Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Аз живея сравнително близо до гробищата, но те не се виждат от нас. Иначе бих наблюдавала с интерес през прозореца какво става там нощем. Но иначе ме е страх нощно време да влезеш там- бррррр. Майка ми също казва,че няма нищо страшно и че от живите трябва да ме е страх, а не от мъртвите.

Ами и аз бях чувала наскоро, това за светенето.Ама ако видя аджеба, ей тъй, да ми свети нечий гроб,хич няма да ми остане време да мисля от фосфор ли е от що ли е.Или ще умра на място, или ще ходя докато съм жива, като луда,  и ще ме е страх от къщи носа си да покажа.

Аз съм си доста страхлива на такива теми, много вярвам...Ама съм била заобиколена все от такива приятели дето сме си пасвали на лудостите и какво ли не съм слушала...
Къде ме върнахте с тази тема...

Всъщност освен блуждаещи огньове е твърде вероятно да е видяла и запалено кандило. Нали знаете, че някои паметници имат място за кандило зад стъкло. Та може и това да е видяла

и ас сам много страхлива ... от тези истории настрахнах  и мажо мисе смее но поне го убедих 4е има и други пазли станами по леко....страшна тема

Моя мъж пък не ми се смее.
Бил е 3 месеца в кома от автомобилна злополука. Знам че и той има какво да разкаже ама си мълчи...

Аз пък ще ви разкажа действителен случай. Веднъж се бяхме събрали у моята приятелка (понастоящем кумата ми) аз, та, сестра и и още едно момиче. Били сме по на 12-13 години. Бяхме направили пълен панаир, музиката до дупка (песента на Тони Дачева "Звезди ли искаш да ти свалям", още настръхвам като я чуя). Те живееха с баба си, жената беше диабетичка. Та купила тя кайма за кюфтета да готви, а ние принцеси си бяхме направили, а и още някакви пакости бяхме направили. Та щуреем си ние и по едно време гледаме през прозореца, иде си бабата. Ами сега? Приятелката ми вика:"Ще надуем музиката и няма да отваряме, уж не чуваме". Бабата почна да звъни, ние сме надули касетофона до дупка. Звъня, звъня, не се отказва. И приятелката ми вика:"Ще правим магия да си тръгне". Взе гребена на бабата, някаква нейна дреха и вода някаква, взе да пръска на всички посоки от водата, хванахме се за ръце и четирите в един глас произнасяхме:"Черен дявол, помогни ни,...отиди си". Това приятелката ми го измисли на момента, един вид импровизира. В същия момент изведнъж касетофона спря, бабата се отказа да звъни и я видяхме през прозореца да отива у сестра си. Взехме да се чудим що така изведнъж спря касетофона, ток си има, кабели, всичко си е наред. След 1-2 минути, както беше спрял, така пак засвири. Е, пооправихме набързо и кой откъде е. Обаче на другия ден, рано сутринта, другата ми приятелка, която също беше там, ми се обади по телефона да ми каже, че бабата е починала през нощта. После разбрахме, че докато стояла пред вратата и звъняла (а ние с детския си акъл сме правили "магии" вътре), на жената и прилошало внезапно и се запътила към сестра си. Там викат Бърза помощ, бият и някаква инжекция, но, уви, през нощта тя починала. Та приятелката ми беше много разстроена и сума време се обвиняваше за смъртта на баба си. Същата нощ даже отказа да спи у тях и дойде у нас. Всичко точно легнахме си и по едно време аз се събуждам от някакви звуци, направо нечовешки бяха. Все едно някой хрипти и се мъчи да си поеме въздух, ужасяващи звуци. Видях, че идват от леглото на приятелката ми и я събудих веднага. Тя каза, че сънувала как някаква сянка се била надвесила над нея и я душела. Беше се разтреперала направо. Като погледнахме часовника - 3.30, предполагаемия час на смъртта на баба и миналата нощ. Не посмяхме да мигнем повече, чак като се разшаваха нашите да ходят на работа, дремнахме малко. Сега като се замисля, някой ако ми разкаже подобна история, едва ли бих повярвала, но то ва, което ви разказах е самата истина. Приятелката ми впоследствие сънуваше баба си всяка нощ и не смееше да спи на тъмно сума време. Всичко може и да е съвпадение, но винаги остава едно наум.

Марина.Така разказваш,че настръхнах.
Добре,че мъж ми си е във къщи.

Аз до колкото знам викането на духове не е никак безобидна игра. Много хора занимаващи се с парапсихология казват, че това е изключително непредсказуемо забавление. Много е важно когато викаш духът на починал човек да знаеш и как да го отпратиш, защото в противен случай той оставал заключен между света на живите и света на мъртвите и може да се случат ужасни неща. Аз лично не бих експериментирала 

Ами ако духът е на близък човек,заключвайки се между двата свята пак ли би ти навредил.Говоря за много близък човек а не някой роднина примерно.

  И аз съм чела Сейлъмс Лот и аз не спах 3 нощи та чак на четвъртата заспах. Тогава сънувах как вампирясваха всички и аз с едни дървени шишове правех кръстове, а те изгаряха. Дори и кучето ми вампиряса. Дълго време държах всички врати добре заключени.... Явно книгата има такъв ефект 

А иначе сме викали като деца духове. С хартия и на нея написани буквите, един държи клечка над хартията и духът пишеше с нея думи. Много деца се бяха уплашили тогава.... 

Сега е светло и денят тепърва започва.
Виж, като почне да се свечерява подозирам, че в темата ще има яко трафик. "Ще се страхуваме".

Марина,
стана ми много мъчно за бабата.
 
Ако наистина това е причината да си отиде, заради детски каприз много жалко......

Преди време четох една статия за страшните и садистични истории, които децата си измислят... имаше доста разказани, но в момента се сещам само една която звучи като виц малко

В едно семейство се родило дете. Минали няколко години, детето растяло но не говорило.
Един ден казало "Баба". Всички много щастливи, празнуват, радват се... На другия ден бабата починала.
Минало време и детето казало "Дядо". Хората се притеснили, но нищо не направили. На другият ден дядото починал.
Оттогава родителите почнали да живеят в страх детето да не проговори отново.
И тогава, една вечер детето казало "Тати".
Бащата, помръкнал започнал да се приготвя. Изкъпал се, облякъл нови дрехи, сбогувал се с жена си и легнал да спи.
На сутринта жена му го буди и вика.... "Ставай, съседа починал".