Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 79

  • 40 445
  • 738
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 1 358
Дам...много познато...
Аз бях много зле, не само ме дразнеха с изказванията си, а имах сериозен проблем с децата-не можех да ги понасям... и то само бебета. По-големите не ми пречеха, но виж бебета...не можех да ги гледам даже.
Сега съм много по-добре, пипам ги, радвам им се, нося ги... значително по-добре се чувствам психически.
Справих се с посещения при психолог(изключително много ми помогна) и неказване на никой нищо! Ходим си по лекари с мъжа ми, става не става...нищо не казвам.
Иначе започват безумните коментари.

# 91
  • Мнения: 1 463
Прегръщам те Томи Hug Heart Трябва да си силна и да си повтаряш че всичко ще се нареди Heart Ние също се борим повече от 5 години вече и съм минала през всички емоционални състояния, даже и пред развод сме били заради избухвания и от моя и от негова страна.  Много е трудно наистина, само който не го е преживял не знае. Но има светлина в тунела ще ти напиша какво ми помогна на мен да съм по-спокойна и най-вече трябва да разбереш, че всяко избухване ти пречи като ти разбърква хормоните още повече. Повече разходки сред природата - ходете на парк, планина, пикник, всеки ден след работа на парк например, доказано е че природата помага зеления цвят и птичките помагат. Рисуване - отидете на тези рисуване с чаша вино, доказано е че помага - концентрираш се върху картината и забравяш за инвитрото ще видиш Wink Освен това момичета, които ти показват как да рисуваш са много готини и създават настроение Sunglasses Музика- всяка сутрин си пускай хубава музика, всяка вечер, въобще слушай музика- помага. Чети книги - отново мислиш за книгата и за действието в нея а не за инвитрото. Излизайте по заведения - всяко ходене по заведения е като психо терапия наистина защото разглеждаш менюто мислиш за това какво ще ти сервират после си доволна какво сте яли и пили, въобще ангажирай съзнанието си с всичко друго но не и инвитрото, което не значи че няма да четеш и да се интересуваш за процедурата няма как да не Hug И не на последно място отидете на манастир или църква Бог винаги помага и ще усетиш спокойствие след посещението, освен това си вземи светена вода и напръскай дома си за да има хармония в него, напръскайте се и вие. Хармонията е много важна за семейството:heart: Прекрасно те разбирам и най-искрено ти пожелавам скоро да прегърнеш своето бебче Heart

# 92
  • Мнения: 612
Нашата борба беше 2 години. За този период не споделихме на абсолютно никой нищо, освен на родителите ни. Много ми е било тегаво, когато разбирах за забременели приятелки. Плакала съм вечер тайно в банята и се питах защо на мен се случва, защо не се получи от първият път. Питах се какво толкова съм направила, по едно време даже си представях как ще остареем заедно без деца и как ще живея такъв живот. Не съжалявам и грам, че не съм споделяла с никой от близките ми, избегнала съм въпроси, на които едва ли щях да имам сила да отговоря. Дори сега когато съм бременна, вече в 12 седмица, не смея да споделя.

# 93
  • Мнения: X
Ние 3 години се опитваме,  а съм едва на 25 годинки, минах през две операции (отпушване и махане на тръбите) а сега стигнахме до ин витро. Като чувах наши познати, че ще имат бебенце, ту се радвах, ту тайничко се сривах. Питах се защо на мен и т.н, а сега си казвам, че явно трябва да минем през всичко това, за да  утвърдим връзката си с моя съпруг, да разберем, че да си родител не е просто да се наречеш майка и баща. Казват, че децата  избират родителите си, явно нашите още ни търсят. ☺️ За мен всяко нещо било то за НАС лошо или хубаво си има причина. Хората казват имай Вяра, Надежда и Любов те крепят човек. Преди някой да се срине тотално се замислете, че от това нямате полза, а само спънка,която ще ви забави доста в това да осъществите мечтите си,а дори може да разруши всичко, което имате. 😘❤️

