Сит на гладен не вярва са повечето коментари в темата с изключение на няколко. Аз от малка съм чанчена заради външния си вид. В училище ме биеха и ми се подиграваха. И приятели нямах. Ама то нали всичко е нагласа според повечето от вас? За малко се разсхубавих на 18 и после всичко си продължи по старому. С мъжете също не съм имала кой знае какъв успех. Обикновено съм била "гаджето" на разположение докато не дойде супер красавицата достойна да стане съпруга. Все пак никой не иска грозотия за майка на децата му. Обаче всичките ми бивши ме определят като огън в леглото (явно е вярно, че не особено привлекателените жени си ги бива в леглото). Ама никога не ставах "госпожа". Да... не е лесен живота на грозното пате, което за жалост си остана пате.
- Публикувана: 18 авг. 2021, 23:20 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2022, 15:31 ч.
Успяват ли само красивите и слабите?
Ама тази история какво общо има с темата?
Има. Как да няма? Защото според голяма част от пишещите всичко било "нагласа". Не е нагласата проблема, проблема е като цял живот ти се набива как "не ставаш". Първо в училище, после в университета и накрая в работата. Ама ти си я имай нагласата - нищо, че навсякъде гласно или не гласно те смятат за грозотия.
Не, твоята история в предния пост няма нищо общо с преуспяването в работата. Говориш за в съвсем други сфери.
Много хора са успели в живота, въпреки че са им натяквали,че не стават и много,въпреки че са имали външни дефекти ако щеш. Светът е пълен с примери. Така че да, в голяма степен е до нагласа.
Не знам какво работиш, но за мен представата ти е грешна. Работя в банка с много отдели и офиси и съм била в различни такив-никъде никога не съм срещнала отношение за каквото говориш към някой. Не съм видяла някой незаслужено да побутва красивите или да подценява и възпира професионално по-некрасивите. И от никой от приятелите ми не съм чула подобно нещо за на работното им място. Може би някъде има и такива шефове,като тези, за които говориш, но са по-скоро изключение според мен.
Много хора са успели в живота, въпреки че са им натяквали,че не стават и много,въпреки че са имали външни дефекти ако щеш. Светът е пълен с примери. Така че да, в голяма степен е до нагласа.
Не знам какво работиш, но за мен представата ти е грешна. Работя в банка с много отдели и офиси и съм била в различни такив-никъде никога не съм срещнала отношение за каквото говориш към някой. Не съм видяла някой незаслужено да побутва красивите или да подценява и възпира професионално по-некрасивите. И от никой от приятелите ми не съм чула подобно нещо за на работното им място. Може би някъде има и такива шефове,като тези, за които говориш, но са по-скоро изключение според мен.
Ама ти си я имай нагласата - нищо, че навсякъде гласно или не гласно те смятат за грозотия.
Ами и на мен цял /почти/ живот ми е набивано, че за нищо не ставам... До момента, в който осъзнах, че ставам. Постигнах някои житейски успехи, дадох си сметка, че аз и само аз с моя ум и труд съм ги постигнала, и нещата започнаха да се нареждат. С ум и труд, пак повтарям, с много труд. Няма външност, няма физически качества, само труд и упоритост, и акъл.
Аз наистина не знам какво значи грозна жена?Дайте пример с някоя известна моля.Има неподдържани жени,занемарени даже.Но когато една жена е спретната,с подходяща прическа и грим ,ще изглежда поне приветливо.Всяко лице има нещо симпатично поне .Даже усмивката и добронамереният поглед разхубавяват.
Не съм виждала ,нито познавам грозни жени.
Не съм виждала ,нито познавам грозни жени.
Ариел, изглеждаш в очите на другите така както се представиш. Никой не те е тормозил заради това как изглеждаш, а защото си позволявала. И аз бях бита в училище, непрестанен тормоз, ритници в корема и все си мислех че е защото бях дебела. Но не беше заради това, беше защото позволявах.
Когато спрях да го позволявам никога повече не чух грухтене от някой.
