Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

Точно за хълцане съм звъняла на педиатърката. Сопна се, че е дете, не кукла

Аз съм родила баткото на 31,а наборът точно 5 дни след като навърших 35г.Баби не са ни помагали и сме си се справяли сами. .

Аз навремето бях пълно дебилско спокойствие. Спомням си, че няколко дни преди раждането ми се обажда леля ми, за да си поговорила с мен, да ме успокои, че не било страшно раждането. С истинско недоумение я попитах от какво трябва да се притеснявам и това не е ли най-естественото нещо в природата.
Сега обаче не съм така. Шашкам се и се вкарвам в излишни филми. 🙄

Ммм...хубава темичка със спомени сте захванали...
Аз родих на 26 г., планирано бебе, да не кажа планирано момче 🤣Бях вманиачена, че искам само момче..четох какво ли не - кога се прави секс спрямо овулация, та сперматозоиди, носители на у хромозома да имат по-голям шанс; какви храни трябва да яде мъжа 🤣 - добре, че синковецът се получи на първия месец 🤣. После цялата бременност на курсове, направих си всички възможни изследвания, които не ни предлагаха тогава. Паралелно ходех на двама доктори (за пловдивчанки - Минев ми бе частния, трябваше да съм буквално от първите родилки в Селена, но се забави откриването й с месец, та родих в Хирургиите). И много подготвена, ще раждам. Супер лесно, бързо, естествено раждане. Водят ме в стаята, аз все едно на хотел - дори си носех маска за коса 🤣. Водят и бебето (там стояха при нас). Казвала съм ви за първите ми мисли 🤣...Кърмя го, 2-3 пъти до вечерта. И става 00 ч, кърмя и там мед персонал ми казва -  другото кърмене чак в 6 ч (а бебето 2,560 кг и 46 см). Оставям го в леглото, заспивам и по някое време започва рев, ама рев. Събуди другото бебе, другата жена (Те на 1 ден, онова другото близо 4 кг, изписано бебе)..друсам, влизам в банята, излизам..реве, та реве...минава време, рев, никой не идва, задави се, взе да посинява, другото момиче буквално ми го грабна от ръцете, стисна му носа и му духна в лицето - той си пое въздух и започна да си връща розовия цвят...и аз вече супер уплашена взех да го гушкам (облечена с болничните ношници, с разкопчани копчета) и онова "прасенце" с устичка буквално ми опипа разстоянието между двете гърди...Оо, това ли било спасението?! Ще слушам сестрите да чакам 6 ч ли?!. Вкарах си го при мен в леглото и така до 2,5 г., когато сам реши вече, че няма да суче...Но в онзи момент всичко от курс и литература ми се бе изпарило от главата....Много му треперех до едно известно време....Не знам дали е било от страх, по-скоро, за да е всичко перфектно (дори за ваксините - държах да е Пентаксим, въпреки че не тя се поставяше все още тогава, купувах си ги, педиатърката ми за пръв път постави такава ваксина на моето дете, като я увещавах дълго време и й бях казала, че ако трябва документално ще разпиша, че аз поемам цялата отговорност. Помня, че трета доза се падаше началото на януари 2007, да но се бавеше вносът, та я сложихме чак в края на месеца)...А каква ревност изпитвах, смятах, че аз съм най-доброто за него и всички други не могат да му дадат това, което аз мога...Абе, луда работа..Добре, че "оздравях" 🤣
Впрочем, мислила си, че ако имам второ дете, ще е доста ощетено откъм грижи от моя страна. Със сигурност нямаше да му треперя така и да съм пълния перфекционист в ранните му детски години....

