Как да спася себе си от... себе си

Понеже и аз минах през същото, а детето ми вече е на 5 ще ти кажа какво бих променила, ако можех.Понеже кърмих доста и недоспиването ми докараха хормонални промени. Аз бих минала на една богата, но много здравословна диета. Стреса се лекува лесно с хубава храна - риба, яйца, плодове, зеленчуци, кисело мляко. Често и по малко да се яде и да се спи винаги като можеш.

Аз направих обратното - ядях когато смогна, боклучава храна, шоколад, пица, вместо да спя чистех или работех и накрая откачих.

Това се отрази и на детето, няма нищо за чудене.

Така че, щом вече има проблеми с хормоните не е нужно дори да питам как се храниш.Успех!

На мен ми се струва, че авторката е в хормонален дисбаланс.
И аз бях по същия начин - с малко дете, нула помощ и нерви извън контрол.
На мен ми помогна да се овладея комбинацията от Агнес и Прим ойл, които ми нормализираха хормоните.
Писала съм много пъти във форума за тези добавки.
Нищо не пречи да се пробва, няма да навредят - най-много да помогнат.

Прим ойл, на мен ми дразни стомаха и не мога да го пия. Другото не съм го пробвала.

Имала съм заболяване на щитовидната жлеза и има огромно влияние върху това как се държиш и в какво настроение си. Намери добър специалист и се справи с този проблем. Със сигурност се храни, гладуването ще те изнерви допълнително.
Ако може да си го позволите може да опитате с гледачка по няколко часа или ясла за детето, за да почиваш малко. Да не е супер да се довериш на нов човек, но по-добре от колкото да крещиш на детето, същото и родителите на мъжа ти. Ние жените сме скептични да се доверяваме на хора за децатя понякога, но по-добре ли е да гледаш детето напрегната?
Ако времето за себе си и лекуването на щитовидната не помогнат, потърси и психолог…
Също много помага да почнеш някакво хоби, за да си насочиш вниеманието и в друго…

Да не би да го приемаш на  гладен стомах или пък обвивката на капсулите да ти дразни?

Здравей, ние отгледахме двете си деца абсолютно сами с ММ. Помощ от баби и дядовци - нулева (те са работещи и тнт и тнт).
Общо взето аз работех, гледах деца, домакинство, мъж ми ми е помагал на 200%. Аз съм с две  хемолитични анемии, не сме излизали сами, откакто се роди баткото (родих баткото на 26 години). Справяме се, нагодихме се, оцеляхме. Децата пораснаха. Търпение.

Утро, май е от капсулите. Ти каква марка пиеш?

Моля Ви, не давайте, такива съвети! При неизправна ЩЖ гладолечение не се прилага!

Тези пия аз. Не съм ползвала други.

https://aptekamedea.bg/prim-ojl-500mg-kh-60-kherba-medika-v1

Утро, благодаря. Аз сега съм добре с нервите, но ако пак ми се разбият, че пробвам и твоите.

Гладолечение не се прилага при такъв проблем, нека не експериментира. Съгласна съм за начина на хранене, има един режим на Атанас Узунов и там има отделно за жлезата - кога и какво да ядеш. Хората са доволни и естествено не е зле преди да предприемаш нещо да говориш с доктора.

Здравейте.Прочетох само първа страница.Към авторката на темата -изследвайте хормоните на щитовидната жлеза, обикновено на нея се дължат или меланхолията или избухливостта.Аз също съм гледала детето ни сама /съпруга работи редовна смяна/и знам какво е по 24ч да си майка на разположение.Когато на 2г го оставих на ясла изпитах облекчение,че мога за един работен ден да съм самостоятелен човек.Сега детето е на 9 и продължава да е комплект с мен след работа,на почивки,на лекар,на зъболекар.Оставяла съм го на сестра ми точно три пъти за по 7 часа.Може би у по-добре да се прекарва повече време навън в разходки.Така няма да се съсредоточава жената в разтребване и максимализъм.Хем и майката и детето после ще са изморени и ще спят по-добре.

Ще си дам 5ти стотинки в темата.

Имам момиченце на 6г. и момченце на 3 г., аз съм на 32г.

Авторке, аз бях същата точно преди 1 година.
С тази разлика, че освен, че се гледам сама от 19г, и съм независима на доста висока цена, родих на 26г дете със сърдечна малформация, което претърпя сърдечна операция на 4м. Първата половин година от живота ѝ беше психологически АД за мен. В един момент не можех да си вляза в спалнята - чувствах се като в затвор... Брр.

