За роднините с различен социален статус

Когато се прави с цел афиширане, въпросните хора бързо биха отпаднали от близкия ми кръг.
Във всички останали случаи, когато се дава от сърце и с любов, ще се радвам децата ми да получат този жест.
Зависи за какво става дума. Надявам се да бъде уточнено.
Защото последно четох за бабата, дето уж обещала пари за почивка и после искала да даде по-малко. В такива случаи, пращам детето с бабата или си стягаме д-тата и ние си плащаме. Ама дали това е в основата на тази тема, не знам.
Иначе кръстниците на нашите деца са ни много близки и с огромни възможности. От малки сме пускали децата с тях на различни места,вкл. екзотични пътешествия и са им купували прекалено скъпи подаръци. Ние също не лишаваме децата си, но това е било далеч над нашите възможности или поне са ни облекчавали много, вкл. кръстникът им осигури за своя сметка хотел по време на последната сесия, докато си организират нещата с общежитието за следващата година (студентки са в чужбина).

Ако са близки роднини, баба и дядо, или вуйчо, защо да не дават. Не бих била против.

Мисля като дядо ми, който казваше "Дават ли ти, еж, гонят ли те, беж!". Изучен и отгледан от 15 годишна възраст е бил от вуйчо си, близнак на покойната му майка.

Радвам се, когато някой подари нещо хубаво на децата ни или ги заведе на екзотична екскурзия. Гледаме да правим същото за познати, роднини и приятели.

При мен още нищо не се е случило, затова няма да рева за нероден Петко. Наистина, четейки свекървенската се замислих, а примерите са съвсем хипотетични.

Щом гледаш свекървенската тема ще ти дам друга гледна точка. Моите родители имат много по-големи възможности от свеки. Помагали са ни много. Никога не съм афиширала и дори умишлено съм скривала, за да не се чувства зле. Случайно разбра, че те са ни помогнали с половината сума за апартамента и от тогава се нацупи. Гледа винаги да намекне как те ни били помагали, и винаги чопли към разговор на тази тема. Никой обаче не й се връзва да обсъжда такива неща. Просто това не е нещо, което смятам, че трябва да се обсъжда с когото и да било. Решили, дали, приели сме. Точка.
Преди година пък татко искаше да ни даде пари за нова кола. Отказах. Обясних му, че ако имам толкова пари бихме предпочели да погасим кредита за другата половина от апартамента, отколкото да ги дадем за кола. Той каза ако ще давам, за кола ще е, няма да ви погасявам кредита. Ами няма сърдити.

Мисля, че са едни много готини роднини и не си стискат парите само за тях си. А, биха могли!
Ще се радвам, че децата ми имат този шанс. Няма да завиждам или да търся под вола теле.
Нали, като родители уж за децата мислим!

Имал дал, няма лошо, детето се е порадвало. Дали ще се изкушава от гнилия капитализъм е въпрос на възпитание и създаване на ценности за което са отговорни родителите, така че не прехвърляй отговорността на роднините. Детето не можеш да го изолираш от хора с различен социален статус, освен ако не го затвориш у вас, дръпнеш пердетата и хвърлиш телевизора от шестия етаж. То и на детската площадка да излезеш, и на улицата, и в автобуса, в магазина и в училището се виждат хора с по-друг статус, и изкушението дебне навсякъде, няма как да го опазиш от влияния, но може да обясниш кое как.

Подкупването на децата с материални облаги е класика, котаго трябва да бъдат привлечени на нечия страна. Възрастните не се свенят особено да използват материалния си статус за  влияние върху деца и внуци, също и племенници, и то все от интерес. Така че няма как да важи приказката "дават ли ти - яж", защото даването на скъпи подаръци и водене тук-там е като троянски кон. Рядко са хората, които го правят от сърце това даване, а и винаги стана напрежение в това отношение - ако едните дават от сърце, другите си мислят "те какво се опитват да ми кажат, че те са повече от мен ли".

Не всички дават с користна цел, Анди, много черногледо виждаш нещата. Хората не са по презумпция зли и подмолни. Има такива случаи, но далеч не са правило.

Не съм написала за всички, а за доста, да не кажа повечето. Нищо не съм казала и за зли и подмолни. Просто така са устроени - някои правят неща чистосърдечно и с добро чувство, а други за някаква облага. Дори не е нужно да го осъзнават.

Мисля като Хай. Това, което съм виждала около себе си, си е било даване от обич и без корист. Говорим за семейството, нали, все пак, в тази тема.

Именно, за семейството. А семейства всякакви, те не са сбор от хора с чисти помисли, а има всякакви, като започнеш от детските ревности между братя и сестри, покровителствани и неглижирани деца.. Дори бих казала, че най-големите проблеми са в семействата заради такива дразги, а не заради други хора. Хората проявяват най-добрите и най-лошите си черти в семейството, а пред чуждите хора често държат някакво лице.

А не може ли хората с по-висок социален статус по принцип да правят на всички такива подаръци?

Ако един човек е свикнал да купува маркови дрехи, например, просто за него желанието да подари блузка ще е от марките, които той самия носи, а няма да се затича към левчето или втората употреба.

Детството ми мина в началото на прехода. Село нямахме, затова нашите едва ни осигуряваха и храна, ама гладни не сме оставали. Износвахме дрехи подарени от чужди хора. Веднъж една роднина ни подари хубави несесери за училище и не можех да повярвам, че е за мен. Като дете най-много се радвах, когато дойде събота и неделя и прекарваме време с родителите, ходехме на разходки, веднъж на две седмици - сладкарница. Баща ни ни взимаше по една кока кола, а на себе си нищо. Баща ни беше купил едно смотано колело на двамата, да се редуваме, и ни водеше да го караме. Това са ми най-щастливите спомени от живота.

Завист точно не съм изпитвала, ама ми е било мъчно, че връстниците имат нови дрехи, бмх, барби, видео, компютър, ходят на море, а ние - не. Смятам, че скъпите подаръци не могат да заменят родителската грижа, защото повече съм се радвала на времето с родителите ми.

Аз също съм на принципа "дават ли ти яж", ама ако някой после се държи все едно съм му длъжна, си показвам рогата. Моята баба казваше "имАл си, дал си". Благодарност изпитвам, и аз когато мога давам, ама не искам да ми се вменява вина и задължение. Аз деца още нямам, ама ако някой от бабите и дядовците вземе да дава без да е съгласувано с мен, пак ще си покажа рогата.

Била съм и свидетел, когато свекървата пенсионерка гледа децата, докато майката ходи на работа. Свекървата настройва децата, че майка им не ги поглежда. Моята бивша свекърва ми говореше такива глупости пред бившия ми мъж, че ако съм имала дете, съм щяла да изоставя детето. И луда се опита да ме изкара. Затова тя щяла да ми гледа неродения Петко.

Не обичам да се чувствам длъжна на никого. И до днес никой не ми е платил обяд или вечеря в ресторант ( не броим съпруга). Не ламтя за скъпи вещи и почивки. И така възпитавам детето си. Имаме дом, дрехи, кола, почивки според възможностите си. Всяко безплатно нещо днес, се изплаща десетократно в бъдеще.