Да замина ли?

Пробвал си се, не си успял, част от живота. Няма нужда да се злобее. А и чужбината не е за всеки.

Сит на гладен не вярва. Това е истината. За мен съвети от хора, които пращат пари на децата си, ходят да ги прибират и са финансово добре в БГ заради богати родители, наличие на имоти и земи за мен не са миродавни. Имам една изключително глупава и мързелива позната, ама с родители с доста добри финансови възможности - ами живее си като царица в провинцията и ми се чуди аз що съм толкоз проста да блъскам в чужбина. Та и с коментарите на дамите от тоя сорт същото.

Така е. Нали се похвали, че си изкарала за 2 живота. Браво ! Вземи го момето под крилото си и му дай начален тласък. Става ли ?

Никой не е длъжен никой да взима и да помага Ал Бънди, това е чертата която най-много ме погнуси от сънародниците ми в чужбина и ме отдалечи на километри от тях. Германците била гадни, Германия била гадна ... ми никой не те държи на сила бе. Ей го самолета както казаха. Върни са. Ама пари няма нали?
Идват без грам немски език, без грам подготовка - гледат да се залепят за някой и така си добутват наистина до пенсия.
Не помня броя на хората на които помогнах да си стъпят на краката, но много ясно помня хората, които ми помогнаха когато аз закъсах - точно нула. За това на никой вече никаква помощ за нищо. Помня преди като чуех български език как се радвах, сега си обръщам главата на другата страна и отивам на два метра разстояние.

То няма лошо да замине, да изкара пари. Ама мене ме изумява в коментарите как единици осъзнават в какво положение е девойчето. Щяла да завърши, щяла да се развива, щяла пари да изкарва, в България живот ли е. С цялото ми уважение - като чета историите и видимото незнание при част от списващите за актуалната професионална, финансова и образователна действителност в България - че голямата част от съветите и аналогиите са неуместни, просто е най-мекото, което мога да кажа. А отделно от тази неуместност, не се взима предвид миналото, настоящето и възможностите на авторката. И съвсем трето, не се взима предвид настоящата ковид ситуация и това, че т.нар.възможност в Германия е в неподходящия сектор.

Ариел, в България има пари, само че не ти ги дават на пачки по стотачки с червена панделка - трябва да си ги изкараш. Точно както и в чужбина.

Помня като бях прясна, прясна емигрантка и бях в един супермаркет как чувам българска реч и супер ентусиазирана казвам на приятеля ми " Виж, българи!". А той ми отговори " Тихо, не говори, за да не те чуят". Бях потресена от реакцията му и си казах, че явно се е помислил за нещо уау. После бързо разбрах защо е реагирал така. Понеже не го послушах, когато бях сама и засичах българи като персонал по магазини и заведения, се заговарях с тях. Майко мила, така съм съжалявала след това. Веднага започват да разпитват къде работиш, имаш ли договор, плащат ли, настояват за телефона ти и ако сглупиш да го дадеш се започва един тормоз и изнудване да ги уредиш при теб на работа, дори една беше толкова нагла, че директно дойде на работата ми уж като клиентка и се опита да се намърда на моето място. Затова и дадох съвет да се стои много далече от сънародници, защото каквито мизерии съм видяла от тях, от никой друг не съм виждала. По едно време се бях отчаяла и се чудех дали навън не са най-долните представители на нацията ни.

Знам, знам. Беше провокация. И за 5 живота да има да харчи, фрау ти Дана няма да си мръдне пръста, защото в жилите и тече кръвта на леля Данче. Виж предното мнение.

Аз познавам много българи, никой от тях не е лепка или навлек, с всички общуваме на приятелски начала. Услуги и помощ сме си предлагали в рамките на нормалното между познати. Та и българите в чужбина като българите в България, ти си избираш с кого да общуваш и колко. 


Нарциса, много симпатичен потребител си, надявам се да не те обидя. Икономическата, образователна и финансова действителност в България не е достояние само на живеещите в държавата. Затова си има и обективни показатели, а не само субективни преценки. По силата на тези показатели, средната работна заплата в Бг е най-ниска в Европейския съюз, минималната работна заплата също. Покупателната способност на хората с минимални и ниски доходи е нищожна в сравнение с тази на колегите им в Белгия, например.
Държавата ни можеш да видиш в коя категория е по всякакви корупционни индекси, можеш да провериш и колко % от хората в България живеят в бедност. Това са безплатни и публично достъпни данни, които ни отреждат едно доста лошо място в ЕС. За съжаление, навсякъде навън сме известни единствено като дестинация за евтин труд и плосък данък, нямаме нито една индустрия, в която да се отличаваме или да сме лидери. Може ли, въпреки това, да се живее добре в България - може, разбира се, и никой не го отрича.

