Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през август

Ре, права си по всички точки за бабите Едно време само аз бабосвах моята градска баба. Моите братовчеди, които са ми горе-долу набори и са внуци на сестрата на баба ми, й викаха леля. Аз също се обръщах с леля към сестрата на моята баба. Така ни бяха научили от малки. Никакви баби

Добри, браво на Горинич, радвам се, че се чувства добре в новото училище. Голямо предизвикателство е едно подобно преместване на съвсем ново място, но той явно се адаптира отлично.

13, приятна почивка на вас. Завиждам за дзена при сблъсъка с разни и разнообразни индивиди. Аз обикновено преживявам нещата, мисля и премислям, чудя се в мен ли е грешката. Иначе съгласна - правим онова, което смятаме за правилно в ситуацията, и се надяваме, че ще е достатъчно.

Отлитам към мечтаната пейка за кафе.

Добър ви ден, общество!
Четох ви, ама чак сега успявам да се разпиша.

Вярно е. Рано сме се дали, рано сме родили. На годините на дъщеря ми вече имах две деца - на 10 и на 7 години.
За нея в началото беше много странно, като казвах "... на баба". Интересното беше, че го смяташе за съвсем нормално за свекърва си (имат и други внуци), но за мен - не.  Обаче вече всички свикнаха.

Абе верно е, че в днешно време на 40 може да станеш и майка, и баба, както се случи.
Но човек се уморява, не само физически, душевна умора се трупа, цинизъм, страхове...

Много приятелки на 30 и 40 + родиха. Аз си признавам, че нямам сили сега. Може би ако нямах, щях различно да мисля.

 На 40 съм, ако имам гаранция, че ще родя живо и здраво дете, бих забременяла. Но с хормоналните ми проблеми, и физическите особености на моето ( за които няма как да знам дали са генетични, или просто така се е случило), не смея да пробвам...

Аз на 40 сигурно ще имам сили за още едно бебе, но не знам дали на 50 ще имам сили за още един ученик. Едва избутвам първата ученичка, а ме чака още една след няколко години. Ако и тя е толкоз ученолюбива като сестра си, не, няма как да се справя с трето.

Освен това гледам деца, откак се помня. По едно на всяко десетилетие. Ще трябва да събера сили преди внуците.

май е по-добре да не си почиваш, а да поддържаш инерцията...
тъй де, имаш три учебни години, в които да наблегнеш на алкохола - 4, 7, 10... упс, станали са 4 - и 12 клас.

Съншайн, има доста точна генетична диагностика, фетална морфология, но това е супер лично решение.

ре, има и грешки. но си права, лично решение е.

Ама какви бебета 😝 Съвсем да изперкам. ТцЪ. Майка ни е родила на 39... през далечната 76-та. Нали се сещате, че видеозон е било мистерия... Без да знае, че близнаци ще ражда. Аз ако бях на нейно място, като сме се пръкнали две... щях да избягам 😂😂🤣
Не е за мен.
Нали виждам сестра ми- ами на почти 39 роди и тя. Едвам се справя. Едно, че е такава по рождение- мудна, нерешителна, страхлива... второ и годините си оказват въздействие. Няма начин.
Не мога да си представя да гледам на тези години бебе. Абсурд.
Добре, че млада ги натворих.

Задачите, които съм си поставила за два дена, преди да заминем... ми намигат от ъгъла, а аз пльосната на дивана се правя, че не виждам. Мързел, та дрънкам 🤕

Разбира се, че има Добри. Просто аз си давам сметка, че нямам капацитет. Буквално до преди година имах показатели за фертилност. Сега с пре-меното не се виждам с бебе. Кучето ми стига. Като ми минат вълните, таман ще съм готова за внуци 🤣.

Опитвам се да чета редовно и се вълнувам покрай всяка радост и тревога, споделени тук.
Много се радвам за Горинич, нека му върви с лекота и ученето, и забавленията. Този опит, който ще придобие, е безценен!
Ние сме още на морето, а душата ми на възел вързана. Нещо не мога да се отпусна. И хора много, а аз обичам уединение. Отделно се опитвам да не се дразня на разни, дето нямат грам съобразителност. Аз, дето бях все против гръцкото, се размечтах за там. Догодина, ако всичко е наред - планина!
Дано се опазим здрави, макар че първият учебен ден ще сложи край на всякакво спокойствие.

Когато дойдох тук, бях много... впечатлена, да кажем. Гледам жена с дете, мисля си, че са баба и внук. Да, ама то й казва "Мамо". После професорката в езиковия център ни обясняваше, че тук било нормално до към 35 - 37-та година да учат, да се развиват професионално, да се устройват и едва тогава да създават семейство/двойки. И обикновено децата са породени или пък близнаци. За което, естествено, е подпомогнато хормонално.
За тях пък е странно (за някои, не за всички), като разберат ние на колко години сме и колко са големи децата ни.

чудих се, чудих се, па реших да го напиша.
вече се чувствам съвсем като у дома. съвсем съвсем, даже прекалено.

ставам сутринта, правя сандвич на Горинич (още не са организирали кетъринга при тях), забърсвам пясъка от масичката на балкона, правя кафе за мен и бащицата и започвам да ги разбуждам.
пръв става бащицата и още не отворил очи пита дали Горинич е станал.
сякаш ако пръв стане ще се е минал неземно много.
засичам го, че Горинич кафе не пие и може да стане една идея по-късно.
мие се нашичкият, оглежда се за кафето (сервирано е на балкончето) и забелязва, че за Горинич има сандвич, а за него  - не. мъка голяма.
правя втори сандвич, изпращам го на балкона с кафе и сандвич и отивам да събудя детето. то казва "да" и се обръща на другата страна. надигам тона, надига се и той.
излизам за кафето.
след един сандвич и едно кафе време проверявам - не е станал, а часа за автобусчето е наближил.
тонът е сменен отново, Горинич е станал и се мие, башицата си връзва вратовръзката - готови са.
да, ама не.
сетил се бащицата, че е ял и трябва пак да си измие зъбите. мие и, но си мокри ризата, сменя ризата, но тябва да смени и вратовръзката и рови в гардероба.
аз вече вия, отвярям вратата и изпращам Горинич да не изпусне автобуса. баща му вълци да го ядат! ако няма - аз ще се включа.
Горинич тръгва и след минута се връща - забравил маската. това, че има резервна многкратна в джобчето на чантата и още десет еднократни няма значение, той искал с черно-оранжевата, а не с черно-бялата да е.
тук навлизам в ултрачестотния обхват - малкия напуска, големия започва да се обува с непривична пъргавина - излизат и двамата.
след секунда ... познахте - бащицата се връща за маска.
все пак, това е бащата, а старите хора са казали "сливата круша не ражда!"

а за бейлис беше твърде рано.

Знам, генетичните изследвания не са толкова елементарни, и не съм сигурна, че има лаборатория в България, която да ги направи (остави какво се рекламира в Геника, например), а и лекар да ми ги назначи просто така, заради догадки...
 Иначе да, прена тестовете са доста точни, но и там са 1500-2000 лв., те са за Даун, и определен брой мутации.
Нищо сигурно няма в тоя живот!