Релокация/ Намиране на нова работа в чужбина и преместване

Правителството на Австралия планира да избие 2 млн. котки с наденички и капани

Правителството на Австралия хвърля от въздуха отровни наденички над хектари земя в опит да убие милиони диви котки, съобщи британското издание Independent, цитирано от "Фокус"....
Това е само една от тактиките, използвани от властите в плана за ликвидирането на два милиона котки до 2020 година, за да бъдат спасени местните видове. Котките също така са ловени в капани и застрелвани от държавни служители.
......
Не само в Австралия, но и в Нова Зеландия призовават за незабавен отказ от домашните котки. Страната обяви цел да се справи с цялата популация от дребни хищници до 2050 година. Миналата година властите в Омауи, малко крайбрежно градче на Южния остров, обмисляли да забранят притежаването на котки, но са се отказали от този план......

Според официалния им сайт може да се внесе котка или куче от България в Австралия, с всичките изискващи се документи, като животното се слага под карантина за 10 дни. Някакви хибридни видове котки са забранени, за кучета не погледнах: “Savannah cat, domestic cat (Felis catus) crossed with serval cat (Felis serval)
Safari cat, domestic cat crossed with Geoffroy cat (Oncifelis geoffroyi)
Chausie, domestic cat crossed with Jungle cat (Felis chaus)
Bengal cat, domestic cat crossed with Asian leopard cat (Prionailurus bengalensis).

Това че имат проблем с дивите котки е интересен факт, не го знаех. Даже някъде плащали по $10 за убита дива котка…

А ето го и сайта им с всички изисквания: https://www.agriculture.gov.au/cats-dogs/frequently-asked-questi … ed-into-australia

Още по- интересен факт е, че едновременно с това имат проблем и с мишките

Слушала съм историите (не знам честно казано докъде истински и докъде легенди) за остров Тасмания навремето и свръхпопулацията на домашни кози и схващам идеята, тоест разбирам какво се случва, обаче пак е скандално. Независимо, че доколкото аз разбирам са само дивите засега, по същия начин, по който в България поощряват лова на чакали по сходни причини.

Aerin, не е извън темата, то това е половината тема Даже повече, защото едното вълнение е да си намеря работа, а другото да транспортирам косматите, а първото е в пъти по-лесно. Но дори в кабината не се класирам за клетки вътре в един и същи полет Защото обикновено има ограничение и то е две животни на полет.

Буквално това ме отказва да проучвам далечните дестинации към момента, просто не съм сигурна ще преживея ли всичката логистика...

Но всъщност, сега като говорим за това, има го и момента, че никога не съм била нито в Канада, нито в Австралия или Нова Зеландия и понякога като се замисля се чудя как човек може да прецени иска ли наистина да отиде. Обикновено това са много скъпи пътувания само с идея почивка и мисля, че почти всеки би предпочел да добави този иначе разход към началните спестявания за истинското си местене и сега в реално време се чудя колко ли е щуро ей така да хванеш към другия край на света с идея да се заселиш там непосредствено след като го видиш за пръв път.

Но аз не съм особено оптимистична, че в сферата ми, която не е в никакъв шортидж никъде има голям ентусиазъм да се посрещат тепърва кандидати, които са на другия край на света, освен ако няма изрично предварително някаква уговорка, например релокация със сегашен работодател или в научните среди и прочие. Все си мисля, че за там трябва да си вече там и вече да ти е разрешено да работиш, за да имаш шансове в подбор. Но като цяло за това пиша, защото допускам, че голяма част от тези мои хипотези могат да не са истина, предвид че не са дори наблюдения.

Много ви благодаря за мненията.