# 94
  • Мнения: 439
Колкото и да си ангажирам вниманието, вътрешно ми е натоварено, нервна съм и ме е яд на всички, дето с лекота стават родители. A те са навсякъде, където и да се обърна - бебета. Гледам накриво всяка бременна. Не ми се излиза, защото повечето ни приятели чакат бебета и само ни подкачат и нас. Опитваме се да сме сами. Иначе живея почти в гората, редовно се разхождаме сред природата, вечер сме по паркове и алеи. Стискам зъби на всяко оплакване, на всяко обяснение как ако вземем тяхното дете, ще размислим... Това става и от близки хора. Слушам и за племенницата си колко ужасно дете е понякога и едва я понасяли. Бивша колежка, чиито мъж е колега с моя, предложила да се видим. Те са с две деца, май и двете непланирани. За второто едвам й изтърпях оплакванията и разхождането с разкопчани панталони по коридора от втория месец още... Категорично подвикнах на моя, че е абсурд да седнем някъде с тези хора.Той за момент не се усети.  Единственото ми притеснение е тия нерви да не ми объркат хормоните в момента, иначе като цяло съм свикнала вече с емоциите. Група за подкрепа в толкова малък град не смея и да търся. Книги, филми, пикници - редовно. 4 почивки имаме планирани общо това лято. Иначе за самата процедура съм с доста добри нагласи и смятам, че сме направили всичко по силите си и сме попаднали на добър лекар. Външните фактори и хората ме дразнят. Мъжът ми поне е просто страхотен. Търпи ме, успокоява ме, никога не пита и не противоречи. Само му казвам кой ден какво трябва да се свърши - дали е прането/прахосмукачката/миялната, или е ходене по болници и изследвания, няма значение, действа. Хубавото на всичките ни премеждия е, че видяхме колко държим един на друг и че нищо не може да ни раздели.

# 95
  • Мнения: 1 072
Tommy_2001, родом съм от малък град и знам за какво говориш. А защо не потърсиш група или консултации онлайн? Само идея, иначе ти си знаеш най-добре.

# 96
  • Мнения: 1 734
Tommy аз също бях кълбо от нерви. Много исках дете и бях планирала всичко, да си поживеем с моя мъж, после решиме да се ожени и естествено бебе след това. Да ама не. Една година следене на овулация и с*кс по график ни разказаха играта. Накрая разбрахме и че няма да стане. От тогава до забременяването мина година и половина. Щях да гръмна. В момента в който ми сложиха първата инжекция станах дзен. Абсолютно спокойствие. Никой не може да ме гътне. Не знам как го направих, но в момента в който родих и го видях с очите си, живо, здраво.. моето дете и издишах. Имам чувството, че бях спряла да дишам в началото на процедурата.
Имахме огромен късмет да стане от първия път и когато ви чета с неуспехите ви и ми става толкова тежко и болно. Знам какво ми беше на мен психически, рев, нерви, паника... просто е ужас. Много ми е мъчно и осъзнавам какъв късмет имахме.
За близки и приятели, много пъти сме го обсъждали в темата, просто който не го е минал, той не го разбира. Сега ще правим второ и мисля и на нашите да не казваме. Даже ако забренея мисля да им кажа, че е естествено. Въобще си ги пускам покрай ушите.
Успех, кураж и сили на всички, дори и минала през това,  не знам какво да ви кажа друго Heart

# 97
  • Мнения: 439
Вие сте ми групата! Purple Heart Ако не беше форумът, мъжът ми щеше да си влачи космическите фрагментации и само да си мечтаем да започнем ново инвитро.
Иначе е по-поносимо, но напоследък всяка седмица някой ражда. Очаквам да започнат с третото... Знам ли, може пък тази блокиращата инжекция да ми е разблокирала някакви други хормони и затова да ме дразни всичко.

# 98
  • Мнения: 209
Tommy, ние с мъжа ми опитваме от една година Ин Витро (четвърта процедура в момента), но преди това пробвахме само два, три месеца естествени опити и след като видяхме, че няма резултат ,веднага отидохме да проверим на репродуктивен доктор какво се случва.
Не сме казали на абсолютно никой за скапаните процедури и никой не го и вълнува. Преди ни подпитваха роднини, познати, приятели за деца, но отговора ми винаги е "До 40има време" или "Ние ще развъждаме кучета, не деца". По такъв начин отговяряме, че хората да разберат, че това не е ТЯХНА работа. То е пределно ясно, че след като сме от 7години заедно и все още няма бебе, или имаме проблеми или не искаме такова.
Много ме товарят бременните жени, който си мислят, че света се върти покрай тях и не съществуват другите, но е нормална и тяхната радост. Става ми кофти разбира се, че се размножават като бубулечки повечето покрай мен, но няма какво да направя, освен да не съм покрай тях. Най-вероятно звуча като хейтърка отстрани прочетено, но това е начина ми да се справям с тежестта от това, че все още нямаме бебе. Никога не съм обичала децата като цяло покрай мен...
Утре ми е назначен трансфер на двата ембриона, който трябваше да ми върнат на 5ден, но най-вероятно ще пропусна, защото съм със огромен корем, с тежест и с болки от хиперстимулация и ще се отложи за зет трансфер. Ако отново сме с неуспех, отивам в друга клиника, за следващи подходи, различни методи, различни доктори и дано не срещам познати лица там.
Няма справяне с този психологически проблем за мен, освен да се правиш, че всичко е нормално и да не даваш обяснение на досадните родители и приятели.

