Ваканцията след ОСМИ клас - част 6!

Слънчева, и аз ревтуних много, когато трябваше да си тръгвам от баба ми и дядо ми. Живееха в малко градче( тогава 40-50 000 ж.) Бях на около 4 г., когато ме метнаха, че баба ми ще се качи във вагона за баби, защото не пускали бабите в другите вагони.
Истината лъсна, когато слязохме на гарата. Я, а къде е баба ми?! Аз казвах на баба ми Мама Божи( Божанка) , та питам майка ми: Къде е мама Божи?", отговори ми, че си е останала вкъщи. При тази информация, не ми оставаше друго, освен да започна да се търкалям по перона и да рева с пълно гърло. Бях с едно бяло палте и бяла шапка, захвърлих я в една локва, палтето  промени завинаги своя цвят, че ме и напердашиха за  магарията. Спомням си, че се драх до вкъщи. Едно, че баба ми я няма, друго, че ме преметнаха, трето, че и ме напердашиха.
Няма справедливост, докато си млад🙂 За после, пак не е сигурно🙂

Наследствени имоти от родителите им.
Баба ми са я изпратили на 12 години да работи в София и там си е останала. Разказвала ми е, че й се е налагало да носи обувки на висока платформа за да изглежда по-голяма и да не създава проблеми на работодателя.

Бисе, така е, някои баби са златни! ❤
Много обичам някой да си играе с косата ми, да рисува по кожата ми. Карах баба всяка вечер да ми брои прешлените. 😂Жената с удоволствие и любов го правеше, докато не заспя. Абе, принцеса си бях!
Сега моята майка така обгрижва внука си. Прави му закуска и му я носи в леглото. Скарат ли се за нещо, все го заплашва, че от другия ден сам ще си прави закуската... и пак става преди него, и пак в леглото на поднос му я сервира.
Знам как звучи това след разказите на Доня 😂, ама няма да оставям Мария да се срамува сама. 😳
Всъщност като дете, винаги съм била глезана, но това не ми е попречило да стана човек. Днес мога много неща, но не се натягам да доказвам, че мога, на всяка цена. Пак обичам да се глезя, но рядко ми се връзват. 😂
Вероятно е възпитателен труда, но на никой няма да му се размине, както каза Дидева.

Днес съм поетично настроена ( явно е заради състава на образователната комисия).
Определено смятам добрата закуска за по-полезна от добрата дресура.

Разбира се, че момичетата трябва да са принцеси! Аз нали на това уча и Стивън. Освен , че е попил от баща си да отваря врати, да дава път на дамите, да носи торбите.
И да не мислите, че всеки ден се накъсва от работа? Това е периодично, методично и в продължение на години. Не е всичко - давай за седмица. Има седмица в която само втасва пред компютъра, но като кажа, че трябва да се действа - няма пет- шест.

Слънчевата и моите баби бяха такива. Едната ме гледаше много, всяко лято. Родена е в София, но дядо ми не е и си имахме село. Баба ми ме научи на имената на билките, селските животни, научи ме да плета, да шия. И аз ядях само  пържени картофи и мляко. Такова безгрижие беше.
Но майка ми съм я признала и като майка, и като баба. Не знам как е възможно човек да е толкова добър, грижовен и търпелив. 1/3 ако докарам да съм като нея ще е постижение.

Абсолютно същото беше и при мен, още повече че съм и първо дете в рода въобще. Безгрижни лета, а бабите "носят и месят". По същия начин бе и като се сгаджосахме, и там бившият бе първо дете, но там все момчета. Е, познайте на мен колко се радваха, когато им влязох в къщата на 19 г. Майка ми се смееше и ми казваше - 6 къщи работят за теб (на моите родители, на неговите родители, и х2 баби и дядовци от моя и от негова страна), пък аз й отвръщах - "подарявам ти зимнината, която ми се полага от моите баби" 😁, това образно казано...
Та, мисля, че времената са били такива. Спокойни, с рано пенсиониращи се хора, които помагат на младите....
Доня, и аз така уча Ради - че жената се уважава и глези, но и че последната дума - "твърдата", е мъжката. Затова и неговото мнение ми е много важно и се съобразявам с него; той така е научен и свикнал...В този живот е добре да бъдеш и малко егоист...

И в моята трудова биография стаж за пенсия започва да се отброява след навършване на 23 години. Преди това само съм стажувала за по месец през летата. За без пари.
Помагали сме в селски дейности, но винаги сме го възприемали като игра, а не като работа. Това си беше част от детството. Брали сме череши, пъпеши, дини, грозде, обработвали сме чесън, редили сме чубрица за сушене, после се чука и прибира за зимата. Ядки от кайсии събирахме, слагахме ги да се сушат, сливи за ракия:joy:. Това при бабите, а вкъщи сме помагали за растенията. Много наситени лета сме имали. По обед си четяхме книгите, вечер играехме навън до късно- обикаляхме хълмове, дерета.
Не знам на какво отношение към жените уча момчетата. Целенасочено нищо не правя по въпроса. Не делим работата на приемлива за единия или другия пол. С баща им имаме сходни професии, дори и там няма някакво полово разделение.

Работя от 17 годишна - през летата, докато бях във ваканция от колежа. Официално на трудовия фронт съм от 26 години. По повод ранното пенсиониране - ММ се пенсионира на 45 години с преизчислен трудов стаж 43 г. Все едно на две годинки е станал полицай.