Просто трябва да решиш къде искаш да се установиш, забелязвам че се колебаеш и се страхуваш - напълно нормално. Да, най-добрият вариант е да прекараш по малко на различни места и да си прецениш - климат, местни, начин на живот, но това, както ти сама отбеляза е голям разход, и ако не можеш да си го позволиш, то това не ти е вариант и трябва просто да си избереш място претегляйки плюсове и минуси. В такава възраст си, когато човек вече е помъдрял и не се втурва с лека ръка, затова разбирам защо се колебаеш. Аз, когато емигрирах бях буквално още дете и се хвърлих с главата напред. Сметки не съм правила, те така или иначе винаги излизат криви. Нямаше абсолютно нищо какво да губя, но и за мен никога не е имало съмнение, че искам да живея именно в Щатите. Съмнението дойде в последствие, защото почти всеки имигрант минава през такъв период и ми трябваха години преди наистина да се почувствам у дома. Но връщане назад нямаше, защото нямаше такъв мост, за което в момента единствено съм благодарна.
Обаче познавам хора, които са оставили в България добри професии, които за жалост не са успели да развият тук, и на тях сякаш им е най-трудно, защото се чувстват слезли стъпало надолу, макар и финансово да са по-добре. И след 10-15-20 години не им е комфортно нито в чужбина, нито им е опция да се връщат в България. Твоята професия, обаче, можеш да я упражняваш почти навсякъде, така че не вярвам да срещнеш трудности и такива терзания, стига да си упорита.
Доколко една компания е готова да релокира служител…не знам. Много компании тук релокират от един щат в друг, като дори поемат разходите по преместването, но говоря вече за техни служители, а не такива, които тепърва наемат. Знам за един, който работеше IT в България към американска компания, и в последствие спечели зелена карта. Дойде и продължи в същата компания, като не знам как вече са се договорили за заплатата от една да стане друга - не ми е близък и не знам подробности. Но в Европа ми се струва по-лесно да тръгнеш при една оферта, със съвсем малко лични вещи и при познати, и в последствие да мислиш вече за преместване на останалото.
За животните, pet fee тук варира между $100-$400, не помня точно, в зависимост дали е куче или котка. Често има лимит на две животни, като за първото, ако е $300, за второто е $100, плюс отделно $15 всеки месец на животно. Това са условия, които варират според мястото.
Аз лично на твое място бих отишла там, където имаш близки приятели, които да ти дадат едно рамо. След време и да не ти хареса, ще си добила една увереност за поемане на рискове, която в момента ти липсва, поради факта, че винаги си живяла на едно място.
Искаше ми се да можех да дам конкретни съвети на въпросите ти, но не съм в твоята сфера, нито в държавите, към които си се насочила, и все пак като “дърт” имигрант може да съм била с нещо полезна. Моят най-добронамерен съвет - не тръгвай с нагласата, че ще се върнеш, ако не ти потръгнат нещата. Не си оставяй тая врата отворена, защото това ще те спира да се бориш. Успех:)

Аз емигрирах  преди година близо сама с детето си на 12 години.Имах хубава професия в България,но зарязах всичко и се преместихме.Приятелка ми помогна за жилище,сама се заех с езика,след 3 месеца и работа сама си намерих.Не съм се интересувала от стандарта на живот,данъци и заплати предварително.Дори и с дете сама на 46 години се преместих.Всичко ми харесва и се чустваме много добре.Колкото и авантюристично да подходих и да взех решението без предварителна организация относно мястото и държавата в която ще живея,справям се доста добре засега.Сама с хубава професия,ако наистина това искаш,ще се справиш.Да добре е предварително да си намериш работа в твоята сфера и тогава да организираш останалото,но искам да ти кажа да не се отказваш ако наистина искаш да смениш локацията🙂.Мой близък IT си намери преди години работа през линкдин в Англия с предварително подписан договор. След това намери жилище и взе семейството си.Относно котките немога да кажа как е...Но...Щом аз сама с дете и без да знам езика се справям...
Ако имаш въпроси съм насреща.

Здравейте на всички! Интересуваме работа в Нидерландия. Някой би ли споделил опит, мнение и коректни фирми, които предлагат оферти за работа. Благодаря предварително!