В Турция всеки можел да разбере от какъв произход е чрез електронния регистър, в други държави също, а защо ние я нямаме тази опция? Дали някога ще има?
- Публикувана: 22 авг. 2021, 14:29 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2021, 23:37 ч.
Защо при нас няма електронен родословен регистър?
В Турция всеки можел да разбере от какъв произход е чрез електронния регистър, в други държави също, а защо ние я нямаме тази опция? Дали някога ще има?
В турския регистър е възможно да си открием родословието до Освобождението - предполагам. Оттам насетне не е трудно - в Църквите на много места се пазят регистри на сватби, кръщенета, опела. Иначе може да си направите генетичен тест за произход - интересни неща излизат. Според направените у нас тестове сме живели изолирано от турците. Да не говорим, че в Северна Турция населението масово е с преобадаващи средиземноморски т. византийски гени . Малоазиатските по-често са по-малко от 50%.
За първи път чувам за такова нещо. В ЕС това няма как да го бъде със закона за защита на данните.
Да не говорим какво става с осиновените и прочие.
Да не говорим какво става с осиновените и прочие.
Вече не се поддържа тайната на осиновяване- напротив , мисля даже , че осиновителите са задължени да кажат на детето за произхода му. Осиновените деца законно имат права на рождените .Не е задължително в регистъра да фигурират като осиновени. За тях вече се поддържа официален регистър, в който да откриват биологичните си създатели. По-рано беше мисия невъзможна това, ако някой от дома, в който си роден , не се смили да отвори тефтерите. На много места бяха изчезнали.
Вече не се поддържа тайната на осиновяване- напротив , мисля даже , че осиновителите са задължени да кажат на детето за произхода му. Осиновените деца законно имат права на рождените .Не е задължително в регистъра да фигурират като осиновени. За тях вече се поддържа официален регистър, в който да откриват биологичните си създатели. По-рано беше мисия невъзможна това, ако някой от дома, в който си роден , не се смили да отвори тефтерите. На много места бяха изчезнали.
Аз успях да открия рода ми по бащина линия от 1650г някъде, но само защото фамилията е странна и единствена за страната. Всички с нея сме роднини по някакъв начин. Дори едно време баща ми като отвореше "Жълти страници" и знаеше кой кой е. Открих и случайно в интернет търсенията на един историк точно за нашата странна фамилия. От страна на майка ми стигнах само 6 поколения назад. И то по спомени на роднини.
Виж, за рода на мъжа ми, който идва от Испания, има и книги и исторически данни, и герб... Сериозна работа от 1230г. Всичко това научих заради проект по история на детето.
Виж, за рода на мъжа ми, който идва от Испания, има и книги и исторически данни, и герб... Сериозна работа от 1230г. Всичко това научих заради проект по история на детето.
Във Франция специално има хора, които любителски и от любопитство правят родословно дърво на семействата си няколко века назад. Ровят, тършуват, има архиви примерно от 16-17 век. Аз обожавам да чета такива неща, работех малко в отдел Гражданско състояние в местното кметство. Правех копия, ровичкайки се в актове от края на 19 - началото на 20-ти век. Но да има официален достъпен за всички регистър... къде остава опазването на личните данни.