- Публикувана: 2 авг. 2021, 14:45 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2024, 15:35 ч.
Спортна гимнастика - грация, величие и дисциплина
Да, Катрала, според мен от всичко прочетено дотук ми лъха точно на това. Физическо и сексуално насилие.
Карпол е легенда по принцип. Хем много успешен треньор, хем много критикуван заради методите си.
Нямам видеа с някакви невиждани неща, аз си го спомням като малък понеже гледах много волейбол и си спомням как им крещеше на момичетата, ама бе бртуално просто. Често ги гледах да реват.
Мислех си, че ще има доста клипове в ютюб, ама нещо не мога да намеря кой знае колко, а и нямам време да се разтъря както трябва
ето един по-кратък документален филм за Карпол
https://www.youtube.com/watch?v=XoidvH_tIx0&ab_channel=betovoley100
тук разревава едно момиче, как я гледа само, ще я изяде с поглед
https://www.youtube.com/watch?v=7E1RV6My2MU&ab_channel=Hasoco
сборно видео с виковете му
https://www.youtube.com/watch?v=0x8vFHzC8kw&ab_channel=MandrianBronetsky
Карпол е легенда по принцип. Хем много успешен треньор, хем много критикуван заради методите си.
Нямам видеа с някакви невиждани неща, аз си го спомням като малък понеже гледах много волейбол и си спомням как им крещеше на момичетата, ама бе бртуално просто. Често ги гледах да реват.
Мислех си, че ще има доста клипове в ютюб, ама нещо не мога да намеря кой знае колко, а и нямам време да се разтъря както трябва
ето един по-кратък документален филм за Карпол
https://www.youtube.com/watch?v=XoidvH_tIx0&ab_channel=betovoley100
тук разревава едно момиче, как я гледа само, ще я изяде с поглед
https://www.youtube.com/watch?v=7E1RV6My2MU&ab_channel=Hasoco
сборно видео с виковете му
https://www.youtube.com/watch?v=0x8vFHzC8kw&ab_channel=MandrianBronetsky
Изгледах ги, забелязах само положителни коментари отдолу. Явно е доста обичан треньор. Крещи наистина, но сякаш неговото е някакъв спортен хъс, не долавям психарщината, която ме налазва като погледна Клименко. Предполагам всеки треньор е добре да е пламенен в това което прави.....донякъде го приемам въпроса е да е в една граница все пак.
Колкото до сексуалното насилие няма абсолютно никакво загатване през годините.....ще остане мит. Искрено иначе се надявам това да е било спестено и да е било просто някакво спортно умопомрачение, не че е по-малко зло, но другото вече ми идва прекалено брутално.
Иначе волейбол много обичах да играя в училище, жалко че бях 1.50.
Отново се появява фуроземида....хъм само дето аз не съм видяла никъде тя да казва, че го взима, а тук го дават като някаква официална информация от нея. Но ако го е взимала навярно малоумен Клименко я в карала за да свали качените кила след счупения крак. Ужас направо .... Тук пише, че не е било забранено по това време този диуретик. Той реално не е допинг, но води до обезводняване, слабост и замайване. Но никъде официално не е посочено в документалните филми, че го е взимала? Не съм я чула и лично, а уж съм гледала това интервю с нея гледайки номера отдолу и с кое интервю е свързано. А жената на Клименко.....беше казала, че по това време изгонили някой от отбора дето го взимал и това не открих като факт, а ако е било разрешено защо да гонят някой? Оплете се всичко....ама то обичайно се оплита преди да се разплете.
Идвам с бомба......писателят на първата книга за Елена ми поиска приятелство във фейсбук.
Ще видим дали ще науча нещо интересно.
Колкото до сексуалното насилие няма абсолютно никакво загатване през годините.....ще остане мит. Искрено иначе се надявам това да е било спестено и да е било просто някакво спортно умопомрачение, не че е по-малко зло, но другото вече ми идва прекалено брутално.
Иначе волейбол много обичах да играя в училище, жалко че бях 1.50.
Отново се появява фуроземида....хъм само дето аз не съм видяла никъде тя да казва, че го взима, а тук го дават като някаква официална информация от нея. Но ако го е взимала навярно малоумен Клименко я в карала за да свали качените кила след счупения крак. Ужас направо .... Тук пише, че не е било забранено по това време този диуретик. Той реално не е допинг, но води до обезводняване, слабост и замайване. Но никъде официално не е посочено в документалните филми, че го е взимала? Не съм я чула и лично, а уж съм гледала това интервю с нея гледайки номера отдолу и с кое интервю е свързано. А жената на Клименко.....беше казала, че по това време изгонили някой от отбора дето го взимал и това не открих като факт, а ако е било разрешено защо да гонят някой? Оплете се всичко....ама то обичайно се оплита преди да се разплете.
Идвам с бомба......писателят на първата книга за Елена ми поиска приятелство във фейсбук.
Ще видим дали ще науча нещо интересно. 
Май се оказва, че е след посещение в Копенхаген статията.....и наистина не е на немски, но дали ще се намери душа да ни каже какво пише? 
Ето програмата за Световното......
И понеже имаше желание за нещо от румънската школа ви запознавам с още една трагична история. Тази на Адриана Гюрка....
Тази трагедия не можем да я препишем на Чаушеско, защото е от 1995. Момичето буквално е пребито до смърт от треньора си, защото се провалило. Не говорим за голяма грешка, а загуба на концентрация и баланс и падане от гредата в престижния салон на клиб Динамо в Букурещ. Треньорът на Адриана не можел да понася изпълнения извън перфектните. 25 годишният по това време Георге ( или нещо подобно ) при поредното падане от гредата хванал най-обещаващата си ученичка по това време на 11.... и размазал главата й в гредата. Въпросният е получил само 8 години затвор. ........
Интервю на Лена и Николай Андрианов от 1979 година в ролята им на световни шампиони през 1978.
Тук са на обиколка в Сащ. Явно от времето на мрачната Елена и статия от Сащ дето споделих по-рано.
Те рядко се усмихват на състезания и са много концентрирани, защото тяхната работа изисква свръх човешки усилия и най-малката грешка може да ги провали.
Елена Мухина: По време на състезания съм вглъбена в себе си. Не виждам нищо наоколо. Мога да вървя край съотборниците си дори без да ги забелязвам. Не обръщавам внимание на резултатите и оценките си, едва когато турнира е към своя край отварям очите си за да видя как върви състезанието. Тренирам по същия начин. Ако започна да се разсейвам и погледна в страни се е свършило, не мога да направя нищо повече.
Николай Андрианов: Най-трудни са ми първите няколко крачки. След това се самоизключвам, но все още в степен в която усещам публиката. Колкото повече фенове, толкова по-лесно ми е да играя.
- Какъв е най-тежкият аспект в тренировките на един гимнастик?
Елена Мухина: Психологическата подготовка. Имаше време в което ме плашеше много да играя на греда. После постепенно започнах да свиквам с малкия дявол ; Ставах и казвах на себе си "Какъв толкова е проблема? Правиш толкова сложни акробатики на земя , а тук си изплашена. Глупаво е...Трябва да се срамуваш от себе си!" Тогава затварях очите си и просто започвах да тренирам на гредата. И постепенно си дадох сметка, че няма нищо извънземно в упражненията на греда
Николай Андрианов: Най-трудно е да не се отпускаш в последните минути на изпълнение на даден уред.
