Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

  • 93 540
  • 335
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 1 065
Изчетох всички истории настръхнала и искам да споделя нещо случило се с мен преди няколко години.Почина свекър ми  ,който живееше в друг град.През деня бяхме там с мъжа ми,но вечерта аз се прибрах сама в къщи при децата.(тях не сме ги водили там).И тъй като съм голяма бъзла  си легнах с децата в тяхната стая и някъде след полунощ чувам как вратата на стаята се отваря и кучето ни,което винаги си е спало в кухнята под масата ,влиза при нас със скимтене.Не мога да ви опиша ,колко се стреснах,запалих лампата и след малко го изкарах от стаята ,но до сутринта спахме на светната лампа.Чувала съм ,че починалите до 40 ден обикаляли местата ,където са били като живи за да се сбогуват с тях. Разказвала съм го на мъжа ми но той си мисли ,че кучето си е отворило само и е влязло, което не го вярвам ,защото за 10-те години през ,които го гледахме ,то нито веднъж не можа само да си отвори коя да е врата в къщи.Свекърът ми беше добър човек и обичаше и мен и децата и си мисля ,че е искал да се сбогува с нас.

# 136
  • v. turnovo
  • Мнения: 989
Здравейте!да ви разкажа и аз нещо, което се случи на мен и истина.
Преди години дядо ми почина от инсулт.Погребахме го,всичко беше нормално.Към 40-тия ден лягам да спя и сънувам дядо -стои на прозореца, на главата му една от любимите му шапки и пита защо не сме му сложили такава.След няколко дни споделих съня си с баба ми и тя каза,че като го гласили за погребението са забравили да му сложат шапка,а той често носеше.След известно време почина друг наш роднина и в неговия ковчег сложихме една шапка и за дядо ми.Повече не съм го сънувала.

# 137
Моят дядо, когато беше 75 годишен получи перитонит. След многобройни операции изпадна в кома...и така няколко дни. Бяха го отписали. Аз бях много малка, но си спомням, когато се обадиха, че е починал. Майка ми нямаше къде да ме остави, и ме взе с нея до болницата. Там обаче се оказа , че е починал човека на съседното легло. Както и да е . Дядо ми се оправи. Живя до 92 години. Много ценен човек, за жалост вече покойник. Но той често разказваше, че попаднал в някакъв тунел и нещо като спирала го завихрило. Когато се спрял го наобиколили много познати и негови близки, които отдавна били починали. Видял и майка си. Говорил със всички тях, но те му казали, че ТАМ никой с никого не се познава. На него му се сторило странно и дори им обяснил роднинската връзка помежду им..., но не го разбрали. И там имало ден и нощ, но когато отишли да си лягат не го допуснали да влезе в техния свят. Изкарал няколко дни , но един ден от тунела дошла сестра му и казала, че идва на негово място. Той трябвало да се върне, защото имало кой да го чака, а за нея нямало кой да проплаче (тя беше стара мома) и го избутала в тунела. Странно беше, че когато дошъл в съзнание, първите му думи били " Кака почина", което наистина беше така. Баба ми много се учудила, още повече, че никой не е споменавал тоя факт около леглото му.
Та знае ли човек. Явно наистина има нещо, но какво е...?

