Благодаря!
ЖК - в Надежда. В 8 месец се преместих при д-р Нашар, разочарована от Надежда и д-р Ташков. Но точно раждането не мина по моите уговорки с нея и очакванията ми. Точно както се коментира причината е натовареността на болницата и лекарите.
Бях първо планово секцио, но чаках на оп.маса няколко нормални раждания, тръгнали естествено, трепереща и с високо кръвно. Анестезиологът е един за всички случаи, и него чакахме доста, д-р Нашар така и не видях кога е дошла. Всичко беше едно бързане, никой не ми обръщаше внимание, с докторите нито дума, дори се чудя Нашар ли ми прави секциото. Извадиха бебето, не ми дадоха да го видя дори аз питах в паника наред ли е всичко, само анестезиогът ми отговори да, да, спокойно.
Приятелка ми разказва че преди години , не толкова натоварени са и пуснали happy birthday когато са извадили бебето 🤗 имало е отношение към пациента, в този толкова личен, вълнуващ, запомнящ се за цял живот момент.
После Нашар не дойде и в реанимация да ни види и да каже как са минали операциите, а е редно, още повече че при мен имаше проблем за оглеждане в матката и исках да знам какво е видяла. Добре че следобед ни докараха бебчетата и плакахме от щастие 😀. Тежка ми беше вече нощта в реанимация, изключиха ни мониторите и ни сложиха инжекция с коктейл за да спим по-добре и да ни успокои болката, за която съм им благодарна, иначе е побъркващо да лежиш без да мръднеш 24 часа. В началото в реанимация има треперене от упойката, но минава за няколко часа. Спинална беше упойката, не болеше поставянето. После като започнете пак да си усещате тялото грабвате телефона и емоцията ви завладява 😀 добре, че бяхме 4 момичета и си бъбрихме. Малко разпокъсано разказвам, извинявайте. Сутринта дойде закуската - каша слънчо 😃. След това дойде жена и ни вдигна да станем. Беше учудващо лесно в сравнение с първото ми секцио в Майчин дом. Тогава ставахме още вечерта, в деня на секциото и много болеше. Сега като цяло 2 пъти слагах свещичка и болеше много по-малко. И в Надежда, оказа се и в Токуда напливът е огромен, лекарите са претоварени под огромно напрежение и всичко това неминуемо се отразява и на тях и на пациентите за съжаление.
Ако нещо пропускам питайте.
ЖК - в Надежда. В 8 месец се преместих при д-р Нашар, разочарована от Надежда и д-р Ташков. Но точно раждането не мина по моите уговорки с нея и очакванията ми. Точно както се коментира причината е натовареността на болницата и лекарите.
Бях първо планово секцио, но чаках на оп.маса няколко нормални раждания, тръгнали естествено, трепереща и с високо кръвно. Анестезиологът е един за всички случаи, и него чакахме доста, д-р Нашар така и не видях кога е дошла. Всичко беше едно бързане, никой не ми обръщаше внимание, с докторите нито дума, дори се чудя Нашар ли ми прави секциото. Извадиха бебето, не ми дадоха да го видя дори аз питах в паника наред ли е всичко, само анестезиогът ми отговори да, да, спокойно.
Приятелка ми разказва че преди години , не толкова натоварени са и пуснали happy birthday когато са извадили бебето 🤗 имало е отношение към пациента, в този толкова личен, вълнуващ, запомнящ се за цял живот момент.
После Нашар не дойде и в реанимация да ни види и да каже как са минали операциите, а е редно, още повече че при мен имаше проблем за оглеждане в матката и исках да знам какво е видяла. Добре че следобед ни докараха бебчетата и плакахме от щастие 😀. Тежка ми беше вече нощта в реанимация, изключиха ни мониторите и ни сложиха инжекция с коктейл за да спим по-добре и да ни успокои болката, за която съм им благодарна, иначе е побъркващо да лежиш без да мръднеш 24 часа. В началото в реанимация има треперене от упойката, но минава за няколко часа. Спинална беше упойката, не болеше поставянето. После като започнете пак да си усещате тялото грабвате телефона и емоцията ви завладява 😀 добре, че бяхме 4 момичета и си бъбрихме. Малко разпокъсано разказвам, извинявайте. Сутринта дойде закуската - каша слънчо 😃. След това дойде жена и ни вдигна да станем. Беше учудващо лесно в сравнение с първото ми секцио в Майчин дом. Тогава ставахме още вечерта, в деня на секциото и много болеше. Сега като цяло 2 пъти слагах свещичка и болеше много по-малко. И в Надежда, оказа се и в Токуда напливът е огромен, лекарите са претоварени под огромно напрежение и всичко това неминуемо се отразява и на тях и на пациентите за съжаление.
Ако нещо пропускам питайте.
Съмнявам се да е практика. 