Но момиче, което разчита на минимална заплата и е наемен труд, е доста, доста по-вероятно да има по-добро качество на живот в Германия с нискоквалифицирана работа в сравнение с нископлатената си работа в България. Тя и тук живее под наем, който процентно сигурно изяжда немалко от доходите й и както сподели, не може да си плаща парното.
Варианти за образованието си и тук, и там може да измисли. Ако я притеснява корона ситуацията, може да изчака следващия топъл сезон. Но е твърде малко вероятно финансово нещата в Германия да й се получават по-зле от тези у дома.

Явно никой не разбра идеята ми.
Да, прибрахме си децата, когато останаха без работа и квартира. Сега пак са там. Не са си у дома. Работят от 16-годишни, не чакат някой да ги храни със златна лъжица. И не работят нещо по-различно. ОК, не са камериерки, продавачки са в момента (едната на сувенири, другата на цветя).
Само дето авторката дали някои от даващите съвети да не мисли, а да тръгва веднага, ще идат да я приберат след месец, когато всичко затвори?
Аз не давам различен съвет от този да замине, защото конкретно тя може да е по-добре там. Съветвам я само да помисли.
И евентуално да запише да учи нещо там.
Защото моите момичета са там студентки, имат диплома за средно по местните стандарти и ще получат диплома за висше, с която ще могат да работят там по специалностите си, а тя ще остане с българско средно образование. Защо трябва да се примирява винаги да е обслужващ персонал, а да не се опита да дръпне нагоре?

Нарциза я посъветва за програмата Еразъм, което за мен е най-добрият съвет в цялата тема и бинй отворила много врати.

Между другото, авторката взе решение и то е изключително разумно. Да изчака неяснотите тази есен и зима, да си подобри квалификацията, да се огледа за опции, да отдели някой лев и след това да замине. Определено вярвам, че ще успее да го постигне с правилно планиране,а не като слепец да скача в дълбокото.

Al, не ти разбрах идеята за леля Данче. Явно емоциите ти идват в повече или просто толкова си можеш. Не знам защо трябва да прибирам авторката вкъщи, а и тя иска мнения, не благотворителност. Написах си съвсем ясно мнението и не държа да се хареса на всички.

Като човек гледал българското образование отблизо от 2000 до 2016 година и работил по програмата Еразъм, ще ти кажа, че това не е най-добрият съвет.
Освен това никога не гледам какво говорят хората, а ги гледам какво вършат.
Ако Еразъм отваря толкова много врати, твоите деца защо не учат тук, пък да си отворят вратите  с Еразъм. Значи те да се "мъчат" като продавачки в Германия и да вземат там заплати в евро и дипломи, пък авторката да стои рахат продавачка тук, да учи в Стара Загора и да чака годините да минават.
Колкото повече се чака, толкова по-трудно става и емигриране, и учене, и адаптиране.
И е смешно да се говори, че на минимална заплата и квартира ще се спести за половин година, така че да иде с много пари. Най-много да вземе заем, че да си плати парното, като и го увеличат есента.
Птиченцето каца веднъж на рамото. Пари, ковид, език, работа, близки, болест... пречки винаги ще има. Имам познати с един билет и куфар тръгнаха и се оправиха. Приятел плюс работа значително увеличава шансовете за успех.
Единствената непреодолима пречка е в главите ни и се нарича страх.
Аз като бях на годините на авторката се борих с по-страшни болести от ковида при мои близки, правила съм неща за оцеляване, които сега като си спомня, не вярвам че млад човек може да се справи и да издържи. Ама всичко отминава... То до края на живота ни сега трябва да чакаме, да не би да излезе още по-страшен вирус другия сезон? Ами ако не изчезне до пролетта, или още няколко години? Никой няма да мърда, да ходи да учи или да си сменя местожителството?

Гроздето е кисело, а?
Интересното е, че се хвана за материалните неща, а не обърна внимание на приятелите, танците, екскурзиити, операта и концертите. Явно такова ти е нивото.
И да, радвам се на дрехите си. След като майка ми почина и първия месец не трябваше да давам всичките си пари за болници, лекарства и памперси за възрастни, си купих една блуза, черна. Не си бях купувала нова дреха от години. Едновременно се радвах и плачех върху нея. Затова не приемам за даденост това да имаш дрехи, обувки, хляб, отопление и топла вода. И да спестиш пари за половин апартамент за 5 години не е малко, защото в България и за 15 повечето хора не успяват. А майка ми преди да умре казваше "Под една керемида да си, но твоя да е."
Така че леко със сарказма, защото от един момент нататък не изглежда като интелигентност, а като злоба.