- Когато напускаш салона оставяш ли гимнастиката там или те преследва и навън?
Елена Мухина: Опитвам се да я забравя. Преди да започна работа с треньора ми Михаил Клименко гимнастиката не ме оставяше ден и нощ. Това наистина натоварва.. Треньорът ми ме научи как да се изключвам от нея и сега мога да го правя и да реша когато да мисля или не за гимнастика.
Николай Андрианов: Мисли за гимнастика изплуват постоянно. Постоянно си представям някакви комбинации, на земя или друг уред... Стават странни неща. Например, дълго не можех да направя определено превърта на халките. После сънувах, че го правя идеално. На сутринта ми се получи и на яве, идеята е да си представяш и мислиш за упражнението.
- В каква степен участваш в създаването на програмата си?
Елена Мухина: Треньорът предлага нещо. После аз се опитвам да го осъществя. Основното остава разбира се, но и аз вкарвам определени нюанси.
Николай Андрианов:Треньорът ми Николай Толкачев ми помага, но общо взето аз сам си композирам съчетанията. Почти винаги импровизирам по време на представления. Винаги ще си спомням от Олимпиадата в Монреал, последният уред, конят, трябваше да реши дали ще съм олимпийски шампион или не. Сякаш всеки се беше изложил на коня -- Шаклин, Ендо, Воронин. Всичко това веднага ми завъртя главата. И когато стигнах до уреда си казах "Успокой се." Хванах дръжките -- ръцете ми се тресяха. Не можех да се успокоя. Получи се някакво импровизирано произведение и после треньорът ми ми обясни какво точно е станало.
- Какво усещане ти създават опонентите ти?
Елена Мухина: Бях удивена от представянето на американката Фредерик на успоредка и на прескок. Още не мога да си обясня как скача толкова добре. Тичането й не изглежда достатъчно добро, но самият скок е просто невероятен. Този път Надя Команечи не беше във форма. Миналата година бях впечатлена от нейното представяне. Всичките й движения тогава бяха чисти и уверени. Никакво подхлъзване. Мисля, че до Олимпйските игри Команечи ще бъде във форма.
Николай Андрианов: Обичайно не се интересувам от моите конкуренти за да не се хабя емоционално Но този път ги гледах по някаква причина. Харесах българина Делчев, японеца Шимузо, американеца Томас ( това е този със салтото) и всички сънародници.
- Какъв спорт харесваш извън гимнастиката?
Елена Мухина: Конни състезания, заради конете. Толкова са грациозни.
Николай Андрианов: Харесвам хокей и всичко, което е близко до гимнастиката -- фигурно пързаляне, акробатика, скачане на трамплин.
- А какво ще кажеш за балета?
Елена Мухина: За жалост ходя по-рядко отколкото ми се иска на Балшой театър. Скоро гледах ''Жизел'' с Надежда Павлова. Плаках през цялата втора част.
Николай Андрианов: Съвсем от скоро започнах да се вълнувам от балет. По отношение на техника нашите скокове са по технични и трудни. Но е много трудно да направиш каквото и да е упражнение в балетен стил, да го направиш по този чист начин.За да се получи си трябват сигурно 10 годишни тренировки... Но мисля, че за в бъдеще ще има гимнастици, които ще комбинират гимнастиката с експресията от балета.
- Какво ти е мнението за гимнастиката от миналото?
Елена Мухина: Когато гледам филми за гимнастика снимани преди 10-15 години имам усещане, че са правени преди 30 или повече години, защото спорта толкова е израстнал за тези години.
Николай Андрианов: Някои елементи все още са ценни от миналото. В Монреал, например Савао Като изпълни елемент, който не бе изпълняван от доста години. Много дори си помислиха, че е чисто нов елемент. Мисля, че доста стари елементи ще се появяват с времето отново.
- Как виждаш гимнастиката в бъдеще?
Елена Мухина: Мисля си, че най-накрая треньорите ще намерят начин високи гимнастици да усвоят по-комплексни елементи. Тогава гимнастиката ще стане по-красива -- Линията ще стане по- изчистена и красива за окото.
Николай Андрианов: Вероятно ще бъде възможно да се направи, да речем, един и половина скок назад във висящо положение на успоредките или един и половина скок напред в стойка на ръце. Кога ще стане това? Не знам. Може би през следващото десетилетие.
- Гледал/а ли си се на екран?
Елена Мухина: Снимана съм само веднъж, в кинолентата "Ти си в гимнастиката" Не се харесах като гимнастичка.
Николай Андрианов: Ще прозвучи странно, но харесвам да се гледам на екран. Полезно е и понякога належащо.
- Какво би променил/а в себе си като човек?
Елена Мухина: Да се отърва от съмненията си. Пречат ми и в гимнастиката, сриват самочувствието ми.
Николай Андрианов: Прекалено мек характер съм. Трябва да съм по-корав. Понякога ми е трудно дори да се справя с 4 годишния ми син и трябва да викам жена ми на помощ.
- Имаш ли мечта, която ти се вижда неизпълнима?
Елена Мухина: Да се отърва от съмненията си. ( усмихва се )
Николай Андрианов: Да направя навярно пътуване в космоса, на земята можеш да направиш някой друг пирует, но там би могъл да правиш колкото ти душа иска.
Божееее, каква съдба ....Андрианов, който е задно в интервюто с Елена умира в сходно състояние. Получава атрофия на мускулите и в последната си година не може да се движи, говори дори. Ужасно е.....на 58 е бил. Нещо живота на гимнастика май рядко е без белези от тренировките. Резултата е болести и скапан организъм.
Бил е женен много години за гимнастичката Любов Бурда, имат и деца. Развели са се 2000 година обаче.
Най-страшното за мен от тия филми е, че тия гимнастици са замръзнали в съзнанието ми млади и после като ги видя след 40 години.....по документални е направо шокиращо. Живота е жесток, старостта е жестока.....
Друго, което ми се ще да коментирам е, че навремето направо е било жалко с тия награди. Някакви порцеланови купички и чинии да си сложиш сладките вътре. Сега го забелязах Клименко как прибра такава посуда в сака..... А вчера ми попадна на някакъв спортсмен ....от сегашните последен модел Мерцедес му подариха. Ако съм на мястото на старите спортисти ще се изям от яд, наистина не знам каква им е била мотивацията......
Продължавам с ретроспекцията за живота на Елена... ( само ако можех да поговоря с Елена Гурина сигурно щях да съм сигурна, че долавям всички нюанси, но няма как, тя така или иначе е решила да не казва нищо никъде за Елена, обещала е.) Та с много мъка..... съединявам парченцата в едни 70% може би реалност. Като в историята дали е имало физическо насилие и докъде се е простирало също няма как да бъде засегнато, защото няма достатъчно факти. Читателя в хода на експозетата сам ще трябва да изгражда картината.
