Ей, детето ми до 5-6г. възраст бе дете-мечта. Колко народ ми завиждаха за нея...
Обаче стана на 7г. и стана друга. Вече 2 г. не е моето дете...
Ти му говориш, предумваш, обясняваш, а тя - ни чул, ни видял... Все едно не я касае...
Редовно имам оплакване от класната й, че не си носи половината учебници и тетрадки за деня. Като я попитах: защо?, тя ми отговори: ми имам да мисля за толкова много неща, и за едни тетрадки ли да мисля?!
Само подчертавам, че тя е дете, което има доста нещица. Сравнително добре задоволени са ни и 2-те деца и откъм дрехи и от към обувки и от към забавления, развлечения, а тя специално и откъм извънкласни форми на участия... Само преди 7дни за РД-то си получи подарък за 600лв. Не знам какво повече може да иска...
И така, одисеята продължава...
Днес ми е ден за почистване. Чудя се от къде да почна и с кое по-напред за се захвана. Снова от стая в стая и тук-там нося, подреждам, пренареждам...
И, решавам да й прибера поредните рисунки в бюрото. Тези "творения" си имат специално чекмедже, но то прелива и реших да проверя дали може в някое друго и "О ЧУДО"!
В чекмеджето с учебниците и тетрадките аз намирам 4 бр. НОВИ тетрадки, които се дублират с така добре надписаните и приготвените от мен за 15.09. Значи нашата 'убавица, в мига в който се усети, че си е забравила съответната тетрадка, отива в книжарницата и хоп - ето я редовна за уч. час! Изпаднах в ужас и само това, че е на разходка със съседката я "спаси" и даде на мен време за размисъл.
Моля, давайте ми съвети ... нямам какво повече да изисквам от себе си... не знам къде ми отиде 'моето" добро и послушно дете?
Предавам се...