Включвам се към Ваш цитат, защото в постовете Ви виждам остра и незаслужена критика към дъщерята, чак и съмнения, че не обича родителите си. Дъщерята се меси, защото няма друг избор. Те непрекъснато я намесват в "техните взаимоотношения и техния житейски ритъм". Не е трудно да се разбере.
Да обичаш родителите си е едно, да ставаш тяхна жертва - съвсем друго. Това мрънкане, оплакване и очаквания от децата да им решат проблеми, които сами са си причинили, е адски натоварващо. Ние сме активни хора, със свой живот, работни ангажименти и съответните проблеми, деца и съответните проблеми и т.н.
При нас понякога се случват подобни неща, без най-тежката част на невротичната страна. Решението е лека дистанция и опит да съхраним себе си, за да сме здрави и способни да се справяме с живота.