Елена имаше прекрасни години в Динамо, истински се възхищаваше на своя треньор Александър Юриевич. Той успя да я научи всички основни движения в спортната гимнастика. Въпреки това Лена бе видимо назад от останалите гимнастички по сложност на упражненията, колкото й да й се искаше да усвои трудни елементи се плашеше от тях. В залата й бе излязло прозвище на страхливка, никой не предначертаваше бляскава кариера за Лена или преминаване в професионалните среди. В залата идваха и си отиваха периодично уважавани треньори, но никой така й не забелязала малката и тиха гимнастичка. Лена обаче обичаше гимнастиката и само това имаше значение. Това бе от малкото неща за които бе мечтала и се бяха осъществили, не като мечтата й да има куче за което баба й категорично отказа, защото нямала отговорност и време да се грижи за него. Когато треньорът й реши да се премести в ЦСКА Москва и реши да вземе учениците си със себе си, Елена не се посвени да го последва. Този клуб бе армейска институция, славеше се с висок професионализъм и сериозни тренировки. Не след дълго от преместването на Лена в клуба треньорът й поговори с нея сериозно и й сподели, че е време да поемат по различни пътища, неговите компетенции бе да я научи базовото, но ако искаше да продължи напред с шансове за реална кариера тя трябваше да поеме по друг път. Елена не бе обладана от конкурентност, спортен хъс или желание да се състезава, но трябваше да реши дали иска да продължи да се занимава с гимнастика, ако решеше да се откаже означаваше да загуби и малкото топлота, цветност и разнообразие, които й носеше ходенето в залата. Александър Юриевич не търси дълго свой заместник, съдбата бе изпратила сериозен специалист на пътя му - Михаил Клименко, треньор в мъжкия отбор на ЦСКА. Миша бе бивш гимнастик и шампион при юношите, а след контузия се бе превърнал в един от треньорите на по-малкия си брат, който осъщесвяваше собствените му мечти за слава и медали. Брат му Виктор обаче се оттегляше от спорта, времето му бе минало и така Клименко оставаше без ученик. Той никога не се бе замислял за другата страна на спорта, а именно женската, но съдбата бе решила друго..... След някои уговорки между треньорите в крайна сметка няколко дни преди Нова Година, на 28 декември, 1974 в една сива и снежна утрин в залата на ЦСКА за пръв път се срещнаха учител и ученичка! Елена по това време бе на 14, а Клименко на 32. Михаил влезе в залата и бе посрещнат от колегата си Александър. Клименко вече знаеше от своите колеги, че момичето изостава от връстниците си по техничност и трудност, но Александър му бе споменал, че ако вземе момичето няма да съжалява. Усърдието на Елена бе пословично, както и старанието, търпението й, уважението й към треньорите и следването на инструкциите им, а Клименко търсеше точно това в своите потенциали ученици.
Когато я видя не можеше да откъсне поглед, порцеланова прозрачна кожа, огромни сиви очи, мека светла коса. Бе като кукла! Излъчваше нежност, мекота, грация, но най-вече забеляза умният й поглед, който веднага следеше мисълта му и бе готов да я осъществи. Бе тиха, отговаряше с по една дума и по всичко личеше, че е много свенлива и притеснителна.
- Да започнем с батут, за да проверим уменията ти.
Елена веднага изпълни. Последваха още проверки и насоки на които Лена откликваше мигновенно. Тя се срамуваше, защото знаеше, че не владее много сложни елементи, но правеше каквото бе по-силите й. Но Клименко вече знаеше, че тази порцеланова тиха и свенлива кукла ще бъде идеалната за него ученичка. Тогава се усмихна и каза на Александър Юриевич.
- Бяхте прав Александър, това момиче е много интересно.
Така започна пътят на Елена заедно с Михаил Клименко, нетипичният треньор и нетипичната ученичка....
Документален филм за Нели Ким.
Аз явно съм някакъв странен човек, мен ме изненадва тази веселост на Олимпиадата в началото на филма, докато съотборничката им буквално се бори за живота си. Но както казва Лена - Съдба, а на съдбата не можеш да се обиждаш. Гледала е тези кадри от стаята си.....дори не мога да си представя какво е било усещането. Оттам натам на останалите медалите някак ми горчат, не че вина имат.....
Но това е филм за Нели.....нека му се насладим. Да чуем и нейната история.
Ето програмата за Световното......
И понеже имаше желание за нещо от румънската школа ви запознавам с още една трагична история. Тази на Адриана Гюрка....
Тази трагедия не можем да я препишем на Чаушеско, защото е от 1995. Момичето буквално е пребито до смърт от треньора си, защото се провалило. Не говорим за голяма грешка, а загуба на концентрация и баланс и падане от гредата в престижния салон на клиб Динамо в Букурещ. Треньорът на Адриана не можел да понася изпълнения извън перфектните. 25 годишният по това време Георге ( или нещо подобно ) при поредното падане от гредата хванал най-обещаващата си ученичка по това време на 11.... и размазал главата й в гредата. Въпросният е получил само 8 години затвор. ........
Интервю на Лена и Николай Андрианов от 1979 година в ролята им на световни шампиони през 1978.
Тук са на обиколка в Сащ. Явно от времето на мрачната Елена и статия от Сащ дето споделих по-рано.
Те рядко се усмихват на състезания и са много концентрирани, защото тяхната работа изисква свръх човешки усилия и най-малката грешка може да ги провали.
Елена Мухина: По време на състезания съм вглъбена в себе си. Не виждам нищо наоколо. Мога да вървя край съотборниците си дори без да ги забелязвам. Не обръщавам внимание на резултатите и оценките си, едва когато турнира е към своя край отварям очите си за да видя как върви състезанието. Тренирам по същия начин. Ако започна да се разсейвам и погледна в страни се е свършило, не мога да направя нищо повече.
Николай Андрианов: Най-трудни са ми първите няколко крачки. След това се самоизключвам, но все още в степен в която усещам публиката. Колкото повече фенове, толкова по-лесно ми е да играя.
- Какъв е най-тежкият аспект в тренировките на един гимнастик?
Елена Мухина: Психологическата подготовка. Имаше време в което ме плашеше много да играя на греда. После постепенно започнах да свиквам с малкия дявол ; Ставах и казвах на себе си "Какъв толкова е проблема? Правиш толкова сложни акробатики на земя , а тук си изплашена. Глупаво е...Трябва да се срамуваш от себе си!" Тогава затварях очите си и просто започвах да тренирам на гредата. И постепенно си дадох сметка, че няма нищо извънземно в упражненията на греда
Николай Андрианов: Най-трудно е да не се отпускаш в последните минути на изпълнение на даден уред.
- Когато напускаш салона оставяш ли гимнастиката там или те преследва и навън?
Елена Мухина: Опитвам се да я забравя. Преди да започна работа с треньора ми Михаил Клименко гимнастиката не ме оставяше ден и нощ. Това наистина натоварва.. Треньорът ми ме научи как да се изключвам от нея и сега мога да го правя и да реша когато да мисля или не за гимнастика.
Николай Андрианов: Мисли за гимнастика изплуват постоянно. Постоянно си представям някакви комбинации, на земя или друг уред... Стават странни неща. Например, дълго не можех да направя определено превърта на халките. После сънувах, че го правя идеално. На сутринта ми се получи и на яве, идеята е да си представяш и мислиш за упражнението.
- В каква степен участваш в създаването на програмата си?
Елена Мухина: Треньорът предлага нещо. После аз се опитвам да го осъществя. Основното остава разбира се, но и аз вкарвам определени нюанси.
