Страхът на мъжете от обвързване. Истина?

  • 14 860
  • 641
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 3 771
Преди 50-60 години е било норма и нормално да си обвързан. На пораснали хора над 25 без сериозна връзка се е гледало с подозрение. Сега се гледа с подозрение на 20-25 годишни, които планират брак или поне съжителство. И нормалното е да не се изразяват емоции, били те  положителни или негативни, което, от своя страна води до предположения и въпроси в бг мамма.
 Страхуват се от обвързване хората с излишна енергия, мъже или жени. Някак си смятат, че семейството ще ги закотви, ще им отнеме десетките възможности за различен опит, ще ги превърне в чичковци и лелки.. Така че не, не само мъжете се страхуват от обвързване, мит си е това.

# 601
  • Мнения: 1 008
Да питаш обвързан мъж дали го е страх от обвързване, е все едно да питаш жена с дете дали я е страх от дефлорация.

Както каза един потребител - обвързването е проблем само ако си с неточния човек.
Скрит текст:
Цитат на: Босилка link=topic=1359798.msg43333408#msg43333408date=1629376828
Ако ме разбра, че не съм стриптизьорка и не обясням добре. Laughing

Не вярвам, че не си правила стриптиз пред мъж, пък бил той и собствения.
 
Апропо - огромно удоволствие ми доставяше да я гледам как се облича, което не ми се е случвало с друга жена. Честно, не знам защо. Може би защото бях млад.

Ееех, в какви спомени ме върнахте.

# 602
  • Мнения: 20 156
Бе мен си ме е страх да ти кажа. И за девете – и за обвързване, и за дефлорация. Като знам какво е вече. Laughing

# 603
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 513
А и да не сме обвързани също е готино. Толкова готино, че в днешно време трудно се решаваме да се обвържем.
Това обикновено казват хора които прекарват повечето си свободно време с мама и татко, на практика са все още обвързани с родното си семейство Wink Малко са тези дето обичат да няма кой да ги поздрави като се прибират у тях си.

# 604
  • София
  • Мнения: 12 935
Аз обичам да съм обвързана, но обичам и да съм необвързана. Различни плюсове, различни минуси. Винаги ти лисват някакви неща от едното, когато си в другото. С родители си не съм живяла вече сигурно повече от десетилетие. Поживях известно време със сестра си, и повече никога не бих се върнала към това. Или сама, или с мъж. Това са вариантите на този етап.

# 605
  • Мнения: 1 008
Бе мен си ме е страх да ти кажа. И за девете – и за обвързване, и за дефлорация. Като знам какво е вече. Laughing

Реално всяко ново нещо, било връзка, било месторабота, има период на "дефлорация" или казано иначе напасване. Като си минал веднъж и знаеш, че предстои е някак си по-лесно.

Проблема при някои хора е, че искат хем да е ново, хем веднага да е "като по-вода". Поне при мен, в 99% от случаите това не става. Ако все пак стане така, има вероятност болката да настъпи после, тоест да влезнеш в капан.

# 606
  • София
  • Мнения: 12 935
Само аз ли намирам периода на "напасване" за много сладък? Тогава точно влизам в режим търсене на решения, пробване на варианти, откриване на нови възможности... А аз обичам такива неща, стимулират ме по много приятен начин. След напасването настава малко скука и стагнация, и много хора изгърмяват точно в този период, защото забравят, че връзката има нужда от поддръжка и обновяване.

# 607
  • Мнения: 20 156
Тц, периодът на напасване е вулканичен за мен. Пробването е едно, друго е още да не те познават и да се разминавате. Това е моментът, в който се поставят граници и се прави заявка какво искаш. Нямам проблем с промени и нови хора/събития. Бързо се адаптирам.

# 608
  • София
  • Мнения: 12 935
Еми, като се разминавате кардинално и не става, чао. Обикновено доста бързо усещам, ако е такъв случаят. Ако наистина харесвам мъжа, бих положила повече усилия, но пак до време. В другите случаи, ми е голям кеф Satisfied

# 609
  • Мнения: 20 156
То кат си влюбен не пита, сестро. Ако много мериш и теглиш, начи нема лИбоФ. Тогаз съм чао.

# 610
  • София
  • Мнения: 62 595
Сладък е заради влюбването, тогава компромисите са повече. но минават по-неусетно, точно изглеждат сладки. Истинските ясноти настъпват с раждането на децата, когато оперативно има много повече работа за вършене покрай тях и това са още един-двама човека в семейството, които също имат своите навици. Появява се и ревност от мъжа, че вниманието е върху децата и техните нужди са на първо място, а той се чувства като пренебрегнатото първородно на жена си. Каквото ще да приказва някой, че не било така, досега дори най-грижовните бащи, които съм виждала, все преживяват криза на отхвърления първороден. Все едно майка му го пренебрегва и му ражда братчета и сестричета. Някои така и не излизат от тази криза никога.

# 611
  • Мнения: 20 156
Да, затова са бивши.

# 612
  • София
  • Мнения: 12 935
То кат си влюбен не пита, сестро. Ако много мериш и теглиш, начи нема лИбоФ. Тогаз съм чао.

Хич не меря и тегля, тези неща се случват на инстинктивно ниво, понякога за секунди. Наистина, настане ли истинско мерене и теглене, нещата са бЕгали.

Иначе мъжете преживяват криза, жените също. Те пък на отделянето с плода, от което следват множество други, включително криза на идентичността. Всичко това е преодолимо, но често се обостря от липса на знания, подготовка и изкривяване на приоритетите в посока, в която някой просто бива забравен или изключен като фактор. Бащата преживява много по-лесно кризата, ако още с бременността е бил адекватно включен, и физически и емоционално, което пък в последствие улеснява майката.

# 613
  • София
  • Мнения: 62 595
Бащата нищо не преживява лесно, той дори повече го преживява от майката, защото се чувства като отхвърлено дете. А жената откъсването също по-лесно го преживява, отколкото хората си мислят. Кризата на идентичността я подхранват и дори я предизвикват околните с безкрайните си очаквания и изисквания към майката, те правят така, че да се чувства като невидима и придатък на детето. Иначе си е много добре майката, ако не й намилат на главата как трябва да прави всичко и идеално. Затова младите майки започват да откачат, защото не могат да отговорят на претенциите на всички, сякаш не им стига, че са капнали от умора. А бащите сами се изключват като фактор, а не че майките не им дават. Не знам коя майка ще изключи бащата, ако е капнала за сън - тогава, дето се казва, който е навит да е с детето, на него ще го остави, стига да поспи малко. А за това неоткъсване на майката, повече са ала-бала приказки от популярната психология. Реално са много малко тези майки, които не искат да се откъснат от детето и те си личат много бързо. Не, не са хеликоптерните майки, а действително майките, които не могат да се откъснат.

# 614
  • Мнения: 20 156
Андариел, явно учебниците действат. Все по-добре ги разбираш нещата.

Общи условия

Активация на акаунт