П.П. Ако живеех в Германия, с удоволствие бих помогнала на момичето. И аз съм помагала, и на мен са помагали.
Даже и казвам - ако отиде в Германия, затворят отново насякъде и има нужда от помощ да се прибере в България, да ми пише съобщение и ще и купя билет. Дори и да спрат полети и автобуси за известно време, няма да е всички и завинаги, а и винаги е по-лесно да се върнеш в Родината, пропускателният режим е по-толерантен към граждани на страната.

Децата ми не са в Германия, а в Италия и заминаха с италиански дипломи за средно образование по програма сходна на Еразъм. С перфектно владеене на езика. И заминаха след като бяха приети там в университет и в общежитие и с работа, която се гарантира чрез университета, а не ургулишката. И учат специалности, които там се търсят и имат право на стаж от университета, който да им даде възможност да си намерят след завършване работа, различна от продавачки, сервитьорки или камериерки. Т.е. степенуваха нещата преди да тръгнат, а не се литнаха, разчитайки на честната дума на някаква позната.
Смешно е да се казва, че с един куфар ще успее, без да се подсигури още преди тръгването с пари поне за обратен билет.
Момичето каза, че дори сертификат за езика няма.

Ич биля.

Ние у БГ нЕмаме ни приятели, ни театри, ни ток, ни нищо и се возим на магарета , aма най-май яд за "екскурзиити".
Тук е скука.
Сабаален мятаме по една аба и излизаме с оФцете и всичкото ни забавление е да викнем от единия рид " У бря бря бряяяяяяяя!", а от другия нЕкой друг изостанал българин да отвърне "А бря бря бряяяяяя!".

Сериозно:

Това, че изтъква като дивидент разни парцали, обувки и чанти не само, че не може да ме впечатли, но говори много и за самата нея. Ако ставаше с купуване - купуваш си Страдивариус и си виртуоз. Или само тук е така - там купуваш и веднага те назначават в Берлинската опера.

Най-големият плюс е, че има при кого да отидеш. Осигурена работа е втори +, знаеш език - още един +. Ако не заминеш сега, при тия условия, то кога? Само може да спечелиш житейски и професионален опит. Ако не ти хареса, винаги има път назад.

Заплатите са по-ниски, но и разходите тук не са толкова високи. Тоест, стандартът ни не е лош.
Далеч съм от мисълта, че тука сме богаташи, ама просто по друг курс на валутата, но положението не е въобще толкова зле, особено ако човек се постарае. За мързеливи хора няма прокопсване ни тука, ни в чужбина.
Не виждам смисъл да ходи в чужбина в момента - пак общак, пак за малко пари. Ако иска да се развива в някаква област, която у нас липсва - например ...де да знам, биотехнологии, космонавтика? - добре. Ако просто иска да се махне от страната - добре. Ама да смени Лидл с Алди, понеже в Алди заплатата като я обърнеш в лева ставала двойно на лидлската - за чий, нали няма да я харчи в България, ами ще е в Германия? Няма логика никаква...освен сигурно за провинциалния неук неграмотен потник, дето му светват очичките, нали.

Цитирам Ал, но отговорът ли е повече към Опосум. На мен ми направи впечатление, че след работа като учител в България - сега си общак в чужбина. Че след много работене сега се радваш, че не работиш толкова. Неприятно впечатление ми направи. Не мисля, че това е човек, от когото авторката следва да взима пример. Аз като тийн бях продавачка; после екскурзовод с чужд език, за който имам диплома от университет; сега съм секретарка и онлайн продавачка и този месец надиплих заеми за 2700 лв, за да кандидатствам счетоводство - таксите ми за 4 семестъра ще са близо 4000 лв. Надявам се да ме приемат. После работата като счетоводител носи много пари, но твърдо работно време е мираж, спокойствие е мираж, срокове има през 5 дни всеки месец, а не сезонно. Определено предпочитам да хвърля тези пари от заемите за образование, а после да си скъсам четирибуквието за пари и стандарт тук, плащайки със стрес, вместо да ходя да работя нещо за хора с пети клас. Естествено, дотука всичко е в сферата на добрите желания и мечтите, но пък работя по въпроса. Разбирам, че има хора, за които 'чужбина' е приоритет пред абсолютно всичко - мечти, професия, стандарт - не съм от тях.