Летата си изкарвах в Родопите, в едно малко китно село. Баба ме наби веднъж, защото с група деца се бяхме запиляли по баирите и бяхме минали в другата селищна система и горските ни прибраха с едно бусче. Ама пък ни беше готино. А, да - и ме беше страх от кравите, като ги прибираха от паша. Бях застанала на пътя към оборите на комшиите и от къде да знам че кравата сама си се прибира, а не, примерно, да иска да ме изяде. По отношение на животните щерката на мен се е метнала - покрай Богородица в Бачковския манастир хората даряват животни за курбан. ММ реши да погали една овчица и детето писна "Недей, тате! Ще те ухапе!".

Слънчевата, баща ми е същия с Ани - не ѝ дава вода да си налее. Естествено, когато не съм си в нас. Добре, че той не се справя с домакинските ми уреди, иначе съвсем неука ще я предавам на зетя.

Едно време, работех летните ваканции (в кафенето на татко, но ми плащаше колкото и на другите), защото ми харесваше да си изкарам пари (много повече от левчетата, с които разполагах като джобни) и да ги харча, както реша.

Преди това, може би съм била на около 10, а брат ми на 5, мама и татко започнаха частен бизнес и ги нямаше по цял ден. Имаше дни, в които не ги виждахме. Мама направи "ценоразпис на домашните задължения".
Изхвърляне на боклук 10 ст.
Миене на чиниии 20 ст.
Поливане на цветя 10 ст.
Миене на печка 50 ст. и т.н.

Добри пари се изкарваха, а тя се прибираше вечер в чист и подреден дом.

Бях се сетила за този подход, но съм ок с него само като пример за децата, за да установят как точно се печелят парите. Обаче домашните задължения са за всички и не смятам, че някой на някого дължи пари за това.

Веднъж се ядосах на моята щерка, че не иска да учи и я накарах да дойде с мен да ми помогне за нещо. Отне ѝ около час нискоквалифициран труд, който с баща ѝ оценихме на 5 лева. Казах ѝ, че ако иска може да ми помага и ще ѝ плащам. Ми не иска. Защо да иска? Получава 5 лева на ден джобни така или иначе. Плюс допълнително, ако ще ходи на кино или ще излиза с приятелки. По Коледа, рождени и имени дни събира трицифрени суми от бабите си и от нас, които харчи за парцалки. Отделно, ако каже, че ѝ трябва някаква дреха, ние веднага я купуваме. Купуваме и парфюми, козметика, плащаме за фризьор (вече два пъти по 150 лева!). Е как ще я примамя с 5 лева на час, като има всичко, което поиска и без да си мръдне пръста.

Иска да работи в Старбъкс. Явно ѝ се вижда много готино и си мисли, че работата ще се изразява в пиене на фрапучино и разговори с готини момчета по цял ден.

Доня, Аманда, щях да питам искате ли снаха, но имам сърце и не мога да го причиня на тия чудесни деца. Все пак, да знаете, момата е руса (засега!, не знам след поредния фризьор каква ще е), а тъщата е от сой. 😂 В смисъл, от ония, с градски баби в блокове и ни едно село. А, не, чакай, баба ми по бащина линия, живееше в Красно село, брои ли се? 😉 Толкова бях зле със селския живот, че бърках коза и овца. Но вече не! И лук, и чесън различавам, вземете ме! 😂

Илит, веднага я искам. Ще му чете "Евгений Онегин" на глас, искам такава снаха
Моето иска да работи в "Хепи", на негов приятел плащали по 1700 лева на студения бар. Всичко било със заготовки, елементарна работа.

Аманда, по- добре да отвори собствено заведение щом го влече🙂 Ние можем да му подарим рецепти с авторски десерти. Така де, Моника, когато се чуди какво да прави, импровизира с десерти или майстори нещо. Арт го раздава, обаче чистенето после й е мъка.

Бисе, тя е творец, двете с тебе ще чистим:joy:

Аманда, щом трябва, ще чистим. Нали затова си имаме големи вълшебни метли. Само трябва да ги ъпдейтнем, сами да чистят🙂

Хубави теми сте подхванали. Доня, браво на момчето и на теб, че успяваш да го научиш. Аз в това отношение съм се провалила. Моето детство също е било тип принцеса. Такова ми е и разбирането за момичета. Не съм работила и аз докато завърших СУ. За момчета обаче съм с други нагласи. Мисля че би било хубаво да поработят някое и друго лято - за самочувствие, опит и дисциплина. А и за да може малко да оцени стойността на парите. Принципно не харчи, но за други неща никак не се усеща - за рд искаше мощен компютър, който да ползва за игри. Съгласих се, защото ще става и за други работи, но доста пари ще излезе. Както и да е, живи и здрави да сме.
Село имам, но сега се замислих дали бих различила и аз разните луци (как е в мн.ч.?!) Като бях малка много обичах да ходим, дори съм си казвала, че искам като имам деца, да ходят летата на село, за да са щастливи. Така съм го чувствала - чист въздух, свобода, близо до природата. Животни не сме имали, но помня как по улицата вечер, след паша, минаваха разни добитъци и ги гледахме със сестра ми и приятели на безопасно разстояние, зад оградата. Сега свекър ми е предлагал да ги взима на село като ходи, но познайте дали искат - има ли интернет, ама да не спим там... На моето село ходим за по един ден, защото няма условия за преспиване, но и тогава само дават зор да си ходим. Въобще мисля, че не могат да изпитат това, което ние сме имали като усещане при допир с природата.