Николай Андрианов:Треньорът ми Николай Толкачев ми помага, но общо взето аз сам си композирам съчетанията. Почти винаги импровизирам по време на представления. Винаги ще си спомням от Олимпиадата в Монреал, последният уред, конят, трябваше да реши дали ще съм олимпийски шампион или не. Сякаш всеки се беше изложил на коня -- Шаклин, Ендо, Воронин. Всичко това веднага ми завъртя главата. И когато стигнах до уреда си казах "Успокой се." Хванах дръжките -- ръцете ми се тресяха. Не можех да се успокоя. Получи се някакво импровизирано произведение и после треньорът ми ми обясни какво точно е станало.
- Какво усещане ти създават опонентите ти?
Елена Мухина: Бях удивена от представянето на американката Фредерик на успоредка и на прескок. Още не мога да си обясня как скача толкова добре. Тичането й не изглежда достатъчно добро, но самият скок е просто невероятен. Този път Надя Команечи не беше във форма. Миналата година бях впечатлена от нейното представяне. Всичките й движения тогава бяха чисти и уверени. Никакво подхлъзване. Мисля, че до Олимпйските игри Команечи ще бъде във форма.
Николай Андрианов: Обичайно не се интересувам от моите конкуренти за да не се хабя емоционално Но този път ги гледах по някаква причина. Харесах българина Делчев, японеца Шимузо, американеца Томас ( това е този със салтото) и всички сънародници.
- Какъв спорт харесваш извън гимнастиката?
Елена Мухина: Конни състезания, заради конете. Толкова са грациозни.
Николай Андрианов: Харесвам хокей и всичко, което е близко до гимнастиката -- фигурно пързаляне, акробатика, скачане на трамплин.
- А какво ще кажеш за балета?
Елена Мухина: За жалост ходя по-рядко отколкото ми се иска на Балшой театър. Скоро гледах ''Жизел'' с Надежда Павлова. Плаках през цялата втора част.
Николай Андрианов: Съвсем от скоро започнах да се вълнувам от балет. По отношение на техника нашите скокове са по технични и трудни. Но е много трудно да направиш каквото и да е упражнение в балетен стил, да го направиш по този чист начин.За да се получи си трябват сигурно 10 годишни тренировки... Но мисля, че за в бъдеще ще има гимнастици, които ще комбинират гимнастиката с експресията от балета.
- Какво ти е мнението за гимнастиката от миналото?
Елена Мухина: Когато гледам филми за гимнастика снимани преди 10-15 години имам усещане, че са правени преди 30 или повече години, защото спорта толкова е израстнал за тези години.
Николай Андрианов: Някои елементи все още са ценни от миналото. В Монреал, например Савао Като изпълни елемент, който не бе изпълняван от доста години. Много дори си помислиха, че е чисто нов елемент. Мисля, че доста стари елементи ще се появяват с времето отново.
- Как виждаш гимнастиката в бъдеще?
Елена Мухина: Мисля си, че най-накрая треньорите ще намерят начин високи гимнастици да усвоят по-комплексни елементи. Тогава гимнастиката ще стане по-красива -- Линията ще стане по- изчистена и красива за окото.
Николай Андрианов: Вероятно ще бъде възможно да се направи, да речем, един и половина скок назад във висящо положение на успоредките или един и половина скок напред в стойка на ръце. Кога ще стане това? Не знам. Може би през следващото десетилетие.
- Гледал/а ли си се на екран?
Елена Мухина: Снимана съм само веднъж, в кинолентата "Ти си в гимнастиката" Не се харесах като гимнастичка.
Николай Андрианов: Ще прозвучи странно, но харесвам да се гледам на екран. Полезно е и понякога належащо.
- Какво би променил/а в себе си като човек?
Елена Мухина: Да се отърва от съмненията си. Пречат ми и в гимнастиката, сриват самочувствието ми.
Николай Андрианов: Прекалено мек характер съм. Трябва да съм по-корав. Понякога ми е трудно дори да се справя с 4 годишния ми син и трябва да викам жена ми на помощ.
- Имаш ли мечта, която ти се вижда неизпълнима?
Елена Мухина: Да се отърва от съмненията си. ( усмихва се )
Николай Андрианов: Да направя навярно пътуване в космоса, на земята можеш да направиш някой друг пирует, но там би могъл да правиш колкото ти душа иска.
Божееее, каква съдба ....Андрианов, който е задно в интервюто с Елена умира в сходно състояние. Получава атрофия на мускулите и в последната си година не може да се движи, говори дори. Ужасно е.....на 58 е бил. Нещо живота на гимнастика май рядко е без белези от тренировките. Резултата е болести и скапан организъм.
Бил е женен много години за гимнастичката Любов Бурда, имат и деца. Развели са се 2000 година обаче.
Най-страшното за мен от тия филми е, че тия гимнастици са замръзнали в съзнанието ми млади и после като ги видя след 40 години.....по документални е направо шокиращо. Живота е жесток, старостта е жестока.....
Друго, което ми се ще да коментирам е, че навремето направо е било жалко с тия награди. Някакви порцеланови купички и чинии да си сложиш сладките вътре. Сега го забелязах Клименко как прибра такава посуда в сака.....
А вчера ми попадна на някакъв спортсмен ....от сегашните последен модел Мерцедес му подариха. Ако съм на мястото на старите спортисти ще се изям от яд, наистина не знам каква им е била мотивацията......Продължавам с ретроспекцията за живота на Елена... ( само ако можех да поговоря с Елена Гурина сигурно щях да съм сигурна, че долавям всички нюанси, но няма как, тя така или иначе е решила да не казва нищо никъде за Елена, обещала е.) Та с много мъка..... съединявам парченцата в едни 70% може би реалност. Като в историята дали е имало физическо насилие и докъде се е простирало също няма как да бъде засегнато, защото няма достатъчно факти. Читателя в хода на експозетата сам ще трябва да изгражда картината.
