Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

Здравейте.
Аз родих баткото на 26. Чувствах се готова и много го исках. За съжаление малчо се забави и след 7 години борба, обиколки по клиники се сбъдна и го родих на 38. Мечтаехме за три деца, но вече все по-малко си представям откъде ще намерим енергия и време за трето, предвид че съм на 41. Баткото беше бебе еднорог или както там им викат - не се будеше нощем, като му кажеш нещо и слушаше, не е имал колики, лесно се адаптира в яслата, не боледуваше. Чак като стана на 10 започна да прави всичко на въпреки, но пак си е добър младеж.
Сега малкият е огромна неуправляема енергия. Направо ни се разказва играта. През повечето време сме "на черешата". Изобщо не приема "не" за отговор - не разбира нито от каране, нито от наказания, нито от увещания и обяснения. Науми ли си нещо и дотам. Отделно тепърва вече на 2 години и половина започна да има нощи, в които не се буди по 1-2-3 пъти на нощ . Навън съм непрекъснато нащрек в коя посока ще хукне.
Набързо си ревизирах възгледите за възпитанието и разбрах, че си е до дете и темперамент и характер, а не до невероятните ми родителски умения.

Дъщеря ми родих два месеца преди да навърша 31. Тогава ми се струваше, че доста плаче. И ние веднъж търчахме до Пирогов поради тази особено обезпокоителна причина. Когато стигнахме до преглед при лекар, бебето мило се усмихваше. 😆
Както и да е, години по-късно установих, че сме имали много лесно за гледане бебе. Ядеше, от тримесечна започна да спи непробудно по 9-10 часа през нощта, ей такива работи. Човек ги оценява тези неща пост фактум.

Така като ви чета и аз съм дърта.

Родих на 30. Два пъти Ани се опитваше да излезе, на третия успя. Осмаче. След като ме изписаха от родилното, ми позволиха да я видя в Института по педиатрия. Най-малкият номер памперс я обхващаше от подмишниците до колената. Рошава, с много дълга коса и от едната страна на устенцата малко мляко изстича... И рита като бясна. Излязох от стаята и казах на ММ "Ще стане човек от нея".
Като си я взехме у дома настана кошмара. Това дете не спеше. Два пъти по 20 минути през деня и нощем не заспиваше преди 23-24 ч. То носене, то пеене, то люлеене... Направо чудо! Сакън, нали, да не изпусне нещо. До двегодишна възраст заспиваше само и единствено на ръце. На две години говореше като голям човек. Обаче пък не можеше да тича. То и сега не можеше. В смисъл не, че не можеше, ами едно такова подтичваше. И не се занимаваше сама - постоянно искаше някой до нея да го занимава.
И това нещо, количката, беше само за къси разстояния. Не искаше да стои в нея. Искаше да ходи. Колкото беше палава и щурава като малка, толкова сега е срамежлива и кротка.

Е аз най-млада съм родила, ама ще замълча по въпроса Мои наборки сега раждат първо..
Дъщерята беше от бебетата, които се хилят. Бебе 4 650 и 54 см, 6 месеца не заплака, всичко се правеше по книга, сякаш е чела Спок и другите и чакаше да изпълняваме. Не исках голяма разлика и след 4 г 4 м родих брат й. От ембрион ме е замъчил Бременност на легло, 6 месеца рев, обриви, алергии, на 7 месеца проходи и там ми се губи година-две, през които търчеше навсякъде денонощно и аз след него ...
Но сега не мога да се оплача
Като мине проекта на Мая Манолова и дават по 10 бона на бебе, да родим по още някое, а Така хубаво сме се събрали...

Да бе, пак ще дават пари на ония от маалата...
Аз със Стивън не отидох да си взема помощта от държавата за второ дете. Трябваше да ходя с бебето и да се бутам с алкохола (ром) в едно тясно коридорче, да мъкна количка по стълби ... И се отказах.

