Преди детската е обещал, че няма да му е мъчно. Усещайки, че не може да изпълни обещанието /може би се чувства засрамен от това/ се е помъчил да се прикрие.
- Публикувана: 20 окт. 2006, 10:27 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2006, 11:59 ч.
скри се да не го видя че плаче, а е само на 3
Може би някой му е казал, че мъжете не плачат и той се стреми да изглежда голям 
И на мен това ми хрумна. Защото като го водех на градина и вечер като го взема ми казваше , че е мъж и че няма да плаче та мама да си пие кафето и колатана спокойствие. Това е нещо, на което аз не съм го учила и ми стана гадно детето като ми го каза. Не искам учителките да му казват, че мъжете не плачат. Не искам учителките да казват на сина ми, че докато той седи там и скучае (примерно) майка му си пие кафето искам сина ми да знае, че докато той е там аз съм на работа и не съм го оставила за да се забавлявам без него.
Попитай съвсем учтиво учителките как го утешават да не би наистина да са му казали, че мъжете не плачат пък той да им е повярвал.
ТОВА Е И НАШИЯТ БОЛЕН ВЪПРОС,КАТО ГО ЗАВЕДА И ВЛЕЗЕ В ГРУПАТА СЪМ ГО НАБЛЮДАВАЛА И СЪМ СТАВАЛА СВИДЕТЕЛ КАК СЕ СКРИВА В ТОАЛЕТНАТА И ЖАЛНО ПЛАЧЕ , В ТАКИВА МОМЕНТИ МИ Е ИДВАЛО ДА СИ ГО ВЗЕМА ОБРАТНО.ЯВНО СА ПО ЧУВСТВИТЕЛНИ И СЕ ЧУВСТВАТ ИЗОСТАВЕНИ.НЕЗНАМ КАК ДА ПОСТЪПЯ В ТАКЪВ МОМЕНТ,ТРЪГВАМ СИ НО ЦЯЛ ДЕН МИ Е КРИВО
Разпитвах го събота и неделя много за ДГ. И днес продължавам, че е болен и ще си е вкъщи. Версията е, че искал да го изпратя до гардеробчето, но не посмял да ми каже. Дали разковничето няма да се окаже все пак лелята, която ни посрещна? Изобщо лелите в ДГ знае ли се, че са лели? Как ги различават децата от госпожите? Той единствено първия ден спомена за една леля с червена коса, която му се карала. От тогава твърди, че в ДГ няма лели, само госпожи (за едната госпожа даже му било мъчно, че няма да я види днес). Нямало и леля с червена коса. Само имало една майка на едно дете. Нещо не мога да я схвана тая работа...
Направо съм бясна на нашата леля. Сутринта водя сина ми и както винаги той плаче. Закъсняхме с 5 мин и видяхме гърба на цялата група, заедно с госпожата, отиваха в салона за сутрешна гимнастика. Срещнахме лелята им, носеща закуската и аз му предложих да се качи с нея, родителите не ни пускат до втория етаж. И думите на лелята: 'Не дей да плачеш, да ядосваш майка си. Ако продълваваш да плачеш, тя няма да те обича повече'. Кажете ми що за простотия е това! I tazi lelq naj-weroqtno si pozwolqwa da zapla[wa i drugi deca s towa, чe ako нe напрaвят нещо, майките им няма да ги обичат , i nqma da dojdat da gi wzemat. И трябва ли да имаш педагогическо образование, за да си поне малко наясно как да се държиш с децата. Довечера смятам да говоря и аз със синът ми и да му наложа тотален игнор на думите на въпросната леличка. Ако не стане, смятам да говоря с директорката.
Стана тази сутрин като го оставях в детската градина. Малко преди това ми обясняваше, че няма да му е мъчно за мен, както на сестра му (тя си порева порядъчно), ще ми каже "чао" и ще отиде да си играе с дечицата. Но като излезе лелята да го вземе изведнъж си смени физиономията, очичките му се насълзиха, брадичката му се разтрепери. Питах го дали се е натъжил и му припомних, че ще го взема след обяд. А той само ми обърна гръб и продължи навътре хълцайки. Ужасно ме разстрои, по-добре да беше ревал с пълно гърло. Толкова бързо ли порасна или някой му е говорил глупости? Или пък ме мрази, защото го оставям, и не иска да си признае, че му е мъчно....
Моето момченце също много плаче сутрин когато го водим. Даже тази нощ към 3 и половина се събуди с рев и ми каза че не иска да ходи на градина, какво да правя, знам че не трябва да отстъпвам, защото ще свикне така и един ден мойе да ходи, два да не ходи. То сега нашата работа стана малко такава защото боледувахме на два пъти откакто тръгнахме. Дано да с енормализират нещата. Ама при нас има много мърморясване от страна на баби и дядовци. Много гадно да ти се месят в тези работи, възрастните.
Моето момченце също много плаче сутрин когато го водим. Даже тази нощ към 3 и половина се събуди с рев и ми каза че не иска да ходи на градина, какво да правя, знам че не трябва да отстъпвам, защото ще свикне така и един ден мойе да ходи, два да не ходи. То сега нашата работа стана малко такава защото боледувахме на два пъти откакто тръгнахме. Дано да с енормализират нещата. Ама при нас има много мърморясване от страна на баби и дядовци. Много гадно да ти се месят в тези работи, възрастните.
Не отстъпвай, защото детето ще разбере че може да прави всичко и, че всичко което поиска може да е възможно.
Миналата година когатозаведох Моника на ясла постоянно ревеше и аз си оставих в къщи при баба си и дядо си.
Сега се опита да мине отново с този номер, но не стана.
А за това, че никой не трябва да ти се меси е така, отстоявай своето - ти решаваш какво е по-добро за детето ти