Въпрос за имот със запазено пожизнено право

Точно.

Абе, среща се доста често, явно сигурно е отработено някак си. нямам опит. Сигурно не е толкова лесно да се разтрогне - съдебна процедура, доказване, свидетели...

За кое се отнася това по-конкретно?

Станция, то може да не е лесно да се развали, ама искам да кажа, че самата концепция да дадеш на децата имот, за да те гледат, е отживелица вече. Айде ако е земеделска земя или друг вид "страничен" имот, някак по става (макар че не знам дали за нея пък изобщо е възможна тая законова процедура), но за жилищен имот такава сделка е лоша за децата по ред причини. Едните ти ги каза вече, че ги ограничава географски в собсвеното им развитие (университет, работа, кариера), другото е, че ти ако си младо семейство не можеш да си планираш живота според това кога майка ти или друг роднина, когото гледаш, ще почине. От една страна не се знае кога ще стане, и от друга, по-важно, някак си не е морално според мене да чакаш твой близък да умре, за да се нанесеш на негово място. С какво чувство ще живееш после в това жилище, не ми е ясно. И трето, такъв имот обикновено е на 50+ години, така че ти като го наследиш, той вече е в състояние поне за основен ремонт, ако не и за тотална реконструкция. Т.е. трябва да налееш пари колкото за половин ново жилище, за да се приведе във вид като за ежедневно ползване.

Та затова казвам, че това трябва да е възникнало като идея в закона още по царско време, пък после колко пъти е преработвано е друг въпрос...

Разваля се от раз.Няма съд,няма свидетели.А след смърта и други наследници могат да го оспорят.Тогава е по съдебен път.Това е ангажимент,без 100% сигурност,че имота ще остане на теб.И не всички възрастни живеят в стари панелки,има и такива,които  се ширят в 100-150 кв. ново строителство или са с по няколко имота.

Във втория въпрос на авторката видях, че тя говори за две различни неща. Едното е вещното право на ползване. Другото е прехвърляне на имот срещу договор за издръжка и гледане.

Правото на собственост включва в себе си три правомощия-право да се разпореждаш /да продаваш, даряваш и т.н имота/, право да владееш и право да ползваш.

При учредено вещно право на ползване, собственикът притежава т.нар.гола собственост - тоест само правото да се разпорежда с имот. Другите две правомощия са в ползвателя.

Ако авторката иска да прехвърли този имот, който е с вещна тежест-вещното право на ползване за бабата, то тя може да го прехвърли на когото си иска. Няма пречка и забрана за това. Имотът ще върви обаче заедно с бабата, няма как.

Ако иска да го даде на сина си срещу задължение за издръжка и гледане - кого точно сина ще гледа, не разбрах? Майката, или бабата?
Защото същността на договора за издръжка и гледане е малко по различна. Х получава имот срещу задължението да гледа прехвърлителя. Тук прехвърлител ще е авторката/майката, значи нея трябва да гледа новия собственик.

според мен ще гледа майка си по договора за издръжка и гледане, а баба му ще ползва имота пожизнено защото това и право се е прехвърлило, заедно с имота. Но синът не е задължен да гледа и баба си.

Благодаря за мнението Ви! 64076 date=1628153816]
според мен ще гледа майка си по договора за издръжка и гледане, а баба му ще ползва имота пожизнено защото това и право се е прехвърлило, заедно с имота. Но синът не е задължен да гледа и баба си.
[/quote]

Тц, тц, тц, като е толкова лоша такава сделка за децата, просто не я сключват, и един ден делят имота с другите наследници. Макар че тогава въпросният имот може вече да не е част от наследствената маса, а да е прехвърлен на някой друг, който не е бил чак толкова притеснен, че не може да планира живота си, и че ще прави ремонт. Прекалено меркантилно ми звучи, съжаляеам.

Ъм, кое точно е меркантилно в това, което аз казах? Точно обратното - твоята хипотеза е меркантилна.
Аз бих гледал родителите си заради това, че са ми родители, а не защото са ми прехвърлили един или друг имот. Ако разчитам на тоя имот да си уредя живота, би било много жалко. Отговорност на всеки човек е като навърши пълнолетие да си вземе живота в ръце, да се стяга в кръста и да види какво ще направи от себе си. И да си подреди нещата (и материално, и семейно, и във всякакъв друг смисъл) със собствени сили, а не разчитайки на нещо паднало даром. В този смисъл наследството е нещо, което в някакъв момент ти идва бонус, но не е редно нито да го чакаш да дойде, нито да разчиташ на него за нещо.