# 138
Прочетох всички истории и заради това се регнах и във форума.От някои наистина настръхнах-някои разказах и във форума на Планета-там също си имаме така тема,а аз сега ще напиша някои,които сме си разказвали там  Peace
--------------------------------------------------------------------
Един таксиметров шофиор си карал и минал през едно гробище.Навън били много студено,а на пейката пред гробището стояло едно малко русичко,бледо момиченце със синя рокличка с презрамки.Тъй като навън било много студено,а момиченцето било самичко,шофиорът го качил в колата и му дал якето си и го закарало в къщи.Момиченцето посочвало пътя само с мимики.Най накрая стигнали и мъжът казал на момичето ако иска да влезне да вземе пари да му плати и момичето кимнало.Изминал се половин час,но детето не дошло и затова мъжът решил да звънне на вратата да си вземе поне якето и му отворила една жена.Той казал на жената че преди половин час тук е влезнало едно момиче,като подробно дал описанието на момичето и жената му казала:Вие знаете ли,че преди една седмица погребаха дъщеря ми изглеждаща по този начин!След време същият този мъж отишъл на гроба на един свой приятел и съседният гроб бил този на момичето върху който било поставено якето му!
-------------------------------------------------------------------------------------------
В град Беляне преди няколко години,по пътя за кулата станала една ужасна катастрофа-автобус и кола се блъснали и един пешеходец умрял.Катастрофата била толкова силна,че човекът бил разчленен от кръста на долу.Полицаите се опитали да намерят краката на загиналия човек,но така и не успяли.И сега като вървиш през ноща през тази улица все още можеш да чуеш стъпките на този човек зад себе си.
П.П Тази история е истинска и наистина има хора,които са виждали краката на този човек.Е незнам до колко е вярно но...
------------------------------------------------------------------------------
В един малък град имало две момичета , които постоянно се обаждали по телефона и си правили шеги с хората.Един ден те отишли на един хълм без позволение,но един луд ги хванал и искал да ги убие,но някакси момичетата се добрали до телефон и се обадили за помощ, но никой не им повярвал и те били жестоко убити.И сега ако някой ти се обади по телефона и мълчи-това са двете момичета, които търсят отмъщение за нелепата си смърт!
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Една вечер едно малко момиче останало само вкъщи.То гледало телевизия,но телевизора се изклучил и момиченцето чуло глас-Аз съм жълтата лейди и съм в твоя град.Стъписано момичето решило че това е някаква шега и отново пуснало телевизора.След 10 минути телефона звъннал когато момичето вдигнало отново чул гласът-Аз съм жълтата лейди и съм пред твоята врата.Изплашено до краен предел момичето седнало в средата на хола и притискало куклата си и отново чуло този глас,но още по-близо-Аз съм жълтата лейди и съм зад теб.Когато детето се обърнало зад него стояла една висока,стройна жена,облечена в жълто,но на лицето си имала нещо като златен воал и когато го махнала от лицето си,лицето и било набръчкано и грозно и мом ичето изпищяло.На другия ден го намерили мъртво в гардероба със збръчкано лице.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В един малък град имало един сериен убиец на който жертвите му били с по едно око. Един ден както една жена си стояла в къщи,на вратата и се почукало.Тя станала,отишла до вратата и погледнала през шпионката-от там се изтрелял един шиш и се забол в окото и.На другия ден я намерили мъртва с едно око!
Извод:Не поглеждайте през шпионките Laughing
-------------------------------------------------------------------------------------------
Имало един малък град,чийто обитатели били само жени.В него всяка вечер умирала по една от тях по странен начин-били обесвани. Една вечер една жена си лежала на леглото и гледала телевизия,но по телевизията давали едно и също-как убиват и завръзват с вериги една кукла.Отвън се чул крясък на дете.Жената станала и погледнала през прозореца....На другия ден я намерили обесена с вериги на прозореца си,гримирана и облечена като кукла #Crazy

# 139
Още една и тръгвам на даскало-довечера ще разкажа още Party
-----------------------------------------------------
На деня на вси светии две момичета взели от видеотеката касетата-13 призрака(или нещо от тоя сорт).Филмът им бил вече много познат и знаели какво се случва.ПОканили си две момчета на гости,а касетата била уж да се сгушат в момчетата,когато ги дострашее.Но когато дошли двете момчета,едно от момичетата пуснало касеатата,но вместо филм видяло една катастрофа с влак.Никой от другите не й повярвал,но тя убедила приятелката си да остане,заради някакво предчуствие.Момчетата заминали без тях на купон.След един час момичетата си пуснали телевизор и вдияли по новините,че двете момчета се напили и с колата си минали през релса и влакът ги премазал.Двете момчетат умрели на място.Тогава другото момиче благодарило приятелката си,че я спасило.