Как хубаво го каза, алкохола

Наборът родих на 28. Брат му ни изненада, защото ни се случи непланирано на 31. До 35 исках да съм родила и трето и аха да го постигна, но съдбата реши, че Ая трябва да почака още 1 година. Ако тя ни беше първо можеше и с едно да си останем - беше най-ревливата от тримата. Наборът първите два месеца беше залепен за гърдите му почти денонощно. Средният беше най-голям кротушко. При мен девизът бе: Да живее кърменето и съвместното спане! И с тримата не сме имали проблеми да ги отделим, когато решим, че вече им е време, но и при тримата беше в осъзната детска, а не бебешка възраст.
Що се отнася за ражданията - 3 естествени раждания без грам разкъсвания, но с епидурална. Средният е шампион по-скоростно раждане. ММ чакаше отпред, за да го викнат за същинското раждане, а в същия ден имаше и изпит в ТУ. След един преглед му звъннах да си ходи на изпита, защото поне още 2-3 часа няма да родя. Родих след 30 минути...

Наборът го родих малко преди да навърша 25 г. Сестра му - малко преди да стана на 28 г. Той - бебе почти мечта. Тя - ... не знах къде се намирам почти до навършването на годинката.
С него съм звъняла посред нощ на 112, защото бебето повръща мляко премесено с кървави жилки. Първото, което ме попитаха, беше дали кърмя. Ами да, правя го. От ден си бяхме вкъщи. Кротко и внимателно ми обясниха, че вероятно все още отпушвам канали и няма откъде другаде да е тази кръв, щом е в такава форма и в такова малко количество. Успокоих се и от тогава си имам едно наум.
Като се роди сестра му. Чакам да ни изпишат. Аз от едната страна на вратата на следродилен сектор /плътна, дебела/, от другата строена родата и баткото. Реве моя, та се къса. И нарежда нещо. Заслушвам се в думите му - Бебетоооооо, къде ми е бебетооооо, защо не ми го дават?! Не реве за майка си, а за сестра му.

zazu, описанието на мслкия ти е все едно моя Ради - неспирна енергия, няма "не", инат, спящ по 20 мин, най-дълго нощно спане 1,5 ч (и то след година, година и нещо) и така до 3 години. Тръгна на ясла на 2,2 г. Беше кошмар, изтръгваха ми го от ръцете леличките, след като е повърнал от инат, за да не го вземат. Що срам съм брала в началото, да обяснявам и на др. родители, че не е болен, а щом реши -повръща, за да стане на неговото. И понеже беше малко бебе, дребно детенце (на 1 г. тежеше само 8.500 кг) и супер злояд и ядящ само определени храни, давах мило и драго да му остане нещо в корема. Това беше неговото оръжие...

И аз вторият път родих с епидурална, но ми я сложиха към последният момент. До тогава дремех в предродилна и си засичах сама контракциите. Родих леко, бързо, с контракции от 11ч предиобед, родих около 2ч следобед.
С големият беше филм на ужасите, после бившата свекърва която беше акушерка разпита - на етажа всички са били изтръпнали, бебето е било с усукана пъпна връв и двоен възел. Нямаше и време за секцио, паднали тонове и аз пред припадък. Светата инквизиция ряпа да яде от мъченията на които бях подложена преди анестезиолога да ме попита имам ли алергии и да ме преспи. Родих с форцепс, бях рязана и кърпена като майски мак, нямах здрава вена по ръцете и краката, където са се опитвали да ми слагат системи. И това при дете, което в 5 месец от бременността падна между краката ми и бях с разкритие 4 см цяла бременност....

Живи и здрави да са! Палави, кротки, ревливи или не, най-важното е да са живи и здрави! ♥️
Хубави спомени, интересни преживявания.
Сега като мина покрай някоя млада майка с бебе и се радвам, че отдавна всичко това вече е зад гърба ми. 😂