Сега когато отслабнах много често ме питат дали хората се отнасят различно с мен, и отговора е не.
Същото е и във връзките, пак те приемат така както се представиш. Външния вид има толкова малко значение, че когато хората го осъзнаят чак не могат да повярват. Ако сега дойде феята- кръстница и те превърне в топ модел, колко дълго мислиш че ще трае ефекта от магията по самочувствието ти?
Препоръчвам ви да гледате един много симпатичен филм тип романтична комедия. "I feel pretty" се казва, в главната роля е една актриса (известен плюс размер модел) която след удар на главата си започва да си мисли че е най- красивата жена на света. Много забавен начин да покажат на какво е способна силата на самочувствието.
Когато спрях да го позволявам никога повече не чух грухтене от някой.
Сега когато отслабнах много често ме питат дали хората се отнасят различно с мен, и отговора е не.
Същото е и във връзките, пак те приемат така както се представиш. Външния вид има толкова малко значение, че когато хората го осъзнаят чак не могат да повярват. Ако сега дойде феята- кръстница и те превърне в топ модел, колко дълго мислиш че ще трае ефекта от магията по самочувствието ти?
Препоръчвам ви да гледате един много симпатичен филм тип романтична комедия. "I feel pretty" се казва, в главната роля е една актриса (известен плюс размер модел) която след удар на главата си започва да си мисли че е най- красивата жена на света. Много забавен начин да покажат на какво е способна силата на самочувствието.
Ох, Ариел..
Все едно чета моята история..))
Майка ми беше супер строга и вечно критична и недоволна от мен и все повтаряше, че човек няма да стане от мен.
После - серии връзки, точно като при теб - втората, резервната и тн. И все другите бяха по-хубави и по-умни от мен..)
Просто аз се смятах за “по-долно” качество, защото вярвах, че съм недостойна за успехи и любов.
Естествено, че и живота ми беше все драма тогава..)
Ако имах малко повече реална представа за себе си, животът ми щеше да се развие по съвсем друг начин. Всъщност, нямах никаква представа коя съм, само грешните вярвания, в които сама бях избрала да вярвам - че съм грозна, необичана, недостойна и тн.
Съветвам те да се опознаеш сама себе си добре и да откриеш хубавите и силните ти страни. Има достатъчно курсове, семинари и книги за повишаване на самооценката и тн.
Когато ги откриеш (всеки има такива), започни да “вървиш” с тях пред себе си, а не ги крий.
Ще видиш как веднага ще започнат да те възприемат по съвсем нов начин.
Само от теб зависи.
Дали го искаш наистина или ти е по-лесно да се криеш зад оправданията и погрешните вярвания, които имаш за себе си.
Все едно чета моята история..))
Майка ми беше супер строга и вечно критична и недоволна от мен и все повтаряше, че човек няма да стане от мен.
После - серии връзки, точно като при теб - втората, резервната и тн. И все другите бяха по-хубави и по-умни от мен..)
Просто аз се смятах за “по-долно” качество, защото вярвах, че съм недостойна за успехи и любов.
Естествено, че и живота ми беше все драма тогава..)
Скрит текст:
Но виждаш ли колко различна гледна точка дава това на цялата ми представа за мен тогава??Нека ти разкажа един показателен случай:
На 14 се влюбих безпаметно в едно момче. От пръв поглед. Като омагьосана бях от него години наред. А той малко след това си хвана сериозна приятелка и мен ме търсеше само на периоди. Редувах прриоди на голямо щастие с велики драми и страдания, но все пак бяхме заедно от време на време, нали?
Добре, че заминах в чужбина за повече от година и като се върнах точно, се запознах с бъдещия си съпруг. Видяхме се пак с младежа, но този път му казах “сбогом”, защото щях да се омъжвам.
През годините се виждахме периодично в старата детска компания. Той също се ожени и тн.
Но онова чувство продължаваше да го има. Усещах го винаги, но не прекрачихме повече границата.
Преди 2 г, (и 25 г по-късно) на един велик “студенстски” запой, останахме заедно до сутринта и си говорехме и разказвахме живота си доста пийнали.