После, за да си докажа още веднъж колко съм способна осиновихме второто ни дете ( винаги съм искала да осиновя и си сбъднах мечта, но това ме довърши емоционално).
След много мъки и терзания, рев, сълзи, яд, викане, и още по-лоши неща, които дори не искам да споменавам.... Направих първата кръчка към себе си. Точно това осъзнах - искам себе си отново. Искам да съм отново онова, което си спомням смътно от личността си...
И тръгнах на психолог.
Това не е пенкилер, естествено. Както и повечето съвети в темата - първо потърсих физическа причина за състоянието си. Нямаше... Хормоните ми никога не са били в норма, но проблемът е с яйчници и кисти. Там нещата бяха добре, и просто си признах, че имам нужда от помощ. Около 2 години ми отне да стигна дъното и да успея да погледна нагоре.
Консултирах се с близка психоложка от град на няколко стотин км от тук, тя ми даде едно име и вече 1 година аз ходя на психолог.
Оказа се и, че работата която работех ми пречи на нормалните финкции на мозъка. Смених и нея...
Сега, засега - пу пу, да не се урочасам - успявам доста повече да се контролирам, имам повече щастливи моменти и съм доста по-добре...
За мен, това е сламката към мен самата.

Характерът и личността ми се така изкривени, че ще мине доста време, ще изхарча доста пари докато се почувствам напълно ок, но не е безвъзвратно. Сега имам надежда, че Аз ще бъда отново себе си, и то най-доброто Аз, на което съм способна.

Здравей!
Ще си позволя и аз да дам някои насоки. Темата ми е близка.
Борбата със себе си е най-голямата борба. А да постигнеш изцяло мир със себе си е сигурно най-хубавото нещо (предполагам, защото още не съм го постигнала).
Минах до голяма степен през същото и аз. С тази разлика, че детето ми като бебе, а и сега е кротко, спящо, имам много голяма помощ и от ММ и от баби. Имам време и за себе си.
Правила съм изследвания ЩЗ, Б витамини и Д, точно, защото и аз мислех, че с оглед на състоянието на нервите ми може да има липси. Всичко в норма.
Но както виждаш гаранция няма, дори с помощ и сравнително кротко дете. 
Въпреки това, изпаднах в такава жестока депресия, от която много трудно излязох.
При мен нещата са по-различни, но ще разкажа, за да ти дам още една гледна точка.
Всички приказки-"нищо ти няма", "всичко си имаш" , "какво ти липсва" , "стягай се" и подобни не помагаха.
Крещях, виках, повишавах тон, дразнеха ме всички. Само нещо малко да ми кажат, да ми направят забележка или да е свързано с болна тема агресирах, виках, избухвах, сърдех им се, засягах се и обвиненията започваха.
 Дори когато не са искали да ме засегнат пряко аз така го приемах, защото обвинявах единствено себе си, не можех да се примиря със себе си.
При мен това е и характер и темперамент, да съм нервна, неспокойна, тревожна, избухлива(наследила съм го от баща си).
Но трябва да се боря с тях, защото иначе нито аз нито семейството ми ще са добре.
Междудругото трябва да се радваш, че
че мъжът ти те подкрепя и се опитва всячески да ти помогне.
Това е половината от справянето с проблема-подкрепата на хората около теб и тяхното разбиране.
Много хора не могат да разберат това, което се случва с човек в депресия и го имат за глезотия.
Първото и най-важно нещо, което ще ти кажа е да не влизаш в кръга на самообвинението, защото е жестоко към теб и ще те съсипе.
При мен беше това един от проблемите-обвинения към себе си.
Обвинения, че не съм достатъчно добра майка, обвинения, че не съм постигнала достатъчно, че не съм достатъчно слаба, че не мога да намеря мястото си, липсата на удовлетвореност от живота ми, липса на мотивация, на желание за каквото и да е.
Второ - трябва да разбереш кое е онова нещо, което те кара да се държиш така, да крещиш и агресираш, всичко да те изкарва извън контрол и да те дразни (освен разбира се проблемите с ЩЗ и хормоните) .
Защото наглед и всичко в моя живот ми беше и е наред-работа имах, добър мъж, здраве, прекрасно дете, живи и здрави родители, пътувания, приятели.
Ама... Не беше.
Кое е онова нещо в живота ти, с което си в конфликт, с което нямаш мир, вътрешно в себе си?
Дали не е, че си поставяш прекалено високи изисквания  да се справяте сами? Какво е това нещо?
Препоръчвам ти да идеш на психиатър, ама силно ти го препоръчвам, даже ми се струва задължително.
И ако имаш възможност и паралелно с медикаментозно лечение(ако това се налага) и срещи с психотерапевт.
Вече има опция и за он лайн такива. Откакто избухна пандемията ние с моята се срещаме само он лайн.
Срещата с един прекрасен психиатър на мен ми помогна да видя нещата отстрани. След тази среща разбрах много неща за себе си и затова как работи човешката психиката и кое откъде идва. Успокоих се и започнах лека по лека.
Трябва да се намери" дразнителя" и да се елиминира (както казва моя психиатър, намираш нещото което ти пречи и "не ти носи радост" ).
При мен се оказа работата. Живот на бързи обороти, ставай, лягай, виждах детето си по 1 час на ден, имах време само да се наям и то набързо преди да я изкъпя и да си легна за да започне на другия ден всичко отначало, бях като робот.