Елена имаше прекрасни години в Динамо, истински се възхищаваше на своя треньор Александър Юриевич. Той успя да я научи всички основни движения в спортната гимнастика. Въпреки това Лена бе видимо назад от останалите гимнастички по сложност на упражненията, колкото й да й се искаше да усвои трудни елементи се плашеше от тях. В залата й бе излязло прозвище на страхливка, никой не предначертаваше бляскава кариера за Лена или преминаване в професионалните среди. В залата идваха и си отиваха периодично уважавани треньори, но никой така й не забелязала малката и тиха гимнастичка. Лена обаче обичаше гимнастиката и само това имаше значение. Това бе от малкото неща за които бе мечтала и се бяха осъществили, не като мечтата й да има куче за което баба й категорично отказа, защото нямала отговорност и време да се грижи за него. Когато треньорът й реши да се премести в ЦСКА Москва и реши да вземе учениците си със себе си, Елена не се посвени да го последва. Този клуб бе армейска институция, славеше се с висок професионализъм и сериозни тренировки. Не след дълго от преместването на Лена в клуба треньорът й поговори с нея сериозно и й сподели, че е време да поемат по различни пътища, неговите компетенции бе да я научи базовото, но ако искаше да продължи напред с шансове за реална кариера тя трябваше да поеме по друг път. Елена не бе обладана от конкурентност, спортен хъс или желание да се състезава, но трябваше да реши дали иска да продължи да се занимава с гимнастика, ако решеше да се откаже означаваше да загуби и малкото топлота, цветност и разнообразие, които й носеше ходенето в залата. Александър Юриевич не търси дълго свой заместник, съдбата бе изпратила сериозен специалист на пътя му - Михаил Клименко, треньор в мъжкия отбор на ЦСКА. Миша бе бивш гимнастик и шампион при юношите, а след контузия се бе превърнал в един от треньорите на по-малкия си брат, който осъщесвяваше собствените му мечти за слава и медали. Брат му Виктор обаче се оттегляше от спорта, времето му бе минало и така Клименко оставаше без ученик. Той никога не се бе замислял за другата страна на спорта, а именно женската, но съдбата бе решила друго..... След някои уговорки между треньорите в крайна сметка няколко дни преди Нова Година, на 28 декември, 1974 в една сива и снежна утрин в залата на ЦСКА за пръв път се срещнаха учител и ученичка! Елена по това време бе на 14, а Клименко на 32. Михаил влезе в залата и бе посрещнат от колегата си Александър. Клименко вече знаеше от своите колеги, че момичето изостава от връстниците си по техничност и трудност, но Александър му бе споменал, че ако вземе момичето няма да съжалява. Усърдието на Елена бе пословично, както и старанието, търпението й, уважението й към треньорите и следването на инструкциите им, а Клименко търсеше точно това в своите потенциали ученици.
Когато я видя не можеше да откъсне поглед, порцеланова прозрачна кожа, огромни сиви очи, мека светла коса. Бе като кукла! Излъчваше нежност, мекота, грация, но най-вече забеляза умният й поглед, който веднага следеше мисълта му и бе готов да я осъществи. Бе тиха, отговаряше с по една дума и по всичко личеше, че е много свенлива и притеснителна.
- Да започнем с батут, за да проверим уменията ти.
Елена веднага изпълни. Последваха още проверки и насоки на които Лена откликваше мигновенно. Тя се срамуваше, защото знаеше, че не владее много сложни елементи, но правеше каквото бе по-силите й. Но Клименко вече знаеше, че тази порцеланова тиха и свенлива кукла ще бъде идеалната за него ученичка. Тогава се усмихна и каза на Александър Юриевич.
- Бяхте прав Александър, това момиче е много интересно.
Така започна пътят на Елена заедно с Михаил Клименко, нетипичният треньор и нетипичната ученичка....
Документален филм за Нели Ким.
Аз явно съм някакъв странен човек, мен ме изненадва тази веселост на Олимпиадата в началото на филма, докато съотборничката им буквално се бори за живота си. Но както казва Лена - Съдба, а на съдбата не можеш да се обиждаш. Гледала е тези кадри от стаята си.....дори не мога да си представя какво е било усещането. Оттам натам на останалите медалите някак ми горчат, не че вина имат.....
Но това е филм за Нели.....нека му се насладим. Да чуем и нейната история.
Тук ми попадна какво казва Нели за наградите след Олимпиада.
- Каква е наградата след Олимпиадата?
– Паричен бонус ( 250 долара равняващ се от рубли) и възможност да си купиш Жигула на държавна цена.
Олга и Людмила до Уембли. Люда към Ростороцкий...
- Направете нещо Владимир, разделете ни с Оля ....много ме натоварва. И да знаете докато се състезавам на Оля злато няма да отстъпят. Така да знаете.....
А Киманели идва пак от някаква грешка с името с която е направил Ростороцкий.....Реално с Нели са се държали леко студено и като към селянин. Логично иде от Казахстан и другите са гледали в Съюза от високо на нея. Бил й е комплекс този повод.....
Турищева е и треньор или нещо като отговорник на женския отбор 77 ма .....на Европейското. Май това е последната й такава задача. Според очевидци била нон стоп в истерия крещяща на момичетата.
Лариса Латинина е на интервю на своя рожден ден през 2004 година и я питат за Елена..... Това интервю го гледа и Клименко и жена му. След като свършва Клименко взима телефона и звъни на Латинина и казва само ''Честит рожден ден''. На мен лично това ми звучи като някаква психопатска проява......
А сега ще ви запозная с Vera Cáslavská. Най-продуктивния спортист на Чехословакия за всички времена. След победата на Олимпийските игри в Мексико през 1968 година, е провъзгласена за най-известната жена на планетата след Джаки Кенеди. За нещастие и тя не е имала лек живот..... защо ли не се изненадвам. Но вижте сами историята й.....
Ей, тая Вера ме разрева бе..... много, много силна жена. Да тренираш в гората на клоните братче, нищо че упражненията видимо са били такива дето сигурно и аз ще направя с малко повече тренировки все пак за времето си е било такова. Това, което е направила по време на химна на СССР. А тази дето дели с нея място мисля е жената на брата на Клименко - Лариса Петрик ( ей те всички кат черва са били оплетени ).
Иначе не знам защо, но химна на СССР много ми харесва.
Звучи гръмко и благозвучно.
Много голяма трагедия с Вериния мъж и син..... много. За жалост и тя ни е напуснала няколко години след този филм.
Четейки достигам до извода, че за Хуан Антонио Самаранч също трябва да се напише много. Оставам с впечатлението, че е бил ЧОВЕК с главни букви. Не само за отношението към Лена, но и същото виждам е имал и към Вера....докато е била персона нон грата като противник на окупацията в Чехословакия.
инвазия на СССР в Чехословакия
Ето видео по въпроса образователно.
- Каква е наградата след Олимпиадата?
– Паричен бонус ( 250 долара равняващ се от рубли) и възможност да си купиш Жигула на държавна цена.
Олга и Людмила до Уембли. Люда към Ростороцкий...
- Направете нещо Владимир, разделете ни с Оля ....много ме натоварва.
И да знаете докато се състезавам на Оля злато няма да отстъпят. Така да знаете.....А Киманели идва пак от някаква грешка с името с която е направил Ростороцкий.....Реално с Нели са се държали леко студено и като към селянин. Логично иде от Казахстан и другите са гледали в Съюза от високо на нея. Бил й е комплекс този повод.....
Турищева е и треньор или нещо като отговорник на женския отбор 77 ма .....на Европейското. Май това е последната й такава задача. Според очевидци била нон стоп в истерия крещяща на момичетата.
Лариса Латинина е на интервю на своя рожден ден през 2004 година и я питат за Елена..... Това интервю го гледа и Клименко и жена му. След като свършва Клименко взима телефона и звъни на Латинина и казва само ''Честит рожден ден''. На мен лично това ми звучи като някаква психопатска проява......
А сега ще ви запозная с Vera Cáslavská. Най-продуктивния спортист на Чехословакия за всички времена. След победата на Олимпийските игри в Мексико през 1968 година, е провъзгласена за най-известната жена на планетата след Джаки Кенеди. За нещастие и тя не е имала лек живот..... защо ли не се изненадвам. Но вижте сами историята й.....
Ей, тая Вера ме разрева бе..... много, много силна жена. Да тренираш в гората на клоните братче, нищо че упражненията видимо са били такива дето сигурно и аз ще направя с малко повече тренировки все пак за времето си е било такова. Това, което е направила по време на химна на СССР. А тази дето дели с нея място мисля е жената на брата на Клименко - Лариса Петрик ( ей те всички кат черва са били оплетени ).
