Как да спася себе си от... себе си

Промяна на рутината с малки стъпки - излизане сама с външни хора, оставяне на детето със свекърите, после и приспиване.

Не си първата, не си последната - ще мине.
Ако не мине - работа със специалисти.

Общо взето, моля ви, не давайте никакви съвети за медикаменти и терапии! Има си лекари за тези неща, другото може да е напълно вредно, особено ако не знае за някое състояние и не се е изследвала.

Повече помощ от мъжа, време за себе си, изследвания при специалисти за липси на витамини или болести и приятни емоции с мъжа и детето.

Е хубаво е, че осъзнаваш че избухливостта е грешка, може да опиташ да я предотвратиш като си дадеш момент за размисъл. Като усетиш че ти е криво нещо или не си в настроение, направи усилие да направиш пауза преди да кажеш нещо. Брой до десет дето се вика. И до пет може да преброиш, опитай няколко пъти и в нормална ситуация за да ти стане навик. Така ако ти дойде отвътре да навикаш детето например, ще се спреш и за тия пет секунди може да размислиш и вместо да викнеш да кажеш нещо с нормален тон. А пък за да не ти е чак толкова криво, също си създай навик да правиш нещо хубаво за себеси всеки ден. Едно кафе с каймак вземи си направи, или една прясна лимонада, или там каквото ти харесва, направи си нещо да ти е приятно за пет минути, да ти стане меко на душата, не само напрежение, грижи и ядове. Сложи си го този момент за приятни неща в дневния график, примерно в 16ч следобед имаш пет минути за себе си и за хубави неща, така ще знаеш че се задава нещо хубаво всеки ден, може да ти просветлее малко настроението. И опитай да излизаш навън, може и на тераса, може и само да отвориш прозорец, да глътнеш чист въздух, дори да е градски, иначе ако седиш много в затворено помещение между четири стени и това дава отражение човек да се усеща захлупен и изнервен.

Абе лесно е да се каже, че избухливостта е грешка. Зависи от темперамента. Понякога стресът е толкова голям, че чак се усещаш, че трепериш. Светлина в тунела не виждаш, всяка дума накриво (пък и направо), те изкарва от равновесие.
Затова трябва дори лека помощ отвън.

Тони, имай предвид, че  не напразно кортикостероидите са допинг. Докато си се друсала с тях, си могла да вършиш работа за трима, използвайки вътрешните резерви на организма. А и организмът привиква. Не тъжи за времето, когато си ги пила и си била добре. Намали изискванията към себе си и детето си, и мини в режим на оцеляване.

Разбирам те, трябва незабавно да отидеш някъде, дори и сама. Защо не го оставите на неговите, нищо няма да му направят.

Авторке, напълно те разбирам, всеки е бил на предела на силите си. Дали от щитовидна жлеза, прекален стрес, прекалено натоварване, недоспиване - все познати неща.
Не зная какви са отношенията  ти с майка ти, има скрити проблеми там. След като е трябвало ти да помагаш на сестра си, явно твоите родители не са имали желание или възможност. Сега отново майка ти обвиняваш, че не ти помага и че заради това ти се е отключил проблемът с щитовидната жлеза. Не знам каква е работата с майка ти, но моля те, послушай ме, пиша ти, все едно съм ти родна леля. Не ги съди родителите си толкова тежко. Струва ми се, че сякаш искаш да им отмъстиш с това, че ето, заради тях сега си толкова зле. Та даже не приемаш помощ от свекървата и свекъра, макар че те живеят близо и имат капацитет да поемат детето.

Дано да можеш да простиш на родителите си това, че не са били на мястото си, когато сте имали нужда от тях. Опитай се да ги разбереш, все пак и те имат някаква своя истина.