# 99
  • Мнения: 757
Tommy_2001, не съм убедена, че някой от нас се е справил окончателно с притесненията, тъмните мисли, ревността към околните, бяса от неразбирането и разбира се, даване на акъл. Даже и при успех, даже и при битка за второ дете, отново по този път. Това сякаш са травми, които трайно ни определят. За справяне на мен ми помага общуване с нашата си секта, с момичета, които се борят, без значение дали вече чакат бебчета или са още на пътя. Радвам се да не се виждам с приятели, на различни етапи сме, рядко има разбиране, само въпроси. Общувам основно с момичета от клиниката, с които борбата ни свърза. До скоро бях на кортикостероиди, та си имах официално оправдание свален имунитет Simple Smile))) Съжалявам, вируси не искам сега. Иначе разходки, пътувания, книги, филми, приятели, които не те натоварват с глупости. Обичайно след неуспешен трансфер се заривам в работа, също помага, ревеш в останалото време. Вторият неуспешен опит ми повлия много зле, сякаш първият път стана плавно. Сега бяхме вложили всичко, резултат никакъв. Сринах се много. Но веднага се хванах по план да правя процедури, които се надявам да дадат ефект, та влязох в ритъм. Истина е, че сит на гладен не вярва. Само който е минал по пътя, може да те разбере. Ние сме силни, ще се справим и с това. Децата ни чакат, а те искат здрави родители. Та имаме най-сериозния стимул на света!

# 100
  • Мнения: 812
Момичета, малко странен въпрос. Четох че при стимулазия TSH се покачва,а трябва да е под 2.5 при евентуално забременяване. При положение че нямам принципно проблеми с щитовидната като хашимото или подобно, дали е нужно да се притеснявам и все пак да го следя?

# 101
  • Мнения: 858
Ако в клиниката не го следят, е по-добре да си го следиш и ако се налага да посетиш ендокринолог. Ако е висок ТСХ аз бих отложила трансфера. Никога не се знае как ще реагира тялото при стимулация. При мен ТСХ беше ок (1,90), но андрогените бяха много завишени. Два месеца по-късно вече всичко ми беше в норма, а съм с ИР.

# 102
  • Мнения: 812
Не го следят, пусках го преди няколко месеца  и беше 1.6
Ако в клиниката не го следят, е по-добре да си го следиш и ако се налага да посетиш ендокринолог. Ако е висок ТСХ аз бих отложила трансфера. Никога не се знае как ще реагира тялото при стимулация. При мен ТСХ беше ок (1,90), но андрогените бяха много завишени. Два месеца по-късно вече всичко ми беше в норма, а съм с ИР.

# 103
  • Мнения: 5 679
Момичета, малко странен въпрос. Четох че при стимулазия TSH се покачва,а трябва да е под 2.5 при евентуално забременяване. При положение че нямам принципно проблеми с щитовидната като хашимото или подобно, дали е нужно да се притеснявам и все пак да го следя?
Аз също нямам проблеми с щитовидната. Преди да почна опитите ТСХ ми се въртеше около 1,7. Да, ама от хормоните се вдигна над 3. В клиниката го следяха и ми предписаха по 0,25 л-тироксин, което си е ниска доза и ми казаха да не го спирам , докато правя опити. След положителния тест пък ми казаха да си го продължа до раждането.

# 104
  • Мнения: 1 072
При мен не са го следили и сега съжалявам. TSH преди стимулацията ми беше около 1, но съм с високи МАТ антитела. Не знаех, че трябва да се следи TSH при стимулация, иначе сама щах да си пускам изследвания. Май от форума съм научила повече важни неща отколкото от докторите.

Общи условия

Активация на акаунт