И тогава той прочувствено ми каза, че е винаги ме е обичал, просто пораснал много късно и буквално го било страх, защото не знаел калво да прави и как да се държи с момиче като мен. Била съм различна, а той неуверен и несигурен в себе си дали ме заслужава. И затова на по-сигурния вариант заложил. И че тъкмо набрал смелост и аз съм се оженила.
Историята завърши добре, прегърнахме се, простихме си и се посмяхме. И до ден днешен сме само приятели.
На 14 се влюбих безпаметно в едно момче. От пръв поглед. Като омагьосана бях от него години наред. А той малко след това си хвана сериозна приятелка и мен ме търсеше само на периоди. Редувах прриоди на голямо щастие с велики драми и страдания, но все пак бяхме заедно от време на време, нали?
Добре, че заминах в чужбина за повече от година и като се върнах точно, се запознах с бъдещия си съпруг. Видяхме се пак с младежа, но този път му казах “сбогом”, защото щях да се омъжвам.
През годините се виждахме периодично в старата детска компания. Той също се ожени и тн.
Но онова чувство продължаваше да го има. Усещах го винаги, но не прекрачихме повече границата.
Преди 2 г, (и 25 г по-късно) на един велик “студенстски” запой, останахме заедно до сутринта и си говорехме и разказвахме живота си доста пийнали.
И тогава той прочувствено ми каза, че е винаги ме е обичал, просто пораснал много късно и буквално го било страх, защото не знаел калво да прави и как да се държи с момиче като мен. Била съм различна, а той неуверен и несигурен в себе си дали ме заслужава. И затова на по-сигурния вариант заложил. И че тъкмо набрал смелост и аз съм се оженила.
Историята завърши добре, прегърнахме се, простихме си и се посмяхме. И до ден днешен сме само приятели.
Ако имах малко повече реална представа за себе си, животът ми щеше да се развие по съвсем друг начин. Всъщност, нямах никаква представа коя съм, само грешните вярвания, в които сама бях избрала да вярвам - че съм грозна, необичана, недостойна и тн.
Съветвам те да се опознаеш сама себе си добре и да откриеш хубавите и силните ти страни. Има достатъчно курсове, семинари и книги за повишаване на самооценката и тн.
Когато ги откриеш (всеки има такива), започни да “вървиш” с тях пред себе си, а не ги крий.
Ще видиш как веднага ще започнат да те възприемат по съвсем нов начин.
Само от теб зависи.
Дали го искаш наистина или ти е по-лесно да се криеш зад оправданията и погрешните вярвания, които имаш за себе си.
Интересна тема! Изчетох всичко и с доста коментари съм съгласна!
За себе си мога да каже, че не съм имала лошо отношение на работа и в университета. В училище не беше така. Подигравки и какво ли не. Сега, ако се случи това, което тогава, съм способна да си покажа и мъдреците, които само на снимка се виждат! Но с годините и ситуациите се попречупих и вече гледам да не мълча!
За работа мога да кажа, че имам 2 случая, които да кажем, че са свързани с външния ми вид.
Единият е, че на първата ми работа шефката (тогава на 69 години) един път изкоментира с радост каква съм слаба. После се оказа, че не харесвала по-пълни хора, но това от колежките го разбрах, де. И въпреки всичко в офиса имаше 2 колежки, които не изглеждаха като манекенки, даже хич! Но са се задържали не малко време, защото си разбират от работата! Не смятам, че и мен ме е взела само заради това, защото на интервюто ми задаваше въпроси и показах нужните знания и тя каза, че ще ми даде шанс.
Вторият е на следваща работа. Оказа се, че и предната година съм си пускала СВ, но не бях в града, а в родния ми град и учех за държавен изпит. Та на следващата година като съм си търсила работа се оказа, че пак съм пуснала за там и като ми се обади зам. гл. счетоводител ме пита миналата година кандидатствала ли съм. Та явно ме е запомнил от снимката. И все пак ме взеха, даже ме питаха за следващата година искам ли да се върна, но не стана, защото си бях намерила целогодишна работа.