Прояви разбиране и към себе си. Не се пренапрягай толкова. Опитваш се да си идеална, което се изразява в това, да не даваш детето на други, даже на ясла (освен на майка си, която не го иска) и да поемаш непосилен товар, макар да не се справяш с този товар. За никого не е добро това, което правиш. Не бъди жертва на амбицията си да си перфектната майка, всъщност така само се отдалечаваш от целта си.
Я погледни Кристина. Гледа по-ведро и животът й не е тегоба. Желая ти и за теб да не бъде.

Здравей. Не съдя родителите си. Споменах, че съм помагала финансово на сестра ми по мое желание, но това не е оплакване от моя страна.  Също и съм биал напълно запознат, че нямат възможност да ме издържат при следването ми. Да, имя някякви скрити проблеми. Не мога да кажа, че са хора на които мога да разчитам на 100%. Не са лоши в никакъв случай. Просто така се стекоха обстоятелствата, не желая на никой да отмъщавам. Рядко съм искала помощ от тях и така. Пак казвам, не обвинявам никой за нищо, нито пък щитовидната макар че и тя има пръст в цялат работа. Всичко, което изоброихте се е трупало.
Писах във форума за мнения и съвети и получих много такива. Вярвам и ще се боря всичко да е наред. Днес ми беше един прекрасен ден, в който наистина се опитах да се отпусна и да го давам по-лежерно. Трудно ми беше, но ми хареса. Сега в края на деня не се чувствам психически изтормозена от самата себе си.

Много добре забеляза съформуката и първа обърна внимание на проблема с майката. Не мисля, че е без значение,вероятно е там да се крие нещо.
Не ти пречи да се възползваш от свекървата, те със свекъра пък може да имат желане хората да са по-често с внучето и да помагат.

Не съм чела нататък, но това мнение ме втрещи...и 37 лайка (дотук)???!!!
Според Вас една жена като роди спира да бъде човек и жена, не бива да има свои нужди и желания? Ако признава, че има, е разглезена и капризна?!
Точно заради такива мнения хора като авторката (и аз включително) стигат до тук. Защото се заклеймява нуждата да си човек, да не искаш да си с детето Х време, дори да искаш стария си живот понякога, да изпадаш в кризи, да плачеш, да имаш нужда от почивка...Всичко това е напълно нормално, а отричането и "перфектните" майки докарват останалите до омагьосан кръг от вина и страдание.

Знам, че авторката има нужда повече от емоционална подкрепа, но ето и малко рационално- решенията. Всички заедно, не или-или.

1. Изследвания- Б12, Вит Д, при ниски стойности- допълнителен прием. Б комплекс няма да навреди и профилактично. По-малко шоколад и кафе. Повече спорт.
2. Делегиране на детето на трети човек- доверие в свекърите, детегледачка, частна ясла, което работи. Аз ако не оставя децата поне един в седмицата полудявам, буквално. Добре е времето да е планирано, за да си го чакаш- например всеки вторник и четвъртък следобед.
3. Психолог
4. Споделяне с други майки, писане в подобни теми, участие в семинари. Осъзнати родители например имаха мн добър семинар за гнева и вината- оказа се, че десетки майки са "ужасни" като нас- изпускат си нервите, държат се ужасно и после се обвиняват. Дори само откритието, че е 'нормално" помага, упражненията и съветите също.

Здравей!
Аз се включвам с практични съвети за бита/ежедневието.
Снабди се с всички видове домашни помощници - миялна, сушилня, прахосмукачка робот, мултикукър...
Те се обслужват лесно и ще можеш да делегираш отговорността на съпружието. Дори ти да се занимаваш с тях ще си облекчена максимално, а домашната работа ще е свършена. Вече не са лукс, има всичко на съвсем приемливи цени.
Огледай се за някакъв детски център/парти център, където можеш да оставиш детето за малко, а ти да пиеш на спокойствие едно кафе. Ние имаме две деца с точно 2 год. разлика. Също си ги гледахме съвсем сами. Започнахме да ги оставяме първо за половин час, когато малкия беше на около 2 год. в един детски център, а ние в съседното заведение пием кафе и ядем пасти. В интерес на истината свикнаха много бързо и много им харесваше. Така стигнахме до престой за два часа - оставяли сме ги, за да свършим някаква работа или просто да отдъхнем. Там вземат тел. номер на родителите и ако има проблем звънят. При нас не се е налагало.
Виж дали нямаш някоя съседка с дете около възрастта на твоето. Моята съседка има дете на възраст между моите две. Оставяла съм двамата у тях за половин час, за да ида до магазина нещо да напазарувам, хем да глътна въздух. Тя също е оставяла нейното у дома при нужда. Така си помагахме много. Пък можете и да съберете децата, а вие да размените някоя приказка/рецепта/да пиете кафе.
През деня в къщи си пускай класическа музика - много успокоява.
В някой почивен ден си вземи ваучер за СПА процедура, ще се поразсееш...
Естествено, здравословното състояние е на първо място, но нямам опит с тази част, за това пропускам...

нищо няма да помогне, ако не си решите здравословните проблеми, и това ви го казвам от дългогодишен, неприятен опит в това отношение

човек дори е склонен толкова да се загуби, да свикне и да търси оправдания, че забравя как се е чувствал преди

когато оптимизирате хормоните си и откриете решението за щитовидната си жлеза, ще си спомните и ще си върнете себе си, нормалните реакции и т.н.
просто не си губете времето, а дотогава наистина откривайте и по нещо хубаво за себе си през деня, колкото и да ви е трудно, спете задължително и не спирайте да търсите правилната терапия

има и групи за взаимопощ в тази посока, масово ендокринолозите са некадърни и неосведомени у нас, слушайте тялото си, то явно ви показва, че имате проблем, физиологичен проблем, другото са тинтири-минтири, и като чуете "хормоните в норма" значи всичко е наред - бягайте, подминете го и търсете отново
 

Аз специално не съм особен фен на хапчета, ендокринолози, психиатри, психолози и т.н. Знам мен какво точно ме прави щастлива и се старая да си го доставя. Не очаквам от другите да могат да ми решат проблема. Акъл не мога да дам, защото моите хобита и интереси са доста плиткоумни така да се каже, а и всеки е различен. На мястото на авторката зарязвам детето на свекървата и почвам да карам колело всеки ден по два-три часа сред природата. Аз буквално така и правя, де. Не давам някакви хипотетични съвети. После си отивам на маникюр, на мигли, организирам някое ресторантче с някоя дружка, междувременно си чатя с майките или си играя зумба пред телевизора. Но това съм аз, хората са различни.

Няма да чета цялата тема, стигнах до тук и прочетох кортикостероиди. На моя близка детето се наложи да пие известно време кортикостероиди и то освен че драстично напълня, стана много изнервен и избухлив. Майка му е с Хашимото и тя постоянно сменя настроенията въпреки хормоните, с които се лекува. Така че определено мисля, че тези лекарства са имали въздействие върху психиката ви. Иначе няма какво да говорим, хормоните като не са вред е напълно нормолно да сте в таково състояние. Тука ако ги слушате  всички са перфектни майки. Мои приятелки с малки деца в един момент просто изперкват от напрежение, трудно е. Това е реалността, в бг мама са само умните и красиви невероятни майки, които никога не крещят на децата си и по цял ден им правят безглутенови кексчета ))) Според мен е период и ще отмине. Погрижете се за здравето си, сигурна съм, че сте чудесна майка.

За щитовидната жлеза лечение не знам, но за отношението към детенцето - ние с ММ живеем в чужбина, сами, близките са си в България. И моето е на две, и аз не съм ходила никъде на почивка или СПА с баща му, откакто се роди. Само че аз не мога да си представя да отида някъде без детето!
Струва ми се, липсват ти предишните свободи, това е. Моето детенце е много палаво, един филм не сме изгледали, а преди бяхме киномани...
Само че аз и работя, нощни смени, вечно съм недоспала, мечтата ми е да се наспя и да си полежа.
Няма да е все така, това искам да ти кажа.