Иначе не знам защо, но химна на СССР много ми харесва.
Звучи гръмко и благозвучно.Много голяма трагедия с Вериния мъж и син..... много. За жалост и тя ни е напуснала няколко години след този филм.
Четейки достигам до извода, че за Хуан Антонио Самаранч също трябва да се напише много. Оставам с впечатлението, че е бил ЧОВЕК с главни букви. Не само за отношението към Лена, но и същото виждам е имал и към Вера....докато е била персона нон грата като противник на окупацията в Чехословакия.
инвазия на СССР в Чехословакия
Ето видео по въпроса образователно.
Чакам ги с нетърпение.
Тренировки и раждането на Лена гимнастичката....
Новият треньор на Лена бе много различен от предишният й. Умееше да говори удохотворено за гимнастика, за онази гимнастика, която светът още не бе виждал. Елена започва да попива като памук от неговият ентусиазъм, гледаше стари състезания на запис, започна да изгражда вкуса и стила си в гимнастиката, опознаваше конкуренцията си. Започна да търси своя собствен почерк и да мечтае да се усъвършенства. В началото се срамуваше от малкото умения, които имаше, но постепенно треньорът я въведе в нови и сложни комбинации, които тя тайничко винаги е искала да владее, но не бе имала смелостта. Страхът не си отиде лесно, Лена почти всеки път щом чуеше за нещо ново изпитваше неимуверното желание да избяга от залата. Плачеше, ядосваше се, че не може да контролира този страх от новото и трудното. Нямаше контрол над ума си, а това я ужасяваше. Сещаше се за прозвището ''треперушка'' с което бе удостоена откакто се занимава с гимнастика, това я ядосваше още повече. Бе започнала да се ядосва, нима най-накрая бе добила спортен хъс?
- Какво правя тук? Сигурно наистина съм треперушка. - проплака Елена на една от тренировките.
- Разбери Лена, без тези елементи не можеш да победиш никого. Не можеш да спечелиш. Но ти ще ги усвоиш и ще спечелиш. Ти ще бъдеш световна шампионка. - уверено отсече Клименко.
Така със сълзи на очи Елена закачи скобите и се подготви за работа....
Тя не искаше повече да е слаба, отстъпчива, страхлива. Искаше да преодолее себе си, отначало думите на треньорът я караха отново и отново да закача скобите си, а в последствие тя ги чуваше като звън в главата си дори и без да е там. Като мантра, Клименко я бе научил много мантри, против страх, против ленност, против напрежение. Тя ги шепнеше като молитви безчет пъти на тренировки и състезания, бяха се срастнали с нея. без тях тя нямаше да може да усвои т. наречената си ''космическа програма'', такава каквато никоя гимнастичка не бе имала до момента. На тренировките често се появяваше и братът на треньорът Клименко, Виктор. Елена знаеше, че той има много медали и успешна кариера, възхищаваше му се. Треньор и брат изглеждаха така уверени, че това нямаше как да не се предаде и на Лена.
Извайването на успешен състезател не е лесна задача, Михаил го знаеше.
- Виж сега Лена, гимнастиката ти е хипнотизираща с напълно естествени движения и без никакви усилия. Флуидност и естественост е това от което художника се нуждае най-много. Ще ми кажеш ли от записите, които ти дадох да гледаш коя гимнастичка хареса най-много? - Лена се замисли.
- Лида Корбик и Олга Корбут. Първата е много грациозна и изящна, а Олга е смела и експлозивна.
- Хъм - промърмори Клименко. - Ако можеш да въплатиш в себе си и двете едновременно ще бъдеш завършена гимнастичка.
Отначало Клименко бе решен Лена да научи нашумелият известен като Korbut loop ( т.нар Корбут преобръщане на успоредка ). Предшественичката на Лена бе добила световна известност и се прослави като ревулюционерка в спортната гимнастика благодарение на този елемент. По време на тренировките обаче преобръщането на Корбут се измени в нещо още по-сложно и уникално. Братята Клименко ги озари идеята, че могат да добавят винт на 360 градуса към обръщането и така да го усложни максимално. Елена трябваше да се изкачи на горния върх на успоредката права и да направи задно салто с винт на 360% градуса след което да се хване отново с ръце за успоредката и да продължи комбинацията си. Беше невероятно дори да си представиш как ''треперушката'' започна да упражнява най-трудният елемент в женската история на гимнастиката само за година и половина тренировки. Елена не изпитваше страх докато правеше Обръщането на Мухина ( както по-късно щеше да бъде наречен този елемент ), страхът идваше в мига в който се гледаше на запис от телевизията. Тогава Лена си казваше ''Това аз ли съм. Боже Господи, не мога да повярвам''.
- Лена, не мисли, че ще спечелиш, ако спреш да напредваш. - отекваше в залата. Козът на Клименко бе комплексна и иновативна програма на всички апарати, нови сложни елементи, т. нар ''ултраси'' непоказвани досега, такива които никой не е правил и не прави от конкурентите на Лена. Тя бе първата, която щеше да изпълни и двойно задно салто с пирует. Нещо, което и малко мъже правеха в тези години. И на фона на всичко това трябва да допълним, че до 79 та година нямаше никаква омекотеност при упражненията на земя. Елена бе гимнастичка вундеркинд, бе диамант, който никой не бе видял, но бе писано да заблести със своя собствена светлина и да остави името си в историята като велика шампионка!
Чемпионка
Вадим Романов Сын
Памяти Елены Мухиной
................................
Сон тревожный рассеялся зыбко,
Унося мой душевный покой:
Снилась девушка с грустной улыбкой
И с советским гербом на трико.
Боль застыла во взгляде усталом…
Тонкий вскрик отразился от стен…
Вновь и вновь ты летишь с пьедестала
Сразу в гипса безжалостный плен!
Покатилась слеза по веснушкам,
Не сомкнёшь ты глаза до зари…
Лишь со штампом казённым подушка
Знает беды и страхи твои.
Жизнь – не сказка: ни принцев отважных,
Ни морали о зле и добре…
Твой удел – быть не Золушкой даже –
Чьей-то ставкой в медальной игре!
Твой волшебник в победном азарте,
О грядущем триумфе трубя,
Ставит всё на смертельное сальто,
Что однажды сломает тебя...
Страшной боли короткая вспышка…
Камнем в горле застывший вопрос…
Отвернулся взлетающий Мишка
И надежды с собою унёс…
И осталась квартира пустая...
Голых веток зловещая тень...
И звезда... что упала, сгорая,
В неподвижности стылую темь...
Ты смогла усмирить укоризну
И принять этот жуткий излом,
Всё в твоей искалеченной жизни
Разделивший на "до" и "потом".
И ушла по вечерней прохладе
Воспарив над землёй высоко!