Не смятам, че визията е основен критерий, освен ако не става дума за модели, но и там не всички стават. Не е само да си висок и слаб, искат се и много други качества! Езици, дисциплина и куп други, както за всяка една работа де.
Авторката като й кажат следващия път, че не става заради визия защо не пита защо е назначена тогава и защо я държат все още на работа!
А и наистина мен, ако ме нареждат, бих ди търсила друга работа. Случвало ми се е, работата беше супер много, бяхме само двама аз и шефът, а той не наемаше още един човек. Изкарах две години и 5 месеца (първоначалният ми план беше да имам стаж за над година поне и да се махна) и смених работата.
Та не всичко е във визията.
Отделно ми направи впечатление, че автопката каза за нейн бивш, че бил злеизглеждащ, аз честно казано не бих била с някого, който не ми харесва визуално. Ако и по характер си допаднем още по-добре, но не ми ли хареса външно, няма шанс за нещо повече от приятел.
За себе си мога да каже, че не съм имала лошо отношение на работа и в университета. В училище не беше така. Подигравки и какво ли не. Сега, ако се случи това, което тогава, съм способна да си покажа и мъдреците, които само на снимка се виждат! Но с годините и ситуациите се попречупих и вече гледам да не мълча!
За работа мога да кажа, че имам 2 случая, които да кажем, че са свързани с външния ми вид.
Единият е, че на първата ми работа шефката (тогава на 69 години) един път изкоментира с радост каква съм слаба. После се оказа, че не харесвала по-пълни хора, но това от колежките го разбрах, де. И въпреки всичко в офиса имаше 2 колежки, които не изглеждаха като манекенки, даже хич! Но са се задържали не малко време, защото си разбират от работата! Не смятам, че и мен ме е взела само заради това, защото на интервюто ми задаваше въпроси и показах нужните знания и тя каза, че ще ми даде шанс.
Вторият е на следваща работа. Оказа се, че и предната година съм си пускала СВ, но не бях в града, а в родния ми град и учех за държавен изпит. Та на следващата година като съм си търсила работа се оказа, че пак съм пуснала за там и като ми се обади зам. гл. счетоводител ме пита миналата година кандидатствала ли съм. Та явно ме е запомнил от снимката. И все пак ме взеха, даже ме питаха за следващата година искам ли да се върна, но не стана, защото си бях намерила целогодишна работа.
Не смятам, че визията е основен критерий, освен ако не става дума за модели, но и там не всички стават. Не е само да си висок и слаб, искат се и много други качества! Езици, дисциплина и куп други, както за всяка една работа де.
Авторката като й кажат следващия път, че не става заради визия защо не пита защо е назначена тогава и защо я държат все още на работа!
А и наистина мен, ако ме нареждат, бих ди търсила друга работа. Случвало ми се е, работата беше супер много, бяхме само двама аз и шефът, а той не наемаше още един човек. Изкарах две години и 5 месеца (първоначалният ми план беше да имам стаж за над година поне и да се махна) и смених работата.
Та не всичко е във визията.
Отделно ми направи впечатление, че автопката каза за нейн бивш, че бил злеизглеждащ, аз честно казано не бих била с някого, който не ми харесва визуално. Ако и по характер си допаднем още по-добре, но не ми ли хареса външно, няма шанс за нещо повече от приятел.
Да, и за бившия си да говориш така.... Все едно да плюеш на себе си. То да беше да го нарежда заради нещо в характера, че се е разочаровала, а то е за нещо, което от първата секунда е видяла....
А и не си мислете, че винаги е хубаво да си слаба. Все ще се намери някой загрижен да ти каже да ядеш и да качиш кг., че ще се счупиш.... И като го слушаш това цял живот, писва. Все едно да слушаш цял ден само една песен.
А и не си мислете, че винаги е хубаво да си слаба. Все ще се намери някой загрижен да ти каже да ядеш и да качиш кг., че ще се счупиш.... И като го слушаш това цял живот, писва. Все едно да слушаш цял ден само една песен.
