Ред, няма лошо, тъкмо се е образовал човекът, кое е най- доброто на пазара😉
- Публикувана: 28 юли 2021, 09:56 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2021, 12:40 ч.
Ваканцията след ОСМИ клас - част 4!
Добро утро, спящи красавици. Станах в 2, в 3.30 се изнесохме почти без караници на път за село, а утре - Черноморец за седмица. Все още си мисля дали изключих котлона, имам такава фобия. Добре, че комшийката има ключ и ще и звънна в по-нормално време.
Една история в стил Биси и от мен. Влязла съм преди време в магазин за обувки и си блея. Но виждам, че към мен се приближава позната физиономия. Бързо започвам да мисля откъде я познавам. За толкова години учителстване вече забравям. Не можех да се сетя и щях да си призная. Оказа се, че съм вървяла срещу себе си и съм се виждала в огледало. Добре, че не се поздравих. Да уточня за протокола, че се прибирах от работа. Няма да споменавам за случая със слънчевите очила с едно паднало стъкло, а аз не съм разбрала. Добре , че имах среща с приятелка пред съседния блок.
Хубави почивни дни.
Една история в стил Биси и от мен. Влязла съм преди време в магазин за обувки и си блея. Но виждам, че към мен се приближава позната физиономия. Бързо започвам да мисля откъде я познавам. За толкова години учителстване вече забравям. Не можех да се сетя и щях да си призная. Оказа се, че съм вървяла срещу себе си и съм се виждала в огледало. Добре, че не се поздравих. Да уточня за протокола, че се прибирах от работа. Няма да споменавам за случая със слънчевите очила с едно паднало стъкло, а аз не съм разбрала. Добре , че имах среща с приятелка пред съседния блок.
Хубави почивни дни.
Хаха, големи сте образи!
Аз съм с астигматизъм, лицата на хората в далечината са ми размазани и често някой ми казва, че съм го подминала без да поздравя. Ами явно е, че и аз не съм била поздравена 🙄 В Елена пък все някой ти кимва на улицата, от колите си махаме. Аз уж никой не познавам, а всички познават мен. И имена не помня лесно, понякога е много сконфузно. А като работех в книжарницата и почти цяла Варна купуваше учебници от мен, бях много поздравявана по улиците и все имах чувството , че виждам познати лица.
Аз съм с астигматизъм, лицата на хората в далечината са ми размазани и често някой ми казва, че съм го подминала без да поздравя. Ами явно е, че и аз не съм била поздравена 🙄 В Елена пък все някой ти кимва на улицата, от колите си махаме. Аз уж никой не познавам, а всички познават мен. И имена не помня лесно, понякога е много сконфузно. А като работех в книжарницата и почти цяла Варна купуваше учебници от мен, бях много поздравявана по улиците и все имах чувството , че виждам познати лица.
Лица и имена и аз не помня. Имах една случка, но за разлика от вашите не беше смешна, а ме стресна не на шега. Срещам една жена и тя ме поздравява най-дружески. Поздравявам и аз, възпитана съм, ама идея си нямам коя е. Спрели сме и си говорим. Тя ме пита за сина ми, къде са го приели, това след 7 клас, хвали го, как му били големи фенове, как хубаво свири на пиано. За наборката похвали също. Поздрави вкъщи праща жената... Аз благодаря и се разделяме. И следват седмици на недоумение и страх, че вече съвсем не ме слуша главата. Много се притесних. Но после се оказа, че реално не я познавам жената. Засичали сме се по концерти на децата, но то там има много хора и всъщност аз съм си общувала с майката на тази жена, чието дете също свири на пиано. Бабата го води и сме си дружки, говорим си. Та затова знае толкова за моето семейство, но аз дъщерята не познавам. 
И аз като AIR съм фен на жегата. Тази година обаче нещо не ми понася. Пък и не помня да е било толкова горещо в София, толкова дълго време. Но й се радвам де. И също само за тия три месеца живея!
И аз като AIR съм фен на жегата. Тази година обаче нещо не ми понася. Пък и не помня да е било толкова горещо в София, толкова дълго време. Но й се радвам де. И също само за тия три месеца живея!
Ох, че сте сладки....От сутринта ви чета и се забавлявам На работа съм от рано и вие сте ми компания.Вчера пропуснах темата,защото се спасих в гората след работа.И както се шляем на хладина с една дружка, ми звъни ММ.ДАли ще се прибирам скоро.ЕМи- имали сме годишнина, която за пореден път забравям:stuck_out_tongue_closed_eyes: Добре че е добричък, та ме търпи с всичките ми странности. Навакасах бързо с празнуването, подкрепено с алкохол, и днес ще " ближа рани" тихо в офиса....
На работа съм от рано и вие сте ми компания.Вчера пропуснах темата,защото се спасих в гората след работа.И както се шляем на хладина с една дружка, ми звъни ММ.ДАли ще се прибирам скоро.ЕМи- имали сме годишнина, която за пореден път забравям:stuck_out_tongue_closed_eyes: Добре че е добричък, та ме търпи с всичките ми странности. Навакасах бързо с празнуването, подкрепено с алкохол, и днес ще " ближа рани" тихо в офиса....
За електроуредите имам същата фобия-от години преди да тръгнем на път снимам задължително ютията,скарата за сандвичи,котлона и въобще всеки електроуред,до който съм се докосвала и ми е мирна главата. .Същото правя и като спрем на паркинг -снимам мястото-само където понякога търсехме на друго ниво,а не на това на което сме спрели.
