Любители на котки - Тема 162

  • 25 603
  • 784
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 11 515
Много благородно. Вие сте повече от добър човек Heart
Котките се ориентират и с мустаците си. Мисля, че полека - лека душичката би свикнала с обстановката, така че да си намира храната, водата, тоалетната. Със сигурност обаче ще иска по-специални грижи, поне в началото.

# 106
  • Мнения: 10 699
Много мило от ваша страна! Ще видите, че те дори не се удрят. В Ютуб ще намерите най-много информация и опит, според мен. https://youtu.be/YdCoRTQw7-Q

Слизането от високи места май е по-голямото притеснение. И водата - ориентират се по шума на течаща вода. Някои си имат и другарче водител. Simple Smile https://youtu.be/ZJpfw5fSxDA

Какви перфектни същества са котките!

Последна редакция: чт, 22 юли 2021, 19:21 от amy_nka

# 107
  • София
  • Мнения: 1 715
Здравейте, някой от вас грижил ли се е за сляпо котенце или котка ослепяла след травма или заболяване?
Нашето второ коте има дефект на крачето. Беше с ужасно възпаление. Един месец лекувахме раните. Сърце не ни даде да го оставим, защото е ясно, че обикновено няма желаещи за куцо, сляпо, инвалид... Свиква се с всяко нещо.
Слепите са си нормални котки. Научават се да се ориентират, ако не им се променя средата. Обезопасяването е подобно на това за "нормалните" котки.
Имам позната с еднооко коте.
А тази жена гледа коте, неподвижно от кръста, което не се изхожда само. И го обича с цялата си душа. Нейната Ния прилича на моя Майки.
Можете да разгледате страничката ѝ с базари, които организира в помощ на пострадали котки. Купувам разни неща, когато мога, или превеждам малки суми. Чудни красоти сътворяват.

# 108
  • Мнения: 10
Благодаря ви за отговорите и куража! Отглеждала съм котка и преди, но живеех с цялото си семейство тогава, а сега сме аз и детето ми. Иначе има как всеки ден да съм с котето вкъщи, ще се намерят скрити места за да може то да се крие и адаптира, достатъчно сигурно е въпреки че етажът ни е висок. Май просто ме е страх от промяна в рутината на живота ни и допълнителни здравословни усложнения при котето.

# 109
  • Мнения: 18 542
Аз имах коте без задна лапичка - вроден дефект. Взех го именно защото беше "дефектно". За съжаление имаше и други проблеми и почина прекалено рано. Просто казвам да имате предвид, ако дефектът е вроден, а не придобит.

# 110
  • Мнения: 2 886
Май просто ме е страх от промяна в рутината на живота ни и допълнителни здравословни усложнения при котето.
Нормално е да те е страх. Ще се справиш.
Детето на колко е, ще може ли да разбере, че котето е специално и трябва да е много внимателен/а с него?

# 111
  • Бургас
  • Мнения: 12 815
Аз имах коте без задна лапичка - вроден дефект. Взех го именно защото беше "дефектно". За съжаление имаше и други проблеми и почина прекалено рано. Просто казвам да имате предвид, ако дефектът е вроден, а не придобит.
Ами...имах морски свинчета.
Едното имаше изсъхнали и извити предни лапички,видях го още като го донесох у нас,питах вет,каза,че е вродено.
Не ми се искаше да го връщам,ако такива животни не се продадат,ги убиват.Едно време спасявах много куци и буквално"разчекнати" папагали.
Та взех още едно свинче,болното не искаше да са заедно,живяха в отделни клетки.
Без видима причина след три години,болното свинче почина.Взех нова храна,не мисля обаче,че е от нея.Другото свинче спря да се храни,смених храната,не искаше и...то замина.А беше здраво,жизнено животинче.
Дефектните папагали също живееха по-малко от другите.
Животните с вродени увреждания не живеят явно много.
Гледах и аз едно трикрако коте във фейсбук,но вече имах Хари.Иначе бих го взела.

# 112
  • София
  • Мнения: 3 513
Бебка, 😻🤗



Търси майка си... и следва Блеки по петите (направо е луда по чичо си 😅).

Днес Чара понесе горе- долу прилично  пътуването- жалваше се кротко (само в тунелите изпадаше в паника), но в клиниката се опишка от страх (през цялото време клетката беше покрита, за да е спокойна).

Разбрахме се с милата докторка да определят възрастта й; да я преслушат (кашля и най- вероятно е силно опаразитена); да погледнат кожата
(най- вероятно от глад и стрес имунитетът й е паднал и й окапва козинката поетапно, мажа я с гранофурин и расте нова..., има рани, където бяха се забили кърлежите, може и от тях да е.).
Първите ми впечатления от клиниката са добри.
Много я мисля малката, нежна котчица. Утре ще я вземе ММ около обяд.

