало е съжителство.

Няма нищо по-приятно от големи деца, на мен всяка година ми става по-лесно. Има си е едни такива токсични майки, които умеят да си манипулират децата и мъжете и когато децата са им малки им е лесно, но когато все пак пораснат и станат самостоятелни, ги боли, защото вече не става на тяхното и те го говорят това с малки деца-малки ядове...напротив, за мен е малки деца-големи ядове, защото моите деца са били индивидуалисти от ден първи на живота си и винаги е ставало на тяхното, съответно са били неконтролируеми. Колкото повече порастват, толкова повече започват да го разбират живота, понасят си някакви техни болки, от които аз не ги пазя, като орлица и започваме постепенно да говорим на един език и да се разбираме.
Аз сигурно съм най-голямата мърла на света и майка ми, която е чистофайница и иска всичко да и е стерилно, все пак цял живот работи медицина, тя на практика е свикнала да вика санитарката да и чисти и дезинфекцира, буквално не може да ме трае, защото не поддържам нейния стандарт...но аз просто нямах пари за чистачка, предпочитах да ги дам за ипотека...
При мен обаче поне мъжът и свекървата са същите мърлячи, като мен, та битови проблеми за чистота не сме имали. От чистофайник бягам с двеста. По-лесно ми е да ходя на работа, отколкото да чистя.

Как се стига до това да говорят на различни езици? Скоро пих кафе с приятелка, която ми сподели, че ще се разделя с бащата на детето си и съм в шок от новината и от озлоблението, което я тресеше. Рядко се виждаме с нея, последно беше пролетта, но тогава уж всичко беше ок. Като се сетя, че минаха през ада, за да се сдобият с това дете, а сега с лека ръка го лишават от семейство. Може ли за 5-6 месеца така да им се скапят отношенията, та да си съсипят семейството? Мисля я и как ще се справи и финансово, но не смея нищо да ѝ кажа, защото ми изглежда, че не желае да чуе никого. Винаги съм си мислила, че при наличието на деца разделите трябва да са крайна мярка.