Аз родих на 28 и на 32 години. Много ми беше трудно с големия. И до Пирогов сме стигали заради плач, който продължаваше с часове. Беше изцяло залепено бебе. До четиригодишен никога не е спал сам в детско креватче. Ревеше от колики, от зъби, от жега, от оставяне за минути, докато направя млякото. От нарушаване на режима и с една  секунда. С ужасно мощен глас. За всичко съм се притеснявала- качвах се заедно с него по пързалките, за да не падне. Имам няколко случая на стигане на състояние на пълно отчаяние- той реве и аз рева. След това стана много кротко дете. Изключение правеше мъката по ходенето на детска градина. Сгъваше се на дъга, всеки ден с истерии сме го водили. Когато родих брат му,  реално спря да ходи на градина. По един път седмично съм го пуснала и то до обяд..
С малкия всичко беше по- лесно. Много по- спокойно бебе. Страшно оправен по площадки. На две години подкара колело без помощни. Общуваше лесно с малки и големи, не си е дърпал играчките, не е ревал да се прибираме като брат му, който изведнъж решаваше, че шумното ужасно много му е омръзнало. Даже на рождените си дни по някое време идваше и започваше да ме моли да накарам гостите да си тръгват, защото му се спи. Не ги празнува от много години, не обича такъв тип сбирки
Но към този момент големият е много самостоятелен, а почти десетгодишното  ми момче още спи при мен. Брат му беше залепено бебе, но след навършване на четиригодишна възраст почна да спи сам.
И двамата са оправни за ежедневни и битови дейности. Малкият е душевадец, постоянно нещо иска и се бори, даже и до рев го докарва, за да постигне целта. Големият, след като изрева плач за десет бебета до 3- 4 години, не съм го чувала за нещо да реве, да се тръшка. С едно философско спокойствие гледа на всичко. Говори малко и предпочита да има лично пространство. Прави се, че слуша, кима с глава, съгласява се. И после си прави каквото иска:joy:

Ох,Елвинг,къде  ме върна с твоя разказ....Още ми е пред очите и помня  ясно сякаш беше вчера този голям ревльо.Аз родих на 25 след много съпротива.Казвах че съм малка,ама като се замисля, никога няма да си готов или научен за тая работа.Мъжът ми беше стабилния, който уверено пристъпи в родителството и за двама

Добро утроооо,
АЗ също се водя късно родила, май....на 30г. родих младежа, малкия родих един месец преди да навърша 35г. Имат разлика точно 4 години и 7 месеца....родени са на едно и също число, различни месеци. Но с това нямам нищо общо аз. Родени са и двамата много бързо, нормално. Не разбрах като раждах....мисля, че в раждането на малкия май участвах малко хахах Толкоз при мен.
Родих на 30г защото баща им е виновен, той се появи късно в живота ми:))) Омъжих се на 28г
Както е ясно на всички около мен, аз никога не съм виновна, за нищо
Не знам какъв родител съм. На моменти имам чувството, че съм се провалила, на моменти, че съм поуспяла да направя някакви хора от тях. Имам своите страхове за тях, за нещата около тях, за всичко, но не ги показвам. За това пия ))))

П.П днес обещавам да не показвам снимки:))))

И от мен добро утро!
Засега не виждам някой да ме бие по късно раждане: тийнката на 32, а дребния на 37 родих.
Изобщо не съм мислила до 30 г. нито да се омъжвам, нито да раждам, живеех си на макс следстудентски.
Много се възхищавам както на родилите рано, така и на самотните родители. И за двете се иска смелост и сила.  Респект, Air, Мария.
Аз, както написа някой по-рано (не помня кой, извинете ме), съм екипен играч. Не искам и не мога да си представя живота без ММ.
И така.

Аз явно съм от най- младите родилки. Големия родих на 21г, набора на 26г. И двамата да много , много различни. И двете ми бременности бяха рискови, като първата бях на легло почти 9 месеца, но по време на раждането телето се заинати и реши, че няма да излиза. Тежко раждане, двамата сме били на ръба. После се конкурират по рев със сина на Аманда. Рев от вечен глад ( телец все пак), колики, зъби, неспане... И така 4 години. Беше побойник в ясла, градина и училище... Побърка ме това дете от ходене по психолози... И да ме смятате за лоша майка, признавам - след 1 клас го пратих в Англия при баща му. Там английско възпитание и образование и му дойде добре.
Стивън е коренно различен. В началото трудна и патологична бременност, после се оправи. Единствено искаше да се ражда на летището в Лондон, после в самолета към София. Прибирах се в последната минута от Ямайка да си го родя тук. После и пъпчето загубих на някое летище или в самолет май, ама не нарочно!
С него и раждането беше безболезнено и бързо, това бебе нямаше колики, зъби, рев, събуждаше се усмихнат. Кърмех на 3 часа, той се събуждаше точен като часовник и почти веднага заспиваше. До 3 години следобед спеше от 2 до 7ч вечерта, а после от 9ч до 8ч сутринта. От раз майна памперс, никога не е плакал за нищо, никого не е ударил, бутнал, оскубал, кротък, усмихнат и добронамерен. От 6 месечен спи сам в неговата стая. Колкото брат му ми правил истерии, търкалял се по улиците, толкова Стивън е бил кротък. Единственото е, че от малък разглобява всяка играчка да види какво има вътре. На около 3 години започна с Лего да се занимава, тогава съвсем утихна. С нов комплект Лего, може да не излезе 12 часа от стаята си, докато не го сглоби.
Понякога ми идват мисли за трето, но ми минава бързо. Със сигурност пак ще е рискова бременност. И още един ревльо като големият ми син, няма да издържа. Големият на 20г, още е мрънкало... Ген!