Последна редакция: чт, 22 юли 2021, 23:36 от AnyHr

# 113
  • Бургас
  • Мнения: 225
Голямо геройство е да гледаш инвалид! Аз гледам такъв (човек), напълно неподвижен, справям се. Котенцето е адаптивно животно, не е като човека, справя се и само, нищо че не вижда. Вижда с други сетива. Няма да е трудно, направете добро, дай те му любов и грижи и ще видите колко любов ще получите. Няма нищо по-хубаво от това да помогнеш, чувството е неповторимо!
Не се плашете, ще се справите! ♡♡♡

Стискаме за Бебка всички палци и лапички (а те не се хич малко)! Всичко ще е наред, в добри ръце е! Heart

# 114
  • Варна
  • Мнения: 1 951
Поздравления, ако се решите да осиновите котето Hug
От 9м ние сме семейството на Джо. Аако някой не се е досетил по името - Джо е с едно око - другото е загубил като бебе, предполагам от травма.
Животните не са като хората , обаче, те не изпадат в някакви настроения на самосъжаление и хленч. Адаптират се спрямо средата и живеят според обстоятелствата. Джо се ориентира нормално, беснее като за световно, гушка се и мърка като хеликоптер….напълно нормално коте.
Все пак не мога да не призная, че съм по-наблюдателна, отколкото ако беше с две очи, но това е по-скоро защото аз не съм свикнала и се притеснявам, а не защото той не се справя.
С времето всичко ще си дойде на мястото.

# 115
  • Мнения: 1 630
Моята най-голяма котешка любов Ая - най-доброто, най-послушното, най-гушливото, най-обичащото животно, което съм имала (тя е третата котка, която имаме)

Взехме я преди почти 6 години от улицата, вече голяма котка на около 2-3 години.
Имаше голи петна по кожата, без козина. Започна да се чеше до кръв (Явно и преди това го е правила). Ревала съм повече за нея, отколкото за дъщеря ми, когато е била болна). След ходене по много ветеринари, те решиха, че има алергия, незнайно от какво. Чешането вече почти сме го преодоляли. Сега само от време на време го прави.
Тази зима обаче я забравихме на терасата за около 3 часа, на студа. И сега хърка и имам чувството, че не може да диша. Ветеринарите казаха ( след куп изследвания, че сигурно е получила нещо като синузита при хората. Сега диша и праз устата. Обвинявам се много за невниманието ни и че и причинихме и това, покрай всичко друго. Нощно време, като се събудя и не я чуя да хърка' се надвесвам над нея да чуя дали диша.
Надявам се да е жива и здрава още дълги години, но е много трудно като знаеш, че животинката, която обичаш с цялото си сърце не е съвсем здрава.
Казала съм, че Ая като умре, повече няма да взимаме котка (защото едва ли друга котка ще може да я замести в сърцето ми), а ще си вземем куче, за радост на дъщеря ми, не че тя не обича Ая, но предпочита кучетата.

Последна редакция: пт, 23 юли 2021, 00:25 от gabidi

# 116
  • Бургас/София
  • Мнения: 310
Здравейте, някой от вас грижил ли се е за сляпо котенце или котка ослепяла след травма или заболяване? Имате ли полезен опит, който да споделите с човек, който обмисля да осинови котенце със специални нужди? Благодаря!
Аз вече 7 години отглеждам сляп котарак  много бързо се адаптира и непрекъснато ми се налага да обяснявам че нищо не вижда. Всеки който го види как бяга из двора и не се блъска никъде не вярва че е сляп. Много е приказлив, ако знаете какви скандали ми вдига като изляза за повече от час Joy
Тук бяга от двора
А тук разучаваме новия терен

За мен си е напълно нормална котка, отначало бягах само след него да го свалям от дърветата и да го пазя да не се загуби. Но един ден видях, че той се справя сам и само от време на време го викам и той се обажда или идва. Цял ден е на двора, но вечер го прибирам и затова режима му е като на човек денем буден и цяла нощ спи.

Последна редакция: пт, 23 юли 2021, 01:21 от Katia_S

# 117
  • Мнения: 1 630
Да е жив и здрав🥰. И наистина не му личи, че е сляп, направо е като терминатор.

# 118
  • Велики Преслав
  • Мнения: 4 757
Вчера, съм изтървар на стълбището моя котарак. Осетих се 30 мин след това и го намерих скрит под козирката на стъпалото. Взех го, но след като се прибрахме, забелязах, че не дава  да го пипам отстрани по ребрата. В девет часа, като отидох да му чистя тоалетната, гледам, в урината кръв.  НЯКОЙ ГО Е РИТНАЛ. Днес е на ветеринар, а междувременно е наложен с оцет за да извлече оттока ( така каза вет).
Има ползва защото спа спокойно. Неще обаче да яде. Ако някой знае как поне малко да му дам да хапне, ще съм благодарен да каже.

Последна редакция: пт, 23 юли 2021, 07:46 от Vasil Vasilev 676271

# 119
  • Sofia
  • Мнения: 1 059
Здравейте мами и котета пухчовци. Весел и щастлив да е денят ви. Поздрави от Мъро и Суза

Общи условия

Активация на акаунт