Ваканцията след ОСМИ клас - част 4!

Зазу, бързо да минава на младежа!🧙‍♂️
Имат ли лекар на лагера, евентуално да реагира и да се информираш за състоянието на детето?

Ами вчера управителят на хотела е водил другия младеж на лекар в Несебър и са му изписали разни неща. Сега и Оги пие от тях. Писа ми. Просто е спал, както предположих.

На лагерите винаги има медицинско лице. При нужда посещават медицински център в района.
Бързо да му минава на Огънчето и да си изкара спокойно почивката.

Зазу, бързо да се оправя младежът.
Щях да питам има ли възможност да е стоял твърде дълго на слънце, но след като има и друго дете от стаята, явно е летен вирус. Те поне обикновено бързо минават.

Зазу, искрено се надявам, че утре ще е като нов и това е "прост" летен еднодневен вирус...

Бре, много топличко 😁...Вместо при баба, днес прекарвам в съседната къща при приятелка, че има климатик, пък и по-интересно 😉
Синковецът някъде навън с тайфата..Утре ще  отиват пак в СтЗ на пътеката да карат. В събота или неделя пък заминава с бащините си баба и дядо на Слънчев бряг. Аз в събота се прибирам към ВТ, че в понеделник на работа...

Представям си в Търново като се напече камъка какъв пек е. И в Пловдив...
При нас стигна 38° на сянка, но се усещаше като 45°.
Преди малко разходих кучето, уж по хладно и се прибрах вир вода.
Набора не съм чувала трети ден.
Баща му ще гледа да презавери самолетния билет и да се прибере по- рано.

Зазу, и второто е момиче, навърши 6 през юни. Но нищо общо с Калина, само на вид и на инат си приличат. Колкото Калината е смела, дръзка, спортна, сръчна, оправна и неразумна на моменти, толкова малката е съпътничава, страхлива, внимателна и госпожичеста.

Абе, кифличка ми е, но не мога да се оплача. Тюхках се, че каката не ще роклички, сега малкото компенсира. 😂

Доня, поздравления. Казвам го съвсем сериозно, без капка шега. Щом Стиви не ти е звънял, значи се чувства добре. Съвсем искрено "браво" и на теб, защото си представям какво ти е и колко искаш да го чуеш, щом не сте се разделяли досега..

Аз не се оплаквам от горещото твърде..Да, топло ми е, но предпочитам така..това си е моят сезон и моето време..Като си помисля само, че след 10-15 дни времето ще се "обърне" 😕 и лятото започва да си отива....Ми, нека да е топло сега!

Аз работя в Павликени и там беше около 38 градуса, прибирам се в Търново - 42 😉горещо е, но и аз като Air се наслаждавам на лятото и хич не му придирям, особено като съм на климатик. Не обичам студа и есента ме натъжава. Пролет и лято са моите сезони. През зимата  Коледа обожавам.
Наборката напредва с четенето, остава  само Мадам Бовари и Дядо Горио. За морето - Стивън Кинг. И тя, като Моника е малко непукист кой какво ще каже за външния й вид, особено за стила й на обличане. То, и аз съм с резерви, но на кой му пука..

Добро утро. С това четене....направо си е мъка...мъка. Като чета как вашите деца четат, направо ми се реве бе хора. АЗ много чета, наистина много. От малък само с книгата ме вижда. Но докато не сложа вилата на врата...не чете и това е. Не държа да се чете задължителната никога....просто да се чете.Чел, недочел христоматията за 9-ти клас. Чете книгата по немски, която им е дала класната, като има упражнения към всяка глава. Ходи на английски по собствено желание. Мота се с приятели...въобще...лайф ис лайф и хич не му дреме на.....перчема, че новата учебна година е зад ъгъла. Тази година влизат и разказвателните и у нас ще стане мазало. Пак ще съм на бЕло.
Утре отиваме да караме брат му на лагер в Пампорово и ще останем да спим там, на другият ден ще идем до с.Мугла, да поснимам малко и ще се върнем в града. Че за разлика от набора, мен работа ме чака.

Добро утро!


Поздрави от морето. Четенето и ученето догодина не искам да ги мисля, защото почвам все повече да се притеснявам. Каквото- такова. Ще си намерят път.

Аманда, невероятни снимки!❤
Като по поръчка за следващата тема са🙂

Всички да си изкарате страхотно🙂

Хера, аз все му се канех на това селце, и все не стигахме до него. Ако имаш желание,  покажи някоя снимка после.

Бисквитка, мен ме радва факта, че децата са устойчиви на външно влияние. Както казват руснаците: на вкус и на цвет товарищей нет🙂

Добро утро дами! Не захващайте неприятни теми по време на ваканция. На моя му остават да чете 4 книги, като в тях не броя отделните разкази и поезията на Христо Ботев. Долу горе по книга на седмица.
Аманда, избухна с тия снимки, разкошни!

Амандаааа жестоки снимки. Липсва ми морето! Обичам го!
Снимки от с.Мугла ще покажа.

В Мугла е много хубаво. През годините няколко пъти съм била там. Благодарна съм много на приятелите ми от Пловдив, които всяка година, вече 15,  организират това каране на байкове из Родопите. Благодарение на тях съм ги обходила многократно надлъж и нашир, е предполагам, че са останали и още непосетени местенца. Както и да е, важното е, че ни прекарват по всички емблематични места. До много от тях няма и път и имаме предимство, че сме с колелета и можем да посетим невероятни места, където при други обстоятелства едва ли някога бих се отзовала. Тази година например карахме цял ден почти постоянно по граничната бразда от района на Сивино, връх Ком,  до Чепинци. През вр.Циганско градище, Съдилището. Едни гледки към Гърция се откриват от Съдилището. А преди това граничен камък до граничен камък. Минаваш няколко метра и ходиш до тоалетна в Гърция, без сертификат или пср 🤣 А в Чепинци месните какъв курбан ни бяха приготвили за добре дошли. Един казан с боб, царевица, овнешко и телешко. Много вкусно беше. Дори и аз го оцених, пък хич не си падам по тези места. На следващия ден през Кечи кая минахме. Невероятни гледки се откриват от там. Накрая из района на Могилица обикаляхме. Гроба на Руфинка, Ухловица.
Една година пък преминавахме през много стари изоставени от десетки години селца. Из района на Ардино беше. Гора или стръмни склонове и там каменни къщички, тесни калдъръмени улички и всичко това на много километри от най-близкия асфалт, насред нищото. И все пак усещането е много странно. Виждаш останки от едно минало, което е безвъзвратно заго. Даваш си сметка, че някога тези места са били огласяни от конски тропот, детски викове, от прозорчета са надничали лица, а по тесните улички са се разминавали хора. А сега е тихо, изоставено. Най-близкото такова място, по-близо до цивилизацията, за което се сещам, е с. Дядовци, близо до Дяволския мост край Ардино. Там е по-достъпно за туристи. В района обаче има стотици подобни селца, в които никой не живее от много години и планината бавно, но сигурно ги превзема обратно и се опитва да заличи всяка следа от човешко присъствие в тях.

А по актуалната тема за четенето, няма какво да кажа. Моят задължителна литература не чете. Лошото е, че престана и за собствено удоволствие да чете. Прочел е сигурно стотици книги, но сигурно поне от половин година не е прочел и един ред.