Историята е по истински случай Confused

# 140
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Изчетох всички истории настръхнала и искам да споделя нещо случило се с мен преди няколко години.Почина свекър ми  ,който живееше в друг град.През деня бяхме там с мъжа ми,но вечерта аз се прибрах сама в къщи при децата.(тях не сме ги водили там).И тъй като съм голяма бъзла  си легнах с децата в тяхната стая и някъде след полунощ чувам как вратата на стаята се отваря и кучето ни,което винаги си е спало в кухнята под масата ,влиза при нас със скимтене.Не мога да ви опиша ,колко се стреснах,запалих лампата и след малко го изкарах от стаята ,но до сутринта спахме на светната лампа.Чувала съм ,че починалите до 40 ден обикаляли местата ,където са били като живи за да се сбогуват с тях. Разказвала съм го на мъжа ми но той си мисли ,че кучето си е отворило само и е влязло, което не го вярвам ,защото за 10-те години през ,които го гледахме ,то нито веднъж не можа само да си отвори коя да е врата в къщи.Свекърът ми беше добър човек и обичаше и мен и децата и си мисля ,че е искал да се сбогува с нас.
Историята ти,ми напомни за нещо, което съм чувала от по стари хора.
Носи се предание,че когато човек почине, точно на 40-ят ден от смърта му, се става рано и няколко души взимат във стъклено шише, вино или вода, и тръгват към гробището.Както казах, ходи се много рано, сутрнта към 4.00-5.00часа.Поверието гласи,че по пътя за гробището не трябва никой, абсолютно нищо да говори, или да издава каквито и да е звуци.След като се иде на гробището, бутилката със виното или водата се оставя на гроба и се чака.След около 10мин. починалият се появявал, като отражение върху шишето.Старите хора казват,че по този начин, покойникът си взимал последно сбогом със своите роднини и билзки, и отивал завинаги във света на мъртвите.
Колко е вярно не знам,защото не съм присъствала на подобен сеанс.Спомням си,че когато почина преди доста години моята баба, лелите ми и майка ми включително го правиха.Леля ми после разказваше,че наистина имало отражение върху шишето,което страшно приличало на баба ми, но от уплаха ли от що, леля ми изпищяла и образът изчезнал.Когато попитах майка ми дали е вярно ли не, тя ми каза,че не е съвсем сигурна, какво са видели но в действителност,шишето с вино побеляло за миг.
Аз лично съм малко скептично настроена, но за този сеанс,така да го нарека съм чувала много,и доста хора казват,че е истина.

# 141
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
сетих се да питам тези , които знаят...защо при погребение се закриват огледалата?

# 142
  • Мнения: 4 963
сетих се да питам тези , които знаят...защо при погребение се закриват огледалата?

Чувала съм, че причината е да не вземе мъртвият да се огледа и да се уплаши, че вече не е жив (нали до 40-тия ден все още душата е между двата свята и някои души още не осъзнават, че са мъртви).


Иначе, аз също имам истинско преживяване (т.е. за мен е истинско, а баща ми казва, че е било халюцинация), но то много ме успокои.
Любимият ми дядо почина преди 10-тина г. много млад и съвсем неочаквано, а ние бяхме много привързани един към друг. Аз бях буквално откачила - не спях, не ядях, плачех постоянно, не исках да ходя на изпити (бях 1-ви курс студентка) - още повече се тормозех, че не можах да се простя с него, защото почина в болница, а после в ковчега не посмях да го погледна или докосна. Та, точно седмица след погребението, в часа, когато ни съобщиха за смъртта му (през нощта), аз спях в моята стая и на вратата се почука. Събудих се и видях, че се отваря и влезе любимият ми дядо (аз не можех да помръдна, нито да кажа нещо), седна на стола до леглото, усмихна се, погали ме по косата и каза: "Не се плаши. Недей да плачеш повече. Аз съм добре и винаги ще съм близо до теб. Ще съм щастлив, когато и ти си щастлива и ще ти помагам, когато имаш нужда. Помни, че няма страшно и аз съм на по-хубаво място, но то е съвсем близо. Обичам те." После стана и излезе, а аз спокойно легнах и продължих да спя - все едно камък ми беше паднал от плещите.
Като го разказвам, всички ме убеждават, че е сън, но за мен беше напълно реално. От този момент наистина спрях да изпитвам страх от смъртта, а преди това изпитвах едва ли не ужас.