Чемпионка с грустинкой во взгляде
В гимнастическом синем трико…
Новият треньор на Лена бе много различен от предишният й. Умееше да говори удохотворено за гимнастика, за онази гимнастика, която светът още не бе виждал. Елена започва да попива като памук от неговият ентусиазъм, гледаше стари състезания на запис, започна да изгражда вкуса и стила си в гимнастиката, опознаваше конкуренцията си. Започна да търси своя собствен почерк и да мечтае да се усъвършенства. В началото се срамуваше от малкото умения, които имаше, но постепенно треньорът я въведе в нови и сложни комбинации, които тя тайничко винаги е искала да владее, но не бе имала смелостта. Страхът не си отиде лесно, Лена почти всеки път щом чуеше за нещо ново изпитваше неимуверното желание да избяга от залата. Плачеше, ядосваше се, че не може да контролира този страх от новото и трудното. Нямаше контрол над ума си, а това я ужасяваше. Сещаше се за прозвището ''треперушка'' с което бе удостоена откакто се занимава с гимнастика, това я ядосваше още повече. Бе започнала да се ядосва, нима най-накрая бе добила спортен хъс?
- Какво правя тук? Сигурно наистина съм треперушка. - проплака Елена на една от тренировките.
- Разбери Лена, без тези елементи не можеш да победиш никого. Не можеш да спечелиш. Но ти ще ги усвоиш и ще спечелиш. Ти ще бъдеш световна шампионка. - уверено отсече Клименко.
Така със сълзи на очи Елена закачи скобите и се подготви за работа....
Тя не искаше повече да е слаба, отстъпчива, страхлива. Искаше да преодолее себе си, отначало думите на треньорът я караха отново и отново да закача скобите си, а в последствие тя ги чуваше като звън в главата си дори и без да е там. Като мантра, Клименко я бе научил много мантри, против страх, против ленност, против напрежение. Тя ги шепнеше като молитви безчет пъти на тренировки и състезания, бяха се срастнали с нея. без тях тя нямаше да може да усвои т. наречената си ''космическа програма'', такава каквато никоя гимнастичка не бе имала до момента. На тренировките често се появяваше и братът на треньорът Клименко, Виктор. Елена знаеше, че той има много медали и успешна кариера, възхищаваше му се. Треньор и брат изглеждаха така уверени, че това нямаше как да не се предаде и на Лена.
Извайването на успешен състезател не е лесна задача, Михаил го знаеше.
- Виж сега Лена, гимнастиката ти е хипнотизираща с напълно естествени движения и без никакви усилия. Флуидност и естественост е това от което художника се нуждае най-много. Ще ми кажеш ли от записите, които ти дадох да гледаш коя гимнастичка хареса най-много? - Лена се замисли.
- Лида Корбик и Олга Корбут. Първата е много грациозна и изящна, а Олга е смела и експлозивна.
- Хъм - промърмори Клименко. - Ако можеш да въплатиш в себе си и двете едновременно ще бъдеш завършена гимнастичка.
Отначало Клименко бе решен Лена да научи нашумелият известен като Korbut loop ( т.нар Корбут преобръщане на успоредка ). Предшественичката на Лена бе добила световна известност и се прослави като ревулюционерка в спортната гимнастика благодарение на този елемент. По време на тренировките обаче преобръщането на Корбут се измени в нещо още по-сложно и уникално. Братята Клименко ги озари идеята, че могат да добавят винт на 360 градуса към обръщането и така да го усложни максимално. Елена трябваше да се изкачи на горния върх на успоредката права и да направи задно салто с винт на 360% градуса след което да се хване отново с ръце за успоредката и да продължи комбинацията си. Беше невероятно дори да си представиш как ''треперушката'' започна да упражнява най-трудният елемент в женската история на гимнастиката само за година и половина тренировки. Елена не изпитваше страх докато правеше Обръщането на Мухина ( както по-късно щеше да бъде наречен този елемент ), страхът идваше в мига в който се гледаше на запис от телевизията. Тогава Лена си казваше ''Това аз ли съм. Боже Господи, не мога да повярвам''.
- Лена, не мисли, че ще спечелиш, ако спреш да напредваш. - отекваше в залата. Козът на Клименко бе комплексна и иновативна програма на всички апарати, нови сложни елементи, т. нар ''ултраси'' непоказвани досега, такива които никой не е правил и не прави от конкурентите на Лена. Тя бе първата, която щеше да изпълни и двойно задно салто с пирует. Нещо, което и малко мъже правеха в тези години. И на фона на всичко това трябва да допълним, че до 79 та година нямаше никаква омекотеност при упражненията на земя. Елена бе гимнастичка вундеркинд, бе диамант, който никой не бе видял, но бе писано да заблести със своя собствена светлина и да остави името си в историята като велика шампионка!
Чемпионка
Вадим Романов Сын
Памяти Елены Мухиной
................................
Сон тревожный рассеялся зыбко,
Унося мой душевный покой:
Снилась девушка с грустной улыбкой
И с советским гербом на трико.
Боль застыла во взгляде усталом…
Тонкий вскрик отразился от стен…
Вновь и вновь ты летишь с пьедестала
Сразу в гипса безжалостный плен!
Покатилась слеза по веснушкам,
Не сомкнёшь ты глаза до зари…
Лишь со штампом казённым подушка
Знает беды и страхи твои.
Жизнь – не сказка: ни принцев отважных,
Ни морали о зле и добре…
Твой удел – быть не Золушкой даже –
Чьей-то ставкой в медальной игре!
Твой волшебник в победном азарте,
О грядущем триумфе трубя,
Ставит всё на смертельное сальто,
Что однажды сломает тебя...
Страшной боли короткая вспышка…
Камнем в горле застывший вопрос…
Отвернулся взлетающий Мишка
И надежды с собою унёс…
И осталась квартира пустая...
Голых веток зловещая тень...
И звезда... что упала, сгорая,
В неподвижности стылую темь...
Ты смогла усмирить укоризну
И принять этот жуткий излом,
Всё в твоей искалеченной жизни
Разделивший на "до" и "потом".
И ушла по вечерней прохладе
Воспарив над землёй высоко!
Чемпионка с грустинкой во взгляде
В гимнастическом синем трико…
Документален от 87 ма.... тук Елвира Саади ( бивша гимнастичка тук във филма треньор ). Тук са Омелианчик, Шушунова. Изказват се и Корбут и Турищева. Появява се и Алефтина Приякина ( която по това време тренира Клименко ..... за мен това е най-интересният момент ) Да видя този появява ли се, а и самото девойче. За нея бях намерила в мрежата, че не е много читава като възрастна, нещо се съдела с хора. Но колко е вярно е друга тема....... Ето филма. На части е за онлайн гледане. Аз още не съм го гледала, четох само описанието.
https://www.net-film.ru/ru/film-9480
За жалост попаднах и на инфо на очевидка, която е виждала как Клименко бие Лена. Надявам се някой от страницата на Лена с добър руски да се заеме с тази информация, жената е реален образ, който не виждам защо може да лъже за нещо подобно. Но засега нямаме подробности....
Изгледах филма....
Според мен направо нарочно са си поканили тази Алефтина да говори накрая. И Клименко се видя и пак ....се обади ''че трябвало да има повече репетиции'' докато момичето гледаше в една точка зомбирано. Питаха го журналисти за родителите му, оказа се, че не живее с тях.... защото очевидно са някъде в прованса пък тя тренира с кукундрел в Москва. Тръпки ме побиха, издрънка и за НОВИ елементи дето тя първа тя щяла да прави. Но изненадващо не я викат на големи съзтезания, нито взима повече от сребро. Нямам идея дали е, защото просто няма данните или защото Клименко вече е персона нонграта, но факт този човек си е тренирал 87 ма и последици за него не е имало никакви.
