Избутах "Малкият приятел" най- после! Голяма мъка и то за нищо! Не мога да повярвам, че книгата е от автора на Тайната история и Щиглецът! Огромно разочарование за мен. Отлагах прочитането на книгата с години, като да си оставиш две парченца от последния шоколад за после. Съвсем напразно. Абсолютно нищо не ми хареса, ама нищо! Скучна до безобразие, незавършена, недоразказана, въпреки огромното количество думи. И докато в другите две книги откривах точното място на всяка една дума, тук ме заболяваше главата от празни приказки. Наистина се чувствам излъгана в очакванията си и, слава богу, че чета точно тази книга на Тарт последна!
- Публикувана: 23 юли 2021, 10:22 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2021, 10:34 ч.
В момента чета ... 71
Прочетох "Очите" на Марко Семов. Доста леко написана, приятна да се чете, посланието също ми хареса.
Изслушах "Поручик Бенц" на Димитър Димов, тук ми вървеше по-тегаво, разбираемо, все пак е засегната темата за войната. Доста се ядосвах на героите .
Сега започнах да слушам "Малки пожари навсякъде" на Селест Инг. В началото съм още, подозирам накъде отива. За момента атмосферата ми напомня на "Един от нас лъже" и нещо не ми допада баш, но ще видя по-натам.
Изслушах "Поручик Бенц" на Димитър Димов, тук ми вървеше по-тегаво, разбираемо, все пак е засегната темата за войната. Доста се ядосвах на героите .
Сега започнах да слушам "Малки пожари навсякъде" на Селест Инг. В началото съм още, подозирам накъде отива. За момента атмосферата ми напомня на "Един от нас лъже" и нещо не ми допада баш, но ще видя по-натам.
"Очите" е истинска история. За мен, никак не е лека, но Марко Семов е увлекателен разказвач на всякакви теми. През 80-те ,аз бях зрял човек , четох в списание за случая, по който е написана книгата и си спомням, че ме изуми и размисли много.
Аз чета "Бяла хризантема", която също е увлекателна и четивна, въпреки тежките събития, които са описани.
Скрит текст:
"Малкият приятел" има отворен край , който не ме дразни. Много ми допадаше южняшката атмосфера в книгата. Не научихме какво е станало, кой е убиецът , похитителят, но това сякаш нямаше и значение. Става дума за момче, за което лекарите положиха много усилия да прогледне. След операция в Москва, която му връща зрението , се ослепи сам, защото си представял света по-красив и интересен
Аз чета "Бяла хризантема", която също е увлекателна и четивна, въпреки тежките събития, които са описани.
Чета “Математика за феите” за дъщерята (Ада/Ейда) на лорд Байрон, която се приема, че е дала идея за създаване на първообраза на алгоритъм, който се използва след това от компютрите.
Нямах очаквания, не обичам изобщо романизирани биографии. През последните 30 години търся и чета всичко, което мога да намеря за Байрон.
Ада е дъщеря от Анабел Милбанк, с която той сключва брак, просъществувал малко повече от година. След като напуска Англия, поетът не вижда повече дъщеря си (към този момент тя е била на няколко месеца).
Лорд Байрон има две дъщери, които е признал и трета, за която се твърди, че също е негова. И трите умират млади (две на възрастта на баща си - 36 години), а третата - като невръстно дете.
Ада е смятана за един от най-бляскавите женски умове в човешката история, наследила интелигентността на баща си и математическата дарба от майка си.
Според мен, книгата ще допадне на некритичен, но любознателен читател, но не я препоръчвам.
Нямах очаквания, не обичам изобщо романизирани биографии. През последните 30 години търся и чета всичко, което мога да намеря за Байрон.
Ада е дъщеря от Анабел Милбанк, с която той сключва брак, просъществувал малко повече от година. След като напуска Англия, поетът не вижда повече дъщеря си (към този момент тя е била на няколко месеца).
Лорд Байрон има две дъщери, които е признал и трета, за която се твърди, че също е негова. И трите умират млади (две на възрастта на баща си - 36 години), а третата - като невръстно дете.
Ада е смятана за един от най-бляскавите женски умове в човешката история, наследила интелигентността на баща си и математическата дарба от майка си.
Според мен, книгата ще допадне на некритичен, но любознателен читател, но не я препоръчвам.
Приятна изненада от Сиела https://www.facebook.com/photo?fbid=4312483862134679&set=gm.4301675743246823
"Очите" е истинска история. За мен, никак не е лека, но Марко Семов е увлекателен разказвач на всякакви теми. През 80-те ,аз бях зрял човек , четох в списание за случая, по който е написана книгата и си спомням, че ме изуми и размисли много.
Подхванах поредицата за Робърт Хънтър на Крис Картър. На четвъртата книга - "Скулптора" съм, която всъщност се оказа пета, тъй като "Ловецът" била преди първата, но аз не съм разбрала.
Скрит текст:
Радвам се, че ги започнах, чудесни трилъри. Не знам дали има смисъл да я чета, тъй като убиецът е същият от първата и може би няма да ми е интересно.
Не, мисля че нямаше общо с първата книга и не си струва да се чете. Доколкото помня беше нещо съвсем кратко от порядъка на 100-тина странички - имаше някакъв случай, разгадаха го набързо и по живо, по здраво. Мисля, че е и фен превод тази новела или там каквото се води и сякаш не е написана от него.
Така, аз до вчера четях Спаркс и в сравнение с предходните му, които отметнах, тази "Завръщане" успя да ме жегне и аха да пусна сълза. Хареса ми, въпреки че до средата чак ме дразнеше.
Преди това почнах и зарязах "Цялата истина в мен" - не ми се чете за каруци и бонета. И още една я сполетя същата съдба, но не помня даже заглавието. Лошото, че серията продължава - снощи почнах една, зарязах я. Преминах на втората за Декстър, но нещо и това не ми се чете.
Така, аз до вчера четях Спаркс и в сравнение с предходните му, които отметнах, тази "Завръщане" успя да ме жегне и аха да пусна сълза. Хареса ми, въпреки че до средата чак ме дразнеше.
Преди това почнах и зарязах "Цялата истина в мен" - не ми се чете за каруци и бонета. И още една я сполетя същата съдба, но не помня даже заглавието. Лошото, че серията продължава - снощи почнах една, зарязах я. Преминах на втората за Декстър, но нещо и това не ми се чете.