# 143
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 959
Уф, направо ми настръхнаха косите.
А за истории от детството, едно време като бях трети клас си разказвахме за някакво момиче дето като се прибрало в къщи и си пуснало радиото. Пеела Лили Иванова и изведнъж чуло глас от радиото дето му казал момиченце спри радиото иначе майка ти ще умре и така няколко пъти но то не го спирало и накрая майка му умряла.
Имаше и разни истории за черни човеци, но тях съм ги забравила.
Сега тези неща ми звучат глупаво, но тогава се изпращахме на тумби до входовете и много ни беше страх да се приберем. Имаше един период, в който ме беше страх да пускам радиото. Embarassed

Despina, личи си че сме набори. Тази история за радиото ми е много позната. И аз си спомням разни истории за примерно 3-тото стъпало от стълбите, което не трябва да се настъпва, защото излиза нещо и те убива /та дълго време не стъпвах на въпросното стъпало/; за някакви жълти рози, бели рози, които се превръщаха в зли жени, за оживяла картина. Доколкото си спомням, свързващото в тези истории беше,  че има глас който те предупреждава, но ако не го послушаш .... Май е по-добре, че съм ги забравила  Wink.

Явно всяко поколение си създава собствени страшни истории.

# 144
  • Мнения: 1 277

Историята ти,ми напомни за нещо, което съм чувала от по стари хора.
Носи се предание,че когато човек почине, точно на 40-ят ден от смърта му, се става рано и няколко души взимат във стъклено шише, вино или вода, и тръгват към гробището.Както казах, ходи се много рано, сутрнта към 4.00-5.00часа.Поверието гласи,че по пътя за гробището не трябва никой, абсолютно нищо да говори, или да издава каквито и да е звуци.След като се иде на гробището, бутилката със виното или водата се оставя на гроба и се чака.След около 10мин. починалият се появявал, като отражение върху шишето.Старите хора казват,че по този начин, покойникът си взимал последно сбогом със своите роднини и билзки, и отивал завинаги във света на мъртвите.
Колко е вярно не знам,защото не съм присъствала на подобен сеанс.Спомням си,че когато почина преди доста години моята баба, лелите ми и майка ми включително го правиха.Леля ми после разказваше,че наистина имало отражение върху шишето,което страшно приличало на баба ми, но от уплаха ли от що, леля ми изпищяла и образът изчезнал.Когато попитах майка ми дали е вярно ли не, тя ми каза,че не е съвсем сигурна, какво са видели но в действителност,шишето с вино побеляло за миг.
Аз лично съм малко скептично настроена, но за този сеанс,така да го нарека съм чувала много,и доста хора казват,че е истина.

Иве, явно във всеки край обичаите са различни. При нас на 40-я ден като се тръгва за гробищата се взема чаша с вода и носна кърпичка и се дават на първия срещнат човек за Бог да прости.
Не знам как е на други места, но при нас като почине някой много се внимава при покойника да не влезе куче или котка. Много хора вярват, че ако животното се качи в ковчега, мъртвецът щял да вампиряса Crazy. Абе измислици всякакви.