Гимнастичката Лазович е във видеото.... тя е от ерата Турищева. Е.... оказва се, че живее мизерно на село. Няколко години след този филм умира от алкохолизъм на 30 и нещо години. Успява в това време и затвор да посети. От нея разбираме пък, че не е могла да запише институт, треньорът й, който не съм разучила кой е.... взел документите й и я записал в спортна академия против волята й.
Говори и учителка, която споменава, че децата изобщо не учели. Ходели на сборове и като се върнели им казвали, че тренират по два пъти на ден и нямат никакво време за уроците. А пък от гимнастическото ръководство уж ги уверявали, че се учело.... ама уви. Учителката казва, че се налагало да ги жалят и омилостивяват с оценки.
И една снимчица дето много ми допадна на рекордьорката в спорта с цели 8 олимпиади - Светлана Чусовитина.
https://www.net-film.ru/ru/film-9480
За жалост попаднах и на инфо на очевидка, която е виждала как Клименко бие Лена. Надявам се някой от страницата на Лена с добър руски да се заеме с тази информация, жената е реален образ, който не виждам защо може да лъже за нещо подобно. Но засега нямаме подробности....
Изгледах филма....
Според мен направо нарочно са си поканили тази Алефтина да говори накрая. И Клименко се видя и пак ....се обади ''че трябвало да има повече репетиции'' докато момичето гледаше в една точка зомбирано. Питаха го журналисти за родителите му, оказа се, че не живее с тях.... защото очевидно са някъде в прованса пък тя тренира с кукундрел в Москва. Тръпки ме побиха, издрънка и за НОВИ елементи дето тя първа тя щяла да прави. Но изненадващо не я викат на големи съзтезания, нито взима повече от сребро. Нямам идея дали е, защото просто няма данните или защото Клименко вече е персона нонграта, но факт този човек си е тренирал 87 ма и последици за него не е имало никакви.
Гимнастичката Лазович е във видеото.... тя е от ерата Турищева. Е.... оказва се, че живее мизерно на село. Няколко години след този филм умира от алкохолизъм на 30 и нещо години. Успява в това време и затвор да посети. От нея разбираме пък, че не е могла да запише институт, треньорът й, който не съм разучила кой е.... взел документите й и я записал в спортна академия против волята й.
Говори и учителка, която споменава, че децата изобщо не учели. Ходели на сборове и като се върнели им казвали, че тренират по два пъти на ден и нямат никакво време за уроците. А пък от гимнастическото ръководство уж ги уверявали, че се учело.... ама уви. Учителката казва, че се налагало да ги жалят и омилостивяват с оценки.
И една снимчица дето много ми допадна на рекордьорката в спорта с цели 8 олимпиади - Светлана Чусовитина.
Елизабет от Игри на волята с кратко видео от кариерата й в спортната гимнастика
https://www.instagram.com/p/CJvvxrejiQu/?utm_source=ig_web_button_share_sheet
За пореден път гледам Ти в гимнастиката ....но забелязах кадър, който ме смрази. Как е възможно....давам скрийншот с идеята , че на кадър ....ръката на треньора гали гърба на гимнастичката. Има и пръстен женения серсем....другата ръка е на бедрото й. И не ...не я разтяга и не тренират....а просто си седят. Това май е главния треньор на Сборная Шениазов. Ама не ми побира акъла как вкарваш такъв кадър във филма????? Ми това си е идеално за дело направо.....
https://www.instagram.com/p/CJvvxrejiQu/?utm_source=ig_web_button_share_sheet
За пореден път гледам Ти в гимнастиката ....но забелязах кадър, който ме смрази. Как е възможно....давам скрийншот с идеята , че на кадър ....ръката на треньора гали гърба на гимнастичката. Има и пръстен женения серсем....другата ръка е на бедрото й. И не ...не я разтяга и не тренират....а просто си седят. Това май е главния треньор на Сборная Шениазов. Ама не ми побира акъла как вкарваш такъв кадър във филма????? Ми това си е идеално за дело направо.....
Мен Елизабет ми стана малко черна с това предателство, но все още я смятам за опасен кандидат за нещо повече в сезона, защото спортната гимнастика е зверски спорт. Мерси за линка. Аз я следвам, ама не съм влизал днес.
Ами има си го това в гимнастиката. Чувал съм, чел съм... Колко е истина за някакво масовост не знам, но си го има. Гнусно и отвратително е.
Ами има си го това в гимнастиката. Чувал съм, чел съм... Колко е истина за някакво масовост не знам, но си го има. Гнусно и отвратително е.
Подозирам, че желанието да попаднеш в главния отбор при голяма конкуренция кара някои момичета да правят какво ли не. За мен е странно, че е във филма и че никой не е забелязъл толкова години каква сцена има на екран.....
Колкото за Елизабет ние дори не знаем какво точно се е случило, аз нейната гледна точка по въпроса не съм видяла. Но няма да е първата в спорта, която иска победа на всяка цена..... ще бъде интересно да видим развоя.
Дяволо въобразявам ли си или Елизабет е използвала музиката от тренировките на Елена?
https://www.instagram.com/p/BZYZFZhlXZj/?utm_source=ig_web_copy_link
Ето и тук оригинала пусни си на 5:15 минута. ...
Елена е вдъхновение спор няма!:stuck_out_tongue_winking_eye: И съм приятно изненадана от Елизабет.
Колкото за Елизабет ние дори не знаем какво точно се е случило, аз нейната гледна точка по въпроса не съм видяла. Но няма да е първата в спорта, която иска победа на всяка цена..... ще бъде интересно да видим развоя.
Дяволо въобразявам ли си или Елизабет е използвала музиката от тренировките на Елена?
https://www.instagram.com/p/BZYZFZhlXZj/?utm_source=ig_web_copy_link
Ето и тук оригинала пусни си на 5:15 минута. ...
Елена е вдъхновение спор няма!:stuck_out_tongue_winking_eye: И съм приятно изненадана от Елизабет.
Ами същото е. 
Според мен и е фенка. Тя си е легенда и вдъхновител.
Абеее все още стискам палци леко на Бети. Все пак ми бе първи избор от жените като гледах визитките ама мисля да я сложа временно на равното.
Все пак исма да я видя в някоя тегава и многокомпонентна игра срещу равностойни на нея жени. Срещу Поли, Милена и Соня например. И Габи. Те петте.
Да, видеото, което публикува тук е силно. Добра е определено.
Вчера ако бе тя на кокилите мисля, че щеше да отвее Борис.
Според мен и е фенка. Тя си е легенда и вдъхновител.
Абеее все още стискам палци леко на Бети. Все пак ми бе първи избор от жените като гледах визитките ама мисля да я сложа временно на равното.
Все пак исма да я видя в някоя тегава и многокомпонентна игра срещу равностойни на нея жени. Срещу Поли, Милена и Соня например. И Габи. Те петте.
Да, видеото, което публикува тук е силно. Добра е определено.
Вчера ако бе тя на кокилите мисля, че щеше да отвее Борис.