Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през август

Днес ми е ден да посрещам, приятели, да говоря с приятели, да се уговарям с приятели. И макар че не е 9 юни денят на приятелството на мене ми е ден и искам да кажа...Ако не сте прочели „Молитвената броеница” на Флоранс Бъркли сте загубили много. И не се подлъгвайте по заглавието, това не е книга нито за църковния клир, нито за бебето Исус... Молитвената броеница е книга за любовта и в нея има една песен ,която започва така:” "Часовете, преживени с тебе, мила душо,са за мене наниз бисери.Броя ги един по един , един по един...Бисерите на моята молитвена броеница..."  Със сигурност всеки има своята молитвена броеница, днес ми се говори за бисерите, от които е направена моята. Те не са много, но са безценни като стойност, ще се запитате откъде имам толкова средства ,да си ги позволя? Даа, конвертируемата валута, с която ги „закупих” се нарича любов, а при мен тази валута е източник с неизчерпаем ресурс.Досетихте се, че за моите приятели иде реч, нали? Досадила съм на всички с изявленията си,КОЛКО ги обичам, до сега обаче не съм казала ЗАЩО? И не, няма да говоря за онази ежедневна декларативност, когато им заявявам :”Вземи ми пратката, от „Еконт”, "занеси ми палтата на химическо", " донеси ми ТАЙНО цигари", или шокиращото- "мамка му одъртях, а още не съм пушила трева, намери ми коз....” И те ми намират коз и ме чакат да го изпуша и не ме оставят докато не кажа, че виждам розЕви папагали и искам да спя.Не, че не ценя тези жестове, напротив дори, но има едни други такива, които топлят, като родопско одеяло в снежна нощ, те са като пера на криле, които те карат да летиш. Те са всичко, което дава смисъл на живота....Имена няма да назовавам.Личните такива нямат значение, те имат едно общо, най- прекрасно име, наричат се ПРИЯТЕЛИ!И имат вълшебни гласове, днес ще си припомня гласовете...
Глас пълен с мъка и болка, най- голямата на този свят.Приятел е изгубил родител, който е бил в основата на живота му... Чувствам се убита, но се мъча с всички сили да съм опора, не че ми се получава, но не спирам да опитвам.. това, което следва ще го помня до края на дните си... Вместо да мисли за своята болка, за сполетялата го невъзвратима загуба, този ангелски глас ми шепти ; „ А ти утре не идвай...познавам те и съм наясно как ги преживяваш тези ситуации. Не си го причинявай... Знам, че си до мен и ме обичаш, злато,затова не идвай...” Пиша това задавена от сълзи.. и само някой да посмее да ми каже, че в този меркантилен свят приятелство няма!!!! Спомням си и друг глас, в този скръбен момент, той през сълзи ми каза: „ Приеми моите съболезнования, знам, че това е и твоя загуба...Но искам да ти кажа нещо и никога да не го забравяш.Ти може и да си единствено дете, но не си сама...Имаш мен! И можеш да разчиташ на подкрепата ми по всяко време на денонощието”.... И аз знам...дори нямаше нужда да го казва...Усещам го...
Имам здравословен проблем, но не ходя на лекар.Диагностицирала съм се сама и съм се отписала....Рева и се самосъжаалявам, колко типично... Студена зимна утрин,  едно гласче ми пожелават добро утро. Изненадана съм да го чуя, защото нямаме уговорка.Кани ме на кафе. Но вместо в кафето ме изсипва пред входа клиника... Тайно  ми е  записан час при специалист. Тонът , с който ми говори сега, не само не е мил, направо си е заплашителен –„ Не смей да правиш панаири, защото, ако се наложи, ще те извлача до кабинета за красивата прическа!!!!” Бях толкова същисана, че тръгнах покорно като на сън.... И всичко беше наред...
Пикник съчетан с бране на смокини. Още от предната вечер, загрижени гласове са ме посъветвали да си взема и по- топла дрешка. Ами, взех си, но я сложих директно върху себе си. Дебела блуза без ръкави...идиотизъм в мой стил...А августовското слънце не се шегува, пече до припадък. И сърцето ми първо забързва умопомрачително, после забавя и после.. не помня...Спомням си само  само един глас, който ми казва „Карамелчеее, добре ли си???” И ми дава студена вода от шепите си, и не само ме плиска с живителната течност, но мие и масажира мръсните ми издраскани крака....