Моите са родени на 25 и 29, много строго планирани. А ММ си ги направи в реда, в който той ги искаше - първо момче, после момиче. Винаги съм искала две деца, за три не ми стигна смелост. Баткото много ревеше, не можа да се научи на кърмене, та се изцеждах. Малката за сметка на това беше лесно бебе, кърмех на поискване. Отбих я на 3.5 години. Големият много ревеше в детската, а наборката изобщо не рева. Но големият ми е много, много сговорчив, прекрасно дете. Малката е по-ината, опърничава и своенравна. И много ревнуваше от баткото, добре, че той беше първото дете.

На 29 и на 36.   Девойката се скъсваше от рев. Четох Спок отпред назад, отзад напред - не помогна.

И моя големият много ревнува(ше). Аз смятам, че му е наследствено. С баща клиничен ревнивец, контролираш тип. Уви, кръвта, вода не става. Поне моя случай го доказва.
Спок и аз четох първия път, не помогна. Вторият път карах на инстинкт и всичко беше ток и жица. Доколкото помня той съветваше със захранването с портокалов сок на 3 месеца...

Добро утро 🙂
Шарен е светът с толкова различни същества, приемащи го по различен начин.
Аз не знам какво е ревящо бебе. Носят за първи път младежа, заедно с други четири бебета, коридорът е ограсен от див рев. Приближават тия 5 бебета към стаята, в която съм настанена - четири от тях бясно реват, а нашият се нахилил и му весело едно, че най-накрая се е родил. 😆
Даже и за това, че е гладен не е ревало, все беше усмихнат и доволен. Хората се удивляваха от поведението му.
Сестра му, като се роди и гък не каза. Дават ми я да я гушна, а тя студена, синя и мълчи. Изправи ли се косата... Но пъп после дойдоха претенциите й - не искаше да спи в легло. До три месеца я отглеждах в количката и един ден й каза, че тая няма да стане и й свих гнездо в леглото. Свикна с не особено охота, ама свикна, няма избор с такава майка.
За това си мисля, че съдбата си знае работата - пратила ми ги е кротки, че знае на какъв дзвер ги праща...

Сани, помниш го как ревеше и ти значи Бяхме тогава в стаята три съфорумки, плюс две ромки (ще ме прощавате, но не знам как политически коректно да го кажа) Големи образи бяха. Едната говореше на новороденото си бебе, че бащата ще дойде да я вземе с тъпани и гайди, беше музикант, че ще й слага спиралка и червилце. А другата се тюхкаше как да си нарече бебето - Цветелина или Мелани. И май докато ни изпишат, не го измисли, всеки ден идваха да я питат. Но добре, че бяха те, за да се посмея. Рев много имаше и от малкия. Той посиняваше и се захласваше, спеше два пъти по 20мин през деня, през другото време пищеше. Тогава си мислех, че ако беше първороден, нямаше да се навия за второ. Да не говорим колко ме мъчеше безсънието. Точно спря да се буди големият, и се появи малкият ревльо. 5г нямам нормална нощ с пълен сън. Така завиждах на майките със спящи бебета. Странно е как човек помни тези неща. Но още ми държат влага и като се сетя за този период не е само с умиление и носталгия.

Моите ги родих на 33 и 35. Сами сме си ги гледали като бебета и нищо не ми се струваше странно или трудно. Може би помогна фактът, че в ученическите си години прекарах две лета на бригада в тогавашното Дом, майка и дете. Там бях все в отделението с бебетата. При най-мъничките не ни пускаха, но с тези на по 3-4 месеца се занимавахме много - хранене, преобличане, миене на дупета (нямаше памперси тогава). Та, имах си някакъв опит.