Наборът си беше/е инатлив от малък. Един от най-ярките ми спомени е от деня, в който се научи да се изправя сам. Точно на 7м и 7 дни, тъкмо е обядвал и съм го сложила уж да спи. Хвана се това хлапе за решетките на кошарата, набра се и се изправи. Ухили се доволен, обаче след малко явно се умори да стои прав, поогледа се, естествено го достраша да се пусне и да седне отново и ревна. Хванах го и го смъкнах обратно в леглото. В този момент последва директно набиране, изправяне, ново ухилване и след малко рев - горе е готино, но уморително и страшно, и невъзможно да слезеш. Нататък си представяйте сами. В рамките сигурно на час правихме едно и също. Той се изправя, ухилва се, след това ревва, аз го смъквам, той на мига отново се изправя и процедурата се повтаря. А моята радост от новото му умение бързо се превърна в ужас, защото нямаше сила, която да го задържи долу. Точно когато ме обзеха мисли за самоубийство или убийство, ми дойде вдъхновение. Разпънах подвижната кошара. Там нямаше решетки, за които да се хване, да се набере и да се изправи, та кротна и заспа. Няколко дни спа в подвижната кошара. После се научи и там да се изправя, но вече беше овладял и спускането долу.
Научи се много рано да яде сам с лъжичка, нямаше и година. Пак от инат. Аз ще държа лъжица, но и той ще държи. Резултатът беше, че храна май само дето по тавана нямаше. Затова се отказах от моята лъжица, остана само неговата и около мястото за хранене стана доста по-чисто.
Друго, което месеци наред го измъчваше като мъничък, е защо не може да вкара пластмасовата си лъжица в една кутийка от хапчета с по-малко гърло. Ей, голяма борба беше, наистина месеци. Ден след ден се опитваше - Ще влезеш, не можеш да не влезеш. И много се ядосваше. За сравнение, брат му след 2-3 опита разбра, че не можеш да пъхнеш нещо по-голямо в нещо по-малко, прие много спокойно този факт и престана да прави опити да променя законите на физиката. Та така, не случайно казвам, че наборът си е роден в пубертета и това му запъване като магаре на мост за всяко нещо си му е в кръвта.
Малкият е лесен във всяко едно отношение - за гледане, за общуване, за разбиране.

Родих момчетата на 30 и 33г.
Наборът беше най-тихото и кротко бебе. И тъй като е роден февруари, при това се случи дълга и много снежна зима, буквално се чудех какво да правя вкъщи по цял ден.
Е, появи се брат му и развенча мита, че на нас ни се падат кротки и сговорчиви бебета. Поне половин година, с баща им, не знаехме ден ли е, нощ ли е. Рев до скъсване. Няма да забравя една нощ, по някаква дива случайност, бебето е заспало непробудно вече час и ние като някакви изнемощяли каторжници сме легнали по диваните и си мълчим, ММ казва - "какво направихме, в какъв филм се вкарахме, какво ще правим?"... Като ми кипна, и го питам какво предлага, да го връщаме ли? Това е положението, все някога ще се успокои.
Съвсем различни, по характер, деца са двамата и до днес.  
Имат и нещо общо - абсурд да носят сандали 😀

Много приятна тема сте захванали пак.
Аз родих на 27 и 32г. Баткото беше като Иво на Аманда. Рев денонощен и плътно залепен, рев за градина до почти последната група. Учителката го дърпа, а аз отлепям пръст по пръст от вратата на шкафчето. На 5г. се преместихме в по-голям апартамент и за пръв път спа в своя стая, но се приспивахме с ръчичка и спеше при нас като единия беше нощна. Не е ревнувал от бебето, но драмата беше голяма, като разбра, че ще имаме второ и голям рев и тръшкане му удари, защото бил малък да има бебе, хората след 18г имали деца. Трябваше много да обяснявам, че бебето е наше, а за него ще е братче и ще си играят. Наборът пък като се роди и така се захласна по големия батко, че сякаш слънцето изгряваше като го види, а той навъсен и не иска да го гледа. Накрая се предаде пред чара и любвеобилността на дребното. То ръсеше усмивки наред и обичаше всички и всичко. Елате да го видите сега как те гледа мрачно и отегчено. Почти е забравил да се усмихва.
Хера, страхотни снимки и страхотни хора и котки на тях. Няма да ти се разсърдим да продължаваш да досаждаш с такива.

Тя и наборката, за да е самостоятелна и да си прави каквото иска, от зор проходи на 9 месеца. Баткото проходи на почти 11 и смятах, че е рано...