# 145
  • Мнения: 288
  Сетих се за още нещо странно, на което лично аз съм присъствала.По-нагоре в темата ви разказвах
как викахме духове в квартирата като студенти, малко след като хазяйката ни почина.Та това става по същото време в същата квартира.Хазяйката живееше сама в апартамента, синът и в друг град.След като почина, той си отиде, а ние останахме в квартирата, докато свърши сесията.Един ден следобед, около две седмици след погребението дойде в апартамента сестра и, защото тя трябваше да ни наглежда.Влезе и започна да разправя, че няколко пъти сънувала как хазяйката ни и се оплаква, че много храна са и оставили, не можела да я изяде.Тръгна си и аз се замислих.Излязох след малко на терасата и печката ми привлече вниманието.Отворих фурната и какво да видя- цяла тава печено месо с картофи, забравена в суматохата на погребението, вече мухлясала.А хазяйката ми беше голяма чистница.Сигурно не и е давало мира и там тази пълна тава, а може и заради това, че е останала нераздадена.
    Много страх насъбрах тогава и дълго време не можех да спя на тъмно, дори и у  нас.

Последна редакция: пт, 27 окт 2006, 15:45 от Black diamond

# 146
  • Балчик
  • Мнения: 9 285
хубаво да се вземат мерки навреме, поне заради околните.

 Joy hahaha Споко бе, няма да ти навредим, не бой се . Има доста по- луди в тази държава- в неделя ще разберем колко процента са.  Joy

# 147
сетих се да питам тези , които знаят...защо при погребение се закриват огледалата?
Aми аз пък знам,че е за да не вамппирасят и също така се държат и на затворени прозорци Simple Smile

# 148
  • Мнения: 68

Не знам как е на други места, но при нас като почине някой много се внимава при покойника да не влезе куче или котка. Много хора вярват, че ако животното се качи в ковчега, мъртвецът щял да вампиряса Crazy. Абе измислици всякакви.
[/quote]

Чувала съм за такова поверие,  че когато почине човек , не трябва да има котка в къщата, защото ако прескочи умрелия, той ще вампиряса... Даже имаше такава градска легенда в родния ми град, за една бабичка, която живеела в една таванска стая сама, заедно с трите си котки. Бабата починала, но понеже с никого не общувака я открили чак след два месеца. Котките се хранили от нея, били подивяли направо. След време един млад художник се нанесъл в таванската стая и непрекъснато му се случвали странни неща- чувал драскане по вратата, някакъв бабешки кикот, винаги около полунощ ставало адски студено, незвисимо, че се отоплявал и т.н.  Накрая се обесил човекът. Това и аз си го спомням,макар че не вярвам да е заради вампирката.  Crazy

# 149
  • Мнения: 3 098


Чувала съм за такова поверие,  че когато почине човек , не трябва да има котка в къщата, защото ако прескочи умрелия, той ще вампиряса
Da и в нашия край е така,много внимават с котки,ку4ета.СъЩо покриват и вси4ки огледални повърхности с бял 4аршаф,да не би слу4айно да погледнеш и да видиш духа на мъртвия.Завързват им ръцете и бради4ката и 4ак преди да ги погребат ги развързват.Незнам с каква цел.
Когато любимата ми баба по4ина,подивях,заЩото беше много млада,пък и стана ужасно нео4аквано.Не можех да се примиря със смъртта й и буйствах,ревях,съня ми беше ненормален.Накрая то4но в деня на погребението ве4е бях изпаднала в апатия,стоях в нейната дневна и гледах право в бюфета.Не гледах,а по_то4но погледа ми е бил насо4ен натам,аз ниЩо не виждах.Бюфета има огромно огледало отгоре.В тоя момент влезнала 4ина ми и като ме видя накъде гледам като се притесни тая жена,като се юрна за 4аршафи да покрива огледалото.
Янтрауплашихме се от кокалите,заЩото бяхме хлапета с огромна фантазия.Би било притеснително,ако не бяхме се уплашили.

Общи условия

Активация на акаунт