Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през август

Ре, ти не поглеждаш и не те интересува - така трябва да е за всички.
Но има хора, които живеят само за да надничат как е при другите.
То и на такива не им остава време да се радват на своето, щото страдат, че нямат чуждото.

Оф... ММ бесен днес, сметката му за телефхон 92 лв вместо очакваните 36 /пояснявам - тук влизат неговият личен //а той повече ползва служебния си/ и този на малката, който й взехме, за да имаме връзка с ние. Въпросната разлика е само на нейния номер, само от разговори и само с една приятелка. Изговорила си 1000-те безплатни минути и за капак плеснала още 350 платени отгоре... А въпросната приятелка все кара нашата да я набира... сигурно е инструктирана. Признавам, не сме обяснявали на малката да не прекалява с разговори, защкото мислех, че 1000 мин са повече от достатъчно...

Не ѝ се карай, Мъзелотка. Тя си е мислела, че 1000 минути са страшно много. По-добре я инструктирайте да се оправя с инструктирани хитреци.

Гера, почти 🤣. И на мен се случва, но в общи линии рядко. Не се затормозявам. Знам си възможностите. Примирила съм се, че няма да постигна някои неща, с други ми се е получило.
Днес ходих на масаж. Супер беше. Днес ще си полезна рано. Смятам да вечеряме след час-два най-много.

  Ох, като се сетя, че и мен такива моменти ме чакат...Моя син е ужасно доверчив, в градината е още, едно детенце беше почнало да го "работи" за бартери, нашия дава нова играчка, получава очукана, после се бяха пробвали да разменят други играчки, но скръцнах със зъби, и наложих запор на тия сделки.

О, няма да се караме, наясно сме, че е неволно, и вече я инструктирах, да й е обеца на ухото... Ама без някаква рестрикция няма да мине... Милата даже предложи да вземем от събраните й парички да платим сметката...

Ух...деца са.
Моят също е много доверчив.

Здравейте, момичета!
Благодаря ви за подкрепата!
Чета, но нямам настроение за писане . И за палци нямах сили вчера да си вдигна пръстчето, та само ви прочетох.
Днес се разходихме в парка с детето и баща ми с цел разведряване от тъжни мисли. Помогна. Хапнахме сладолед. Разтъпкахме се.

За свръх доверието на децата и аз имам личен опит. Все й повтарям, че не всички са с нейните чисти помисли, но не вярва. После се пари и пак повтаря една и съща грешка със следващо дете. Явно трябва всеки сам да стигне до правилното поведение с повече или по-малко проба-грешки.  На мен ми трябваха повече. Явно от мен го е наследила.

Утре е опелото на мама. Страх ме е. Сякаш част от мен си мисли, че тя все още е жива и чак на опелото краят ще бъде факт.
Ще я кремираме. Тя така искаше.

Панди, прегръдки от мен.баща ти е късметлия, чежтими Пандичката сте при него. Иначе остават много самотни.

Ох, Сали посмях се на твой гръб, направете рекламация за люлката щом е нова, значи платът не е бил ок. А кафе под смокинята и аз бих искала да пия, пък дори и на дървен пън да седя.
За работата обичам да работя, но и да почивам. Трябва да има равновесие, не може човек все да копа, животът е прекалено кратък, накрая остават само тиквените медали.
п.с Панди, ще сте си един на друг опора. Прегръдки от мен!

Ре, и аз си мислех колко страшно би било, ако е сам баща ми. Ще го викам с нас когато излизаме да се разсейва. Само не знам до колко е удачно да го каня когато имам среща с друга майка с дете, за да играят децата, а ние да си поговорим. Не знам другите майки как биха приели това. Според вас удачно ли е?

Панде, давай му задачи. С малката Панда, да просне, да изчисти, на пазар да отиде. Това ще му е достатъчно да не изпадне в дупка.
Аз като  ерес площадките си общувах с баби и дядовци. Не е имало проблем. На една от най-добрите ми приятелки майка и беше с тежък диабет и ампутирани крака. И тя и мъжът и бяха всеки ден с нас.
Не виждам проблем да излиза с вас.

Привет, общество! Люшкам се между надеждата и отчаянието, натъпках се със ксанакс и се надявам да оцелея с  непомътен разсъдък до утре.
Идиотиите обаче не ме подминават, привличам ги като магнит ръждясал пирон. Отидох на работа и в опитите си да покрия липсата на Карамелов, започна да ми излиза пушек от главицата. По някое време излязох на двора да изпуша един фас, седнах на пейката, затворих очи  и блажено вдишах ароматния дим. Но само след секунда подскочих като кит със спукан апендикс, защото нещо се вряза в корема ми.  С изумление видях малко цигане, опитващо се да пробие диафрагмата ми с глава. МН отново извикал ромската фамилия ( писала съм за нея) да окосят тревните площи и съответно те са на линия с чаветата. А най- ситното заяви присъствие, като се опитваше да проникне в тънките ми черва. Осаферих се и реших да приема жеста, като поздрав, щото диването буквално падна от смях, че ме е стреснало и подаде мръсна ръчичка за поздрав, след което изчезна в див галоп. Но докато осмисля ситуацията се върна и хвърли в скута ми малко кученце, което беше по- мръсно дори от малкия Тарзан. Този път изпищях като второюнска сирена и писъците ми се сляха с  квиченето на  кучето.  Сатанинската врява привлече майката на дивака, чух я преди да я видя – Синаааан, маймун суратли, ша утрепеш Линда. Линда било кучето, нали, да не ви подвеждам, че се загрижи за мен. Синан я изрита в глезена, а тя му забърса един задвратник. Оправда го, че налита на бой на мало и голямо и ме осветли, че докато гледали Тв миналата вечер, Синан се промъкнал зад гърба им и халосал баща си с една цепеница.
Не бях подготвена за това, което последва. Малкият агресор, се покатери по майка си с ловкостта на шимпанзе, дръпна потника й и засука, докато осъзная какво се случва, той беше вече долу и изплю засуканото мляко връз гиздавата ми пола!!! Бях в шок, ступор, кататония!  Есмералда обаче реагира светкавично – БЯЛЯТА ДА ТА ВЗИМАААА , ША ТА УТРЕПА, МАЙМУН СУРАТЛИИ!!! Крещеше неистово, докато го налагаше по голия черен задник.
И макар че кърмата от черни сиси е бяла, се киснах поне час в банята, а  житейският път на любимата ми пола приключи в контейнера.
АМАН! Искам да живея като нормален индивид…

Панди, прегръдка!
Преди години, като изпращахме татко, а след него баба и дядо, и аз изпитвах точно страх преди опелото. След него сякаш падаше някакъв камък от плещите ми, успокоявах се, доколкото изобщо това е възможно в такъв момент, и вече можех да се отдам на мъката и емоциите.
Съгласна съм с Ре, давай задачки на татко си - ще се разсейва покрай тях, а и ще се чувства полезен. Стига той да няма против да излиза с вас, не виждам проблем.

Карамело, 🤣. Много сладък малкия Тарзан.
Аз съм привикнала към всякакви подобни неща и ми е забавно.