Невротични родители

# 30 16 авг. 2021, 08:30 ч.

Мнения: 52

Цитат на: FrauDanna в сб, 14 авг 2021, 19:42

Откъде накъде дъщерята ще се меси в живота на родителите си? Не го разбирам. Те са си семейство, заедно са от кой знае колко години, имат си техните взаимоотношения и техния житейски ритъм.

Включвам се към Ваш цитат, защото в постовете Ви виждам остра и незаслужена критика към дъщерята, чак и съмнения, че не обича родителите си. Дъщерята се меси, защото няма друг избор. Те непрекъснато я намесват в "техните взаимоотношения и техния житейски ритъм". Не е трудно да се разбере.
Да обичаш родителите си е едно, да ставаш тяхна жертва - съвсем друго. Това мрънкане, оплакване и очаквания от децата да им решат проблеми, които сами са си причинили, е адски натоварващо. Ние сме активни хора, със свой живот, работни ангажименти и съответните проблеми, деца и съответните проблеми и т.н.
При нас понякога се случват подобни неща, без най-тежката част на невротичната страна. Решението е лека дистанция и опит да съхраним себе си, за да сме здрави и способни да се справяме с живота.

# 31 16 авг. 2021, 10:25 ч.

Мнения: 11

Много ми се иска да не се "налага" да им се меся в живота и да имаме нормални взаимоотношения.

Но ако не се чуем три часа (не и вдигам тел, примерно защото съм на работа), има сценарий от майка ми - "Какво толкова правиш? Толкова ли си заета? Лесно ти е на тебе, а аз се мъча с този човек (баща ми), той ще ме съсипе." Или примерно - "Искам ТИ да му се обадиш и да му кажеш еди-какво-си, мен не ме чува, той е луд" и тн и тн. Думите и изразите варират, но това е посоката горе-долу.

Баща ми ми звъни и по-рядко, но и той се оплаква от нея.

Камъкът на врата ми става все по-тежък, и който не го е носил - няма да разбере.

# 32 16 авг. 2021, 10:27 ч.

София
Мнения: 29 106

Брат ти, доколкото разбрах, се е справил с проблема, нали? Действай като него.

# 33 20 авг. 2021, 14:27 ч.

София
Мнения: 19 485

Цитат на: Alliums в пн, 16 авг 2021, 10:25

Но ако не се чуем три часа (не и вдигам тел, примерно защото съм на работа), има сценарий от майка ми - "Какво толкова правиш? Толкова ли си заета? Лесно ти е на тебе, а аз се мъча с този човек (баща ми), той ще ме съсипе." Или примерно - "Искам ТИ да му се обадиш и да му кажеш еди-какво-си, мен не ме чува, той е луд" и тн и тн. Думите и изразите варират, но това е посоката горе-долу.

О, при мен е сходно, но отказвам да ми тежи като руска ютия (както имаше една пародия на НЛО)
Сходно от страна на майка ми - баща ми все лош и все черен. Е, поне признава, че се грижи за нея. Лош, лош, но вече 60 години живеят заедно.
Аз съм й казвала директно: "Защо да ти се обаждам по-често, след като не мога да кажа каквото ми тежи, ти все ми намираш кусури".
Тя също понякога възразява за хранителен режим, но донякъде е права, като казва: "Жлезата ми е много стара, няма как да стане чудо, я по-кротко с тези забрани". Има старчески диабет, но наистина на 85 за кога да се пази - говоря за ядене на диня, не за някакви чутовни прегрешения.
Баща ми е много серт и упорит, но аз се научих с неговите камъни - по неговата глава. Говоря кратко и по същество.
1. Откажи сценария, в който те въвличат: "Имам работа, имаш ли да кажеш нещо по същество" и затваряш телефона. Дори може да преувеличиш малко - кажи, че са ти направили забележка за говорене в работно време.
2. Предлагай само физическа или парична помощ. Не се превръщай в кошче за техните спорове.
3. На оплакване от болест - отрязваш, че явно не ги боли толкова, щом не искат да им помогнеш.
4. Отговори й съвсем сериозно да се разведе, след като толкова не се търпят.

Последна редакция: пт, 20 авг 2021, 15:35 от Cuckoo

Причина:

Причина: