Как да спася себе си от... себе си

Според мен може би наистина щитовидната жлеза има роля за чувствата на авторката, но дали е само това?!
Стига де, хора, на кой нормален човек му харесва този начин на живот? Аз също съм с дете на 2.2 години, ами мъка си е ежедневието. Като имате предвид, че имам 4 броя баби и дядовци, които живеят на 15мин с кола от нас и помагат и то много, и то всекидневно. И въпреки това пак в дадени моменти ми иде да се гръмна. Ходихме на море с детето и с едната баба - не е почивка това. То не беше тръшкане, не беше мрънкане, сутрин в 7 се будиш от рева на детето, график се прави за всичко.
Щом казвате, лигли сме, но според мен трябва да имаш и леки отклонения, ако се чувстваш щастлив да живееш така. Ние сме възпитани в егоистично общество, основната ни цел докато родим е да се грижим за себе си, да се развиваме. И ако някой ми каже, че изпитва огромно удоволствие вместо да чете книга на шезлонга на плажа с коктейл/фрапе в ръка, да чете на детето безсмислена приказка за 100тен път, това си е лицемерие.
И преди да скочите като хиени ще кажа - достатъчно съм отговорна, работя от вкъщи и съм 24/7 с детето, винаги е сготвено, все гледам всички да са доволни вкъщи. Но ми писна да съм на заден план.
Авторке, ние миналата година, в момента, в който спрях да кърмя, оставихме малката на нашите (беше на 1.3г.). Отидохме на почивка с приятели без деца. Обикаляхме барове, спахме до колкото искаме, не правих закуска на никого, истинска почивка. Остави детето на свекърите и заминавайте. Гледането на дете е отговорна задача, не си мисли, че ще са разсеяни и няма да му обръщат внимание, даже напротив, най-вероятно ще е още по-обгрижвано.
И чакаме да мине този период. Аз те разбирам идеално и много ме е яд на коментарите как не си родена за майка и тн. Никой няма право да говори така, представям си щом са толкова злобни във форума, как си тормозят децата. То лошия човек си е лош навсякъде.

Никой не е казал, че сме били перманентно щастливи и усмихнати. Но определено аз лично не съм агресирала към детето.
И то баща му беше постоянно далеч (после се разделихме), нашите помагаха донякъде, но без да ме освобождават да ходя някъде на почивка дори за ден, и така, докато детето не стана на 5 г. Тъй че, много моля...

Аз пък си признавам, че не съм родена за майка и откакто си го заявявам гласно и съм си в мир със себе си. Моите деца пораснаха и мога да си скитам къде ми душа иска, хванала съм се здраво за мъжа ми, за да ги гледа, докато аз си запълвам емоционалните липси и най го обичам въпроса: ама то защо ги роди тия деца, на който отговарям: ей така за кеф и да ви дразня. Аман от перфектни хора, аман. А кой как лющи антидепресанти и обикаля психиатри и психоаналитици не си казва, ама да мачка другите всеки е първа писта.

С големи деца всеки вече е готов да помага. Докато са малки, уви...
Ако някой прояви желание, е късмет.
Да, да... психолози, антидепресанти... как пък не. Криси, не сме масово нуждаещи се от такива. Сериозно ли го мислиш?

Много зависи и “какво” е детето. Ами моето е от вечно недоволните, ревливите и т.н. И не, не епричинат моето поведение, още от преди си е такъв. Също не се и заиграва много, много. Я си играе за целия ден 15 минути, я не. През останалото вееме е отгоре ми да скача и т.н. Аз не знам какво е детето да си играе, а аз да правя нвщо вкъщи. Той ако ме види седнала или легнала веднага идва и започва да ми се катери и това в постоянно, ежедневно, ежеминутно. Разбира се, че и излизаме. Днес в станал в 6:15, недоспал и крив и от тогава е отгоре ми, аз вече съм “каталясала”. Не си е играл и една минута. И така общо взето. Не се оплаквам, споделям 🙃

Нищо не мисля, факт хората са ми споделяли, че ривотрилът им Е в джоба. Не казвам, че всички са така, но имам доста близки контакти с доста майки.

Е, тежко е. Да се оплачеш пред някой, който ти съчувства, помага.

Чудя се как съм жива с 4 деца, честно, не е чак толкова трудно. Не казвам, че е лесно. Има си едни тегави бебешки периоди, когато яко реват, но с всеки ден занапред по-лесно става. А и като тръгнат на ясла, детска, градина и т.н. реално по цял ден ги гледа някой друг. Така че - дайте си време и всичко ще е наред. Ако детето е здраво, колкото и да е инато и своенравно - то е дете. Съответно може да бъде забаламосано, научено, да му бъде показано как по-малко да се ядосва и т.н. Само да са здрави - аз не се оплаквам. Другото ще го наредим...

Само си помислете какво огромно разнообразие има от конструктори, игри, книжки, стикери, забавления, с които като поотраснат даже и сами се заиграват. Вярно, трябва да имаш някаква идея какво да прави детето в даден момент и да го организираш, но постепенно всичко става наистина лесно.

Съгласна съм с първата част.
С втората - чудесно е, че има разнообразие да. Но моето дете не се впечатлява както писах по-горе. Та, да пак е до дете.

Може би усеща вапрежение в теб и затова да е нервно. Сама каза,че като си се успокоила и бебето е било що годе спокойно?

Наистина си зависи от детето. И ние ходихме на море с двегодишното, ама си изкарахме чудесна почивка. Детето много се забавлява, а ние си починахме. Не ни се тръгваше накрая. Естествено, всичко си беше съобразено с неговия режим на сън, то няма как да е иначе. Но все пак на плажа отиваш най-късно към 8:30-9 като си с малко дете и до 12ч се прибираш, защото то не може да стои в жегите. А и олинклузива си има часове за храната и така или иначе се прибираш. А и детето трябва да си спи следобедния сън. Следобяд на басейна, голям кеф му беше. Единствения ни проблем беше като се наака на плажа
Няма как да очакваш, че почивка с дете ще е като почивка без дете. Естествено всичко трябва да е съобразено с комфорта на детето, по неговия режим, за да се чувства добре и спокойно и да се забавлява. А като е спокойно и весело и ти можеш да си пиеш виното докато то си играе с другите деца.

Тони, горе пишеш, че не се заиграва, а предпочита да се катери. Само върху вас ли иска да се катери или навсякъде.

Само върху мен 😬

Всеки си има хобита.
Сладко е това, търси контакт с теб, какво...

Интересна игра си е измислил. Като си изкатери гушка ли се или иска да го оставиш на земята, за да повтори? Погледни го от хубавата му страна, можеше да се катери къде ли не и да тества от колко високо може да скочи без да се потроши, както правеше брат ми.