При мен се стигна дотам да ми се отразява и физически (вдигнах кръвно един ден на работа), плачех постоянно в къщи, а на работа,  залитах по коридорите от изтощение, не си доспивах.
Чудех се какво ми се случва. Знаех че решението е само психотерапевт и антидепресанти(да, пия, не са толкова страшни и понякога не може без тях и много помагат).
Знаех какво трябва да направя за да си помогна.
И тръгнах по този път.
Напуснах. Беше много трудно. Но беше за добро. Обвинявах се много и за най-различни неща. Бях стигнала дъното. Не можех да си гледам детето. И сега ще се разплача като си помисля какво беше.
Тръгнах  на психолог.
Проблемите започнаха да се виждат, причините да изскачат една по една. Добрия специалист дълбае и изкарва всичко от теб без дори да се усетиш. Това е стряскащо, болезнено, но и много освобождаващо.
Около мен подценяват тези специалисти, мрънкат и ми казват, че няма смисъл, но никого не слушам и си продължавам работата с нея. И ми помага.
Сега постепенно година по-късно вече спирам антидепресантите и се надигам от блатото, има коренна разлика, направо съм нов човек и всички го виждат.
И да, мисля да родя и още едно бебче, живот и здраве.
Какво ме накара да осъзная, че така не може да се живее? -когато видях, че викайки и крещейки това се отразява на малката и тя ще се превърне в мое копие ако не спра. И това не ми хареса.
Още ми е трудно, не съм победила страховете си и себе си, не съм се справила генерално с проблема.
Процеса е труден и дълъг.
При теб не мисля, че проблема е майчинството, а по-скоро че сама не си даваш почивка.
Следродилната депресия е често срещана и много жени са така, но проблема се неглижира.
Поискай помощ, остави детото на свекърите ти. Предполагам, че те са изгледали едно- две деца нали, ще се справят и с твоето. 😊
И за протокола-аз съм вероятно най-разсеяния човек, а пък след раждането станах още по-разсеяна.
Ей, го на детето ми е 4 години и половина, еми нищо й няма.
Трето-излзай, не се затваряй.
Аз не съм от хорста, които си падат много по площадки и контакти с майките там, но пробвах по съвет на психоложката ми да си увелича социалните контакти.
На мен ми помогна. Разтоварваш се, всяка каже по нещо, споделя се опит майки сте, със сходно ежедневие и проблеми, а човек има нужда от общуване, аз много пренебрегвах това, защото ми беше досадно и нямах желание.
За приятелката-какво да кажа, какъв пън трябва да си, че да кажеш такива неща на близък човек? Дори и да си я натоварвала, толкова ли не можа да поговори с теб, да даде едно рамо, да се опита да ти помогне.
Да ти каже," абе, я слушай, досадна си, натоварваш ме много, станала си ужасна, ама дай да измислим нещо, да го изговорим да видим как да се почувстваш по-добре, какво ще ти помогне"?
Аз приятелките така ги изпитвам, в трудните моменти. Клише, ама вярно. Тогава мнооого хубавичко си проличава кои си струват и кои не струват пукната пара.
И това те е депресирало още повече, отразило ти се е, особено ако е била човек от дълго време в живота ти и ти си разчитала на нея и ти е била близка.
Но това е, разочароват приятелите.
Така ги отсейваме във времето.
Желая ти от сърце сила и кураж да се справиш. Знам какво е, дано поне част от написаното да ти помогне.
Къщата и манджата може и да почакат.😉
Почини си, наистина си дай възможност да си починеш и да си помогнеш.
Може пък само това да се окаже, че просто си имала нужда от голяма почивка.
Имах колежка с проблеми с ЩЗ. Чак сега четейки ви разбирам защо беше толкова крива и на настроения.
Тук не мога да дам съвет, но тя ми е казвала, че с изключването на храните, които не се препоръчват при нейния проблем е регулирала нивата в голяма степен и до ден днешен си е на режим.
Тъй, че гладуване едва ли е решението, но режима изглежда може да помогне.
Късмет!

toni1189, аз няма да давам съвети, ще кажа само, че и аз преминавам през същото. Разликата е, че работя от вкъщи и до някъде и това ме изнервя. Аз също имам такива моменти на крещене, тотално неоправдани. Детето е дълго чаканало, над 4г. борба, за да се появи, не го имам за даденост! Факт е, че напоследък тези мои емоции зачестиха, възможност за психолог и детегледачка нямам. Мога да я оставям на майка ми понякога. Приятелките ми са без деца, като нямам възможност да излизам ги каня в нас с преспиване, за да имаме време за вино и клюки. Опитвам се да спортувам вкъщи с детето, няма възможност да посещавам зали. Работата ту ми е товар, ту ми е разсейване. Вечер като заспи, къпя се и излизам за 15 мин с чаша вино на терасата, гледам небето и просто нищо не мисля. Аз също съм с проблеми на щит.жлеза.
Много весел и импулсивен човек бях, сега май само мрънкам и се оплаквам.Мъжът ми гледа детето около вечеря, докато сготвя или оправям. Предстои ни започване на ясла, надявам се, имайки малко повече време за себе си, да се успокоя! Ние сме хора, преди да сме майки! Откакто съм по майчинство, даже и секс не ми се прави!