В нормалните семейства, ако мъжът издържа жената, то тя върши някаква друга работа. Аз 5 години гледам бебета и/или малки деца, по цял ден мрънкане и хленчене, нямам време за почти нищо. Мисълта ми е единствено в това кой кога ще спи и ще яде. Върша цялата домакинска работа заедно с готвене и пазаруване. Дори боклукът го хвърлям аз. Ежедневно мъкна торби с покупки заедно с две деца подръка. За себе си рядко си купувам нещо, не за друго, а защото нямам време и начин да отида сама по магазините и да разгледам спокойно. Само за пари не мисля, защото мъжът ми осигурява семейния бюджет. Така че всичко в този живот си има цена. Ако някой си мисли, че семейния живот е почивка и екскурзии, жестоко се лъже. Семейният живот е работа и еднообразие. Аз лично с нетърпение чакам малкото ми дете да тръгне на ясла за да отдъхна малко и да започна да работя. Защото в момента работата ми се вижда като страхотно разнообразие за разлика от ежедневието, в което съм зациклила в момента. Лошото е и, че все по-рядко се чувствам като нормална жена. Дано когато децата пораснат малко, нещата да се подобрят.