Спомени без падане нямам...Но друго такова падане също нямам. В банята върху остър ръб...нямах и дишане... А с мама сме сами. След като се посъвзех, се обадих където трябва. Чух глас, който ми обеща, че всичко ще е наред. И беше!!! И знаеше, че на лекар няма да отида, затова дойде с торба обезболяващи и едни сини хапченца, които ми върнаха дишането. Хапченцата не помня как се казват, но това няма значение, защото тя ги знае, и ако пак спра да дишам, ще е при мен и ще ми ги даде...
Няма да забравя и един глас, който долиташе до мен от различни точки на Европа. Понякога беше тъжен, защото да си емигрант, не е весело занимание, но въпреки несгодите ( меко казано) които имаше,този глас мислеше за мен. А веднъж плаках толкова неутешимо, че този  глас ми каза- „СПРИ ВЕДНАГА! Утре ти изпращам билет и те искам тук, при мен, заедно ще се справим с всичко!!!” Ами...справихме се... Там не отидох, но като на шега литнах до едно друго място...защото  моят глас не звучал добре на един друг глас, та се трапезосах в самолета, за да проследят налягането на гласа ми...
В живота ми има и едно детско гласче. То принадлежи на дъщерята, която винаги съм искала да имам, но нямам.Не и във вида, в който я желаех. Но Вселената си знае работата, изпрати ми приятелка и дъщеря в едно. А това цяло ми е толкова скъпо, че дори да беше моя плът и кръв, нямаше да е толкова съвършено и с толкова мъдър глас, който не веднъж ме е отрезвявал и направлявал, въпреки, че е наполовината на годините ми. Обичам те, детенце!
Не искам да оставям грешни впечатления в никого. Моите хора не са до мен само, за да ми бършат носа... с тях се напишквам от смях...буквално в ботушите  )))Заедно сме в най- големите забави.Времето и мястото са без значение, единствено условие за купон е да сме заедно. А купонът става и на гола поляна, не като метафора, просто една гола поляна, огън и най- голямата веселба, която може да роди въображението ви... С други хора такава забава НЯМА!!!!
И ако се срещат сноби, които парадират с накити закупени от „Тифани” искам да им кажа- Съжалявам ви!!! Вашето бижу с марка „Картие” е просто жалка, непотребна тенекия в сравнение с безценните бисерите на моята молитвена броеница!!!!
Пъ.Съ. Стана прекалено дълго... А е само една малка прашинка от действителността. Авторът не претендира за изчерпателност, но всяка дума , макар и недостатъчно описателна е преминала през сърцето му!!!! „ Часовете преживени с ВАС , мили мои, са наниз от бисери.... Броя ги един по един , един по един...Бисерите на моята молитвена броеница..."
Тук под чертата искам да кажа, че има едни момичета, с които не съм изяла една торба сол, но въпреки това са ми важни! Това са феите на красотата от любимия ми салон. С тях съм от достатъчно дълго време, за да знам, че посрещат всеки клиент с внимание и уважение. Аз обаче съм от малцината богопомазани, на които искрено се радват. И само като застана на прага на салона, три сешоара спират да работят, а клиентката за маникюр е оставена на стоп пауза. И шум от сешори няма, но настава шумотевица от възклицания, прегръдки и целувки. И следите от червило, които оставям върху бузите им, не се трият...Те наричат тези следи „МЕДАЛИ” и се гордеят с тях!!! И аз съм горда, че ме приемат не като клиент, а като приятел, като част от екипа, че ме обичат и искат да присъствам на сбирките им...
Не помня кой беше казал, че единственият начин да имаш приятел е да бъдеш приятел, но е хиляди пъти прав. Иначе си просто един консуматор на една чужда вярност и обич, един сътрапезник, един потребител на друг човек само за собствените ти нужди и само в удобното за теб време. Приятелството е отговорност и вярност в най-чист вид! Обичам ви момичета, радвам се и благодаря, че сте част от живота ми !!!  ❤
PS 2 Честит Ден на християнското семейство, вие сте част от моето....