Не виждам по какъв начин това е меркантилно, а пък да гледаш бабата мислейки си всеки ден кога ще почине, за да й пригепцаш къщата, не е.

Просто е, не сключваш такава сделка. Но и нямаш претенции, ако родителите решат да си прехвърлят собствеността на друг, който няма проблем "да си планира живота" 🙂

Разбира се, никъде не съм казал, че някой ме задължава да сключвам сделка "имот срещу гледане". Просто споделих, че според мен самата идея така, както е заложена в закона, отразява житейски представи от едни други времена, които са поне 100 години назад.
Мисля, че много ясно казах в предния пост как виждам нещата, за да внушаваш, че съм имал "претенции".

Всъщност бих отишъл една стъпка по-далеч - според мен самата концепция за наследство е изначално грешна. В природата всяко същество като се роди, започва от нулата и със собствени сили се бори за място под слънцето. Доколко ще успее или не, зависи от неговите собствени качества, а не какво ще "наследи" от майка си и баща си. Не виждам защо при хората да е разично - човек на тоя свят гол се ражда и гол умира, важното е какво ще направи и постигне докато е жив. Всичко останало е вятър и мъгла, особено пък какво и дали е получил като наследство.

О, това не е съвсем така, най-вече при социалните животни. Сега се сещам, че при хиените и някои маймуни децата на алфа индивидите наследяват статуса им, докато деца на нискостоящи в йерархията не могат да се издигнат. При косатките малките наследяват цялото ноу-хау на стадото - ловни умения, какво се яде и прочее. Не го измислят сами. А и в съвсем глобален план смисълът на живота е наследството - да предадеш своите гени на поколението и да им осигуриш максимален шанс да оцелеят и да ги предат по-нататък на свой ред. Е, наследството на активи при хората е същото - подобрява шансовете на поколението да се справят добре в живота и да отгледат следващо поколение.

И с наследство, всеки се бори за място под слънцето. И без наследство, пак няма равен старт. Един е по-приспособим, друг по-силен, трети по-умен.
Все пак съграждаме някакви материални блага. Всеки да си строи колиба, и като умре, да се разрушава и строи нова? Няма как да мине, без някой да ползва вече съграденото.

Дискусията стана малко философска на тема "смисълът на живота", което както е известно е въпрос без универсален отговор, и всеки си го разбира субективно по свой начин (и често пъти както му изнася според ситуацията). Но да поясня 2 неща, тъй като явно съм бил разбран тотално грешно:

Под наследство през цялото време имам предвид материалното наследство, и по-конкретно такова в недвижимости, тъй като това е темата на форума тук. Наследството на гени разбира се е фундаментално за съществуването изобщо на живот на планатата. Точно на него, и на стремежа на всеки индивид да предаде гените си напред в поколенията, се базира еволюцията. Това по никакъв начин не го поставям под въпрос, би било тъпо. Същото е и с предаване на знания и умения - естествено, че всеки родител ще иска предаде уменията си на децата си, за да им осигури по-добри шансове в живота (и по този начин по-добри шансове за гените си). А предаването на знания и информация е абсолютно необходимо за развитието на човечеството като цяло, иначе още щяхме да откриваме колелото отново и отново.

И понеже стана дума за "равен старт" - има огромна разлика между равен старт и "всички сме равни". Естествено, че не сме равни и това е добре, защото ако бяхме нямаше да има еволюция. Равен старт означава всички да започват при равни условия и оттам насетне който каквото постигне, всеки според силите и уменията си (собствените!). В едно състезание по бягане, не всички са еднакво бързи - ако бяха, нямаше да има смисъл от състезанието. Но е добре да започват от едно и също място, а не един да стартира от средата на пистата - в тоя случай пак няма смисъл от състезание.

А предаването на материални активи също повишава шансовете на поколението, не е ли така? Дори може би е по-ефективно от знанията и уменията. А нали целта е ТВОИТЕ гени да просперират, а не да има равен старт с чуждите гени.