Добро утро!
Големи сте сладурки! Пия кафето и се усмихвам...
Не можах да се наспя. Пустото куче, ми се искаше да го удуша през нощта..голямо лаене..и съседските подхващат или то подхваща от тях....не ми понася..довечера ще си спя пак на шума от булеварда...
Сконфузна ситуация от този род нямам. Качвала съм се само в чужда кола, че и попитах шофьора къде ще пием кафе 🤣. Добре, че му спестих целувката, че с правилния не се бяхме виждали дълго време. 🤣 Чаках един приятел да ме вземе с кола. Излизам пт блока, пред входа паркирана същата кола със същия цвят. Отварям вратата и направо сядам "Здравей! Къде ще ходим да пием кафенце" и тогава поглеждам. И оооо - един сладур мига на парцали. Усмихнах се и казах - "ааа, и с теб ще пия кафе, но не сега, че сега друг ме чака" 🤣. Пожелах му хубав ден и слязох от колата...
Големи сте сладурки! Пия кафето и се усмихвам...
Не можах да се наспя. Пустото куче, ми се искаше да го удуша през нощта..голямо лаене..и съседските подхващат или то подхваща от тях....не ми понася..довечера ще си спя пак на шума от булеварда...
Сконфузна ситуация от този род нямам. Качвала съм се само в чужда кола, че и попитах шофьора къде ще пием кафе 🤣. Добре, че му спестих целувката, че с правилния не се бяхме виждали дълго време. 🤣 Чаках един приятел да ме вземе с кола. Излизам пт блока, пред входа паркирана същата кола със същия цвят. Отварям вратата и направо сядам "Здравей! Къде ще ходим да пием кафенце" и тогава поглеждам. И оооо - един сладур мига на парцали. Усмихнах се и казах - "ааа, и с теб ще пия кафе, но не сега, че сега друг ме чака" 🤣. Пожелах му хубав ден и слязох от колата...
Най- добрата ми приятелка в гимназията ходеше със силно топиран и лакиран бретон. И все си го оправяше по прозорците на колите. Докато един ден след 5 минути концентрирано оправяне не изпищя - от вътре я гледал и умирал от смях един младеж 🤣🤣🤣 Мисля от тогава спря с този навик 🤣
Тук много забавно и то от рано . 
И аз си спомням някои конфузни ситуации.Стоя на опашка пред каса за да платя продуктите и дъщеря ми /голямата на около 3 години/ казва - мамо дай ми една жълтичка.Каква жълтичка - питам аз,а тя - от тези дето намерихте с тати на вилата.Хората от опашката започват да ме гледат подозрително ,а аз зарязвам всичко и бързо се изнасям ,че някой може и да ме привика да давам обяснение за откритото съкровище.Всъщност ММ почиства двора от камъни /имаше нещо ,като зид през средата на мястото/ и малката досажда - какво правиш тати и той - ами вадя гърне с жълтици.
Случки с кола чужда също - излиза ММ,че ще пътуваме / аз още се мотая с багажа/ и отключва ,влиза в колата и установява,че не е нашата ,но пък е точно същата - червен Москвич.Излиза ,заключва,оглежда се и отново....попада в същата кола,а нашата е просто до нея.Оказа се,че нашият ключ става и за кола на съсед.И друг случай със същата кола - нашата винаги прашна или кална / постоянно шетахме натам насам и време за миене обикновено на другия ден/ на съседа колата винаги блестяща - постоянно я лъска и мие,а мама мърмори - погледнете човека,а вашата кола жив позор.Ставаме една сутрин ММ поглежда през прозореца и вика - откраднат ни е капака на багажника.Тичаме навън и...не е нашата кола,а тази на съседа.Връща се моичкият и вика на мама - видя ли какво стана,крадците не са искали да си цапат ръцете и за това нашият капак си е на мястото.
И аз си спомням някои конфузни ситуации.Стоя на опашка пред каса за да платя продуктите и дъщеря ми /голямата на около 3 години/ казва - мамо дай ми една жълтичка.Каква жълтичка - питам аз,а тя - от тези дето намерихте с тати на вилата.Хората от опашката започват да ме гледат подозрително ,а аз зарязвам всичко и бързо се изнасям ,че някой може и да ме привика да давам обяснение за откритото съкровище.Всъщност ММ почиства двора от камъни /имаше нещо ,като зид през средата на мястото/ и малката досажда - какво правиш тати и той - ами вадя гърне с жълтици.Случки с кола чужда също - излиза ММ,че ще пътуваме / аз още се мотая с багажа/ и отключва ,влиза в колата и установява,че не е нашата ,но пък е точно същата - червен Москвич.Излиза ,заключва,оглежда се и отново....попада в същата кола,а нашата е просто до нея.Оказа се,че нашият ключ става и за кола на съсед.И друг случай със същата кола - нашата винаги прашна или кална / постоянно шетахме натам насам и време за миене обикновено на другия ден/ на съседа колата винаги блестяща - постоянно я лъска и мие,а мама мърмори - погледнете човека,а вашата кола жив позор.Ставаме една сутрин ММ поглежда през прозореца и вика - откраднат ни е капака на багажника.Тичаме навън и...не е нашата кола,а тази на съседа.Връща се моичкият и вика на мама - видя ли какво стана,крадците не са искали да си цапат ръцете и за това нашият капак си е на мястото.