Ваканцията след ОСМИ клас - част 6!

Ах, Светле, сетих се, че бях на около 19, когато разбрах по какво се различават пресният лук и пресният чесън. 😆
Ама честно казано в момента не ща трудов лагер, искам учебен лагер, дългосрочен, надявам се Доня да ни приеме. Мария и Светлето да поемат математиката, Аманда и кой беше още - БЕЛ. Трябва останалите да си разпределим другите предмети. В нищо от разказвателните ме няма, с рисуването мога да помогна само и евентуално с АЕ.
Ужас, ужас, място не мога да си намеря.

В детските години през лятото продавах кактуси на Женски пазар. Имам много интересни спомени от този период..
Ред, мога да помогна само с литературата, с граматиката съм зле:joy: Какви бяха ония сложни съставни с подчинени подложени ?

И аз съм продавала на женския даже и на Илиянци,а колко беше гнусно там...

Ама то в гимназията е основно литература, бре. Граматичната част на ДЗИ се решава със затворени очи от деца, минали през НВО.

Намерих снимков материал на Стивън работещ, да не кажете че само приказвам. Не са много пресни снимки, че вече не дава да го снимам.

това е в 4 клас като чисти входа
почистване на градината - 5 клас
задължително правене на лютеница, после обира тенджерата с половин хляб.
може да готви лесни рецепти
прави ми закуска и ми я носи в леглото
прекопава двора с права лопата

Помага на майсторите да правят ограда
сглобява ми косачките и други Ел уреди
мие колата
стаята си чисти от три годишен сам.

Учасе върви в хола на телевизора, а при нас е общо с кухнята, та дръпнах много покрай него. Аманда, когато подчиненото изречение играе ролята на подлог. Идеално се помни с "Който не работи, не трябва да яде".

Който пее, зло не мисли:kissing_heart:

И аз работя от 17 годишна и от тогава нямам прекъсване, освен 2х2 години майчинство, но тогава нямаше сила на света, която да ме накара да ида на работа вместо да си гледам хлапетата.
Имам 28 години трудов стаж😁
Работила съм и едно лято в заведение, като ученичка и никога няма да си пусна детето. Виж в детски център, кол център по-може.
Моите момичета много помагат в къщи. Аз си мислех, че наборката е зле с битовизмите, защото все не знае кое къде седи, но тя ме изненада. Чисти и подрежда супер старателно. Пуска пералня, вади, простира, прибира, бърше прах, мие пода.  Малкото пуска прахосмукачка и готви прости неща, бърка яйца, пече сандвичи, може торта да прави, баница, абе няма да те остави гладен. Хубаво е да имаш големи деца😋

Наборът си го мързи. За работа не съм се замисляла, защото 16 ще направи през 2023. Но би му се отразило добре - да цени малко повече парите, а и да придобие някакви навици. Може би на първо време от типа да преподава на по-малки деца математика или немски почасово примерно из квартала.

Доня, Стиви слага в малкия си джоб и момичетата. Прекрасно дете! Дано стане пилот да лети високо над битовизмите!

Наборът иска да работи догодина. Оценя това да вадиш пари със собствен труд и те да са си твои. Ще му помогна с необходимите документи, но едва като му дойде времето, ще се оглеждаме за варианти и възможности. Много вода има да изтече до тогава.
Не бих го спряла и се радвам, че проявява ентусиазъм да е ангажиран с нещо полезно лятото и вместо да е заварен за стола и да играе, да придобие елементарни работни навици, да носи отговорност и най-вече - сам да попълни фонда "и аз съм човек". Естествено, че няма да позволя да разменя здравето си за пари.

Мария, не си единствена...Аз също не съм работила ни като ученичка, ни като студентка дори и летата.

Най-хубавото време бе, когато се сгодих - хем си живеех при нашите, защото бях редовна студентка, а годеникът по разпределение го изпратиха в друг град и нашите си ме гледаха,  хем и годеник ме издържаше 😁, без да е до мен. Лайф из лайф 😁
Всъщност първата ми работа беше, когато бях вече омъжена жена от 1 година ..Започнах в един офис в Пловдив и практически нямах никаква работа, фирмата беше в Сф и в Плд просто бяха отворили офис за представителност и им трябваше лице 😃 да стой в офиса. Фирмата се занимаваше с крупен износ, нямаше преки клиенти. 1 г бях там и закриха офиса....После влязох в армията, в поделението на бившия, уж само за да си изкарам платено майчинството. План- замисълът беше да напусна веднага щом изтече майчинството ми, то пък тогава се разделихме и щеше да е лудост да се махна от сигурната държ. работа, при това първа категория труд, със съвсем малко дете на ръце и разведена, за да търся тепърва друга и в град, в който не съм живяла над 6 г., и така остана...Смених само мястото....
Ред, ти си била на 19, а аз на 30 сигурно..пустия чесън и лук...
Доня, браво на Стивън!
Фиш, моят трудов стаж, приравнен към трета категория, сигурно ще е повече 😛, нищо, че бях на 26 г., когато влязох в армията...Шегувам се, разбира се..

Моят няма да има навършени 16 др.лято. Иска да работи на автомивки или помагач на някой монтьор. Сега в малкото градче вижда приятелите му как работят по приятелски семейства срещу заплащане - я, дини продавали, я, безалкохолно товарели....и го е яд, че той, докато се търкалял, те изкарвали пари...
Вкъщи не му възлагам нищо да прави освен ако случайно обядва вкъщи да си премести чиниите от масата в мивката..То на практика няма и какво като сме си само двамата. Ааа, хвърля и боклука, защото му е на път ако ходи на училище или пък излиза...

Миналата година Стивън гледа дете почасово. Детето беше на 5г и докато играят и го занимава, трябваше да е само на английски език. За час и половина - 5лв, не са много, но пак е нещо за 14годишен. Хем си седи у дома и ученикът му го водеха. Чувах го как му говори и му четеше детски книжки.

Леле, Доня, само да си се оплакала от детето-злато е!
Сигурна съм, че  наборът няма да изяви желание за работа скоро( аз съм работела от 15-16 годишна и то наравно с големи в магазин за хранителни стоки-месо, пилета, колбаси,сирене -всичко влачех с кашони от склада и все ми се караха, че съм момиче а е тежко...)
Младежът стана трудно комуникиращ с хора, различни от приятелите си от игрите и вече му е все тая ДО или ПО ще бъдат 😞. Отговаря с да или не, рядко с дълги обяснителни словосъчетания, съгласява се с неохота за къси разходки-знам, че това е присъщо на повечето тийнове, но не е само това причината....Брат му понякога все още и той е така, но май излиза от периода...дори като шофира, разказва за какво ли не. Няма търпение да стане октомври и да почне студентството си-само за това говори:интересно му било какво ново щял да учи, с кого ще се запознае...липсват му вече ученическите години...
За домакинска работа- нали ги бяхме оставили за месец сами-като им свършиха чистото бельо и чиниите се научиха бързо, бързо как се пускат уредите, как се простира...Първите пъти обяснявах с включена камера по вайбър...

Много точно написано, благодаря. Лъсна цялата несъстоятелност на мерки и теглилки, хулите срещу училищата - бациларници и т.н. Сега новата мантра е плашенето, че децата ще напълнят болниците. "Експертът" Велков е яхнал тази вълна.

Аз работя от студентските години - бях екскурзовод на Слънчака две лета подред. Неоценим, незабравим опит, приятелства, купон, собствени, макар и скромни средства. Не съжалявам и за миг. Макар, че началото беше стресово, бях пълен заек тогава.